Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  231

 

гр. Сливен, 11.09.2009 г.

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на девети септември през двехиляди и девета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                             М.С.

                                                                            мл. с. М.М. при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА  N460 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

С оглед естеството на иска, същото се движи и по реда на  чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл. 317 от ГПК, във връзка с чл. 17 от ЗЗДН

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 424/05.06.2009г. по гр.д.№ 1474/2009г. на СлРС, с което е задължен И.Н.И. с ЕГН ********** *** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ц.С.Т. с ЕГН ********** ***, както и му е забранено да приближава жилището й в гр.Сливен, местоработата й и местата й за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100м. На основание чл.5 ал.2 от ЗЗДН СлРС е определен срок от една година за наложените мерки за защита срещу домашно насилие. Със същото решение И.Н.И. е предупреден, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението и ще бъдат незабавно уведомени органите на прокуратурата. Съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. 3 от ЗЗДН той е осъден да заплати и глоба в размер на 500 лв. Присъдени са държавна такса и разноски.

Решението е атакувано от ответника по молбата в първоинстанционното производство. Във въззивната си жалба той твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че то е постановено при съществени процесуални нарушения на материалния закон. Твърди още, че първоинстанционният съд не е спазил съществено законово изискване като не е отразил в призовката, задължението му за представяне на доказателства. Сочи, че не е спазена разпоредбата на чл.131 от ГПК, тъй като задължителните указания относно срока за подаване на писмен отговор, задължителното съдържание на отговора и задължението на ответника да представи доказателства липсват върху призовката. Заявява също, че подаването на писмен отговор не е сочено като изискване към ответник по дела, които се водят по реда на Глава втора от ЗЗДН. Въззивникът заявява, че в хода на съдебното дирене направените от него доказателствени искания не са били уважени от първоинстанционния съда, въпреки че от показанията на свидетелите на въззиваемата страна в настоящото производство има новооткрити факти и обстоятелства, което е нарушение на чл.147 и чл.148 от ГПК. Твърди, че всичко това е довело до съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и че визираните в жалбата процесуални нарушения са ограничили правото му на защита. В резултат желае въззивната инстанция да отмени решение № 424/05.06.2009г. по гр.д. № 1474/2009г. по описа на СлРС, а евентуално моли да бъде изменено решението в частта, с която е осъден на основание чл.5 ал.3 от ЗЗДН да заплати глоба в размер на 500 лв., като същата бъде намалена от 500 на 200 лв.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната страна е подала  писмен отговор на 20.07.2009г., с който заявява че възразява срещу подадената въззивна жалба. Твърди, че намира решението на първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процедурните правила, установени както с общия закон ГПК, така и със специалните разпоредби на ЗЗДН. Счита, че тъй като производството се води по реда на Глава втора от ЗЗДН няма изискване за представяне на писмен отговор, а що се отнася до това, че съдът не е указал на ответното по молбата лице, да посочи или представи доказателства по делото, то по отношение на същото не е изтекла преклузия и ответникът е имал право да сочи доказателства в съдебно заседание. Заявява, че направените такива след разпита на свидетелите, водени от страна на молителката съдът е отхвърли като неотносими към производството, и че същите са целели единствено забавяне на процеса. Счита, че в хода на производството безспорно е установено, че молителката е от кръга лица, които имат право да търсят защита по реда на ЗЗДН както и това, че на посочената дата ответникът И.Н.И. е извършил акт на домашно насилие, за което има представени доказателства. Намира за справедлива наложената на ответника в първоинстанционното производство глоба в размер на 500лв. Моли решение № 424/05.06.2009г. по гр.д. № 1474/2009г. по описа на СлРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

Никоя от страните не е направила искане за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство или други процесуални искания.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, за него се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който поддържа въззивната жалба. Не прави искания, няма претенция за разноски.

В с.з. въззиваемата, редовно призована, не се явява, за нея се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 3 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените в отговора аргументи, няма процесуални искания. Не претендира разноски.

След докладване на жалбата, не са направени възражения или искания.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Въззивният състав достига до КРАЙНИ правни изводи, идентични с тези на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Основните възражения на въззивника се заключват в допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които са ограничили правото му на защита.

Настоящият състав не споделя това становище.

От една страна действително образецът за призовката на ответника за първото съдебно заседание е такъв за връчване на отговор на искова молба, но само по себе си това обстоятелство не обективира порок с такава тежест, че да доведе до отмяна на решението. В  това специално производство не е предвиден ред за връчване на препис от молбата и приложенията и изчакване на отговор преди насрочване на делото, а преписът и другите книжа се връчват едновременно с призовката за първото съдебно заседание, както е и сторил РС и е отбелязал това в протокола от 15.05.09г. в отговор на възражението на ответната страна. Последната е получила препис от молбата, а що се отнася до липсата на изрично указание в призовката до нея относно представянето на доказателства – не следва да се абсолютизира до крайност идеята за “служебно начало”, тъй като горният пропуск е регулируем – страната е могла в първото съдебно заседание да извърши всички действия, за които не е била своевременно “подсетена” от съда, като оправдае закъснението си с това. В случая, обаче, ответникът не е счел за необходимо и не е пожелал да посочи или представи доказателства до момента на доклада на съда. Ясно и еднозначно е изразил становище, заключващо се само в принципно оспорване на молбата и фактите в нея, и искане за спиране на производството до приключване на ЧНД, за което твърди, че е образувано по тъжба от молителката против него за същия инцидент. След доклада на съда, квалификацията на претенцията, отделяне на безспорните факти, разпределяне на доказателствената тежест и подробните указания на съда към всяка от страните относно процесуалноправните им възможности във връзка с посочените до момента доказателства, ответникът отново не е направил нито възражения, нито искания. След разпита на допуснатите свидетели на молителката ответникът е направил доказателствени искания, по които РС се е произнесъл обосновано и мотивирано, като ги е оставил без уважение поради неотносимостта им и неотносимостта на фактите, за установяване на които те се правят, с предмето на спора. Въззивната инстанция намира за правилни и аргументирани в съответствие със законовите правила съображенията на съдията-докладчик. Той е определил точно съвкупността от факти, наличието на която се свързва със спорното правоотношение и всеки стоящ извън нея, не влиза в обсега на доказване. По същата причина е отказано и спиране на производството до приключване на ЧНД – двете производства не се намират в съотношение на зависимост или обусловеност – макар да произтичат от общи факти, те имат различен обект на защита, оттам - и крайно различни фактически състави, тъй като двете правни норми придават различно значение и тежест на едни и същи факти в двата случая, предвид различните цели на двата закона. Поради това  в никакъв случай не може да се приеме, че изходът на дело за осъществяване на наказателна отговорност може да предопредели изхода на настоящия спор. Така въззивният съд счита, че първоинстанционното производство е протекло в унисон с процесуалния ред, а действията на съда са законосъобразни, правилни и почиват на разпоредбите на общия и специалния закон.

От друга страна, независимо от горния извод, дори да бяха налице процесуални нарушения, довели до възпрепятстване на въззивника да посочи и представи доказателства, той не прави такива процесуални искания пред въззивната инстанция в предвидения от ГПК срок и по съответния начин. Поради това за него настъпва окончателна преклузия, други доказателства не могат да се съберат и въззивният съд ще разпростре проверката си само върху събраните отпървоинстанционния съд гласни и писмени доказателствени средства.

Що се отнася до възраженията на въззивника по съществото на спора, настоящата инстанция намира и тях за неоснователни. Предмет на доказване са тези конкретни обстоятелства – определено човешко поведение, на което правната норма на чл. 2 от ЗЗДН придава смисъл на “акт на домашно насилие”. В случая релевантна е единствено преценката дали наведените в молбата факти, след доказване на тяхното осъществяване, обективират или не такъв акт. Тъй като е доказано по безспорен и категоричен начин, че осъществените от ответника действия попадат в законовата дефиниция за “домашно нсилие”, спрямо него се задейства механизма на ангажиране на гражданската му отговорност за това. Без всякакво правно значение по отношение на това специфично правоотношение е, дали са съществували и други правоотношения между страните – формирани като обуславяща причина, или възникнали като последица от този акт – те не са предмет нито на изследване, нито на обсъждане, нито на регулиране в това производство, страните могат да ги уредят в самостоятелно такова, по съответния предвиден законов ред. Ето защо, след като са налице визираните от ЗЗДН белези на поведение от страна на ответника, характеризиращи го като “домашно насилие”, доказано е надлежно с годни, относими и допустими доказателствени средства, съдът е преценил неговата степен и тежест, и е наложил  номинирани от закона, адекватни мерки за защита, кореспондиращи с накърненото право. Определил е подходящ срок за действието им и с оглед императивно въведеното задължение, е наложил и глоба, чийто размер въззивният състав счита за съобразен с конкретните обстоятелства – пол, възраст, положение както на насилника, така и на пострадалата, както и с вида насилие.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Разноски не са претендирани и не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

Р     Е     Ш     И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 424/05.06.2009г. по гр.д.№ 1474/2009г. на СлРС.

 

Решението не подлежи на обжалване.                                                   

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: