Р Е Ш Е Н И Е  № 36

 

Гр. Сливен  07.07.2010 г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение  в публично заседание на……десети юни през две хиляди и десета година в състав:

                                           Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

при секретаря………М.Т.…… …………..……и с участието на прокурора……………………………………………….……..като разгледа  докладваното от  съдията Снежана Бакалова…гр. дело № 467 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основано чл. 55 ал.1 от ЗЗД.

          Ищецът твърди в исковата си молба, че между него и ответника бил сключен договор за заем на 01.12.2008 г. в гр. Б., по силата на който той предал в собственост на ответника сума в размер на общо 100 000 евро, които ответникът следвало да върне в срок до 1 месец. Твърди, че договорът за заем не бил сключен в писмена форма, а било постигнато само устно съгласие за сключването му. Бил изготвен РКО № 2256/01.12.2008 г., който бил надлежно подписан от ответника, което удостоверява получаването от негова страна на заетата сума в размер на 100 000 евро. Твърди, че в уговорения едномесечен срок сумата не била върната, въпреки многобройните устни и писмени покани към ответника. Твърди, че изпратил на ответника нотариална покана, рег. № 3193/29.06.2009 г. на нотариус М.И. с район на действие РС – гр. Б., която била връчена на длъжника на 20.07.2009 г. и с която го поканил да изпълни задълженията си с еднодневен срок от получаването на нотариалната покана. В дадения срок ответникът не изпълнил задължението си. Твърди, че от момента, в който ответникът е следвало да върне заетата сума, а именно 01.01.2009 г., до момента на предявяване на настоящия иск 31.07.2009 г. ответникът е в забава и дължи мораторна лихва за неплатената главница в размер на 15 308.94 лв. Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата 26 000 лв., представляваща част от цялата сума в размер на 195 583 лв., дължима по сключения между тях договор за заем и представляваща неизпълнено задължение по същия за връщане на даденото в заем, ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска, до окончателното заплащане на сумата, както и сумата 1000 лв., представляваща част от общото задължение за мораторна лихва за периода от 01.01.2009 г. до 31.07.2009 г., цялото възлизащо на сумата 15 308.94 лв., както и направените разноски. В случай, че съдът приеме иска за неоснователен, моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да му заплати сумата 27 000 лв., представляваща част от цялата сума от 210 891.94 лв. – сума, с която ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и при уважаването на този иск претендира направените разноски.

          Ищецът в съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие, поддържа така предявените искове.

          Ответникът в депозирания в срок писмен отговор оспорва основателността на предявените евентуално съединени искове, като твърди, че не е сключвал договор за заем с ищцовото дружество, нито е получавал от ищеца сумата 100 000 евро и ищецът не е обеднял с посочената сума. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените разноски.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          Ищецът е акционерно търговско дружество, вписано в Търговския регистър с наименование “САМОРА” АД, ЕИК 147174432, с капитал 100 000 лв., разпределен в 100 000 обикновени поименни акции на стойност 1 лв. и представлявано от З.Н.К..

На 01.12.2008 г.  в счетоводната документация на ищеца е съставен РКО № 2256/01.12.2008 г. за предоставени на ответника К.Г. сума от 100 000 евро, като дословно е записано на първия ред от РКО “68 500 евро – по договор за заем” и “31 500 евро – заем”. Ордерът е подписан за “броил сумата” и за “ръководител”. Посоченият ордер е заведен в аналитичния касов регистър на ищцовото дружество и е осчетоводен по дебитна сметка 229 – Предоставени заеми, партида 8 – на името на К.Г. и е кредитирана сметка 502 – каса в евро със сумата от 100 000 евро. Счетоводната операция е отразена в салдото по двете счетоводно-кореспондиращи сметки към 31.12.2008 г. и отговаря на записаните салда в оборотната ведомост и баланса на дружеството към 31.12.2008 г.

          В годишния финансов отчет на “Самора” АД към 31.12.2008 г. е записано предоставянето на заеми в общ размер на 1 464 хиляди лева, като ответникът К.Г. фигурира като заемател за сумата 195 583 лв.

          Видно от допълнителното заключение на вещото лице Н.Д., изготвило съдебно-счетоводната експертиза, между ищцовото дружество и ответника няма сключен писмен договор за заем, въз основа на който да бъдат извършени съответните счетоводни записвания, а счетоводните записвания са извършени въз основа на РКО № 2268/02.12.2008 г. Вещото лице е извършило справка по записванията по касовия регистър на “Самора” АД за периода от 25.11.2008 г. до 02.12.2008 г. и е констатирало, че по касовия регистър “каса във валута сметка 502” са извършени следните записвания: на 01.12.2008 г. – РКО № 2256 – 100 000 евро – броени за заем на името на К.Г.. Левова равностойност  195 583 лв. На 01.12.2008 г. – вноска на каса – 162 920.64 лв. Дебитирана е сметка 502/1 и кредитирана сметка 502/2, като сумата е преместена от сейф-сметка 502/2 във валутната каса на дружеството 502/1.

          По делото е разпитана като свидетел С.Н., работеща като касиер в ищцовото дружество. От показанията на същата се установява, че й е било наредено да приготви сумата от 100 000 евро за ответника К.Г., тя е преброила парите и е установила, че в касата разполага с 68 500 евро, поради което изчакала да й донесат остатъка от сумата до 100 000 евро. Изготвила е ордера и потвърждава подписа си по него за “броил сумата”. Твърди, че е предоставила парите на изпълнителния директор на дружеството, който в нейно присъствие ги е предал на ответника К.Г. и последният е подписал РКО за “ръководител”.

          Ответникът е оспорил в срок подписа си под представения РКО № 2256/01.12.2008 г., като твърди, че не е подписвал същия.

За установяване на обстоятелството дали положения подпис е на ответника К.И.Г. първоначално е назначена еднолична съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице Щ.Н.. При изготвяне на заключението си вещото лице и взело експериментални образци от подписите на ответника, а също така е изследвало и свободни образци от подписите на Г., положени в договора за правна защита и съдействие от 29.10.2009 г. с адв. П. и подписа, положен в молба до МВР за издаване на документи за самоличност. Заключението на експертизата е, че подписът срещу графата “ръководител” в РКО № 2256/01.12.2008 г., не е положен от К.Г., тъй като същият се различава по обработеност, транскрипция, свързаност, по форма и направление на движенията при изписване, по количеството на движенията, по разтегнатостта по хоризонтала и вертикала и по относителното разположение на началните и крайни точки на буквените елементи и щрихи от посочения обект на изследването.

          След оспорване на назначената еднолична съдебно-графическа експертиза, е назначена тройна такава, изготвена от вещите лица Ж.П., С.С. и С.А.. Тройната експертиза е изготвила първоначалното си заключение въз основа на сравнителния материал, с който е работило вещото лице от единичната експертиза и допълнително свободен образец от подписа, положен за “получател” в разписка за връчен препис от исковата молба по делото от 09.10.2009 г., приложено по делото. След направеното изследване и установени различия в общите и частни признаци на писмено двигателните стереотипи, експертизата е дала извод, че подписът не е на К.И.Г.. Разпитани в съдебно заседание, вещите лица са заявили, че едно лице е възможно да се подписва по различни начини през различни периоди от време.

          Заключението на тройната експертиза е оспорено от пълномощника на ищеца, като същият е представил допълнителен сравнителен материал от свободни образци, положени от ищеца под други документи, като е поискал експертизата, след запознаването с новите свободни образци, да даде заключение по същия поставен въпрос. Тройната експертиза в същия състав, се е запознала с представените свободни образци от подписи от К.Г., положени под нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 95,  т. ІІ, рег. № 1210, № 280/22.02.2008 г., месечни финансови отчети 6 бр. за периода от 21.12.2007 г. до 30.06.2008 г.; договор за спогодба от 18.06.2009 г.; анекс № 2 към договор за изпълнение на груб строеж от 04.07.2008 г.; договор за изпълнение на довършителни работи от 17.11.2008 г., както и други писмени документи, представени от ищцовата страна, които ответникът не отрича, че е подписал. След изследването на подписите на ответника и представения нов сравнителен материал, тройната експертиза е установила съвпадение в общите и частни признаци на писмено двигателния стереотип, които са съществени, устойчиви и по обем, и идентификационна стойност, достатъчни за категоричния извод, че подписа за “ръководител” в оспорения РКО № 2256/01.12.2008 г. е положен от ответника К.Г..

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, ценени в тяхната съвкупност. Съдът кредитира показанията на свид. Н., тъй като същите съответстват на представените писмени доказателства, както и са подкрепени от заключението на изготвената съдебно-счетоводна експертиза. Съдът кредитира изцяло първоначалното и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорени от страните. Въз основа на депозираните по делото заключения на единичната и тройна съдебно-графически експертизи, съдът прие за установено, че подписът за “ръководител” от оспорения РКО, е положен от ответника К.Г.. Съдът намира, че не е налице противоречие между първоначалното и допълнително заключение на тройната съдебно-графическа експертиза, тъй като при изготвянето на тези заключения вещите лица са работили с различни свободни образци от подписите на ответника. След представянето на допълнителния сравнителен материал вещите лица са установили, че ответникът има два варианта на подписа си, като образците с подписи от допълнителния сравнителен материал се различават съществено от образците, представени пред първоначалната експертиза и положеният подпис под оспорения РКО съвпада изцяло с подписите под допълнителния сравнителен материал, чието авторство ответникът не е оспорил.

          На базата на прието за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          І. По предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД:

Искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.

          От събраните по делото доказателства следва да бъде направен извод, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем сумата 100 000 евро на 01.12.2008 г. Договорът за заем по см. на чл. 240 от ЗЗД е реален , неформален договор и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета на договора – в случая сумата 100 000 евро. За действителността на този договор не е необходима писмена форма за валидност. Тъй като в конкретния случай договорът е на стойност над 5 000лв., съобразно разпоредбата на чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК не е допустимо установаване на сключването на договора със свидетелски показания. Събраха се обаче, достатъчно писмени доказателства, установяващи сключването на договора за заем между ищеца и  ответника. На първо място това е РКО от 01.12.2008г., от който се установява факта на реалното получаване на сумата от страна на ответника, както и основанието на което е същата е получена, тъй като в ордера е посочено че същата се получава “по договор за заем”.  На второ място, като писмени доказателства следва да бъдат преценени и счетоводните записвания в ищцовото дружество, от които може да бъде направен извод за основанието на което е предоставена сумата от 100 000 евро на ответника.

          Установи се също така че ответникът не е изпълнила задължението си за връщане на заетата сума. По изложените съображения предявеният частичен иска следва да бъде уважен до размера от 26 000лв., представляваща част от цялото задължение на ответника за връщане на заетата сума по сключения между страните договор за заем от 01.12.2008г. в размер на равностойността на 100 000 евро – 195 583лв.

          ІІ. По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД:

          Искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Тъй като по изложените по-горе съображения е недопустимо доказването на договора за заем с гласни доказателства, а и ищецът не е ангажирал такива относно срока за връщане на заетата сума следва недоказаната съществена уговорка по договора за заем да бъде заместена от императивната разпоредба на чл.  240 ал.3 от ЗЗД, а именно:  ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата.

          Установи се от събраните доказателства, че ответникът е получил поканата с искане за връщане на дължимата сума на 20.07.2009г. т.е. сумата е следвало да бъде върната до 20.08.2009г. От този момент ответникът е изпадал в забава и дължи обезщетение в размер на мораторната лихва.

          По изложените съображения претенцията за присъждане на законната лихва за забава върху главницата се явява основателна не от датата на предявяване на иска – 31.07.2009г., а считано от 20.08.2009г. до окончателното заплащане на сумата.

          Искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          ІІІ. По предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД:

Тъй като е уважен главния иск, съдът не следва да се произнася по предявения евентуален такъв, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за неговото разглеждане.         

С оглед този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски в размер на 3 665 лв., съразмерно на уважената част от исковете.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

 

            ОСЪЖДА К.И.Г., ЕГН ********** *** да ЗАПЛАТИ на “САМОРА” АД със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № *, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З.Н.К. сумата 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), представляваща част от цялото неизпълнено задължение в размер на 195 583лв., по сключен между тях договор за заем от 01.12.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 20.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 3 665 лв. разноски.

          ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Самора” АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № *, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З.Н.К. против К.И.Г., ЕГН ********** ***, иск за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща част от цялото задължение от 15 308,94 лв. за обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 01.01.2009г. до 31.07.2009г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН НЕДОКАЗАН.

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Б..

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: