РЕШЕНИЕ №                                                   

 

Гр. Сливен  02.08.2010 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА МАРЕВА

при секретар М.Т. като разгледа  докладваното от  съдията Христина Марева гр. дело № 468 по описа на съда за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и евентуално съединен иск с правно основано чл. 59 от ЗЗД.

В исковата молба на „Самора” АД – гр. Бургас се твърди, че на 02.12.2008г. дружеството е сключило с ответника И.К.Г. договор за заем, по силата на който дружеството на адреса си на управление е предало сума в размер на 51800 евро. Съгласно договореностите ответникът е следвало да върне сумата в едномесечен срок. Договореностите били постигнати устно, като за доказване предаването на сумата и за потвърждаване на приемането й от заемателя бил изготвен разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., който е подписан надлежно от ответника. В уговорения едномесечен срок ответникът като заемател не върнал сумата и така е изпаднал в забава, считано от 02.01.2009г. Тъй като отправените по друг начин покани за връщан на сумата не довели до изпълнение задължението на ответника била връчена нотариална покана рег. № 3192\29.06.2009г., която също не дала резултат – до момента нито по сметките на дружеството не е постъпвала, нито е плащана в брой в офиса на дружеството заетата сума от 51800 евро. Поради забавеното изпълнение дружеството търпи вреди в размер на законната лихва.

Предвид гореизложеното се претендира, че ответникът дължи сумата 109199,32лв. по договора за заем от 02.12.2008г., представляваща сбор от левовата равностойност на 51800, законната лихва върху заетата сума за периода от 02.01.2009г. до 31.07.2009г., законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба – 31.07.2009г., до окончателното изплащане, както и направените в производството съдебни разноски. Евентуално – при преценка от страна на съда, че не е доказано заемно правоотношение, посочените суми се претендират като неоснователно обогатяване от страна на ответника  при липса на основание.

Размерите, в които са предявени исковете са частични, а именно: главница – 26000лв., мораторна лихва – 1000лв. и законната лихва върху 26000лв., считано от 31.07.2009г.

С протоколно определение от 12.07.2010г. на основание чл. 214, ал. 1, предл. посл. от ГПК съдът допусна изменение чрез увеличаване по размер на предявения като частичен иск за заплащането на сумата от 26000лв. до пълния размер – 101311.99лв.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в която оспорва предявените искове по основание с възражението, че никога не е имало съгласие за сключване на договор за заем и не му е била предавана от ищеца сума в размер на 51800 евро, като оспорва и представения като доказателство разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. Твърди, че през 2008г. той и синът му са поискали прекратяване на договорните отношения с ищеца относно обекти с проектосметна документация за милиони, от които усвоени 15 милиона. Освен това закупили от ищеца три апартамента, като след изплащането ищецът предявил претенции за завишаване на продажните цени. Порди отказ на ответника за това, му било казано, че „Има начини да вземем пари от вас”. Счита, че такъв е случая с представения с исковата молба разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г.

В с.з. чрез представител по пълномощие ищецът поддържа исковете на основанията и обстоятелствата - посочени в исковата молба.

Ответникът лично и чрез представител по пълномощие оспорва предявените искове, като поддържа, че разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. е неистински.

Въз основа на събраните по делото доказателства съобразно разпределената доказателствена тежест между страните се установява следното:

Ищецът е акционерно търговско дружество, вписано в Търговския регистър с наименование “САМОРА” АД, ЕИК 147174432, с капитал 100 000 лв., разпределен в 100 000 обикновени поименни акции на стойност 1 лв. и представлявано от З.Н.К..

На 02.12.2008г. в офиса на адреса на управление на ищцовото дружество на ответника е била предадена сума в размер на 51800 евро, за което същият е подписал издадения за това разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., в който е посочено, че сумата му е предадена в брой за „заем”.

От заключението на в.л. Т.Ж.Й. по назначената във връзка с представения счетоводен документ СИЕ съдът приема за установено, че счетоводните книги при ищцовото дружество са водени редовно съобразно изискванията на ЗСч и НСС. Оспореният разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. е осчетоводен със счетоводна статия Д-т с- ка 229\9 „Други предоставени заеми, анал. И.Г. к-т с-ка – каса във валута със стойността на РКО 51800 евро – 101311,99лв. Счетоводната статия е отразена в годишната оборотна ведомост и в Баланс на „Самора” АД, като ГФО е заверен от „експерт-счетоводител” (показания на в.л. в с.з.) Наред с надлежното и редовно осчетоводяване на операцията по делото е представен и протокол от 02.12.2008г. в изпълнение устава на ищцовото дружество за решение от СД за предоставяне в заем на ответника на сума в размер на 51800 евро  която да бъде върната в едномесечен срок.

Фактът на предаване на сумата се доказва от представения разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., чието оспорване като неистински частен документ не се проведе успешно от ответника съобразно доказателствената тежест установена в разпоредбата на чл. 193, ал. 3 от ГПК и указана в доклада на съда.

Твърдението на ответника във връзка с оспорването е, че положения в документа подпис в графата за получател на сумата не е негов. Във връзка с това, както и във връзка с останалите обстоятелства заявени в отговора на исковата молба по повод издадения от ищеца разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. по делото от ответника са посочени гласни доказателства и е поискано изготвянето на експертно заключение относно авторството му и евентуална имитация на подписа, положен в РКО за получател на сумата от негово име.

Първото заключение по назначената съдебно-почеркова (графическа) експертиза, изготвено от Д. Д. – вещо лице по криминалистика от списъка на в.л. пир ос – Сливен е, че подписът не е положен от ответника. Отрицателното становище е със степен на вероятност и допускане от страна на експерта, че е възможно обекта на експертизата да е имитация от трето лице или автоимитация от титуляра на подписа. Различията - дали основание на експерта за такова заключение в общите признаци, са: степен на обработеност – по-слаба в обекта на изследване, размер – който вещото лице отдава на малката площ за изписване, разтегливост, много сходен натиск при писане, но по-слаб в началната част и липса на параф в средната част на подписа; частни признаци -  забавено движение непосредствено след дясно окръжната дъга в средвната част на щриха и, по-слаб натиск на писане непосредствено след началната точка, ъглова форма на движенията в долната част на началния щрих, по овална форма на движенията във втория примковиден елемент, лек ляв наклон при последните два примковидни елемента. Разпитан в с.з. поддържа заключението си,  включително относно вероятността за имитация или автоимитация като посочва, че обектът на изследване е по-опростен от сравнителния материал.

Това заключение е оспорено от ищеца, по чието искане е назначена тройна съдебно-почеркова експертиза. Заключението на тримата експерти – Ж. П.,***С. *** – в.л., включени в списъка на СГС е, че подписът за получил сумата в разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. е положен от ответника. Заключението на експертите е подробно мотивирано относно съвпадението на общите и частни признаци, с коментар, че са съществени, устойчиви и достатъчни по обем и идентификационна стойност, за да се направи извода, че в изследвания подпис и в сравнителните образци е отразен писмено-двигателния стереотип на едно и също лице. Коментара на вещите лица относно основните различия в изследвания обект и експерименталните образци е свързан с броя и графичния строеж на съществуващите „е”-образни елементи и липсата на допълнителен елипсовиден елемент са вариантни, несъществени, имат ниска идентификационна стойност и не са от значение за заключението на експертизата. В обясненията си пред съда посочват, че е невъзможно един човек да изпълни два еднакви свои подписа и винаги съществува вариантност. Относно броя „е”-образни елементи посочват, че включително измежду сравнителните – безспорни образци е налице такова различие. Формата и разположението им се влияя от позата на подписващия се и мястото, в което следва да бъде разположен подписа. Като най-съществени експертизата посочваначалната и крайната част на подписа, които са неповторими – наличие наидентичен завършек на подписа в образеца и във всички подписи от сравнителния материал. При имитация на подпис са налице неизбежно съпътстващи признаци в опит лицето да прикрие собствения си писмено двигателен стереотип, имитирайки писмения двигателен стереотип на друго лице. Посоченото старание се изразява в забавеност на движенията, начупеност и вълнообразност на правите линии, накъсване на движенията и необосновано спиране. В случая характерен е завършващия параф, който на едно и също място свършва с изтъняване на линията и с характерна примковидна форма, удължена по вертикала в изписването на който не се наблюдава никакво забавяне и колебание.

Заключението на тази тройна експертиза е оспорено от ответника, по чието искане е назначена нова тройна експертиза в състав от в.л. от списъчния състав при БОС – Ст. Ж., К.Г. и Хр. Д., чието заключение съвпада с това на първата тройна експертиза, а именно, че подписа в разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. за получател на посочената сума е положен от ответника. В обстоятелствената част в.л. във връзка с въпроса относно наличието на имитация посочват, че няма необосновано забавяне или спиране, предварителна зарисовка, копиране на просвет или пренос на подпис. Налице са достатъчно общи и частни признаци въз основа на което да се извърши сравнително изследване и идентификация. Конкретно са изброени съвпаденията, като различията вещите лица установяват в наличието на елипсовиден допълнителен елемент и в броя на „е” образните щрихи, което, както и при първата тройна екпертиза, обясняват с вариантноста на изписване на подписа на едно и също лице. Посочват, че не са съществени е не повлияват положителния извод за съвпадение и отрицателния за липса на имитация от трето лице (фалшификация). Потвърждават, че липсват данни за подправяне – предварителна зарисовка, забавяне, спиране или пренос на подписа. Химикалната паста е равномерно разпределена в щрихите с изключение на началната част на хоризонталния начален щрих. Посочват, че подписа е изпълнен с обработени движения, с бърз темп и висока координация. Разпитани в с.з. поддържат заключението. Относно липсата на онагледяване в албума на всички образци, посочват, че са изследвани всички предоставени подписи, като няма изискване относно броя подписи за онагледяване. Обясняват, че съвпадението в началната част се изразява в съвпадането на мястото, от където започва изпълнението на елемента, чиято дължина е без значение и е различна в различните варианти. Съвпадение е налице и във формата на завършващата част  на вертикалния елемент., като образците за онагледяване посочват различните варианти в големина и местоположение.

При тези заключения съдът намери, че представения от ищеца разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., доказващ предаването на сумата от 51800 евро е истински частен документ, който следва да бъде кредитиран. Обстоятелството, че едноличната експертиза дава отрицателен отговор на въпроса относно авторството не разколебава този извод, както поради съвпадението в противното становище на шестима други независими експерти, така и с оглед степента на вероятност и липсата на категоричност в заключението на в.л. Д. Д. като индиция за сложността на поставената задача. Основание за кредитацията на заключението на двете тройни експертизи е пълната обосновка относно констатираните различия и тяхното значение за даденото положително заключение относно авторството на оспорения подпис на ответника. Допълнителен и съществен аргумент за това са и показанията на св. Р., св. Н. и обясненията на представляващия дружеството изпълнителен директор г-жа Зл. К. като безпротиворечиви вътрешно и помежду им, преки данни за полагането на подписа от ответника в офиса на управление на дружеството на 02.12.2008г.

При данните от заключението на СИЕ, установяващи надлежното осчетоводяване на операцията, послужила като основание за издаване на разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., както и липсата на други стопански операции, които да обосновават изплащането на тази сума на ответника, наред с доказания факт на предаване на сумата чрез истинността на този документ, съдът намира, че е доказано посоченото в исковата молба правно основание – наличие на договор за заем. Във връзка с това следва да кредитира събраните по делото гласни доказателства само с оглед изясняването в пълнота на действителната воля на страните. В този смисъл показанията на св. Р., св. Н. и обясненията от законния представител на ищцовото дружество дадени по реда на чл. 176 от ГПК установяват, че в момента на предаване на сумата е изготвен и служещия като разписка разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. Установява се, че същият е бил изготвен непосредствено преди предаването на сумата в банкноти в копюри от 50 евро, изписването на сумата в него от св. Н. като касиер, последвалото попълване на останалата част от текста, съдържащ се в РКО от г-жа Зл. К., подписването му с това съдържание от нея и от ответника.

В този ред от доказателства, съдът намира, че не се установява, поради липсата на данни както в писмените, така и в гласните доказателства, постигането предварително – към момента на предаването на сумата, на съгласие за датата на връщането й. Такива данни са налице само в представената по делото нотариална покана – отправена до ответника и връчена на 13.07.2009г., която обаче е частен, изходящ от страната, която се ползва от него документ и поради това не доказва наличие на съгласие относно посочения в исковата молба определен срок за връщане на сумата – 02.01.2009г.

Не се доказват от представените доказателства в производството наведените от ответника, по съществото си, твърдения за измама. Противно на това твърдение е  направения по-горе извод, че разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г. е истински, подписан от ответника документ при обстоятелствата - посочени в показанията на групата свидетели – разпитани по искане на ищеца. Включително показанията на св. К. и св. К. Г. – син на ответника не опровергават този извод. Показанията на св. К., касаят наличието на търговски отношения и водене на счетоводство за ответника, но в качеството му на търговец, при което липсва основание за осчетоводяване на получената лично в заем сума за сметка на търговското дружество. В същият смисъл са и показанията на св. К. Г., които в частта, в която отрича факта на получаването на сумата в заем и навежда за мотив на ищеца за измама, не могат да бъдат кредитирани безусловно съгласно чл. 172 от ГПК. Касае се за показания на лице, което като син на ответника се презюмира, че е заинтересован от изхода на делото, наред с което противоречието на твърдения отрицателен факт с останалите доказателства по делото, налага извода, че възраженията в отговора не са доказани,

Въз оснва на така установеното от фактическа страна се налага извода, че предявените частични искове са основателни и доказани.

Предявения главен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 240 от ЗЗД е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен в пълен размер.

Представения по делото писмен документ - разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., чието оспорване не се проведе успешно, доказва несъмнено факта на предаването на сумата като завършващ, съществен елемент от фактическия състав на посоченото от ищеца основание. Този факт, наред с останалите обстоятелства установени по делото във връзка с волята на страните налагат извода, че между тях е налице именно такова правоотношение – сключен договор за заем. Договорът за заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД е реален, неформален договор и се счита сключен с предаването на заемателя на предмета на договора – в случая сумата 51800 евро. Законът не поставя изискване за сключването му като действителен в писмена форма, която е необходима за целите на доказването - в конкретния случай на стойност над 5 000лв., съобразно ограничението на чл. 164 ал.1 т. 3 от ГПК. По делото ищецът представи писмен документ разходен касов ордер № 2268\02.12.2008г., в който е посочено основанието за предаване на сумата. От свидетелските показания – допустими в производството за проверка на истинността на документа, се установява, че е бил съставен към момента на подписването му от ответника и при предаване на сумата. С оглед заключението на в.л. Т. Й. като доказателство в подкрепа на посоченото от ищеца материално-правно основание, от което произтича претендираното вземане по главния иск следва да бъде съобразено съгласно чл. 182 от ГПК, следва да се вземе предвид и надлежното осчетоводяване в редовно водените от ищеца счетоводни книги.

Обстоятелството, че заетата сума не е върната е безспорно по делото, с оглед заетата от ответника защитна теза за липса на основание за възникването му. Фактът на изискуемост на вземането се установява от представената по делото нотариална покана – връчена на ответника на 13.07.2009г., от който момент, вкл. от изпратеното в отговор на тази покана писмо се установява отказ за връщане на сумата. По изложените съображения предявеният частичен иска следва да бъде уважен до размера от 26 000лв., представляваща част от цялото задължение на ответника за връщане на заетата сума по сключения между страните договор за заем от 02.12.2008г. в размер на равностойността на 51800 евро чиято левова равностойност към 13.07.2009г. определена посредством виртуален валутен калкулатор е 51800 EUR = 101311.994 BGN

Предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за периода предхождащ исковата молба е неоснователен съобразно нормата на чл. 240, ал. 4 от ЗЗД. По делото не се представиха годни писмени доказателства за постигането на предварително съгласие относно падежа на задължението на ответника за връщане на заетата сума, поради  което вземането се счита изискуемо в едномесечен срок от датата, на която е връчена поканата за тов. Поканата е връчена на 13.07.2009г., съответно падежа е настъпил след подаване на исковата молба, а именно на 13.08.2009г. Съобразно това претенцията за присъждане на обезщетение за забава е основателна само за периода след 13.08.2009г. до окончателното изплащане на  сумите.

Поради уважаването на предявения главен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД не следва да бъде разглеждан.

С оглед този изход на процеса пред настоящата инстанция претенцията на ищеца за присъждане на деловодни разноски следва да се уважи в размер на 4052лв. за заплатена д.т., 1130 лв. – разноски за възнаграждение на в.л., които следва да се присъдят изцяло, поради уважаването изцяло на главния иск във връзка, с който са направени, както и 962,96лв. от заплатеното възнаграждение за адвокатска защита.

Претенцията на ответника за разноски следва да бъде уважена съразмерно на отхвърлената част от  предявените искове, а именно за 37,04лв. от заплатеното възнаграждение за адвокатска защита в размер на 1000лв. Над този размер по делото няма данни за изплащането на пълния договорен размер от 3000лв.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА И.К.Г., ЕГН ********** *** да заплати на “САМОРА” АД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. “Славейков”, бл. № 161, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З.Н.К. сумата 101311,99лв. (сто и една хиляди триста и единадесет лева и 99ст.), дължима по договор за заем от 02.12.2008г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.08.2009 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 6144.96 лв. (шест хиляди сто четиридесет и четири лева и 96 ст.) – деловодни разноски пред първоинстанционния съд.

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от “САМОРА” АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № *, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З.Н.К. против И.К.Г., ЕГН ********** ***, иск за заплащане на сумата 1 000 лв., представляваща част от цялото задължение от 7887,33лв. – обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 02.01.2009г. до 31.07.2009г., като и за законната лихва върху главницата от  101311,99лв. за периода от 31.07.2009г. до 13.08.2009г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА “САМОРА” АД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж.к. “С.”, бл. № *, партер, ЕИК 147174432, представлявано от изпълнителния директор З.Н.К. да заплати на И.К.Г., ЕГН ********** *** сумата 37,04лв. (тридесет и седем лева и 4 ст.) разноски, представляващи част от заплатеното възнаграждение за адвокатска защита.

 

          Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: