РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 24.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седемнадесети март 2010 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 472 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на гл. ХVІІІ от ГПК (отм.).

            Образувано е по въззивна жалба на С.Г.Т. срещу решение № 232 от 02.04.2009 г. по гр.д. № 3881/2007 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е постановено извършването на делба на два неподеляеми недвижими имота (жилища) чрез изнасянето им на публична продан.

Първоначално решението е било обжалвано от трима от общо четиримата съделители – С.Г.Т., Г.П.Т. и П.П.Т.. В първата инстанция тези съделители са поискали по реда на чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) единият от имотите, предмет на делбата, да бъде възложен на С.Т., а вторият – на Г. и П. Т. в общ дял, и с решението по извършване на делбата тези претенции не са били уважени. В общата им жалба се заявява, че претенциите за възлагане не само не са недопустими (както ги е характеризирал районният съд), но и са основателни, тъй като основният принцип в делбата е всеки съделител по възможност да получи дял в натура и е неоправдано и в противоречие с принципа за справедливост при два придобити по време на брака имота преживялата съпруга (С.Т.) да остане без жилище до реалното извършване на публичната продан, което при стагнацията на пазара на имоти няма да стане бързо; заявява се, че същото се отнася и за другите двама жалбоподатели, които губят дома си. Изтъква се още, че в ТР № 1/2004 г. е уточнено, че ал. 2 и ал. 3 на чл. 288 от ГПК (отм.) се отнасят една към друга като общ закон към специален, като ал. 3 се прилага само ако не са налице условията на ал. 2. Това според жалбоподателите означава, че при искане за възлагане законът дава предимство на преживялата съпруга, която има принос за придобиване на имуществото, а ако тълкувателното решение имаше този смисъл, който влага в него първоинстанцион­ният съд, никой преживял съпруг не би имал право на възлагане, тъй като винаги при прекратена поради смърт СИО в делбения процес ще са налице наследници и смесена съсобственост. Тълкувателното решение според тях следва да се разбира в смисъл, че преживелият съпруг няма приоритет за възлагането на имота, когато имотът не е бил СИО приживе на наследодателя, или когато само идеална част от имота е била СИО, или макар целият имот да е бил СИО, съпругът и другите наследници са прехвър­лили общо идеална част от него на трето лице. В жалбата се сочи още, че ищцата (четвъртата съделителка, която преди предявяването на иска е придобила от друг сънаследник неговия дял) няма право с действията си да влошава положението на другите съделители и в този смисъл е и разпоредбата на чл. 76 от ЗН. Иска се отмяна на решението и уважаване на претенциите за възлагане.

Поради невнасяне на такса жалбата от името на П.П.Т. и Г.П.Т. са били върнати, а С.П.Т. е била освободена от държавна такса с разпореждане на председателя на окръжния съд.

Жалбата е подадена в срока за обжалване и е допустима.

Не е постъпил отговор от въззиваемата П.Т..

В съдебно заседание общият пълномощник на С., П. и Г. Т. поддържа жалбата, вкл. в частта за искането за възлагане на единия имот в общ дял на Г. и П. Т.. Пълномощникът на П.Т. счита реше­нието за правилно и претендира разноски.

            Предявеният иск е с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността за делба на недвижими имоти (апартаменти) в гр. Сливен и гр. София. С влязло в сила решение на РС – Сливен делбата е допусната за двата апартамента при квоти 6/10 за С.Т., 2/10 за П.Т., 1/10 за П.Т. и 1/10 за Г.Т.. И двата са реално неподеляеми. Стойността на имота в гр. Сливен е 39 590 лв., а на този в гр. София – 50 300 лв.

Имотите, предмет на делбата, са били съпружеска имуществена общност на съделителката С. Г. Т. и П. П. Т., починал през 2006 г. Негови наследници са съпругата му и четирите му деца – П., П., П. и Г.. След смъртта на наследодателя П. Т. е продал на П.Т. своя дял от двата имота.

Не се спори, че до смъртта си наследодателят е живял със съпругата си в жилището в гр. Сливен, а съделителите П. и Г. Т. към момента на откриване на наследството са живели и продължават да живеят в жилището в гр. София.

Горните факти се установяват от заключението на назначената по делото съдебнотехническа експертиза, изявленията на страните и останалите материали по делото.

Жалбата на С.Т. следва да бъде разгледана само с оглед на нейното искане да и бъде поставен в дял имотът в гр. Сливен. Жалбите на Г. и П. Т. са били върнати, а С.Т. не може със своята жалба да предявява от свое име техни права.

Жалбата е неоснователна.

Принципът всеки съсобственик да получи дял в натура означава всеки, а не само някои от съсобствениците да получат дял в натура. Винаги, когато дял в натура не може да бъде получен от всеки, правилото е имотът да се изнесе на публична продан и от това правило има само две изключения – тези по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 от ГПК (отм.).

Съгласно ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС чл. 288, ал. 3 от ГПК (отм.) е приложим, когато съсобствеността е възникнала само от наследяване, но не и когато някои от съсобствениците са придобили част от собствеността от друг юридически факт. При прекратена съпружеска имуществена общност живият съпруг, дори ако е наследник, е придобил своя дял от прекратената СИО не чрез наследяване. Съсоб­ствеността, възникнала от прекратена СИО и наследяване, е изрично спомената сред примерно изброените в мотивите на тълкувателното решение случаи на смесена съсобственост, при които ал. 3 е неприложима. Тълкувателното решение съвсем явно има предвид всички случаи на прекратена съпружеска общност и наследяване на дела на единия съпруг, без да прави разграничение според това, дали живият съпруг е наследник, или не. Дори самият въпрос, на който отговаря т. 8 от тълкувателното реше­ние, е формулиран за съсобственик с двойно качество на съна­следник и приобретател по сделка, каквато е и жалбоподателката. С други думи, наистина никой преживял съпруг няма право на възлагане на жилище, бивша съпружеска общност, освен на основание ал. 2, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца. И обратно, преживелият съпруг наследник ще може на общо осно­вание да иска възлагане на по ал. 3, когато имотът е бил личен на наследодателя. Макар на пръв поглед това да изглежда нелогично, прието е, че нормата на ал. 3 като изключение от правило следва да се тълкува ограничително, а във всички останали случаи да се предпочита способът за извършване на делба чрез публична продан, който осигурява на съделителите най-справедливото парично възмездяване. Затова претенцията на С.Т. да и бъде възложен единият имот е неоснова­телна.

Същото би се отнасяло и за искането, направено от Г. и П. Т., дори техните жалби да не бяха върнати.

Без значение за изхода на делото е дали П.Т. на свой ред е придобила чрез сделка част от собствеността си, или не.

Изводът на настоящия състав, че делбата следва да се извърши чрез публична продан, съвпада с този на първата инстанция, и решението следва да бъде потвър­дено, като на въззивницата бъдат възложени разноските, направени от П.Т..

По тези съображения и на основание чл. 208 от ГПК (отм.) съдът

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 232/02.04.2009 г. по гр. дело № 3881/2007 г. на Сливенския районен съд.

Осъжда С.Г.Т., ЕГН **********,***, да заплати на П.П.Т., ЕГН **********,*** Загора, сумата 370 лева, представляваща разноски във въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.