РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр.С., 27.11.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА


           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и седми Октомври 2009 г. в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА
                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
                                                                                  МАРИЯ ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл. съдия МАРИЯ ХРИСТОВА 473 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба от Х.А.Г. и П.А.М. ***/2009г. на СлРС, с което са осъдени да заплатят на „Сибес" ООД със седалище гр.Сливен, представлявана от управителя С.И.С. сумата от по 7033,52 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за наем от 06.07.2007г. за предаване държанието на частта от наемния недвижим имот с площ от 24,54 кв.м., находящ се в гр.С. на ул."Ц.О." № *, ведно със законната лихва върху сумата и направените разноски.

В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочат, че неправилен бил извода на съда, че не е налице техническа грешка в изписването на площта на наемния обект, и че волята на двете страни била за отдаване под наем на целия търговски обект, а не само за едното от двете помещения. Тъй като тези обстоятелства можели да се докажат единствено чрез показанията на свидетели, които имали преки и непосредствени впечатления относно сключването на договора за наем съдът неправилно недопуснал до разпит поисканите свидетели. Считат, че забраната да се опровергава съдържанието на частен документ със свидетелски показания не важи в случай на несъответствие между документирана и действителна воля на страните. На второ място сочат, че съдът игнорирал напълно обстоятелството, че в действителност въззивниците са собственици на два самостоятелни обекта и в договора за наем било уговорено да отдадат под наем един обект, който се индивидуализирал като магазин за продажба на промишлени стоки и никъде в договора не се говорело за втория обект с предназначение за здравни и социални услуги, който бил като отделен самостоятелен обект и бил отдаден под наем по време на сключването на процесния договор. Счита, че съдът едностранчиво обсъдил събраните по делото писмени доказателства, че не е обсъдил представения по делото приемо-предавателен протокол за приемането на наетия магазин за продажба на промишлени стоки, където също била посочена общата квадратура от 66,29 кв.м., подписан от страна на наемателя, което било свидетелство, че той наемал само магазина за промишлени стоки. Сочи, че съгласно одобрената кадастрална карта на града въззивниците били собственици не на един, а на два самостоятелни обекта и съдът неправилно приел, че става въпрос за един цял търговски обект. Счита, че неправилно е изчислен размера на обезщетението от съда, за което не били събрани доказателства. Моли се да се отмени решението и да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Моли да бъдат допуснати до разпит свидетелите А. и М. за установяване на обстоятелства относно волята на страните по договора за наем.

По делото е постъпил отговор от „Сибес" ООД, представлявано от управителя С.С., в който се сочи, че постановеното решение е правилно, обосновано и няма нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи се, че направеното с въззивната жалба искане за събиране на нови доказателства е недопустимо с оглед хипотезата на чл.164 ал.1 т.6 от ГПК за опровергаване съдържанието на изходящ от страната частен документ. Моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди атакуваното решение.

С определение от 15.09.09г. съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата съгласно чл. 267 ал.1 от ГК и е констатирал, че същата е допустима като е оставил без уважение искането на въззивниците за допускане на двама свидетели за посочените в жалбата обстоятелства.

В съдебно заседание въззивниците Х.А.Г. и П.А.М., се явяват лично и с адв. М., която поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Няма искания за други доказателства. Заявява, че водили преговори за сключване на спогодба, но и двете страни не могли взаимно да си приемат условията. В хода на устните прения моли да се отмени атакуваното решение на СлРС като незаконосъобразно и се отхвърлят субективно предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи за установено, че въззивниците изпълнили задълженията си по договор за наем точно и добросъвестно и съобразно уговореното, като предали на противната страна обособен обект, предмет на договора за наем. Поддържа твърдението, че към момента на сключването му въззивниците са притежавали два обособени обекта в същата сграда и предмет на договора за наем е бил само единия от тях. Счита, че площта на обекта в случая не е съществен елемент от сделката и въззивниците не дължали обезщетения, още повече че наемната цена била уговорена за обособен обект, а не на квадратен метър. В този смисъл сочи, че с предаването на магазина за продажба на промишлени стоки са изпълнили задълженията си по договора. Моли да се отмени решението на СлРС и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира деловодни разноски.

В съдебно заседание въззиваемите „Сибес" ООД се представляват от адв. Ц., който поддържа представения отговор. Няма искания за други доказателства. Моли да се приключи съдебното дирене. Заявява, че полагали усилия за постигане на спогодба, но на този етап не постигнали такава. В хода на устните прения моли да се веземе предвид позицията му в процеса, излагана пред първоинстанционния съд и да се потвърди атакувания съдебен акт.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:

По делото е безспорно установено от представения договор за наем от 06.07.2007 г., сключен в гр.С., че между въззивниците Х.А.Г. и П.А.М. като наемодатели и "Сибес" ООД, гр.С. като наемател, са установявени наемни правоотношения по отношение недвижим имот, описан в чл. 1 от договора като търговски обект, находящ се в гр.С., на ул. "Ц.О." № *, застроен върху 66,29 кв.м., за който обект е уговорено да бъде използван от наемателя като магазин за продажба на промишлени стоки. Срокът на договора е 3 години, считано от 01.08.2007г. В чл. 3 от договора е уговорено заплащане на наемна цена в размер на 500 лв., като се разпределя по равни части между наемодателите. В чл. 8 от договора са предвидени основанията за прекратяване на договора: 1. с изтичане на срока му; 2. по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; 3. при неплащане на две поредни месечни вноски - без предизвестие от страна на наемодателите; 4. при забава в плащането на наемната цена за повече от три месеца над 15 календарни дни - по усмотрение на наемодателите и без предизвестие; 5. с тримесечно писмено предизвестие от наемателя до наемодателите; 6. при виновно неизпълнение на договорните задължения.

Видно от представения по делото анекс към договора за наем, сключен в писмена форма, се установява, че на 02.08.2007г. страните се споразумели да бъдат променени чл. 1 и чл. 3 от договора за наем, като в чл. 1 след словосъчетанието "66,29 кв.м." се добавя текста: "построен в поземлен имот № V-5480 в кв. 28, при граници: улица "Й.К.", бул. "Ц.О." и УПИ № ІV-8481, като описанието е по документ за собственост". Чл. 3 от договора се променил по следния начин: "Срещу предоставеният му под наем търговски обект, наемателя дължи на наемодателите месечна наемна цена в общ размер на 2000 лв., платими по банков път по специално открити сметки на двамата наемодатели, най-късно до 5-то число на всеки текущ месец от договора, като наемната цена се разпределя по равни части между наемодателите". Всички останали клаузи и уговорки остават непроменени.

От представения по делото приемо-предавателен протокол, съставен на 02.08.2007г. и подписан от представители на двете страни, се установява, че наемодателите предали на дружеството-наемател държанието върху имота, предмет на договора за наем от 06.07.2007г., както следва: търговски обект, находящ се в гр.С., ул."Ц.О." № *, застроен върху 66,29 кв.м. с подробно описание на състоянието на имота.

От представените по делото писмени доказателства схеми № 314 и № 315 на самостоятелен обект в сграда издадени на 20.01.2009 г. от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.С., се установява, че процесния имот, съгласно кадастралната карта на гр.С., одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006г. на изп. директор на АК, се състои от два самостоятелни обекта, както следва: самостоятелен обект № 67338.550.24.1.2, с адрес: гр.С., ул."Ц.О." № *, ет. 1, ап. 2 със застроена площ от 41,75 кв.м., с предназначение за търговска дейност и самостоятелен обект № 67338.550.24.1.3 с адрес: гр.С., ул."Ц.О." № *, ет. 1, ап.3, със застроена площ от 24,54 кв.м. с предназначение за здравни и социални услуги.

Видно от твърденията изложени в исковата молба на въззиваемото дружество, както и от събраните по делото гласни доказателства на св. В. и писмени доказателства /договор за наем от 06.11.2000г. между въззивника Х.Г., като наемодател и А.С., като наемател/, се установява, че след сключване на договора наемодателите предали държането върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 67338.550.24.1.2, а не предали държането върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 67338.550.24.1.3 „като уговорката между страните била, че това ще сторят в по-късен момент”. „В очакване това да се случи” дружеството получили на 17.06.2008 г. нотариална покана, в която въззивниците посочват, че действителната им воля при сключване на наемния договор е била да се отдаде само търговския обект с площ от 41,75 кв.м. и за него е договорена наемната цена, допусната била техническа грешка относно площта на обекта. Уведомяват наемателя, че прекратяват наемния договор от 06.07.2007г. по отношение на аптеката с площ от 24,54 кв.м. с вход откъм ул."Й. К.". Договорът за наем да се считал в сила само по отношение на търговския обект откъм ул."Ц.О." с площ от 41,75 кв.м.

На 25.06.2008 г. от "Сибес" ООД била връчена нотариална покана на Х.Г. и П.М., с която последните били поканени в тридневен срок да им предадат държането върху помещението от 24,54 кв.м., както и да им заплатят обезщетение за претърпяна загуба от непредаване на помещението за периода от 01.08.2007 г. до 31.05.2008 г. в размер на 7403,71 лв. Посочили, че не приемат прекратяване на наемния договор в тази негова част.

На 24.02.2009 г. от "Сибес" ООД била изпратена втора  нотариална покана на Х.Г. и П.М., с която ги поканили отново да предадат държането върху помещението от 24,54 кв.м., както и да им заплатят обезщетение за претърпяна загуба от непредаване на помещението за периода от 01.06.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на 5182,59 лв. След получаване на втората нотариална покана въззивниците били съгласни да предадат ключа от аптеката, което се установява от изнесеното от тях в отговора на исковата молба твърдение, което не се оспорва от въззиваемото дружество, както и с оглед претенцията заявена в самата исковата молба за обезщетение от непредаване на помещението до 28.02.2009 г.

От показанията на разпитаната по делото като свидетел Мария В. се установява, че тя е ползвала малкото помещение, находящо се на ул. "Ц.О." № * за аптека до м. Юни 2004 г., след което регистрирала дрогерия и използвала помещението до м. Декември 2008 г., когато го освободила. През този период от време никой не е заявявал претенции спрямо нея, че има сключен договор за наем и да иска да му предаде имота.

Видно от представения по делото договор за наем от 06.11.2000г. между въззивника Х.Г., като наемодател и А.С., като наемател се установява наемно правоотношение, по силата на което наемодателят е отдал под наем помещението, находящо се в гр.С., ул. "Ц.О." № *, състоящо се от търговско помещение и санитарен възел общо 25 кв.м. за срок от 5 години.

Съгласно нотариален акт № 12, том I, рег.№ 249, дело № 10/2002г, на Нотариус Е. Ш. с район на действие СлРС, Х.Г. и П.М. са признати за собственици на недвижим имот, находящ се в гр.С., ул."Ц.О." № *, а именно: търговски обект, обособен в източната част на сградата дюкянско помещение със застроена площ 66,29 кв.м., ведно с прилежащото складово помещение и санитарен възел и избено помещение с площ 50,73кв.м. и 70,25% ид.ч. от общите части на сградата, построена в поземлен имот № V-5480 в кв. 28 при граници: улица "Й.К.", бул. "Ц.О." и УПИ № ІV-8481.

Между страните не се спори, че въззиваемото дружество заплаща редовно дължимата месечна наемна цена по договора и анекса към него.

Между страните не се спори, че въззивниците не са предали на въззиваемото дружество държането върху помещението с площ 24,54 кв.м. до 28.02.2009 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните. Съдът кредитира показанията на свид. В., като дадени от лице, незаинтересовано от изхода на спора, съпостави ги с останалия, събран по делото доказателствен материал и констатира, че същите не си противоречат. Съдът прие за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на сключване на договора за наем - 06.07.2007г. малкото помещение с площ от 24,54 кв.м. се е ползвало като аптека от трето лице.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Правната квалификация на предявените при условията на субективно пасивно съединяване искове за заплащане на обезщетение за виновно неизпълнение на задължение по договор за наем за предаване държането върху недвижим имот е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 84 ал. 2 вр. с чл. 230, ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 228 от ЗЗД, във вр. с чл. 286 и чл. 288 от ТЗ. Исковете са допустими, а разгледани по същество са частично основателни и доказани.

Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. Разпоредбата на чл. 230 ал.2 от ЗЗД предвижда че, ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намеление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Договорът за наем е двустранен, консенсуален и възмезден договор, като от него възникват права и задължения за всяка страна. Основно задължение на наемодателите по този договор е предаване държането на наемния обект на наемателя, който следва да го използва според уговореното.

По делото се установи, безспорно, че между страните е налице сключен писмен договор за наем от 06.07.2007 г. на недвижим имот описан като търговски обект, находящ се в гр.С., на ул."Ц.О." № *, застроен върху 66,29 кв.м. Спорно е между страните дали предмет на този договор е цялата площ от 66,29 кв.м. и включено ли е в договора помещението с площ от 24,54 кв.м., което към момента на сключването му се е ползвало като аптека от трето лице. С последващият анекс от 02.08.2007 г. е налице допълване описанието на имота с текста: "построен в поземлен имот № V-5480 в кв.28, при граници: улица "Й.К.", бул. "Ц.О." и УПИ ІV-8481, като описанието е по документ за собственост". В така описания обект няма промяна относно посочената му площ - 66,29 кв.м. Изрично в анекса страните са посочили, че описанието на обекта на договора за наем е това по документа за собственост, в който имота е описан по същия начин като търговски обект с площ 66,29 кв.м. По същия начин е описан имота и в приемо-предавателния протокол от 02.08.2007г., с който ответниците предават държането на наемния обект - търговски обект, застроен върху 66,29 кв.м. Съгласно чл. 180 от ГПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. За да се установи основното спорно по делото обстоятелство - предмета на наемния договор съдът съобрази всичко гореизложено - записванията в договора за наем, в анекса, нотариалния акт за собственост, към който препраща анекса и в приемо-предавателния протокол, които не са оспорени от страните по надлежния ред и тълкувайки договора по правилата на чл. 20 от ЗЗД, вземайки предвид всички посочени уговорки между страните, съдът прие, че предмет на процесния договор за наем е целият търговски обект със застроена площ от 66,29 кв.м., независимо, че съгласно кадастралната карта се състои от два отделни обекта. Обекта е подробно описан с тази площ не само в договора за наем, а и в приемо-предавателния протокол и в последващия анекс, при което не би могло да се направи извод, че се касае за техническа грешка в документи, съставени по различно време. По делото не се установи с годни и безспорни обстоятелства твърдението на въззивниците, че е допусната техническа грешка при посочване площта на имота и че в действителност волята на страните е била за отдаване под наем само на помещението, състоящо се от 41,75 кв.м. Тежестта на доказване в случая се носи от въззивниците и те не са  ангажирали годни и допустими доказателства в тази насока и пред въззивната инстанция. Обстоятелството, че част от обекта - помещението от 24,54 кв.м. към момента на сключване на договора за наем е било предоставено за ползване на друго лице, не означава, че то не е предмет на договорните отношения между страните и не може да бъде такъв. Съдът приема за неоснователно възражението на във въззивната жалба, че щом като това помещение е било предоставено на друго лице, то е било ясно на въззиваемото дружество, че не е предмет на наемния договор. Подписвайки договора за наем и анекса към него с посочване на площ и местонахождение, съдът приема, че въззивниците в качеството си на наемодатели недвусмислено са изразили своята воля да сключат договора по отношение на целия търговски обект. Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Но договорът има сила на закон за тези, които са го сключили съгл. разпоредбата на чл.20а от ЗЗД. Със самото подписване на договора в този му вид е налице постигната договореност между страните, имаща силата на закон между тях.

Съдът приема, че не е налице техническа грешка в изписването на площта на наемния обект и че волята на двете страни е правилно отразена - че тя е за отдаване под наем на целия търговски обект, в т.ч. и двете помещения, двата отделни обекта.

Видно от твърденията изложени в исковата молба на въззиваемото дружество, както и от събраните по делото гласни и писмени доказателства, се установява, че след сключване на договора наемодателите предали държането върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 67338.550.24.1.2, а не предали държането върху самостоятелния обект в сграда с идентификатор № 67338.550.24.1.3 като уговорката между страните била, че това ще сторят в по-късен момент. В очакване това да се случи в дружеството получили на 17.06.2008 г. нотариална покана, в която въззивниците посочват, че действителната им воля при сключване на наемния договор е била да се отдаде само търговския обект с площ от 41,75 кв.м. и за него е договорена наемната цена, допусната била техническа грешка относно площта на обекта. Въззивния съд приема за установено, че уговорката между страните по договора за наем от 06.07.2007 г. е била, че предаването на помещението от 24,54 кв.м., ще сторят в по-късен момент и няма определен ден за изпълнение. Видно от показанията на свид. В. помещението от 24,54 кв.м. е било заето към началната дата на сключване на договора за наем, но и никой не е изразявал претенции по отношение на това помещение до 25.06.2008 г., когато от въззиваемото дружество била връчена нотариална покана на въззивниците, с която последните били поканени в тридневен срок да им предадат държането върху помещението от 24,54 кв.м., както и да им заплатят обезщетение. Съгласно чл. 84 ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Такава покана е отправена до въззивниците на 25.06.2008 г. и срокът за предаването е изтекъл на 28.06.2008 г., след което са изпаднали в забава.

Установи се, че наемодателите не са изпълнили  своето основно задължение да предадат помещението от 24,54 кв.м. и след указания с поканата от 25.06.2008 г. тридневен срок, което сторили едва след получаване на втората нотариална покана изпратена на 24.02.2009 г. Налице е неизпълнение на основно договорно задължение от страна на въззивниците, при което за другата страна по договора за наем възниква правото да поиска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата или заплащане на обезщетение за неизпълнението за периода от 28.06.2008 г. до 28.02.2009 г. /чл.79, ал.1 вр. чл. 84 ал. 2 от ЗЗД/. В случая наемателя е избрал да получи обезщетение за неизпълнението - второто предложение на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 230, ал. 2 от ЗЗД. С оглед неизпълнението от страна на наемодателите на задължението да предадат и втория недвижим имот с идентификатор № 67338.550.24.1.3 за посочения период след поканата на наемателя, то така предявения от наемателя иск в тази част се явява основателен. За останалия период от иска от 01.08.2007 г. до 27.06.2008 г. въззивният съд намира претенцията за неоснователна и недоказана, тъй като със самата искова молба се признава, че уговорката между страните била, че това ще сторят в по-късен момент, който не е бил определен и те очаквали това да се случи, но няма данни да са го поискали или да са възразили на ползването му от третото лице. От друга страна волеизявлението на наемодателите, отправено до наемателя, за прекратяване на договора в частта относно малкото помещение е още едно доказателство в подкрепа на извода, че предмет на договора за наем е бил целия търговски обект, включващ и двете помещения, т.е., че и малкото помещение е обхванато от волята на страните по договора.

По делото е беспорно установено, че наемателят е изправна страна по договора - изпълнявал е своето насрещно задължение за заплащане по сметка на наемодателите уговорената за обекта наемна цена /страните не спорят по този въпрос/.

По отношение отправената от въззивниците нотариална покана, с която уведомяват въззиваемото дружество, че те прекратяват наемния договор само за помещението - аптека с площ от 24,54 кв.м., съдът намира, че този резултат не е настъпил - договора за наем не е прекратен по отношение на това помещение. В договора за наем, в чл. 8 изрично са изброени основанията за прекратяване на договора, като не е предвидена възможност на наемодателите едностранно при безвиновно, правомерно поведение на наемателите да прекратяват договора за наем и то в една негова част. Такава хипотеза е предвидена само за наемателя в т. 5 и то с тримесечно предизвестие. Самият договор за наем е сключен като срочен такъв, поради което е неприложима и разпоредбата на чл. 238 от ЗЗД за едностранно прекратяване на договора с едномесечно предизвестие, отнасяща се само до безсрочните наемни договори, освен, ако изрично не е уговорено друго между страните съгласно чл. 9 от ЗЗД.

Тъй като иска за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорното задължение за предаване на целия наемен обект за ползване на наемателя е основателен за периода от 28.06.2008 г. до 28.02.2009 г., то съдът може да определи размера на дължимото за неизпълнението обезщетение на база уговорения месечен наем, като приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК. Уговореният месечен наем е 2000 лв. за целия обект от 66,29 кв.м., т.е. за 1 кв.м, цената възлиза на 30,17 лв. За непредадения обект съответната част от дължимата месечна наемна цена е 24,54 кв.м. х 30,17 лв., т.е. 740,37 лв. месечно.

           Периода от време, за който иска е основателен за заплащане на обезщетение за неизпълнение на договорното задължение е от 28.06.2008 г. до 28.02.2009 г., като дължимото обезщетение възлиза на общата сума от 5922,96лв. /8 мес. х 740,37 лв./мес./. Тъй като в договора за наем и в Анекса от 02.08.2007 г. е договорено поотделно заплащане на месечната наемна цена на всеки един от наемодателите по равна част, то и искането за разделното им осъждане за заплащане на дължимото обезщетение е основателно. Така всеки един от въззивниците дължи на въззиваемото дружество обезщетение за неизпълнение на наемното задължение за предоставяне за ползване на целия наемен обект в размер съответно на по 2961,48 лв. В останалата част от иска за периода от 01.08.2007 г. до 27.06.2008 г. въззивният съд намира претенцията за неоснователна и недоказана.

Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка главница, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2009г.

С оглед решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд следва да се отмени за разликата над 5922,96 лв. до уважения размер от 14067,03 лв., като се отхвърли иска за сумата от 8144,08 лв., представляваща обезщетение за периода от 01.08.2007 г. до 27.06.2008 г. като неоснователен и недоказан. В останалата част решението на Сливенския районен съд за сумата 5922,96 лв. представляваща обезщетение за периода от 28.06.2008 г. до 28.02.2009 г., като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Двете страни са претендирали присъждане на разноски, като с оглед изхода на спора и правилата на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се присъдят такива съразмерно с уважената част от иска. Въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото дружество от направените общо 1302 лв. разноски, съразмерно с уважената част от иска сумата от 548,21 лв., или по 274,05 лв. следва да заплати всеки от тях, а въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на въззивниците от направените общо 1781 лв. разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска сумата от 1031,10 лв., или по 515,55 лв. на всеки от тях.

 

По изложените съображения, съдът

 

 

                                            Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 467 от 22.06.2009 г по гр.д. № 1071 по описа за 2009 г. на СлРС САМО в частта, с която осъжда  Х.А.Г. и П.А.М. за разликата над сумата 5922,96 лв. до уважения размер от 14067,03 лв., представляваща главница за обезщетение, ведно със законната лихва върху нея, както и разноски за разликата над сумата от по 274,05 лв. за всеки от тях, до уважения размер от по 652,46 лв. за всеки от тях и вместо него ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ иска на "Сибис" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Н.П." *-*-*, ЕИК ****, представлявано от управителя С.И.С. против Х.А.Г. с ЕГН ********** *** и П.А.М. с ЕГН ********** *** за сумата от 8144,08 лв./осем хиляди сто четиридесет и четири лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение по договор за наем от 06.07.2007г. за предаване държането на частта от наемния недвижим имот с площ от 24,54 кв.м., с идентификатор № 67338.550.24.1.3 по кадастралната карта на гр.Сливен, находящ се целия имот в гр.Сливен, на ул."Ц.О." № *, застроен върху общо 66,29 кв.м., за периода от 01.08.2007 г. до 27.06.2008 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.03.2009г. до окончателното й изплащане, като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА "Сибис" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Н.П." *-*-*, ЕИК *****, представлявано от управителя С.И.С. да заплати на Х.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 515,55 лв. /петстотин и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА "Сибис" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул."Н.П." *-*-*, ЕИК ****, представлявано от управителя С.И.С. да заплати П.А.М. с ЕГН ********** *** сумата от 515,55 лв. /петстотин и петнадесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                ЧЛЕНОВЕ: