РЕШЕНИЕ №                                         

гр. С., 12.02.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА

 

при секретаря П.С., като разгледа докладваното от Хр. Марева гр.д. № 476 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от името на В.М.Н. лично и в качеството си на настойник на своя брат С.М.С. чрез адв.Ст. С., с която са предявени в условията на обективно и кумулативно съединяване искове против ЗК „Лев Инс” АД за заплащане на обезщетения в размер на по 50000лв. за всеки от двамата ищци за неимуществени вреди, както и в размер на 2000 лв. – имуществени вреди, произтичащи от непозволеното увреждане в същите размери, заедно с обезщетение за забава за изплащан на обезщетенията в размер на законната лихва, считано от 27.04.2006г. – датата на увреждането до окончателното изплащане,  спрямо ЗК „Лев Инс” АД – гр. София като застраховател по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” сключен за МПС управлявано от С.И.И. при възникването на ПТП на 27.04.2006г.., в следствие на което е настъпила смъртта на майката на ищците – Ц.С.С..

Обстоятелствата от които произтичат претендираните права са, че на 27.04.2006г. в гр. С. на бул. „Ст. С.” С. И.И. при управление на мотоциклет марка „Сузуки Бандит” 400, с рег. № СН0726В , нарушавайки правилата за движение – чл. 20, ал.1 и чл. 119 от ЗДВП предизвикал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на тяхната майка Ц.С.С., за което е признат за виновен с влязла в сила присъда НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С., потвърдена с решение по ВНОХД № 253\06г. на АпС – гр. Бургас, с което решение присъдата на първоинстанционния съд е изменена в частта относно размера на предявените от тях в наказателното производство граждански искове, които са уважени в размер на по 30 000 лв. за неимуществени вреди. Ищците са деца и законни наследници на починалата, с която са били близки и която като физически здрав човек е била опора за първата като нейна дъщеря и за втория ищец като неин син, който поради заболяването си не е могъл да полага грижи за себе си и да се грижи за интересите си. От загубата на своята майка търпят неимуществени вреди - неописуеми мъки и страдания, загубата й е непрежалима за тях, като приживе е била и тяхна финансова опора. Претърпели са и имуществени вреди, изразяващи се в направените от тях разходи  съобразно християнските обичаи за региона за погребение, панихида и изграждане на надгробен паметник.

След влизането в сила на присъдата по НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С. се снабдили с изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело срещу деликвента С. Ив. И., но не са получили никакви суми както от него, така и от застрахователя ЗК „Лев Инс” АД – гр. София. Последният е предложил споразумение за много по- малки суми от присъдените в наказателното производство.

По отношение на МПС - мотоциклет марка „Сузуки Бандит” 400, с рег. № СН 0726 В, собственост на трето лице – Г.М., с което е причинена смъртта на майката на ищците е налице застрахователна полица № 1900204\22306-0251372 от 03.02.2006г., издадена от ЗК „Лев Инс” АД – гр. София с период на застраховане от 04.02.2006г. до 03.02.2007г., покриваща застрахователните рискове по застраховка „Гражданска отговорност”

Иска се съдът да постанови решение, с което ответникът ЗК „Лев Инс” АД – гр. София да бъде осъден да заплати обезщетения за всеки един от ищците в размер на по 50000лв. – неимуществени вреди и по 1000 лв. за имуществени вреди, както и лихва за забава, считано от датата на увреждането 26.04.2006г. до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по тези искове – ЗК „Лев Инс” АД – гр. София е депозирал отговор на исковата молба, с който са поставени като спорни въпросите за наличието на влязла в сила присъда по НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С. и собствеността на застрахованото МПС - мотоциклет „Сузуки”. Твърди се, че чрез ЧСИ П.Г. с рег. № 873 при КЧСИ на РБ и район на действие – Окръжен съд – гр. С. по образуваното пред него изп.д. № 640\08г. и издадения по НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С. изпълнителен лист ищците са получили част от обезщетенията присъдени по предявените от тях и уважени в наказателното производство граждански искове.

Предявените искове се оспорват и по размер на първо място като недоказани с оглед на представените и посочени в исковата молба доказателства; оспорват справедливостта на претендираните размери на обезщетенията като прекомерни предвид липсата на утвърдена съдебната практика по този въпрос, несъобразяването им с реалните икономически условия в страната и размера на застрахователната премия в сравнение с установените за този тип застраховки в рамките на ЕС; поддържа се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата с оглед въпросите – поставени като спорни и противоречиво разрешени от различните инстанции в наказателното производство – нарушаване от страна на пострадалата като пешеходец на разпоредбата на чл. 113, т.2 от ЗДвП.

Оспорва се началния момент, от който се дължи обезщетение за забава за изплащане на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, т.к. отговорността на ответника има договорен характер и с поведението си не е дал повод за завеждане на предявените искове. Твърди се, че на ищците е предложено споразумение за изплащане на обезщетенията в размерите, определени по предявените от тях против С. И.И. граждански искове в наказателното производство – общо 60 411 лв.

С определение от 06.10.2009г. на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК съдът прие, че предявените искове са допустими. Освен това е оставено без уважение възражението от ответника въведено със становище от 13.01.2010г. по допустимостта на исковете, основано на твърдението за липса на правен интерес, поради избора на ищците да насочат претенциите си за обезвреда и уважаването на предявените искове в наказателно производство срещу причинителя на вредата – С. И.. Възражението си ответникът обосновава с приложението на Постановление №7\77г. на Пленума на ВС на РБ и инцидентна практика на ВКС - Решение № 82 от 7.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 28/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Е.Ч..

Посоченото решение от инцидентната практика на ВКС няма задължителен характер.

В кодификацията на застрахователните отношения липсва разпоредба, според която при наличие на изпълнително основание спрямо причинителя на вредата правото на иск на пострадалия по чл. 226, ал. 1 от КЗ да се преклудира. Постановление № 7\77г. на Пленума на ВС на РБ, макар и със задължителен характер, в случая не намира приложение. Дадените в него разрешения при действието на отменения ЗЗИ (отм.) в т. 11 по въпросите за ангажирането по съдебен ред на отговорността на деликвента успоредно с тази на застрахователя касаят случаите на съединяване на тези исковете, а не разглеждането им в отделни съдебни производства. От друга страна в т. 8 възможността за търсене на обезщетение е обусловена от факта на получаването на обезщетение (, какъвто подход е застъпени и в т. 13 от П 7\77), а не от факта на наличието на изпълнителен титул.

Особеното при предявяването на граждански иск в наказателното производство, водено срещу причинителя на вредата е това, че нито пострадалият, нито причинителя на вредата не разполагат с възможност за привличане на застрахователя в наказателното производство. Последният от своя страна, така както и в гражданско производство по иск само срещу застрахования, нито ще е обвързан от последиците на влязлата в сила присъда (решение), нито присъдата (съответно решението), ще има установително действие в отношенията му с пострадалия и застрахования.

Застрахованият и застрахователят не отговарят солидарно именно поради обстоятелството, че тяхната отговорност, макар и обусловена от един и същи факт, произтича от различен фактически състав и материалноправни основания, взаимното изключване на които, не намира опора в закона, освен в хипотезата на неоснователно обогатяване.

Неоснователно обогатяване за пострадалия ще е налице тогава, когато във връзка с предявения иск бъде установено, че е получена (пълна или частична) репарация на причинените вреди, при това независимо дали въз основа на съдебно изпълнително основание или доброволно, било от застрахования, било от застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Фактът на пълно или частично обезщетяване може да бъде противопоставен на пострадалия и подлежи на доказване във връзка с основателността както на предявения иск както по чл. 45 от ЗЗД, така и по чл. 226, ал. 1 от КЗ. Функционалната и взаимна обусловеност на отношенията между застрахован, застраховател и пострадал е и в основата на възможността и наличието на правен интерес по чл. 219 от ГПК – при липса на пасивно съединяване, ответникът по непредявения иск да бъде привлечен в производството с оглед интереса от настъпването на правните последици по чл. 223, ал. 1 и/или ал. 2 от ГПК, които се отнасят до основателността на евентуалните искове, а не тяхната допустимост.

В основата на извода за недопустимост на всеки иск е наличието на правен интерес. Тогава, когато пострадалият се е снабдил с изпълнителен титул срещу застрахования въз основа на решение – постановено в съдебен процес, в който застрахователят не е участвал, (а и обратно) е налице правен интерес. В противен случай неучаствалия в производството, въпреки, че няма да е обвързан от постановеното решение, ще се окаже освободен изобщо от отговорност спрямо пострадалия и би разполагал с правната възможност да оспорва възникването й и да не изпълнява. Съответно пострадалият ще се окаже лишен от съдебна защита на правото си да получи обезщетение от застрахователя, каквато логика не намира опора и противоречи на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ. В тази разпоредба намират израз обезпечителната функцията на отговорността на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност” и гарантирания от закона чрез нея интерес на пострадалия реално да получи обезщетение, а на застрахования – да предотврати насочването на принудително изпълнение спрямо имуществото си. Този правен интерес следва от смисъла на разпоредбата на чл. 226, ал. 1 от КЗ, чрез която е гарантиран - независимо от евентуалната недобросъвестност на причинителя на вредата или неговото имуществено състояние и възможности за репарация на причинените, често в значителни размери, вреди. Така очертаните обезпечителна и гаранционна функции на отговорността на застрахователя спрямо придадените от законодателя социална и обществена значимост на интереса на пострадалия от непозволено увреждане за реална репарация проличават както от регламентацията на застраховката „Гражданска отговорност” за МПС като задължителна, така и от забраната на клауза за самоучастие по застраховки „Гражданска отговорност”– чл. 194, ал. 5 от КЗ и определянето на обезщетението по този тип застраховки като несеквестируемо – чл. 198, ал. 1 от КЗ.

Вярно е, че при наличие на плащане по издадения срещу причинителя на вредата изпълнителен титул за застрахователя не съществува възможност пряко да противопостави този факт като длъжник при евентуално принудителното изпълнение. Това обаче не може да обуслови липсата на правен интерес на пострадалия да предяви иск и да получи съдебна защита спрямо застрахователя, който при наличие на плащане от страна на застрахования може да противопостави този факт във връзка с основателността на предявения иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ, а когато плащането е последващо - разполага с правото на иск по чл. 439 от ГПК и възможността за обезпечаването му чрез спиране на изпълнението, респективно – с иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Въз основа и след анализа на допуснатите с определението по чл. 140, ал.1 от ГПК и събрани в хода на делото доказателства в съответствие с доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК и разпределената доказателствена тежест, съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:

Ищците са деца и законни наследници на Ц.С.С., б.ж. на гр. С., поч. на 27.04.2006г. Видно от приложеното по делото решение № 279\12.11.1998г. по гр.д. № 613\98г. на ОС – гр. С. вторият ищец – тогава непълнолетен, е с умствено изоставане и имбецилност в тежка – І-ва степен поради болест на „Даун”  с неблагоприятна прогноза за развитие. Заключението на медицинския експерт е било, че същият не може да ръководи постъпките си и да се грижи за работите си, поради което е поставен под пълно запрещение и като негов настойник по право е определена неговата майка Ц.С.С..

Видно от представеното удостоверение на органа по настойничество и попечителство при Община - Бургас, след нейната смърт за настойник на втория ищец е назначена неговата сестра- В.М.Н. – първата ищца.

От приобщените доказателства и материалите по НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С. – приложно по делото се установява, че с влязла в сила присъда по посоченото дело, изменена в частта относно разгледаните в наказателното производство граждански искове и потвърдена в останалата част с решение № 15\07.03.2007г. по ВНОХД № 253\06г. на Бургаски апелативен съд, С.И.И. – разпитан по настоящото дело като свидетел със снета самоличност, е бил признат за виновен в това, че на 27.04.2006г. в гр. С. при управление на мотоциклет марка „Сузуки Бандит” 400 № СН 0726 В нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1, пр. посл. и чл. 119 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Ц.С.С., поради което на основание чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343 Г от НК  е лишен от право да управлява МПС за срок от две години. Със същата присъда изменена с решението на въззивната инстанция С.И.И. е осъден да заплати на В.М.Н. и С.М.С. общо сумата от 60 000 лв. – по 30000 лв. за всеки от двамата, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди, както и сумата от 411, 30 лв. – имуществени вреди.

По делото не се представиха доказателства за предложено на ищците от ответника споразумение за обезщетяване в тези размери, което да е прието от тяхна страна и, по което да са им изплатени обезщетения.

От изисканата от ЧСИ П.Г. с рег. № при КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Сливен служебна справка се установява, че пред него е образувано и.д. № 20088370400640 с взискатели – В.М.Н. и С.М.С. и длъжник – С. И.И., всички със снети по делото лични данни, за дължима към 13.10.2009г. сума в размер на 97581 лв., от които 60000лв. – главница, начислена от 27.04.2006г. лихва – 29300 лв. и неолихвяема сума (разноски, такси и др.п.) в размер на 8 8281лв.

МПС - мотоциклет марка „Сузуки Бандит” 400 № СН 0726 В, при управлението на което св. И. е извършил посоченото по-горе престъпление видно от приобщените чрез наказателното дело писмени доказателства е било собственост на лицето Г.Д.М. от гр. С., от чието име за същото МПС към момента на ПТП – видно от представения препис на застрахователна полица № 1900204/22.03.2006-0251372 е била сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

Св. И. съгласно изисканата от ОД на МВР – Сливен, сектор „ПП” към деня на процесното ПТП – 27.04.2006г. е бил правоспособен водач на МПС с категории А, В, С и МТ.

От назначената във връзка с възражението на ответника за наличие на поведение на съпричиняване от страна на пострадалата Ц. С., изразяващо се в нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съдът назначи съдебна авто-техническа експертиза, като от заключението на в.л. В. Ш., от която се установява, че скоростта на мотоциклета преди ПТП при задействане на спирачните системи е 64 км\ч, при която скорост опасната зона за движение при задействане и на двете спирачни системи – съгласно показанията на св. Св. И.,*** на МПС е възприел опасността на разстояние 34 м. от мястото на удара, при което, въпреки задействането на двете спирачни системи на мотоциклета, не е било възможно да избегне удара. Разпитан в с.з. експертът поддържа заключението си, като посочва, че водачът на мотоциклета – св. Св. И., е предприел своевременно – в момента на възникване на опасността, задействане на спирачните системи и при скорост до 50 км\ч за пешеходката при спокоен ход е било възможно да премине безпрепятствено напречно пътното платно. Скоростта на движение на пешеходката според данните от делото, вещото лице определя на 5 км\ч., която скорост според статистическите данни съответства на нормалния и обичаен за възрастта на пешеходката ход.

От представените преписи на фактура и касова бележка от 29.04.2006г. се установява, че за извършването на обичайния ритуал на погребение на Ц. С. първата ищца е заплатила сумата от общо 411, 30 лв.

Относно причинените на ищците неимуществени вреди от показанията на разпитаните по делото свидетели се установя, че починалата при ПТП Ц. С. е била жизнена, физически здрава и работоспособна жена и най-близкия човек за своите деца – В. и С., особено след смъртта на техния баща пред 1998г.

Между Ц. С. и нейната дъщеря В. приживе са съществували освен синовни, но и изключително близки и приятелски отношения, които са продължили и след създаването на собствено семейство и последващото установяването на ищцата да живее в гр. Бургас. Независимо от това и въпреки отдалеченото разстояние двете са поддържали постоянен контакт и са поддържали създадената преди това духовна близост помежду си. Почти ежедневно са контактували по телефона, като майката на ищцата е пребивавала почти ежеседмично в гр. Бургас при своята дъщеря. Посещенията и присъствието й там са били обусловени още повече от силната и значима подкрепа, която Ц. С. е оказвала в отглеждането на своите внучета и децата на ищцата. Тази помощ е била особено значима в отглеждането на по-голямото дете на ищцата, което от раждането си е с увреждания („Церебрална пареза” според свидетелите, единият от които негов баща) и се нуждае от специални грижи. Значимостта в така оказваната помощ на ищцата от страна на нейната майка е обусловена още повече от опита, който е имала Ц. С. в отглеждането на деца с увреждания, предвид грижите, които е полагала приживе за втория ищец, поради неговото интелектуално увреждане, което е обусловило и поставянето му под пълно запрещение.

Вторият ищец е бил зависим от своята майка и е разчитал на нея почти за всичко с изключение на елементарните грижи в ежедневното си обслужване – обличане, хранене и поддържане на личната хигиена. Възможностите му да се грижи за себе си са сравними с тези на 9-10 годишно дете, на което са съответствали и полаганите от Ц. С. грижи. Техният обем и тежест се определят освен от необходимостта им в общуването, и социалния живот на втория ищец, но и от допълнително от грижите за неговото здравето, поради съпътстващо сърдечно заболяване, изискващо и болнично лечение. За всичко това вторият ищец е разчитал на своята майка. Освен в необходимостта от грижи, връзката между втория ищец и неговата майка е била много силна и в емоционален и душевен план. В нейно присъствие същият винаги е бил спокоен и усмихнат, докато в случаите, когато се е отделял, е бил притеснен и е бързал да се прибере при нея.

Предвид така създадените и установени отношения между ищците и тяхната майка, страданията от нейната загуба се определят от св. Н. като „кошмар”. След кончината на Ц. С. за настойник на втория ищец е определена неговата сестра, с чието семейство същият живее понастоящем. Мъката и страданието за първата ищца от загубата на майка освен в емоционален план, се коренят в лишаването й от оказваната приживе помощ и грижите, които след смъртта й е поела за своя брат, и чието майчино присъствие се е наложило да компенсира. Наред със своите деца поради смъртта на своята майка, ищцата заедно със съпруга си към настоящия момент отглеждат, грижат се и осигуряват издръжка за втория ищец. Тези грижи и тежести са съпътстващи с потребностите на нуждаещо се от специални грижи дете, за които също е разчитала на своята майка и съответно е лишена, поради нейната смърт.

Мъката от загубата на Ц. С. в живота на нейния син също е тежка освен в емоционален план, но наред с това и в социален. Нейната загуба е наложила, независещи от волята му промени в целия живот и необходимост от приобщаване към семейството на своята сестра; промени в средата с която е свикнал и, от която е зависим предвид тежкото си интелектуално и физически здравословно състояние.

Въз основа на така установеното от фактическа страна се налага правния извод, че предявените искове относно неимуществените вреди са основателни в пълния размер, за който са предявени, а предявеният иск за репарация на причинените имуществени вреди е частично основателен до размера от 411, 30 лв.

Правното основание на предявените искове е по чл. 226, ал. 1 от КЗ, която разпоредба предвижда възможност за увредените спрямо които застрахования е отговорен, да иска заплащане на обезщетение пряко от застрахователя. Претендираните обезщетения в размер на по 50000 лв. за всеки от ищците са за претърпените от тях неимуществени вреди – мъки и страдания от загубата на близък човек и родственик – тяхна майка и за имуществени вреди – обичайни разходи за погребение, като се претендира и законната лихва върху обезщетенията, считано от момента на увреждането до окончателното изплащане на сумите, която претенция намира своето основание в чл. 223, ал.2 от КЗ.

От доказателствата по делото се установява безспорно, че смъртта на Ц.  С. е настъпила в следствие на ПТП на 27.04.2006г. в гр. С., причинено от св. Св. И. при управление на мотоциклет марка „Сузуки Бандит” 400 № СН 0726 В в следствие нарушение правилата за движение по чл. 20, ал. 1, пр. посл. и чл. 119 от ЗДвП, което МПС е собственост на трето лице – Г.М.. За причиненото на 27.04.2006г. ПТП водачът на мотоциклета – св. И. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 473\06г. на ОС – гр. С. потвърдена с решение № 15\07.03.2007г. по ВНОХД № 253\06г. на Бургаски апелативен съд, като предявените в наказателното производство искове по чл. 45 от ЗЗД от пострадалите – ищци в настоящото производство спрямо причинителя на вредата са били уважени частично за неимуществени вреди до размера от по 30000 лв. за всеки или общо 60000лв., и в размер на 411, 30 лв. – имуществени вреди.

Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд при разглеждане на последиците от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца съгласно чл. 300 от ГПК. В частта относно предявенитев наказателното производство граждански искове по чл. 45 от ЗЗД присъдата няма задължителен характер с оглед различния предмет и пасивна легитимация на страните относно последиците от деянието.

За МПС, при управлението на което св. С. И. е причинил ПТП в резултат на което е настъпила и смъртта на  Ц. С. с ответното дружество е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за периода съгласно представената застрахователна полица № 1900204/22.03.2006-0251372, обхващащ момента на настъпване на ПТП на 27.04.2006г.

Безспорно е, че ищците са деца на загиналата в ПТП на 27.04.2006г. ПТП Ц. С. и търпят като пряка и непосредствена последица вреди от причиняването на нейната смърт.

Отговорността на застрахователя, въпреки че виновният за настъпването на ПТП С. И. не е собственик на мотоциклета следва да бъде ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 2 от КЗ, според която застраховани лица по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” са собственикът на МПС и всяко лице, което го ползва на законно основание, т.е. всяко лице във фактическа власт на което то се намира и, която власт не е установена противоправно. В настоящото производството дспоред показанията на св. И., същият е управлявал мотоциклета със съгласието на собственика и няма данни, от които да се приеме, че установил фактическа власт върху МПС противоправно.

Обема на отговорността на застрахователя определен в разпоредбата на чл. 223, ал.1 от КЗ по сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” обхваща всички преки и непосредствени вреди, за които отговаря застрахования, които увредените са претърпели, търпят и предстои да търпят в следствие на непозволеното увреждане. Съгласно чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря и за дължимите лихви, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увредените лица. Лихвите, които С. И., като застрахован по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ, дължи на ищците като пострадали от ПТП съгласно разпоредбата на чл. 45 и чл. 84 от ЗЗД, следва да се определят от датата на увреждането – 27.04.2006г., от който момент възниква и задължението му за заплащане на обезщетение за претърпените вреди.

Възражението на ответника, че с оглед договорната отговорност дължи лихви от момента, в който е поканен да ги заплати е неоснователно по посочените съображения, т.к. самите пострадали не са страна в застрахователното правоотношение и за тях законът не предвижда по никакъв начин задължение за уведомяване на застрахователя.

Освен обсъдените по-горе възражения на ответника по основателността на предявените искове, основните възражения и аргументи на ответника са във връзка с размера, в който се претендират обезщетенията съгласно принципа за справедливост установен в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Изтъкнатите от застрахователя аргументи се основават на неадекватност на икономическите условия в страната в съпоставимост с размера на събираните от застрахователите премии, в който смисъл счита, че съдебната практика е противоречива.

Съдебната практика в посочените от ответника аспекти не е противоречива, като при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Липсата на адекватност на обезщетенията спрямо застрахователните премии, които събират застрахователите не само, че няма отношение към преценката за справедливия размер на обезщетенията, които се дължат заради увреждането, но и противоречи на смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди, а не с възможността на деликвента и\или икономическите и финансови показатели на застрахователя да извърши реално плащане. Последният, сключвайки договора за застраховка е поел независимо от икономическите си показатели задължение да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В този смисъл единственото възражение, което застрахователят може да направи предвид договорния характер на отговорността си е, че обезщетенията в техния справедлив размер надхвърлят границите на определената в договора отговорност, каквото възражение в случая не е налице и би било неоснователно.

Предвид гореизложеното и с оглед на доказателствата по делото, установяващи претърпените от ищците вреди съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди, което следва да получи всеки от ищците е в размер на 50000 лв. или общо 100 000лв. Този размер съдът определи, съобразявайки както момента на смъртта на Ц. С., така и установените в настоящото производство обстоятелства, имащи значение за съизмерването на претърпените от ищците мъки, страдания и тежести.

Действително претърпените от ищците неимуществени вреди са обусловени не само от обичайните синовни отношения между тях и тяхната майка, но към тях следва да се насложи обстоятелството, че макар и пълнолетен вторият ищец е поставен под пълно запрещение и негов настойник по закон и определен от органа по настойничеството е била неговата майка Ц. С..

От показанията на разпитаните свидетели се установи безпротиворечиво и несъмнено, че приживе Ц. С. е била освен всеотдаен родител, но и най-близък приятел и човек за своите деца, която им духовна връзка поради насложилите се в живота им обстоятелства е била поддържана и запазена включително след навършването на пълнолетие от тяхна страна и създаването на свое семейство и установяването на първата ищца да живее в друго населено място. Освен в емоционален план и установена приживе духовна близост, страданията и на двамата ищци от смъртта на тяхната майка, са обусловени от житейската подкрепата и помощ, оказвана им приживе от Ц. С..

Значимостта и съответно загубата й, се определят за втория ищец от една страна от неговото интелектуалното и съпътстващо влошено здравословно състояние и поради това – зависимост в ежедневните грижи, обществени и социален живот и възможност за осигуряване на издръжка почти изцяло от своята майка – сравнимо с нуждите на 9-10 годишно дете. Освен това след смъртта на своята майка, вторият ищец поради пълното си запрещение и невъзможност да се грижи за себе си и за своите работи се е наложило да заживее и да се адаптира в нова семейна среда, която макар и дружелюбна за него обективно представлява трудност в много по-голяма степен от обичайното за всяко друго лице на неговата възраст или дете с нормално физически здравословно състояние и интелектуално и психическо развитие.

В същата степен, поради смъртта на Ц. С., грижите за втория ищец при липсата на други близки са поети изцяло от първата ищца, определена и за негов настойник. Наред с това е справедливо и не може да не бъде отчетена необходимостта и значимостта от грижите, помощта и опита в оказването им, от които първата ищца е лишена със смъртта на своята майка в отглеждането на своите деца и нейни внучета, едно от които нуждаещо се от специални грижи поради наличието на вродено здравословно страдание.

По посочените съображения уважаването на предявените искове в пълния им размер съответства на дължимата репарация на причинените на ищците неимуществени вреди, каквито според установените изключителни обстоятелства търпят в значително по-висока степен от обичайното при загубата на близък родственик.

Предявеният от първата ищца иск за репарация на имуществени вреди е основателен и следва да бъде уважен до размера от 411, 30 лв. съгласно представените писмени доказателства, като над този размер е недоказан и и поради това неоснователен.

Исковетев посочените по-горе размери следва да бъдат уважен заедно с претенцията за лихвата за забава върху тях, считано от датата на увреждането 27..04.2006г. до окончателното изплащане.

Възражението на ответника, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и размерът на обезщетенията да бъде намален, поради съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат – нарушение на правилата за движение по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, е неоснователно.

Нито от заключението на в.л. В. Ш., нито от показанията на св. И. не са налице данни, пострадалата да имала соченото от ответника неправомерно поведение – да е удължавала ненужно времето – необходимо за пресичането от нея на пътното платно или да е спирала на него без необходимост. Същата се е движила с нормален за възрастта си ход, при който, ако св. И. се е движил с в рамките на определената от закона за населено място скорост до 50 км\ч., не би настъпил удар. Следователно причината за настъпилото ПТП, при което е причинена смъртта на Ц. С. се разкрива изцяло в поведението на св. И. и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

В съответствие в размера, за който предявените искове са основателни следва да бъде уважена и претенцията на ищците за заплащане на деловодни разноски.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1612, област С. (столица), Столична община, район „К. с.”, бул. „Ц. Б. ІІІ” № 41 да заплати на В.М.Н. ЕГН ********** лично и в качеството й на настойник на С.М.С., ЕГН **********,***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа и документи: гр. С., пл. „Ал. С.” № *, комплекс „Печ”, ет. 1, офис № 108 – чрез адв. С.С.С. ***, сумата от по 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) за всеки от двамата ищци или общо 100 000 лв. (сто хиляди лева), представляваща неимуществени вреди, както и сумата от общо 411, 30 лв. (четиристотин и единадесет лева и 30 ст.), представляваща имуществени вреди, настъпили в следствие на ПТП в гр. С., на 27.04.2006г., предизвикано, съгласно влязла в сила присъда по НОХД № 473\06г. по описа на ОС – Сливен по вина на С.И.И. при управлението на МПС – мотоциклет, марка  „Сузуки Бандит” 400, с рег. № СН 0726, за което МПС към 27.04.2006г. е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, както и законната лихва върху размера на обезщетенията, считано от 27.04.2006г. до окончателното им изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.М.Н. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа и документи: гр. С., пл. „Ал. С.” № *, комплекс „П.”, ет. *, офис № * – чрез адв. С.С.С. *** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1612, област С. (столица), Столична община, район „К. с.”, бул. „Ц. Б.” № * иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди над размера от 411, 30 лв. (четиристотин и единадесет лева и 30 ст.) до пълния размер от 2000 лв. (две хиляди лева), заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху отхвърлената част, считано от 27.04.2006г. до окончателното изплащане, като НЕДОКАЗАН И НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., 1612, област С. (столица), С. община, район „К.с.”, бул. „Ц. Б.” № *  да заплати на В.М.Н. ЕГН ********** ***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа и документи: гр. С., пл. „Ал. С.” № *, комплекс „П.”, ет. *, офис № *– чрез адв. С.С.С. *** сумата 2559, 50 лв. (две хиляди петстотин петдесет и девет лева и 50 ст.), представляваща, заплатени от нея пред настоящата инстанция деловодни разноски за адвокатско възнаграждение!

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – Бургас!

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: