Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  25.09.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на  петнадесети  септември през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:ХРИСТИНА МАРЕВА

                   МАРИЯ БЛЕЦОВА 

                                                                                                             

 

при секретаря П.С. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 478 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на  П.С.Д. с ЕГН **********,*** 1-Б-3, депозирана чрез процесуалния представител адв. Е.П. ***,  против Решение № 505/22.06.2009год., постановено по гр. дело № 1611/2009 год. на районен съд гр.Сливен,     в частта с която са  отхвърлени предявените от жалбоподателя искове с правно основание чл. 344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ срещу „О.О.И С.С.” ЕООД – гр. Сливен, за  признаване заповед 0 430/05.03.2009г. за уволнение, като незаконосъобразна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, като неоснователни.

В жалбата са наведени са доводи за неоснователност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон.  Жалбоподателят счита, че главният му иск за отмяна на заповедта за уволнение е основателен и това обуславяло уважаването и на акцесорните претенции по чл. 344 ал.1 т. 2 и 3 от КТ за възстановяване на работа и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ и моли същите да бъдат уважени.

Същото становище поддържа и в представената по делото писмена защита.

Въззиваемата страна – ответник „О.О.И С.С.” ЕООД представлявана от управителя Н.К., чрез процесуалния си представител адв. А. от АК – Сливен, моли да се остави без уважение жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно по изложените в него мотиви.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, имаща право да обжалва  подлежащ на въззивно обжалване,   валидно постановен съдебен акт и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови и нововъзникнали  доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът е бил назначен на работа при ответника  с трудов договор № 513/05.09.2008г. на основание чл. 68 ал.1 т.1 от КТ и във връзка с чл. 70 ал.1 от КТ. Трудовият договор е бил сключен със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя и със срок за една година - до 07.09.2009 г. По този договор ищеца-жалбоподетел имал право на платен отпуск в размер на 20 дни. / арг. цитираният трудов договор  лист 16, по гр. д. № 1611/2009 г. на РС – Сливен /. Работодателят не е изплатил на жалбоподателя ищец трудовото възнаграждение за м. декември 2008 г. в размер на сумата 625.20 лв. и за м.март 2009г. – 59.54 лв. или общо 684.74 лв. На ищеца не е било изплатено и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 10 дни – 312.60 лв./ арг. заключение на съдебно-икономическа експертиза от 29.05.2009 г.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта. Заключението не е оспорено пред РС – Сливен.

На 05.03.2009г.,  със заповед № 403 издадена на основание чл. 71 ал.1 от КТ за прекратяване на трудово правоотношение, Управителят на ответното дружество е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, считано от 06.03.2009г. При опит тази заповед  да бъде връчена на жалбоподателя-ищец и той е отказал да я получи  е напуснал фирмата . През периода 06.03.2009г. до 01.04.2009г. включително ищеца е бил в отпуск по болест. Явил се е  на работа на 02.04.2009г., на която дата му е била връчена лично, срещу подпис, заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение .

  След прекратяване на трудовия договор ищецът  се е регистрирал в  Дирекция „Бюро по труда” – Сливен като безработен на 14.05.2009г. / арг. Бележка от Бюрото по труда от същата дата/.

 

Тези констатации от фактическа страна, мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е от обективно съединени искове, предявени с правно основание чл. 344 ал.1 – признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, - възстановяване на предишната работа и присаждане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението; иск с правно основание - чл. 221 ал.1 за заплащане  обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение с работника без предизвестие  и по чл. 224 от КТ – изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск пропорционално на времето,  което се признава за трудов стаж. Това обезщетение следва да се изчисли по реда на чл. 177 т.е. към деня на прекратяването на трудовото правоотношение, което в случая е 05.03.2009г.

Трудовият договор на жалбоподателя – ищец е бил сключен за определено време – 1 година и с включен срок за изпитване в полза на работодателя – 6 месеца. Фактически от сключването на този трудов договор до издаване заповедта за уволнение са изтекли шестте месеца за изпитване и работодателя без предупреждение е издал процесната заповед № 403/05.03.2009г. за прекратяване на трудовия договор на жалбоподателя , считано от 06.03.2009г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 02.04.2009г. по причина, че през периода от 06.03.2009г. до 01.04.2009г. жалбоподателя е бил в болнични, по което не се спори.

Твърдението на жалбоподателя, че решението е неправилно в частта, с която е прието, че уволнението е законно, е несъстоятелно и не може да бъде споделено. Фактически от сключване на трудовия договор до прекратяването му и до връчването на заповедта е изтекъл точно шест месечния срок за изпитване, който страните взаимно са договорили при сключването на трудовото правоотношение. Обстоятелството, че заповедта е връчена след като  е прекратен отпуск по болест, т.е. на 02.04.2009г. , когато ищецът се е явил на работа не може да промени факта, че трудовото правоотношение е прекратено  при изтичане на изпитателния срок.

В този аспект дали изтичането на този срок е на 05.03.2009г. или на 08.03.2009г., както е приел РС – Сливен, не може да рефлектира върху извода за правилно и законосъобразно прекратяване на това трудово правоотношение. Фактически при отпуск по болест обезщетение на работника се изплаща от  друг фонд, а не от фонд работна заплата.

В конкретния случай правилно и законосъобразно РС – Сливен е приел, че в срока за изпитване не се включва времето, през което работника или служителя е бил в законоустановен отпуск или по други причини не е изпълнявал работата, за която е сключил трудовия договор.   

Трайната практика на ВКС е, че при сключен договор за изпитване в полза на работодателя, този договор може да бъде прекратен по всяко време ,  без предизвестие. Процесната заповед правилно е била издадена в шестмесечния срок от сключване на трудовото правоотношение на ищеца.

В този аспект искът за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му е неоснователен и правилно е отхвърлен  от РС – Сливен. В случая работодателят е реализирал правото си по чл. 71 ал.1 от КТ и е уволнил ищеца на основание същата разпоредба. Волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение направено в писмена форма,  е доведено до знанието на ищеца.

Мотивирането на тази заповед не е необходимо, тъй като преценката на работодателя не подлежи на съдебен контрол.

Неоснователен е и доводът, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 333 от КТ. Закрилата на работника и служителя, предвидена в цитираната разпоредба се отнася  само да уволнения на основание чл. 328 и чл. 220 от КТ, но не и за случаите за прекратяване на трудови договори по чл. 71 от КТ.

Изходът на делото по иска с правно основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ, налага отхвърляне на исковете по чл. 344 ал.1 т.2 и 3 от КТ. Твърденията на жалбоподателя, че решението в тази част е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон е несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Жалбоподателят сам твърди, включително и в жалбата си, че на 05.03.2009г. е бил на работа и на 06.03.2009г. е бил на оперативка. Твърденията му, че не му била връчена заповедта се опровергава от събраните по делото доказателства, включително и протокол към заповедта за уволнение, установяващ отказ на жалбоподателя да получи заповедта си за прекратяване на трудовия му договор. / лист 14 гр.д. № 1611/2009г. на РС – Сливен/.

Даже и да се приеме, както е приел и РС, че заповедта е връчена, след като се е върнал на работа, при свършване на отпуска по  болест, няма нарушение на разпоредбите на КТ, нито на други материално или процесуално правни разпоредби.

Неоснователен е и искът за присъждане  на обезщетение по чл. 221 от КТ -за заплащане на обезщетение при  прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие. Такова обезщетение при договори, сключени на основание чл. 71  от КТ,  законодателят не е предвидил.  Съгласно разпоредбата на чл. 71 ал.1 от КТ,  страната, в чиято полза е уговорен срока за изпитване, в случая работодателя, може да прекрати договора без предизвестие „ до изтичане на срока за изпитване”. В конкретния случай работодателят, в съответствие с разпоредбата на този текст, е издал посочената заповед, която е от 05.03.2009г. След като страната, в чиято полза е уговорен изпитателния срок може по всяко време до изтичането му да прекрати договора без предизвестие, то жалбоподателя няма право на обезщетение по чл. 221 от КТ.

Претенцията за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е била установена, както по основание, така и по размер  и  е уважена.

Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на Районният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя за тази инстанция не следва да бъдат присъдени.

С обжалваното решение на жалбоподателя са били присъдени разноски за първата инстанция в съответствие с изхода на спора.

Въззиваемата страна не е доказала и претендирала разноски за тази инстанция.

 

            Мотивиран от гореизложеното, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 505/22.06.2008г., постановено по гр.д. № 1611/2009г. на РС – Сливен , В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от П.С.Д. с ЕГН *********** *** 1-Б-3, против „О. О. И С. – С.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. О.” №* представлявано от управителя Н.К., исков с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и3 от КТ за признаване на уволнението със заповед № 430/05.03.2009г, за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 600,00лв, като неоснователни.

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: