Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен 27.10.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на тридесети септември през две хиляди и девета година, в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:            МАРТИН САНДУЛОВ

Мл.с. МИРА МИРЧЕВА           

При секретаря  П.С. и в присъствието на Прокурора……………,като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д. №484 по описа за 2008 г. година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Р. № 518/ 29.06.2009 г. по гр.д. № 4117/2008г. на районен съд гр. Сливен, с което са отхвърлени субективно съединените искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие нанесен на ищеца А. на 16.02.2008 г. побой против тримата ответници в размер от по 500 лв. 

Въззивникът моли решението, като неправилно да бъде отменено и съдът да уважи предявените искове. Неправилно първоинстанционният съд се позовал на показанията на свидетели, които са колеги на ответниците- полицаи и са пристрастни. Необосновано не се позовал на показанията на неговата свидетелка- очевидец на случилото се и с медицинската документация, според която имало видим оток на тъканите в областта на лявата половина на челото му и други наранявания. 

В отговора си по въззивната жалба пълномощникът /особен представител/ на въззиваемата страна Т.Т. твърди, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено. Правилен бил изводът на съда, че Т. не е участвал в инцидента. Дори в показанията на ищцовите свидетели имало противоречия за физическия му портрет. Намира, че медицинското удостоверение поставя под съмнение възможността нанесените травми да са резултат от действията на служителите на органите на реда.

Останалите въззиваеми- М. и Д. в законовия срок не са подали писмен отговор на въззивната жалба.

В с.з. въззивникът, чрез пълномощника си адв. К.К. *** твърди, че решението, е неправилно. Позовава се на  съдебно медицинското удостоверение, което не е взето предвид от съда и счита, че исковете са основателни и доказани в пълен размер. Моли, като отмени решението съдът да ги уважи със законната лихва и му присъди направените по делото разноски.  

Въззиваемите Д.И.М. и Д.К.Д.- ответници в първоинстанционното производство, чрез  пълномощника си адв. Ел. Попова от АК- Сливен оспорват жалбата, като неоснователна и молят съдът да потвърди решението на СлРС. Установено било, че М. действал  с правомощия в рамките на закона - чл. 72, ал.2 от ЗМВР, като употребил физическа сила и помощни средства /белезници/ спрямо ищеца- въззивник, отказал да изпълни законно разпореждане на органите на МВР. Нямало доказателства въззиваемата страна Д. да е извършил деянието, от което въззивникът да е получил непозволено увреждане. Претендира присъждане на разноски по делото.

Адв. С., като назначен представител на въззиваемия Т. оспорва жалбата и моли да не бъде уважена. Намира, че СлРС ценил правилно всички факти и обстоятелства и решението е правилно, поради което да бъде потвърдено. 

Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страни в законния срок за обжалване. Въззивникът  има правен интерес да  обжалва решението с което не са уважени исковите му претенции.   

Окръжният съд констатира:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание  чл. 45 ал. 1 от ЗЗД против трима ответници за сумата от по 500 лв. против всеки- общо за 1500 лв.

В исковата си молба ищецът П.Г.А. *** твърди, че на 16.02.2008 г. управлявал л.а. “Форд- Експрес”, с Рег. № СН 2439 СА, в който била и приятелката му С.А.Ж.и около 19ч. бил спрян за “проверка” на черния коларски път, край с. С. от полицейска кола, с екип полицаите от РПУ- Сливен Д.М., Д. Д. и Т.Т.. Без да се представят се нахвърлили с ругатни и обиди към него, като го упреквали, че не спрял на подаден от тях сигнал. Казал им, че не е видял сигнал и с нищо не е нарушил ЗДП. Накарали го да слезе. В момента в който се канели с приятелката си да слязат по най- груб начин бил издърпан от колата. На въпроса му към един от тях “Защо правиш така?” тримата му казали: “Циганин, с циганин! Ще приказваш ли много?” и започнали да го удрят по лицето и врата. Получил силни юмручни удари по лицето и врата и множество силни ритници по корема, гърба и гърдите си. Бил повален на земята и му поставили белезници, без да е оказвал каквато и да било съпротива. Ако не била приятелката му, която през цялото време им викала “Защо го биете, какво ви е направил?” не знае какво щяло да стане с него. Бил вкаран в полицейската кола, където на път за РПУ Сливен двама полицаи- мисли, че Д. Д. и Т.Т. продължили да го удрят с юмруци по тялото. В РПУ му съставили акт за нарушение и към 22- 23 ч. бил освободен. Веднага отишъл в МБАЛ “Д-р Иван Селимински”, Сливен в спешното отделение, но бил насочен към съдебен лекар. Поради това, че 16 и 17.02.08 г. са почивни дни отишъл на 18.02.2008 г. на медицински преглед при д-р Ч., който му издал медицинско удостоверение № 66. От него било видно, че полицаите му причинили множество леки телесни повреди. Болките от тях, особено в областта на лицето и гърдите му отзвучали чак след месец и половина- два.

Оценява нанесените му вреди от всеки от ответниците от по 500 лв. /общо 1500 лв./ и претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. , чрез адв. К. поддържа исковете.

Ответниците Д. и М. лично и Т., чрез особен представител адв. Д. С. *** оспорват исковете. Първите двама настояват, че са спазени изискванията на чл. 73, ал.1, т. 1 и 2 от ЗМВР, като Д.М. употреби физическа сила и помощни средства- белезници срещу ищеца А. след като последният не се подчинил и отказал да излезе от колата с вдигнати ръце като правонарушител, след многократни разпореждания на отв. М. и оказал бурно противодействие и съпротива при задържането му.

Отв. Д. оспорва лично той да е употребил физическа сила и помощни средства срещу ищеца. Твърди, че не е имал физически контакт с него, а само задържал лицето С.Ж..

Адв. С. оспорва иска срещу ответника Т., като се позовава на това, че при прегледа в Спешно отделение не са били установени следи от нанесен побой. Нямало конкретизация в исковата молба кой от ответниците какви травми е причинил. Моли да не се кредитират показанията на свидетелката Ж.- приятелка на ищеца и на неговия брат, като заинтересовани свидетели. Нямало доказателства Т. да е участвал в инцидента.

В с.з. ответниците М. и Д., чрез пълномощниците си адв. К. и Т., чрез адв. С. *** оспорват иска. Претендират разноски по делото.

От доказателствата по делото съдът приема за установено:

На 16.02.2008 г., около 18.40 ч. екип от ПУ- Надежда РПУ, гр. Сливен  с полицаи ст.п. Д.И.М.- ответник, ст.п. А.Х.Г. и Д. К.Д.- ответник и екип 24, с гл. полицай Г.Б., ст. пол Т.Т. /ответник/ и ст. пол. И.А.получили сигнал от ОДЧ за лица, извършващи кражба на медни проводници в землището на с. С., общ. Сливен- до разклона на “Б.Ш.” и пътя за с. С.. Първият екип пристигнал първи и в черен път забелязали лек автомобил с изгасени светлини, в който били ищецът и приятелката му- свидетелката Ж.. Като се отправили към него, ищецът включил двигателя и фаровете и с висока скорост се опитал да избяга. Полицейският автомобил включил сини лампи и звуков сигнал- сирена и започнал да го преследва, но последният с маневри успял да се измъкне напред и преследването продължило около един километър, когато полицаите  потърсили съдействието на други екипи. Включил се екип 24, които пресрещнал автомобила на ищеца, непосредствено до разклона за кв. “Д. Дачев” и му блокирал пътя. Св. Б. установява, че при гонитбата на автомобила на ищеца от екипа на ПУ “Надежда” полицейската кола била с включена синя лампа и се чувал звуков сигнал. Скоростта била висока и се вдигала голяма пушилка. Когато бил пресрещнат от втория полицейски екип ищецът спрял автомобила. Той бил зад волана, а св. Ж. на задната седалка. След спиране на автомобила ищецът се преместил на дясната предна седалка. Старши полицай М. отправил три- четири пъти устни разпореждания да излязат от автомобила с вдигнати ръце, като ги поставят на тавана на автомобила. Разпорежданията не били изпълнени. Към предната дясна врата на автомобила се приближил ст. полицай Д. М. и я отворил. Ищецът се прехвърлил на лявата седалка и започнал да рита и буйства, като не спирал да пита какви са, въпреки, че вижда, че са с униформи. Думкал с ритници по дясната врата. Бил агресивен. Отв. М. посегнал да го хване, да го изведе от колата, но водачът се отбранявал, посягал да рита- св. Б., Градашлиев. М. успял да го издърпа за крака, извел го отвън, обърнал го по корем и му сложил белезници. Полицаите видели пред предната дясна седалка в краката на постелката метален пистолет, който не са пипали и едва в РПУ Сливен се установило, че е газов. В колата не са намерени крадени медни проводници. Свидетелите твърдят, че ищецът бил в явно нетрезво състояние /от поведението му, от миризмата на алкохол, която се усещала- св. Б./, което в РПУ отказало да бъде проверен за алкохол с техническо средство дрегер, отказал талон за кръвна проба. Към местопроизшествието се отправил и автомобил от “Пътна полиция” към РПУ. Екипът на КАТ с Й.Р.и В.Г.пристигнали по- късно, когато на ищеца били вече сложени белезници. В РПУ Сливен св. В.Г.му съставил акт затова, че не спира на звуков и светлинен сигнал, отказал проба за алкохол. В с.з. заяви, че не си спомня, като нарушение дали е отразил и това, че управлява МПС без документ за правоуправление или, че не притежава такъв. Ищеца и приятелката му били откарани с отделни  автомобили до РПУ Сливен.

След като били освободени от РПУ Сливен ищецът отишъл да потърси медицинска помощ в Спешно отделение на ОРБ “Д.р Иван Селимински”, където се оплакал за: нанесен побой от полицаи, като твърдял, че след като му сложили белезници, започнали да го бият с юмруци и ритници в областта на главата и останалите части на тялото. Бил съборен на земята и един от полицаите  го настъпил с крак по дясната странична повърхност на лицето. В колата при извозването към РПУ го били по врата и носа, а в полицията един полицай му нанесъл ритник в дясната половина на гръдния кош.

В съдебномедицинското удостоверение № 66/2008 г., издадено от д-р Тома Асенов Ч. на 18.02.2008 г.- два дни след инцидента е отразено, че при прегледа от Спешна помощ на 16.02.08 г. му била направена рентгенова снимка на гръдния кош и не са били установени счупвания на кости. Оплакал се от главоболие, болки в областта на врата, на гърба, дясната половина на гръдния кош, по ръцете и по краката.

При прегледа на 18.02.08 г. д-р Ч. установил болки в лявата теменна, слепоочна и челна област на главата на ищеца П.А., повърхностно охлузване в областта на лявата половина на челото, болки в областта на гърба и дясната странична повърхност на гръдния кош, болки в областта на бедрата и охлузване под формата на одраскване в областта на вътрешната повърхност на дясното бедро към коляното.

Св. А.- брат на ищеца твърди, че вечерта на 16.02.2008 г. брат му се прибрал към 12- 12.30 ч. /24- 24.30 ч./ в село С., като плачел, куцал, с насинено око, пребит по ръцете и краката.

Св. Ж.- приятелката на ищеца, очевидец на инцидента твърди, че трима униформени полицаи свалили ищеца на земята и започнали да го бият. Бил охлузен по лицето, по ребрата и куцал, но не си спомня с кой крак.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите на ищеца, които са заинтересовани от изхода на делото. Братът не е очевидец, а му е предадено за инцидента. Показанията им са противоречиви със самото съдебномедицинско удостоверение. В последното няма отразено да са налице синини по окото, нито да са налице охлузвания по лицето и ребрата. От друга страна в самото съдебномедицинско удостоверение е записано, че ищецът се оплакал, чу полицай го настъпил с крак по дясната странична повърхност на лицето, а били констатирани болки по лявата теменна област. Няма доказателства и за наранявания на носа. Ищецът не е искал своевременно назначаване на съдебно медицинска експертиза и изслушването й в с.з. Минали са две денонощия време от инцидента и прегледа от д-р Ч.. Към момента на инцидента в Спешния кабинет е констатирано, че не са констатирани следи от побой, а такива вече са констатирани след два дни.

Разпитаните свидетели полицаи, очевидци на инцидента не установиха да са нанасяни юмручни удари и ритници от ответниците нито на местопроизшествието, нито в автомобила, нито при отвеждането на ищеца в РПУ. Установи се, че ответникът М. използвал физическа сила, като издърпал буйстващия и мятащия се в колата ищец и докато му слагал белезниците, след като неколкократно го предупредил доброволно да излезе сам от колата. Използвал помощни средства- белезници, като се съобразил с конкретната обстановка- по друг начин не би могло спокойно ищеца да бъде закаран в РПУ Сливен, след като буйства и противодейства на органите на полицията.  За да бъде спрян и проверен се наложило да бъдат ангажирани три полицейски екипа, от които един от пътна полиция. Последният не се включил в гонитбата, тъй като отишъл 5 минути по- късно- т.е. след задържането на ищеца. Преследването е станало с включен звуков сигнал на полицейските коли и сини светлини.  

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите на ответниците, като ги намира за безпристрастни, непротиворечиви.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани, въз основа на събраните писмени и гласните доказателства.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове  с правно основание  чл. 45 ал. 1 от ЗЗД против трима ответници за сумата от по 500 лв. – общо 1500 лв. за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, претърпени от виновното поведение на ответниците, вследствие  нанесените на ищеца юмручни и ритнични удари. Ищецът не конкретизира коя травма кой ответник му е нанесъл.

Исковете за присъждане обезщетение за причинени неимуществени вреди са допустими. Няма процесуални пречки да бъдат предявени.

За да възникне отговорност по чл. 45 ал. І от ЗЗД  е необходимо да е налице следния фактически състав: деяние- действие или бездействие, противоправност, вреда, причинна връзка и вина, която се презумира до доказване на противното.

Исковете по основание са неоснователни.

В случая не е налице доказано деяние- действие- нанесен побой от ответниците М., Д. и Т. над ищеца А.. На основание чл. 72, ал.1 и 2 и чл. 73, ал.1 и 2 от ЗМВР ответникът Д.М. употребил физическа сила и помощни средства, след като е отправил многократни разпореждания да излезе от автомобила и да спре да буйства- издърпал за краката съпротивляващия се ищец, обърнал го по корем на земята и му поставил белезници, след което преустановил действията, свързани с употреба на сила. 

Не е установено ответниците и конкретно кой от тях да е причинил травми на ищеца- “множество леки телесни повреди, особено в областта на лицето и гърдите”, които отзвучали чак след месец и половина два. Ако има получени травми, те са от борбата на ищеца да остане в колата. Освен това наличието им не е констатирано в деня на инцидента, като изрично това е отразено, като факт в съдебномедицинското удостоверение, а след два дни.

След като не е налице доказано деянието побой, не може да се приеме наличие на противоправност и нанесена вреда.  

Оборена е презумпцията  за вината на ответниците, която  в случай на непозволено увреждане се предполага. Безспорно се установи, че ответниците при изпълнение на служебните си задължения не са упражнили сила над допустимата, с което да са причинили телесни увреждания на ищеца и са спазили разпорежданията на чл. 72 и 73 от ЗМВР.  

Не е доказана  причинно- следствената връзка между деянието на ответника и увреждането на ищцеца, след като не е установено деяние.

Не са налице са в кумулативна даденост всички елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане, поради което не може да се ангажира гражданската извъндоговорна, деликтна отговорност на ответника за обезвреда по чл. 45 от ЗЗД.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на предявените искове и ще ги отхвърли.

Намира, че въззивната жалба на ищеца е неоснователна и ще потвърди обжалваното решение.

Претендирани са разноски по делото. Ищецът- въззивник направил такива пред СлОС в размер на 75 лв.  за ДТ по обжалването.  

Въззиваемите Д.К.Д. и Д.И.М. са направили разноски за адвокатско възнаграждение от по 250 лв.

С оглед изхода на делото на въззивника не се дължат разноски, а на въззиваемите съдът ще присъди от по 250 лв., съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК.   

Според чл. 53 от ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, поради което искът е можело да се заведе не с цена против всеки от по 500 лв., а 1500 лв. против тримата ответника солидарно.  С оглед предявените искове от по 500 лв., което е под 1000 лв. на основание чл. 280, ал.2 от ГПК настоящото въззивно решение не подлежи на касационно обжалване. 

По тези  съображения, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :       

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 518/ 29.06.2009 г. по гр.д. № 4117/2008г. на районен съд гр. Сливен, като правилно и законосъобразно.    

ОСЪЖДА П.Г.А., с ЕГН- **********,***  да заплати на Д.И.М. ***, с ЕГН ********** и на Д.К. ***, с ЕГН- ********** разноски по делото за въззивната инстанция от по 250 /двеста и петдесет/ лв.- общо 500 лв.

Решението е окончателно и не подлежи нае обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

ЧЛЕНОВЕ :