Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 06.01.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври,  през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ Х.

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 490 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258  и сл. от ГПК.

                Образувано е по въззивна жалба на „България консулт – Михалев и сие” СД от гр.С. ул.”М.” № 4, чрез адв.Х., против Решение № 601/10.07.2009 г. по гр.д. № 150/2009 г. на Сливенския районен съд, с което е било признато уволнението за незаконосъобразно и отменена заповед № 5/28.11.2008 г., с която Д.Б.У. ЕГН ********** *** а е било наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. С обжалваното решение въззиваемия У. е бил възстановен на работа, въззивното дружество е било осъдено да заплати на въззиваемия 1073,35 лв., обезщетение за командировка в чужбина по чл. 215 от КТ за периода от 15.10.2008 г. до 26.11.2008 г. Въззивното дружество е било осъдено да заплати и сумата от 171,95 лв., дължимо трудово възнаграждение по чл.128 от КТ за м.ноември 2008 г. както и сумата от 27 лв. обезщетение за неползван годишен отпуск в размер на 3 дни за 2008 г. Въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемия У. деловодни разноски в размер на 327 лв., а по сметка на СлРС да заплати д.т. и разноски за вещи лица в размер от 300 лв.

         С обжалваното решение било признато оспорването на доклад от Р.З.Г. за доказано.

         Във въззивната жалба се сочи, че решението на СлРС е неправилно  и необосновано в частта, с която  е отменено наказанието „Дисциплинарно уволнение”, тъй като работодателят не е могъл да поиска обяснение от работника, защото същият не е бил в България към момента на установяване на нарушението му. Освен това се твърди, че неправилно съдът е присъдил обезщетение  по чл. 215 от КТ за командироване в чужбина на въззиваемия. Сочи се, че като не е изготвил отчет за предоставените му по банков път финансови средства, въззиваемия не е имал право на средства за командировка, още повече, че в конкретния случай, той не бил изпълнил поставената задача за посочения период. В жалбата се сочи, че съдът е следвало да намали полагащите се дневни с 35 % за 20 дни, тъй като по делото са били събрани доказателства от които е видно , че френският работодател е осигурявал храна за работниците /за която от работодателя били удържани 800 евро/, която  стигала за около 10 дни за обяд и вечеря, при дневни за 20 дни само за едно хранене. Освен това се сочи, че неправилно съдът е присъдил в полза на въззиваемия сумата от 171,95 лв. неизплатено възнаграждение по чл. 218 от КТ за м.ноември 2008 г.и и 27 лв. неизплатено обезщетение по чл. 224 от КТ. Посочено е, че преведените на 21.01.2009 г. 327,38 лв. не са командировъчни, тъй като през м.ноември въззиваемия не е бил чужбина, а представляват възнаграждение по чл. 218, 244 от КТ. Моли се обжалваното решение  да бъде  отменено и да бъде постановено ново , с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете инстанции.

         По делото е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.С. в качеството му на пълномощник на Д.У., с който същия оспорва въззивната жалба. Посочено е , че след като работодателят имат свой представител и отговорник в Корсика, то той е можел да поиска обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание, но не го е извършил. Освен това се сочи, че от страна на У. не е било налице отказ да работи на плантацията с мандарини, а е бил в невъзможност да извърши това, поради претърпяното падане и липсата на възможност да се предвижва. На второ място в отговора е посочено, че  въззиваемият не е могъл да оформи своето командировъчно на място където е работил във Франция, тъй като то е било попълнено единствено на български език и е липсвало командировъчно на френски, което работодателят във Франция да разбира и попълни, поради което се сочи, че е неправилно работодателят да се позовава на неспазване на трудовата дисциплина от страна на работника при условие, че самият той е създал предпоставки тя да бъде нарушена. Отново в отговора е посочено, че заповедта , с която е наложено дисциплинарното уволнение е незаконосъобразна, тъй като в нея не са изброени конкретно какви тежни нарушения на трудовата дисциплина е извършил работника, които да са дали основания за налагането на дисциплинарното наказание, а освен това от представеното уведомление по чл. 62 ал.4 от КТ до НАП се установявало, че трудовото правоотношение е било прекратено на 1.12.2008 г. преди заповедта за дисциплинарно нарушение да е била връчена на работника, което било в противоречие с разпоредбата на чл. 193 от КТ. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени деловодни разноски за двете инстанции.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнително доказателства.

         От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 10.10.2008 г. бил сключен трудов договор № 3 между въззивника „България консулт – М. – и сие” СД  в качеството на работодател и Д.Б.У. в качеството на работник по силата на който работника приел да извършва дейност като общ работник с основно месечно трудово възнаграждение 225 лв. В договора било посочено, че трудовото възнаграждение следва да се изплаща окончателно на следващия месец, че договорът е за неопределено време, че платения годишен отпуск е в размер на 20 дни, и че работника ще постъпи на работа на 13.10.2008 г.

         Със Заповед № 3/14.10.2008 г. У. бил командирован като общ работник във Франция, Корсика, гр.Прюнели ди Фиюморбю за срок от три месеца, считано от 15.10.2008 г. със задача прибиране на реколта от мандарини. В заповедта било посочено, че разходите за командировка са за сметка на работодателя, дневните пари са 35 евро, а квартирни и пътни пари ще бъдат заплатени по документи. Във връзка с командироването била издадена и заповед № 3/14.10.2008 г. съставена на български език, в която е било посочено, че пътуването се извършва с автобус.

         На 14.10.2008 г. на въззиваемия били заплатени 150 евро командировъчни за чужбина, което се установява от РКО № 1. 

                Пътуването до Франция било извършено с автобус и кораб билетите, за които били заплатени от работодателя. Във Франция въззиваемия работил с група българи сред които и свид.Д. и свид.Г.. Свидетелят Г. бил упълномощен от управителя на фирмата работодател да отговаря за групата като преводач и отговорник за всички документи.  За дните, в които работили работниците попълвали дневник. Първоначално френският работодател предоставил на групата хранителни продукти – консерви, салами, хляб, макарони за около 7-8 дни. На 26.11.2008 г. докато берял мандарини въззивемият У. паднал, след което чувствал силна болка в кръста и не можел да се движи. До 7.12.2008 г. У. не ходил на работа, тъй като лежал, поради болките които изпитвал и не можел да се движи. Тъй като наблизо нямало болнично заведение У. посетил осцелопат, който да му окаже помощ. Лечение обаче не било предписано.

Местният работодател отказал да завери командировъчните, тъй като същите били съставени на български език. Това се установява от свидетелките показания на свид.Г..

         На 01.12.2008 г. бил извършен преглед от д-р Ж.П.К.– ортопед в гр.Абация на въззиваемия У., който бил платен преглед. Горното се установява от представения превод на ортопедичната консултация по делото.

         На 07.12.2008 г. У. заминал за България като първо взел ферибот, след това автобус за София. На 10.12.2008 г. се прибрал в гр.С. и посетил личния си лекар.

         На 28.11.2008 г. свидетелят Г. съставил доклад  до управителя на „България консулт”, в който посочил, че в качеството си на упълномощен от управителя на фирмата да отговаря за групата като преводач и отговорник за всички документи, уведомява работодателя си за това, че на 27.11.2008 г. У. против волята му взел тези документи, което било повод за голям скандал. Освен в доклада било посочено, че от 26.11.2008 г. У. не бил на работа, като твърдял, че го боли гърба, тъй като паднал от стълба. В доклада било посочено, че проблемите на Г. били създавани от групата тъй като тя не признавала делегираните от работодателя права на ръководител, за което всички били уведомени преди заминаването от работодателя.

         На 29.12.2008 г. Г. съставил докладна записка до работодателя си „България консулт” за това ,че по време на командировката в Корсика ежедневно са получавали по 2 хляба на човек, и хранителни продукти няколкократно, които не са били заплащани на място.

         Българският работодател е заплатил на френския сумата от 800 евро по фактура № 6/9.12.2008 г. за хранителни продукти за периода 17.10. до 20.12.2008 г.

         На 28.11.2008 г. била издадена заповед за налагане на наказание – „дисциплинарно уволнение” № 5, в която било посочено, че У. е извършил следните нарушения на трудовата дисциплина: 1.неявяване на работа без уважителни причини и без съгласуване с работодателя на 3,25 и 27.11.2008 г. ; 2.опит за побой над работник от „България консулт М. и сие”  на 27.11.2008 г.; 3.създаване на постоянни конфликти и скандали в колектива, 4.лошо качество на извършената работа и 5.уронване престижа на фирмата и 6.прояви на нелоялност. Заповедта била подписана от управителя на фирмата и подпечатана с печат на фирмата. В един от екземплярите представени по делото е отразено, че на 17.12.2008 г. свид.В.Ж.П. е присъствала на отказа заповедта да се получи от въззивамеия и на отказа му той да даде обяснения за нарушенията.

         На 01.12.2008 г. била издадена заповед № 6 за прекратяване на трудовите правоотношения като причина за прекратяване на трудовия договор било посочени „дисциплинарно уволнение” за системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на трудовата дисциплина. В заповедта не било посочено в какво точно се изразяват нарушенията на трудовата дисциплина. Заповедта била подписана от управителя и работника.

         На 19.12.2008 г. бил съставен доклад от У. вх. № 1 за извършената от него работа във Франция към командировъчно № 3 от 14.10.2008 г.

         За първи път на въззивамеия бил издаден болничен лист № 0744703/12.12.2008 г. за периода от 11.12.2008 г. до 18.12.2008 г. с диагноза „състояние и пост контузия на поясни прешлени”. На 19.12.2008 г. бил издаден болничен лист № 0744710 с който на въззиваемия У. бил определен режим на домашно-амбулаторно лечение за периода от 18.12.2008 г. до 28.12.2008 г. с диагноза „състояние след контузия”.  На 29.12.2008 г. на въззиваемия бил издаден болничен лист № 0744746 за 10 дни от 28.12.2008 г. до 7.01.2009 г. при режим домашно-амбулаторно лечение. На 6.01.2009 г.бил издаден болничен лист № 0744897 за периода от 07.01.2009 г. до 17.01.2009 г. със същата диагноза.

                Видно от представеното по делото заключение по медицинска експертиза от 15.06.2009 г. въззиваемият У. страда от тежки дегенеративни изменения на прешлените на гръбначния стълб във всичките му отдели като тези изменения не са свързани с претърпяната травма, а са с голяма давност и могат да бъдат причина за преманентни болки в областта на гръбнака. Същото заключение е и по представеното заключение от 17.04.2009 г. от извършената съдебно-медицинска експертиза.

         По делото е извършена съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за периода от 15.10.2008 г.до 10.12.2008 г. – 57 дни на въззиваемия са се полагали дневни пари в размер на 3 901,65 лв. / тридесет и пет евро дневно в левова равностойност – 68,45 лв./. Вещото лице е посочило, че в разплащателната ведомост на въззивника за м.11.2008 г. на възиваемия е начислено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за три дни в размер на 37,40 лв., която сума не е изплатена. Посочено е, че брутното трудово възнаграждения на въззиваемия за периода от 27.11.2088 г. до 31.11.2008 г. е в размер на 274,23 лв., а за периода от 13.10.2008 г. до 25.11.2008 г. са му се полагали три работни дни платен годишен отпуск в размер на 37,41 лв. Лихвата за забава върху трудовото възнаграждение за м.10.2008 г. считано от 1.11.2008 г. до 27.11.2008 г. е в размер на 1,47 лв. Вещото лице е посочило, че въззиваемия е получил общо сумата от 1647,57 лв., от които 150 евро или 293,37 лв. с РКО на 14.10.2008 г. , и 1026,82 лв. и 327,38 лв. с преводни нареждания от 27.11.2008 г. и от 21.01.2009 г. 

         Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 14.07.2009 г., в рамките на законно определения 14 дневен срок на 27.07.2009 г. е била депозирана въззивната жалба.

         Съдът установи горната фактическа обстановка, като взе предвид всички представени по делото доказателства, които са безпротиворечиви.

         Съдебно икономическата и медицински експертизи съдът ги възприема изцяло. Те са изготвени от компетентни и безпристрастни лица , в чиято добросъвестност съдът не се съмнява.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законния срок и от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По отношение твърдението във въззивната жалба за липса на основания за отмяна на дисциплинарното наказание „ Уволнение „ наложено на въззиваемия , съдът намира същото за неоснователно . Данните по делото сочат , че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „ уволнение„ е била изготвена преди на работника да са били поискани обяснения за допуснатите нарушения посочени в нея . За това говори фактът , че при връчване на заповедта ( в единия от екземплярите приложени към делото ) е посочено , че свидетелката В.П. присъства на отказа му да я подпише , както и на отказа да даде обяснения . По този начин работодателят е нарушил императивните разпоредби на чл. 193 ал. 1 от КТ и дисциплинарното уволнение се явява незаконосъобразно дори само на това процесуално нарушение . При това положение не е необходимо да се разгледа по същество наличието или липсата на твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина . Следва да се отбележи , че работодателят е имал възможност да поиска обяснения от въззиваемия още докато той е бил на Корсика чрез представителя си там – св. Р. Г. . Освен това той е можел да поиска обяснения и след завръщането на У. в България и едва след това да състави заповед за налагане на дисциплинарно наказание , която да връчи по надлежен ред . Работодателят е бил формирал предварително мнението си за извършени дисциплинарни нарушения и преди да изслуша работника за обстоятелствата свързани с тях е бил взел решение за уволнение , което е бил обективирал в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „ уволнение „. Това е нарушение на разпоредбите на КТ , поради което заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да бъде отменена .

По отношение твърдението във въззивната жалба , че неправилно съдът е присъдил обезщетението на въззиваемия по чл. 215 от КТ , настоящият съдебен състав намира , че възражението е неоснователно. Твърденията на въззивника са , че въззиваемият не е съставил отчет за предоставените му по банков път средства за командироване , поради което не е имал право на средства за командировка , че въззиваемият не е изпълнил до край възложената му работа и че дневните на въззиваемия е следвало да се намалят с 35 % тъй като френският работодател е предоставял храна за около 10 дни , за което е удържал от възнаграждението на ответното дружество 800 евро.

По делото е представен Доклад от въззиваемия за извършената от него работа , който е бил входиран при работодателя на 19.12.2008 г. Към доклада е бил приложен график по дни за работата в овощната градина . Няма спор между страните , че въззиваемият се е завърнал в България на 09.12.2008 г.

Съгласно изискванията на чл. 38 ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, в 10-дневен срок от завръщането си лицата или ръководителите на делегации, командировани от ведомства, представят на съответния ръководител, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа. Законодателят не визира специална форма на този доклад . Въззиваемият е представил такъв в законоуказания 10 дневен срок , за което свидетелства направеното отбелязване за входящ номер у работодателя .

Първоинстанционният съд при постановяване на решението си се е съобразил с обстоятелството , че работникът не е останал на работа за целия период на командироване и е присъдил командировъчни само за дните през които той е изпълнявал трудовите си възнаграждения , а не за целия му престой на Корсика . За периода, през който в качеството си на работник на въззивната страна , въззиваемият е полагал труд на мястото , на което е бил командирован , на него се дължи заплащане на командировъчни . Не е предвидена законодателно разпоредба според , която ако работникът не остане на мястото на което е командирован през целия период на командироване да не му се дължи заплащане на командировъчни . Командировъчните са неговото трудово възнаграждение , което се дължи за престирания труд. В този смисъл възраженията на въззивника се явяват неоснователни.

Неоснователни са възраженията на въззивната страна и досежно необходимостта от намаляне на командировъчните средства с 35 % . Действително в разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина е посочено , че относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва: 1. за хранене, включително:а) обяд - 35 на сто; б) вечеря - 35 на сто; 2. други разходи - 30 на сто. Тези условия обаче следва да са заложени още в заповедта за командироване в чужбина и да са част от договорните отношения между работника и работодателя . В настоящия случай писмените доказателства ( заповед за командироване ) и свидетелските показания (св.Г. ) сочат на това , че между страните не е било постигнато предварително споразумение едното хранене да се осигури от работодателя чрез посрещащата страна . Напротив данните сочат , че страните са се били споразумели храната да се осигурява от всеки поотделно , като и на практика се е извършило. Действително налице е фактура за платена от въззивната страна сума от 800 евро , но не може да се установи за какво точно е тази сума и касае ли тя конкретната командировка.

Съдът намира и възражението за неправилно присъдена сума по чл. 218 от и чл. 224 от КТ за неоснователно. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел в тази част изцяло се е съобразил с представеното по делото експертно заключение , което не е оспорено от страната.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат изцяло с тези направени от първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски за въззивната инстанция . Такива са претендирани от процесуалния представител на страната , но по делото не са приложени доказателства , които да ги установяват по основание и размер , поради което разноски не следва да се присъдят.

Водим от гореизложеното съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 601 / 10.07.2009 г. по гр.д. № 150/2009 г. на Сливенския районен съд като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                  2.