Р Е Ш Е Н И Е № 326

 

                                    гр. Сливен,  26.01.2010 год.

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно  заседание на двадесет и четвърти Ноември през две хиляди и девета година в състав:                                               

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                   М. ХРИСТОВА

 

        при участието на секретар М.Т., като се запозна с докладваното от мл.съдия М. Христова  възз.гр.д.  № 494 по описа за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството се движи по чл. 269 и сл. от ГПК, в сила от 01.03.2008 г. Образувано е по въззивна жалба от РП – гр. Сливен против Решение № 550/2009 г. по гр.д. № 1047/09 г. на РС – Сливен, с което е осъдена Прокуратурата на Р България да заплати на Д.Д.И. сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на повдигнатото й от Окръжна прокуратура – Сливен обвинение, за което на 08.05.2008 г. била привлечена като обвиняема и бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 1681/07 г. по описа на СлОС, приключило с влязла в сила оправдателна присъда № 438/08 г. и Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати законната лихва върху уважената част от гражданския иск, считано от 25.07.2008 г. до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 261 лв. направени по делото. В жалбата се навеждат основания, сочещи за неправилност на решението в частта, с която е осъдена Прокуратурата на Р България, тъй като не били доказани вредните последици, нито причинно- следствената връзка между тях и воденото срещу И. наказателно производство. Сочи се за безспорно доказано обстоятелството, че ищцата е работела като инкасатор в Община Сливен, откъдето била дисциплинарно уволнена през 2006 г., заради установени тежки нарушения на финансовата дисциплина, довели до липса в размер на 6 953 лв. и твърдяното дискридитиране на доброто име в обществото счита, че се дължи на установените финансови нарушения и факта, че същите са станали достояние на широк кръг от колеги и познати на ищцата. По отношение твърдението, че ищцата имала възможност за работа в чужбина, счита, че същото не е подкрепено от никакви доказателства. Относно причинно-следствената връзка сочи, че видно от показанията на свид. K., проблемите на И. за които твърди, че са възникнали вследствие на наказателното производство, датират повече от година от образуване на наказателното производство срещу нея и привличането й като обвиняем. Сочи, че по делото не са представени медицински документи или други писмени доказателства, които да удостоверяват влошено здравословно състояние на И., върху която лежи доказателствената тежест относно това обстоятелство. Въззивникът моли да се приеме, че в случая е налице хипотезата на чл. 5, ал.1 на ЗОДОВ, тъй като счита, че поведението на ищцата е единствен каузален фактор за увреждането, алтернативно моли ако съдът намери, че са налице законовите предпоставки за търсене на отговорност от прокуратурата, да се приеме, че размера на обезщетението е изключително завишен и не съответства на принципа за справедливост, тъй като срещу И. е била взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка”. Същата не е задържана под стража и не е търпяла репресия по-голяма от минимално необходимата. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново, с което изцяло да се отхвърли иска на Д.Д.И., като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли да се намали размера на присъденото обезщетение. Претендира разноски.

          По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба. Не са направени доказателствени искания. С определение от 01.10.2009 г. съдът е извършил проверка на допустимостта на жалбата на основание чл. 267, ал.1 от ГПК и е констатирал, че същата е допустима и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

          В с.з. за ОП – Сливен се явява прокурор Стоил Георгиев, който поддържа въззивната жалба изцяло. Счита, че по делото няма безспорни доказателства, от които да е видно, че на ищцата са причинени неимуществени вреди в резултат на повдигнатото й обвинение по чл. 201 от НК и в тази връзка тя е получила съответните психични разстройства. По същество заявява, че не са доказани основните претенции на ищцата за неимуществени вреди, както и че със своето виновно поведение е допринесла за увреждането си. Счита, че размера, който е определен като обезщетение, е в нарушение на чл. 52 от ЗЗД и предлага същият да бъде намален, ако не се уважи искането за отмяна на решението.

          В с.з. за въззиваемата Д.Д.И. се явява адв. K., който оспорва жалбата, счита, че доводите в нея са несъстоятелни. По същество моли да се остави без уважение въззивната жалба, тъй като в крайна сметка ищцата е оправдана след като две години е била обвиняема, като за този период е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в социална изолация, нарушена психика и други негативни последици. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно и моли да се остави в сила.

          На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

          Разглеждайки жалбата, въз основа на събраните по делото доказателства и техният анализ, се установява следното от фактическа страна:

          С постановление от 08.05.2007 г. по досъдебно производство № 260 „ИП”/2006 г. по описа на ОДП – Сливен, пор.№ 1361/2006 г. на РП – Сливен, Д.Д.И. е привлечена като обвиняем за това, че за периода от 04.10.2005 г. до 31.01.2006 г. в гр. Сливен, в съучастие като съизвършител с И.Д.Д., в качеството си на длъжностно лице – инкасатор, в приходна каса при Община Сливен, присвоила чужди пари сумата от 6953,08 лв., връчени в това й качество да ги пази или управлява – престъпление по чл. 201, вр. с чл. 20, ал.2 от НК. На същата дата – 08.05.2007 г. е проведен разпит с нея като обвиняема. По  дознанието са събирани доказателства – разпитвани са свидетели, назначена е счетоводна експертиза. На 20.05.2007 г. дознател при ОДП – Сливен е постановил изпращане на дознание № 260 „ИП”/2006 г. по описа на ОДП – С ливен на РП – С ливен с обвинително заключение.

          С постановление от 16.10.2007 г. прокурор при РП – Сливен е привлякъл като обвиняема Д.Д.И. за престъпление по чл. 201 от НК, взета й е мярка за неотклонение „подписка” и е проведен разпит на обвиняемата. На 20.06.2007 г. РП – Сливен е внесла обвинителен акт за разглеждане от съда, въз основа на който е било образувано НОХД № 1018 по описа на СлРС за 2007 г. С разпореждане от 10.10.2007 г. състав на СлРС е прекратил производството по НОХД № 1018 и е върнал делото на РП – Сливен, като е дал указания за отстраняване на допуснати нарушения на процесуалните правила. На 16.10.2007 г. РП – Сливен е внесла обвинителен акт за разглеждане от съда, въз основа на който е било образувано НОХД № 1681 по описа на СлРС за 2007 г.

          С Присъда № 438/15.05.2008 г. по НОХД № 1681/2007 г. на СлРС Д.Д.И. е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 201 от НК.

          Присъдата е протестирана с протест от 16.05.2008 г. Въз основа на същия е образувано ВНОХД № 272/2008 г. по описа на СлОС и с Решение № 98/25.07.2008 г. е потвърдена Присъда № 438/15.05.2008 г. по НОХД № 1681/07 г. по описа на РС – Сливен. Потвърдената присъда е влязла в сила на 25.07.2008 г.

          До привличането й като обвиняема на 08.05.2007 г. въззиваемата се ползвала сред обкръжението си с добра репутация. Образуваното наказателно производство коренно я променило. От това въззиваемата търпяла значителни притеснения, които й се отразили депресиращо.

От показанията на свид. И. Б.-Ц. се установява, че от честото призоваване на въззиваемата да дава показания, емоционалното й и психическо състояние се е променило. Станала психически нестабилна, получила нервно разстройство, водещо до изпадане в неадекватно състояние, вследствие на което често се налагало близките й да търсят медицинска намеса. Отношението на въззиваемата към роднините й се променило до степен, че нямала желание да ги вижда и да контактува с тях – отпращала близките си, дистанцирала се, затваряла се в тъмни помещения и нямала желание да контактува с тях. Заради депресивното състояние в което се намирала, са й изписвани антидепресанти. Често посещавала специалист психиатър д-р А.. Заради състоянието й било назначено болнично лечение.

От показанията на свид. K. се установява, че въззиваемата била много разстроена – плачела, затваряла се в затъмнени помещения, пушела много и било трудно да бъде успокоена. Свидетелката описва въззиваемата като коренно променена. Посочва, че отказвала покани от приятелки – нещо, което преди не се било случвало, затваряла се в себе си и заживяла със самотата си. Свидетелства, че ищцата никъде не искала да излиза, с никой не искала да контактува, не искала да я гледат хората. Заради състоянието в което изпаднала била лекувана в Психиатрично отделение към Окръжна болница. Изписани й били антидепресанти и увеличила много цигарите. При личните контакти между въззиваемата и свидетелката последната забелязала, че когато въззиваемата се разстройвала слагала в шепата си лекарства и ги гълтала. Свидетелства, че въззиваемата не била адекватна, което забелязала в момент, когато й говорела, почувствала, че въззиваемата не я слуша, защото непосредствено след това я питала какво й казала. Посочва, че познава въззиваемата преди оставането й без работа като здрава, жизнена, весела и всеотдайна. Обвинението изживявала тежко и повтаряла непрекъснато, че без да е виновна ще посрами децата си.

По делото не са представени медицински документи и липсват писмени доказателства относно обстоятелството къде е лекувана въззиваемата, в какво болнично заведение и какво отделение, изписвани ли са и антидепресанти и какви, за какъв период от време, в какви дози.

В периода 01.02.2006 г. до 01.09.2006 г. въззиваемата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и е представила на работодателя си общо 6 бр. болнични листи, в които е поставена диагноза „Рекурантно депресивно разстройство”. Описани са симптоми на световъртеж и нарушения на устойчивостта.   

          Със Заповед № 253/27.11.2006 г. е било прекратено трудовото правоотношение между Община Сливен и въззиваемата на осн. чл. 330 ал. 2 т.6 от КТ за констатирани тежки финансови нарушения.

          Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото доказателства. Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло, като непротиворечиви помежду си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства. Показанията на свидетелите Ц. и K. съдът преценява с оглед всички доказателства по делото.

          Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск е с правно основание чл. 2 т. 2 предл. 1 на ЗОДОВ.

          В чл. 2 на ЗОДОВ са изчерпателно изброени всички хипотези на незаконни действия на правозащитните органи, в резултат на които са настъпили вреди, за които Държавата носи отговорност по закона. Оправдаването на лицето по предявените му обвинения е самостоятелна хипотеза на закона, представляваща законово основание за отговорността на Държавата по чл. 2 т. 2 пр. 1-во от ЗОДОВ.

          В настоящия случай се претендират неимуществени вреди, изразяващи се в нарушаване на душевното спокойствие на лицето и накърняване на личния авторитет сред членовете на обществото. 

          Безспорно се установи по делото наличието на незаконосъобразни действия от страна на Прокуратурата на РБ, която е повдигнала и поддържала против ищцата обвинение за престъпление по чл. 201 от НК, за което е оправдана с влязла в сила присъда.

          От показанията на разпитаните по делото свидетели се установи, че ищцата е изживяла тежки емоционални терзания по повод предявеното й обвинение. Тези емоционални смущения и злепоставянето на ищцата представляват логична последица от незаконосъобразните действия на Прокуратурата. От показанията на св. Ц. се установява, че от края на 2006 г., тя станала нестабилна, постоянно говорела за повдигнатото като обвинение към нея и се затворила в себе си, дистанцирала се от близките си и от обществото. От показанията на св. K. се установява, че ищцата до такава степен се изолирала от обществото, че не искала да се среща с приятелки и не искала да контактува с хората.

          Описваното от свидетелките емоционално състояние и неговия интензитет е с продължителност около 1 година от инициирането на производството на 08.05.2007 г. до постановяване на оправдателната присъда на 25.07.2008 г. Самото злепоставяне като негативна оценка за обвиненото лице се формира като обективна последица от неоснователното повдигане и поддържане на обвинението и презумпцията, че правозащитните органи действат винаги законосъобразно.

          Ето защо, съдът намира, че искът за неимуществени вреди е доказан по основание.

          Основният спорен въпрос по делото е какъв размер обезщетение би бил достатъчен и необходим за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди.

При тези доказателства и установеното по делото за претърпените от  Д.И. страдания от привличането й като обвиняема и прилагането спрямо нея на най-леката мярка за неотклонение "подписка", и съобразно критерият за справедливост, очертан в чл. 52 ЗЗД съдът в настоящия състав намира, че претърпените неимуществени вреди следва да се обезщетят със сумата 1000 лв. общо. За да приеме този размер на обезщетение съдът намира, че в резултат на тези действия на прокуратурата на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожно състояние, с враждебна нагласа или недоверие към света, социално оттегляне, чувство за нервно напрежение, като тези промени са били налице и преди психотравмата. В периода 01.02.2006 г. до 01.09.2006 г. въззиваемата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност и е представила на работодателя си общо 6 бр. болнични листи, в които е поставена диагноза „Рекурантно депресивно разстройство”. Следователно, не може да се ангажира отговорността на Държавата за предходни заболявания на ищцата от преди инициирането на производството на 08.05.2007 г. до постановяване на оправдателната присъда на 25.07.2008 г. Развилото се психиатрично заболяване не е такова, че да води до продължителна временна нетрудоспособност - трудоустрояване или инвалидизиране. Самата ищца в исковата си молба признава, че имала намерение да работи в РГърция при нейни близки, макар, че според показанията на св. Ц. не е имала покана за работа в чужбина.

Самите негативни последици за здравето й не се изразяват в реални изменения в организма й /заболявания на отделни органи на организма/, а се касае за субективни усещания и промяна в субективното отношение на лицето към околния свят, като всички посочени диагнози са определени на базата на оплакванията на ищцата за определени субективни усещания. От доказателствата по делото липсват данни за настъпили остри психични кризи и реални психиатрични прояви, които да са обусловили лечението й. Свидетелите по-скоро препредават нейни оплаквания за негативно отношение след дисциплинарното й уволнение довело до изолация, отколкото да установяват конкретни прояви на психиатрично заболяване, освен за преживян страх от това, че ще я осъдят и за понижено самочувствие и жизнен тонус.

По изложените съображения съдебният състав намира предявеният иск по чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ за основателен и доказан до размер на 1000 лева общо, която сума представлява обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищцата вследствие воденото срещу нея наказателно производство по НОХД № 1681/2007 г. на Сливенския районен съд, по което на досъдебното производство е била взета мярка за неотклонение „подписка” и което е завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Акцесорният иск по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази главница, но считано от 25.07.2008 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ също е основателен и доказан и следва да се уважи.

Поради това и на основание чл. 271 от ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която е уважен иска за неимуществени вреди за разликата от 1000 лева до 5000 лева и в частта с която е присъдена законната лихва върху 5000 лева от датата 25.07.2008 г. и вместо него да се отхвърли иска на ищцата за разликата над 1000 лв. до 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 25.07.2008 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ и разноски по делото за размера над 52,30 лв. до присъдените 261,50 лв.,  като неоснователен. В останалата му уважителна част обжалваното решение като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното Окръжният съд

 

                                      Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 550/08 от 07.07.2009 г., постановено по гр. д. № 1047/2009 г., на Сливенския районен съд в частта му, с която е уважен предявения иск на Д.Д.И. с ЕГН ********** *** против Прокуратурата на Република България за разликата над 1000 лв. до уважените 5000 лева, както и в частта му за законната лихва върху тази главница считано от 25.07.2008 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ и разноски по делото за размера над 52,30 лв. до присъдените 261,50 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д.Д.И. с ЕГН ********** *** иск на основание чл. 2, т. 2 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България за неимуществени вреди за разликата над 1000 /хиляда/ лева до 5000 /пет хиляди/ лв., ведно със законната лихва върху тази главница считано от 25.07.2008 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, както и присъдените разноски за размера над 52,30 лв. /петдесет и два лева и тридесет стотинки/ до присъдените 261,50 лв./двеста шестдесет и един лева и петдесет стотинки/, като неоснователен.

         ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в уважителната му част за сумата от 1000 /хиляда лева/ лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.08 г. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/, както и за сумата 52,30 лв. /петдесет и два лева и тридесет стотинки/ направени разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска, като правилно и законосъобразно.

         В останалата отхвърлителна част решението за размера на обезщетението от уважените 5000 лв. до предявените 10 000 лв. като необжалвано е влязло в сила.

       

         Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд на РБ при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението и връчването на препис от същото на страните.

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                             ЧЛЕНОВЕ: