Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 266

 

гр. Сливен, 12.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря Р.Г. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 502  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба срещу решение №575/09.07.2009г. по гр.дело № 3976/2008г. на СлРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника – ищец, против въззиваемия иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане в общ размер на сумата 14650 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.08.2005г. до окончателното й изплащане, като неоснователен, като решението е постановено при участие в процеса на „З.К.У.”АД в качеството на трето лице -  помагач на страната на ответника. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, противоречащо на материалния закон, съдържащо съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано. Безспорно било установено, че въззивника е бил в тежко здравословно състояние, в следствие на настъпилото ПТП. Поради това не е могъл да полага необходимата грижа за делата си. В конкретния случай съдът не е приложил точно и правилно закона. Събрани са многобройни доказателства, които установяват размера на вредите и периодите, през които са били наемане лица за отглеждането и реализирането на цветята. Поради това заплащането на възнагражденията им във всички случай представлявали вреди. Освен това не се установява въззивника да е управлявал със скорост над разрешената за да е налице съпричиняване. Поради това се иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на ново решение, с което да бъдат уважени претенциите.

Във въззивната жалба не е направил  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба и заявява, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в подкрепа на твърдението за наличие на съпричиняване Не е направила доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, явява се процесуален представител – адвокат, който поддържа подадената въззивно жалба.

В с.з. въззиваемият се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска решението да бъде потвърдено.

В с.з. за застрахователното дружество се е явява процесуален представител по чл.32 т.1 ГПК, който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Съдът правилно е преценил, че за уважаване на иска, следва да са едновременно налице няколко предпоставки, така както изисква разпоредбата на чл.45 от ЗЗД. В конкретния случай ищецът е трябвало по несъмнен начин да установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, което е налице, са му причинени вредите, които претендира и тези вреди са пряка и непосредствена последица от увреждането. Твърденията на ищеца е за заплащане на обезщетения за погиването на 18 хил. луковици от гладиол , както и за пропусната полза от невъзможността луковиците да се отгледат до цветя. Не се установява обаче тези вреди във вид на претърпени загуби и пропуснати ползи да са пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. Законосъобразен е извода на съда, че тези вреди имат косвен характер и не са в пряка причинна връзка с поведението на деликвента. Вярно е, че законът си служи с понятието „вреда” в най –широкия и смисъл – на неблагоприятна последица изобщо, която включва и пропуснатите ползи. В конкретния случай обаче, погиването на луковиците и неотглеждането на цветята, не е пряка и непосредствена последица от поведението на ответника в първоинстанционното производство. Обосновани са изводите на съда, че настъпването на тези вреди е можело да бъде предотвратено и не се установява те да са настъпили единствено и само заради влошеното здравословно състояние на въззивника.

Неоснователно е и възражението относно приетото от съда съпричиняване. Районният съд обосновано е констатирал, че въззивникът е управлявал МПС със скорост значително над разрешената – около 96 км/ч и без поставен предпазен колан, в резултат на което травматичните увреждания, които е получил са били значително по-тежки от характерните. Съпричиняване на вредни последици при удар има винаги, когато са налице две независимо извършени действия от водачите на превозни средства, всяко от които съдейства за настъпването на вредоносния резултат. Правилото на чл.51 ал.2 от ЗЗД се отнася до съпричиняването на вредите с участието на пострадалия, без оглед на неговата вина. При наличието на тази хипотеза се стига до намаляване на обезщетението, но не и до изключване изцяло на отговорността на виновния причинител на ПТП. Степента, в която ще бъде намалено обезщетението заради допринасяне на пострадалия, е възможност за преценка от гражданския съд. В тази насока изводите на първоинстанционния съд са логични, аргументирани и обосновани.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Пред тази инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №575/09.07.2009г. по гр.дело № 3976/2008г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

               

 

                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: