Р Е Ш Е Н И Е  № 84

 

Гр. Сливен, 18.12.2009г.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

          СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното

 заседание на…деветнадесети ноември……………………………

през две хиляди и девета година в състав:

                                                                  Председател:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                             Членове:

                                                                                 

при секретаря………………П.С.……………….…………и с участието на прокурора………Стоил Георгиев……….……………..като разгледа докладваното от ………Снежана Бакалова…….…….дело № 507 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Предявеният иск е за отмяна на запрещение и намира правното си основание в чл. 5 ал.1 във вр. ал.2 от ЗЛС във вр. чл.340 от ГПК.

          Ищецът – Окръжна прокуратура – Сливен, твърди в исковата си молба че ответника И.Е.С. е бил поставен под пълно запрещение с решение № 147/08.10.2001г. по гр. д.№ 555/01 на СлОС на основание чл. 5 ал.2 от ЗЛС и чл. 275 от ГПК (отм.). За негово настойник е бил определен Директора на Дома за възрастни с умствена изостаналост гр. Т.. През 2008г. бил изведен от ДВУИ гр. Т. и настанен в защитено жилище в гр. К.. С Решение от 05.01.2009г.на Органа по настойничеството и попечителството гр. Т. е отменило Протокол №2/05 за учредяване на настойничество. Твърди че в защитеното жилище в гр. К., значително се е подобрило качеството на живот на поставения под запрещение, което е довело до нови социални умения на ответника. Твърди че лицето страда от умерена умствена изостаналост, но не е налице юридическия критерий, а именно той да не разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, поради което моли съда да постанови решение, с което отмени наложеното запрещение. 

          В с.з., представителят на ОП-Сливен изразява становище, след събирането на доказателства че не следва да се отменя изцяло запрещението на И.Е.С., а следва същия да бъде поставен под ограничено запрещение.

          Ответникът, чрез своя настойник и чрез процесуалния си представител признава иска и счита че следва да бъде отменено изцяло поставянето под запрещение, тъй като не са налице условията за това.

          В съответствие с разпоредбата на чл. 337 ал.1 от ГПК съдът придоби лични впечатления от състоянието на ответницата.

          От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

          С Решение №  147 от 08.10.2001г. по гр.д.№ 555/2001г. на СлОС, ответникът И.Е.С. е поставен под пълно запрещение по иска на Директора  на ДВУИ гр. Т., в който е бил настанен към момента на постановяване на решението. В мотивите на решението е прието че страда от “друга уточнена олигофрения, олигофрения дебилитас гравис”и това му заболяване му пречи да се грижи за работите си.

          За настойник на ответника е назначен Директора на ДВУИ гр. Т. – К.К.. С Договор за предоставяне на социални услуги в защитено жилище “Възраждане” от 29.12.2008г., сключен между поставения под запрещение (подписан от него и настойника му К.К.) и Ръководителя на Дневен център със защитено жилище и Обществено -информационен център  “Възраждане” гр. К. – д-р М.П., на ответника са предоставени социални услуги по настаняването му в защитено жилище. Видно от представеното Удостоверение от Органа по настойничеството и попечителството при Община Котел, М.П. П. е назначен за настойник на ответника. От събраните гласни доказателства се установява, че в условията на защитеното жилище качеството на живот на И.Е.С. се е подобрило и той е усвоил социални умения, които не е притежавал до този момент. Започнал е работа при свидетеля Попов и е работил при същия шест дни, като е показал умение да се справя с възложените му задачи.

          По делото е назначена по инициатива на съда, комплексна психиатрична и психологична експертиза от заключението на която се установява че ответника страда от лека умствена изостаналост и в този смисъл съотнесено към решението на СлОС от 08.10.2001г. се отчита подобрение на състоянието на ответника. И.Е.С. към момента на изготвяне на експертизата е в състояние да извършва ежедневни дейности по самообслужване, включително и пазаруване, да живее сам, като осъзнава че следва да осигурява средства за прехраната си. Липсата на социални умения, склонността към внушаемост и манипулируемост предполагат необходимост от помощ и подкрепа от страна на близките му при вземане на важни решения, касаещи имуществени проблеми, както и извършване на правни сделки и контакт с институции. При разпита на в.л. в с.з. същите изразяват становище че според степента на умствената изостаналост на ответника то следва да бъде поставен под ограничено запрещение, защото леката умствена изостаналост означава затруднено абстрактно мислене, абстрактна логична оперативност и затруднено функциониране в условията на нормална социална среда. Налице е възможност на ответника да се справя с ежедневни битови проблеми.  .

          Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на   събраните писмени доказателства и преки впечатления от състоянието на ответника. Съдът кредитира изцяло заключението на назначената експертиза, неоспорена от страните, тъй като няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.

          На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск за отмяна на пълното запрещение на ответника е  неоснователен. Основателно е искането за поставянето на ответника под ограничено запрещение.

          Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗЛС, под пълно запрещение се поставят лицата, страдащи от слабоумие или душевна болест, които не им позволяват сами да се грижат за своите дела и да защитават интересите си, а под ограничено запрещение - лицата, чието състояние не е така тежко. В конкретния случай към момента на поставянето на ответника под запрещение е констатирано че той страда от “друга уточнена олигофрения, олигофрения дебилитас гравис”. Към момента на изготвяне на заключението на психиатрично - психологическата експертиза е констатирано че страда от лека умствена изостаналост. В посочения смисъл е налице промяна на състоянието на ответника, като се е подобрило състоянието на ответника. Първоначално ответника е бил настанен в социална институция за хора с умствена изостаналост и живота му в тази институция е ограничил социалните му контакти, социалните му умения и възможността му да се справя в нормална социална среда. След извеждането му от институцията в уменията на ответника да контактува е настъпило подобрение,  като същия е в състояние да се справя с елементарни житейски ситуации, а именно – да осигурява хигиената си, да  се грижи да прехраната си и да извършва нискоквалифициран труд. Въпреки това, обаче състоянието на лека умствена изостаналост влия на неговите възможности да взема сложи, абстрактни решения и да разбира значението им,  като действа последователно а постигане на крайна цел. Ответникът е внушаем и манипулируем, което прави невъзможно самостоятелност му справяне с по-сложни ситуации. От показанията на разпитания в с.з. свидетел при когото работи ответника, например, се установява че той полага труд без да е сключил договор и без да получава заплащане, което е показателен пример за невъзможността на ответника да се грижи за роботите си.

          Действително от събраните по делото доказателства се установява че е налице подобрение в състоянието на ответника след извеждането му от институцията, но въпреки това, съдът намира че в интерес на същия, за защита  на неговите интереси, следва да бъде частично ограничена неговата гражданска дееспособност чрез поставянето му под ограничено запрещение. За вземането на важни решения ответника се нуждае от помощ (видно от заключението на вещите лица), а за съжаление нашето право не познава друга по-лека форма на ограничаване на гражданската дееспособност (като в другите правни системи напр. подпомагано решение и др. ) освен пълното и ограничено запрещение.

          От събраните доказателства се установява че са налице комулативно критериите за поставяне на ответника под запрещение, а именно същия страда от слабоумие – лека умствена изостаналост (медицински критерий) и  поради това негово състояние е ограничена способността му да се грижи за работите си (юридически критерий).

          Въпреки че с исковата молба е поискано изцяло отмяна на запрещението на ответника, съдът намира че следва се произнесе по неговата замяна от пълно на частично, той като искът за поставяне под запрещение по същината си е двоен и едновременно с това единен. Искането за поставяне под запрещение се отнася и за двете форми на недееспособност, когато е поискано пълно запрещение или ако в него не е посочено какво запрещение се иска - пълно или ограничено. Същото важи и при искането за отмяна на запрещението.

          Ръководен от изложените съображения съдът

 

 

Р      Е       Ш       И  :

 

ЗАМЕНЯ постановеното с Решение №  147 от 08.10.2001г. по гр.д.№ 555/2001г. на Окръжен съд- Сливен  поставяне под пълно запрещение на И.Е.С. ЕГН ********** ***, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПОСТАВЯ под ограничено запрещение И.Е.С. ЕГН ********** ***.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Органа по настойничеството и попечителството при Община Котел за определяне на попечител.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му  на страните пред Бургаския апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: