Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 

 

гр. Сливен,10.09.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                Н.Я.

ЧЛЕНОВЕ                                                         М.  Д.

                                                                                М.С.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          

като разгледа докладваното от  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   N 510 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба на взискател против действията на ЧСИ, с правно основание чл. 435 от ГПК и се движи по реда на чл. 437 от ГПК.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че ЧСИ незаконосъобразно е отказал да извърши изпълнително действие – възбрана, опис и оценка върху описан недвижим имот и същевременно е вдигнал наложената възбрана върху посочените части от него. Твърди, че неоснователно ЧСИ е приел по образуваното на 13.04.09г. изп.дело, че вторият длъжник /ипотекарен съдлъжник на първия/, не е собственик на описаната част от имота, въпреки, че изцяло го е придобил с нотариален акт, вписан надлежно, през 1999г., и съответно – през 2002г. е учредило върху него договорна ипотека, вписана също през 2002г., за обезпечение на задължението на първия длъжник. Твърди още, че добросъвестно е приел това обезпечение в качеството си на кредитор и като такъв е пожелал да се възполва от правото си на удовлетворяване чрез принудително изпълнително действие, коетоо е поискал - възбрана, опис и оценка на ипотекираното имущество, върху което имало и наложена от м.10.07г. възбрана от ЧСИ. Заявява, че ЧСИ, който извършил справки и констатирал, че трето лице е имало вписана искова молба за част от този недвижим имот, решението по която е влязло в сила на 09.03г. и с него се уважава искането за признаване на третото лице правото на собственоств върху тази част, поради което е отказал извършването на изпълнителното действие “възбрана, опис, оценка” на недвижимия имот, и е вдигнал наложената възбрана върху посочените части от него, не е съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 115 ал. 2 от ЗС в 6 месечен срок ищецът /третото лице/ е следвало да впише съдебното решение и след изтичането му, вписването на исковата молба губи действието си. Тъй като съдебното решение било вписано на 30.10.07г., то всички вписвания, включително това за ипотеката върху имота, направени преди този момент, са действителни и не може да им се противопостави съдебното решение за признаване право на собственост върху част от имота. Поради това жалбоподателят счита за незаконосъобразен отказа на ЧСИ да извърши исканото изпълнително действие и частичното вдигане на възбраната, и моли съдът да отмени разпореждането му от 19.06.09г.

Длъжникът по изпълнителното дело /учредил ипотеката/, е подал писмено възражение, с което оспорва жалбата и заявява, че към момента добросъвестни собственици на част от имота са две физически лица, касаело се за вписвания по различни партиди, поради което отказът на ЧСИ бил правилен. Моли жалбата да бъде отхвърлена.

В писмените си обяснения ЧСИ заявява, че твърденията на жалбоподателя са неоснователни, като развива аргументи относно вписването на обстоятелства по партиди на различни лица, както и, че въпросът за собствеността бил спорен, тъй като  вписването на исковата молба било факт към момента на учредяването на ипотеката, а заличаване на първата не било извършено.

Съдът намира жалбата за допустима – подадена в законовия срок от лице, притежаващо процесуална легитимация да стори това, и предметът й попада в кръга, очертан от разпоредбата на чл. 435 от ГПК.

Жалбата е и основателна и следва да бъде уважена.

Установено е непререкаемо, че през един продължителен период от време е осъществена поредица от юридически факти, чиято тежест следва да се прецени с оглед правното значение придадено от правната норма на всяко действие, извършено от лицата по повод процесния имот, респективно – описаната част от него.

Настоящото изпълнително производство е образувано по молба на жалбоподателя-взискател от 13.04.09г. срещу основния си длъжник и ипотекарния длъжник по договора от 2002г. С молбата сочи способ за принудително изпълнение “възбрана, опис и продан” на ипотекирания имот,

При предприемане на принудителните действия през м.06.09г. ЧСИ е уведомен от управителя на дружеството-ипотекарен длъжник, че част от помещенията от недвижимия имот са собственост на други лица по силата на съдебно решение.

С разпореждане от 19.06.09г., предмет на разглежданата жалба, ЧСИ отказва да извърши поисканото от взискателя изпълнително действие и постановява вдигане на наложената възбрана върху посочените части от недвижимия имот.

За да се насочи принудителното изпълнение върху недвижим имот по принцип е необходимо той да е бил собственост на длъжника към момента на възбраната.

Отклонения от общото правило се допускат само чрез изрична правна норма и правната фигура на ипотеката е едно от изключенията, които могат при определени условия да променят това положение.

В случая е налице възбранен имот срещу който е насочено принудително изпълнение, върху който лежи и тежестта на договорна ипотека, и правото на собственост върху части от който е преминавало върху трети лица.

По начало вещното право на собственост е противопоставимо на всички и ненакърнимо, но законът е създал някои фикции, при осъществяването на които това право, респективно – носителят му, търпи някои ограничения, или пък се ограничава кръга от лица срещу които то може да се използва. Ипотеката е такава тежест, която до свалянето й по някой от предвидените от закона начини, седи върху имота независимо от извършването на разпоредителни действия с правото на собственост върху него – тоест и за нея настъпва транслативен ефект от продажба.

Това произтича от предназначението й – да “държи” в готовност имота, за да послужи той при нужда за удовлетворяване вземането на ипотекарния кредитор. Освен това по правната си същност тя е едно особено, неделимо и също вещно право. От момента на възникването му нататък, към обременения имот е прикрепена тежест с единственото предназначение да осигури вземането на кредитора и представлява негово абсолютно право по повод на имота.

 Тъй като, както се посочи, ипотеката не ограничава правомощията на собственика, няма пречка да се извършват поредица от разпоредителни сделки – резултатът от гледна точка на прибретателите ще е придобиване на вещното право на собственост посредством облигационно правоотношение с транслативен ефект, а от гледна точка на ипотекарния кредитор – посредством вещния характер на ипотечното право - запазване на облигационното право на удовлетворяване, независимо от липсата на директно правоотношение между него и поредния собственик, който е придобил застрашения имот на свой риск.

Това принципно положение също има различно проявление в зависимост от наличието на допълнителни факти и извършването на определени правни действия, предназначени за охраняване интересите както на кредитора, така и на третите лица. Императивното изискване за вписване на изрично и изчерпателно посочени актове е въведено за да може да се определи приоритета при няколко конкуриращи се юридически факти и да се прецени дали едно правно действие е породило ефекта си или той е блокиран от по-силен такъв.

Анализът на събитията в тяхната хронология показва следното:

На 05.12.1994г. е вписана искова молба от трето лице, претендиращо да бъде признато за собственик на части от процесния имот. – Съгласно чл. 112 б.б. “а” и “з” и чл. 113 б. “в” от ЗС този акт има предупредително действие, правните субекти преценяват риска за себе си. На ищеца не може да се противопостави последващо придобиване на вещни права, включително ипотека, от трети лица. Защитата, обаче, обхваща само придобиването на вещни права след вписването на исковата молба, не и налагане на възбрани. Такава в този момент не е налагана.

На 16.02.1999г. е вписан констативен нотариален акт, по силата на който на втория длъжник е признато правото на собственост върху целия имот. – Този  к.н.а. е непротивопоставим на ищеца по иска от 1994г., трето лице спрямо настоящото изпълнително производсво. Същият титул, обаче, е бил годно средство за легитимация пред кредитора от страна на ипотекарния длъжник, като собственик на имуществото, станало предмет на учредената през 2002г. договорна ипотека за вземане против първия длъжник.

На 30.07.2002г. е вписана учредена върху този имот договорна ипотека от страна на втория длъжник, като собственик, в полза на жалбоподателя, като  кредитор, за обезпечаване на вземането му от първия длъжник по изпълнителното дело. - Тази ипотека, като вещно право на трето лице, няма действие срещу ищеца-трето лице, тъй като още няма влязло в сила съдебно решение по вписаната искова молба.

На 09.05.2003г. е влязло в сила съдебно решение, постановено от ВКС по вписаната през 1994г. искова молба, с което се признава, че третото лице е собственик на част от описания в н.а. от 1999 г. имот.  – Според императивната правна норма  на чл. 115 ал. 1 и ал. 2, ефектът на вписването на исковата молба – непротивопоставимост на придбитите  от други вещни права след 1994г., се прекратява шест месеца след влизане в сила на съдебното решение, ако последното не бъде отбелязано в същия срок, което не е сторено. Действието на защитата “непротивопоставимост” е изгубено на 09.11.2003г. Ипотеката става противопоставима на ищеца – трето спрямо изп.д. лице.

На 25.10.2007г. ЧСИ вписва възбрана върху целия имот. – Възбраната е противпоставима на третото лице /ищеца по иска от 1994г./, тъй като още няма вписано решение, а вписването на исковата молба вече не действа.

На 30.10.2007г. е вписано съдебното решение, касаещо признаване правото на собственост на ищеца-трето лице. – От този момент може да започне ново предпазно действие - обща защита против вещни права придобити по-късно от други лица, но след вписване на решението – съгласно чл. 115 ал. 4 от ЗС, тъй като с изгубването на защитата от действието на вписаната искова молба, положението е както ако исковата молба въобще не е била вписана. Ипотеката спрямо този момент вече е предхождаща и противопоставима. 

На 28.12.2007г. ищецът по иска от1994г. /трето лице за изп.произвдство/ продава своята част от имота на две физически лица. – Имотът е бил обременен с тежест - ипотеката  е била противопоставима и на праводателя им и е противопоставима към момента и на настоящите собственици.

В изпълнителното произвоство, когато ЧСИ е насочил принудителното изпълнение срещу този имот, той е извършил проверка относно собствеността върху него. Действително към м.06.09г. част от имота е била собственост на трети спрямо изп.д. лица, придобита чрез деривативния способ на покупко-продажбата, спомената по-горе.

В случая принадлежността на правото на собственост върху част от имота е без значение спрямо ипотечното правоотношение и приобретателите, както и праводателят им, към момента не са били защитени за вещното си право нито чрез вписването на исковата молба /поради изгубване на действието му/, нито чрез вписването на съдебното решение /поради извършването му след вписването на  реалното обезпечение и на възбраната/ и трябва да претърпят последиците от тежащата ипотека, още повече, че прехвърлянето на вещните права не е извършено от длъжника, а от ищеца по иска за собственост.

Всичко това дава достатъчни основания ЧСИ да предприеме изпълнителни действия върху целия имот, служещ за обезпечение на вземането на жалбоподателя-взискател.

С оглед изложеното този състав намира жалбата за основателна, поради което следва да я уважи и отмени отказа на ЧСИ да извърши изпълнителното действие и вдигането на възбраната върху част от имота, материализирани в разпореждане от 19.06.2009г.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ рег.№ 836 и район на действие района на СлОС,  по изп.д. № 20098360400176, по разпореждане от 19.06.2009г. – ОТКАЗ да извърши изпълнително действие “възбрана, опис и оценка” върху конкретизирания в разпореждането недвижим имот и ВДИГАНЕТО на наложената възбрана върху посочените части от имота,  като  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.

 

 

Решението  не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: