РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 21.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври 2009 г. в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 511 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба срещу решение № 613 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 1377/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е допусната делба на недвижим имот в с. Г., общ. Сливен – дворно място ведно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня и три стопански сгради, между Д.М.М. и С.М.А. при квоти 3/4 ид. части за С.А. и 1/4 ид. част за Д.М..

Решението е обжалвано от ответницата С.М.А.. В жалбата се иска решението да бъде отменено, а искът за делба да бъде отхвърлен, тъй като целият имот е нейна лична собственост. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал на чл. 165, ал. 2, изр. 2 от ГПК, за да приеме, че за установяването на привидността на оформената с нотариален акт от 15.11.1999 г. покупко-продажба не са допустими свидетелски показания. Според жалбоподателката позоваването на тази норма би било резонно и допустимо само ако тези свидетелски показания бяха недопустими по смисъла на чл. 164 от ГПК. В конкретния случай според нея, съобразно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК са допустими писмени доказателства, тъй като стойността на договора,оформен с цитирания нотариален акт, е под 5000 лв., но и защото се касае за сделка между роднини по права линия. Съдът според жалбопо­дателката безоснователно е изключил от доказателствата по делото събраните преди това в съдебно заседание свидетелски показания, които безспорно установяват, че продажбата, оформена с нотариалния акт, в действителност представлява прикрито дарение и не е възникнала съсобственост върху имота. Още повече, че, според жалбоподателя, в обясненията си ищецът Д.М. не е посочил какъв е бил размерът на продажната цена и с какви средства тя е била заплатена. Прави се извод, че е налице хипотезата на чл. 20, ал. 1, предл. 2 и 3 от СК и се иска отмяна на решението и отхвърляне на иска за делба.

Като отговор на възззивната жалба пълномощникът на ищеца е представил писмените бележки, представени от него пред първоинстанционния съд, като в тях излага становище, че твърденията на другата страна за прикрито дарение са останали недоказани – доказването на подобни твърдения се извършва с т.нар. начало на писмено доказателство или обратен документ, защото законът не допуска да се опровергава съдържанието на нотариалния акт със свидетелски показания.

В съдебно заседание въззивницата се представлява от пълномощник и поддържа жалбата си. Въззиваемият се явява лично и поддържа становището, изложено от неговия пълномощник.

            Жалбата е подадена в срока за обжалване и е допустима.

            Предявен е иск за делба на недвижим имот с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността, като се твърди, че имотът е съсобствен между ищеца и ответницата.

            От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Съделителите са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 04.05.1996 г. и е прекратен с решение на Карнобатския районен съд, влязло в сила на 27.10.2008 г.

С.М.А. е придобила по наследство от М.М.А.1/2 идеална част от делбения имот – дворно място в с. Г., образу­ващо парцел ХІ-88 в кв. 10 по плана на селото, цялото от 1780 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 104 кв.м., полумасивна лятна кухня, застроена върху 63 кв.м., и три стопански сгради, застроени върху 172 кв.м. Правото и на собственост е удостоверено с нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 41, том. V, рег. № 5179, дело 1145/1999 г. на нотариус № 123 – Н.С..

На 15.11.1999 г. С.Ж. А. е продала на дъщеря си С.М.А. (М.) другата 1/2 идеална част от имота, притежавана от нея. Сделката за продажбата на имота е сключена с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 196, том ІІ, рег. № 5161, дело № 1143/1999 г. на нотариус Н.С..

Горните факти не са спорни между страните и се установяват от писмените доказателства по делото.

В отговора на исковата молба пред първата инстанция ответницата е поискала разпит на двама свидетели за установяване на обстоятелството, че сделката, сключена на 15.11.1999 г., представлява не продажба, а прикрито дарение, и по нея не са заплащани никакви парични суми. Съдът е допуснал разпит на тези свидетели, но при постановяване на решението е изключил техните показания от доказател­ствата, като се е мотивирал с чл. 165, ал. 2 от ГПК, според който, когато страната се домогва да докаже, че изразеното в договора съгласие е привидно, свидетелски показания се допускат при наличие на определени писмени доказателства, които правят вероятна привидността.

Свидетелски показания за установяване на твърдението за прикрито дарение действително са недопустими. Неоснователно е възражението на въззивницата, че в чл. 164 от ГПК липсва забрана за свидетелски показания в конкретния случай, а позоваването на чл. 165 е резонно само ако сами по себе си тези свидетелски показа­ния бяха недопустими. Такава забрана в действителност има и тя се съдържа в чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК. Да се твърди, че дадено изявление, обективирано в офици­ален или частен документ, е симулативно, означава да се опровергава съдържанието на това изявление. Без значение е стойността на договора и между какви страни е сключен. Самата ал. 2 на чл. 165 е формулирана така, че урежда изключение от забрана, и като е приложил аргумент от обратното, районният съд е стигнал до същия извод за недопустимост, но по друг начин.

Свидетелски показания биха били допустими, ако беше налице т.нар. начало на писмено доказателство – писмените доказателства, изброени в чл. 165, ал. 2, които правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно. Тъй като такива доказателства липсват, свидетелските показания са недопустими и следва да се приеме, че относителна симулация не се доказва и сделката, сключена на 15.11.1999 г., представлява продажба на 1/2 идеална част от имота.

Въз основа на изложените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна.

След като се приеме за установено, че 1/2 ид.ч. от процесния имот е придо­бита от ответницата А. възмездно, чрез покупко-продажба по време на брака и с ищеца, на основание чл. 19, ал. 3 от СК (отм.) се предполага, че за придоби­ването имат принос и двамата. Предположението за съвместен принос не беше опровергано. Липсата на данни за произхода на средствата, с които цената от 1308 лв. е платена, не означава, че съвместен принос липсва. Следователно върху тази 1/2 ид. част на основание чл. 19, ал. 1 от СК (отм.) е възникнала съпружеска имущест­вена общност, която е прекратена с прекратяването на брака и е възникнала обикно­вена съсобственост върху тази част при равни дялове. За другата 1/2 ид. част не се спори, че е придобита от ответницата по наследство и винаги е представлявала нейна лична собственост. Като краен резултат С.А. притежава 3/4 ид. части от недвижимия имот, а Д.М. – 1/4 ид. част, и при тези квоти следва да се допусне делбата.

Изводът на въззивния съд съвпада с този на първоинстанционния и решени­ето следва да бъде потвърдено, като за жалбоподателката останат направените от нея разноски във въззивната инстанция.

По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

Потвърждава решение № 613/20.07.2009 г. по гр. дело № 1377/2009 г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.