Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 22.12.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и девета година в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                                                                            МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

 

При секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 512 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на адв. Г., в качеството му на процесуален представител на Д.С.Г., ЕГН ********** ***, у „Ч.” № *, против Решение № 478/07.07.2009 г. по гр.д. № 497/2009 г. на СлРС, с което е бил уважен предявения от П.Т.П., ЕГН ********** и М.И.П., ЕГН **********,*** иск с правно основание чл. 109 от ЗС, като жалбоподателят е бил осъден да преустанови действията си, с които пречи на въззиваемите да упражняват правото си на собственост върху ПИ с идентификатор 67338.513.26 като премахне ламаринена преграда с дължина 86 см и височина 4 м., поставена в североизточната част на поземления имот. С решението въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемите деловодни разноски в размер на 230 лв. Решението на СлРС е обжалвано изцяло като необосновано и незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Посочено е, че в нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил всички съображения, изложени в отговора на исковата молба от въззивника. На второ място е посочено, че решението не е обосновано, тъй като е необоснован извода на съда, че въззиваемите са собственици на процесния имот с идентификатор 67338.513.26, тъй като нотариалните актове, установяващи правото им на собственост, се отнасят за недвижим имот с площ от 262 кв.м., а не за 303 кв. м., поради което въззиваемите не можели да установят правото си на собственост за 41 кв.м. Освен това във въззивната жалба се твърди, че неоснователно първоинстанционният съд препращал за разрешаване на проблема към предявяване на иск по чл. 53, ал.2 от ЗКИР. Претендират се деловодни разноски.

По делото е депозиран отговор от въззиваемата страна чрез процесуалния представител адв. Х., с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна. Посочено е, че към момента на предявяване на иска ищците са се легитимирали като собственици на поземлен имот с идентификатор 67338.513.26, който е идентичен с поземлен имот УПИ ІІ-1477 кв. 69 гр. С.. Посочено е, че имотните регулационни граници съвпадат, че независимо от разликата от 41 кв.м. имотът е придобит от въззиваемите по описаните си граници. Посочено е, че извършената съдебно-техническа експертиза пред РС – С., се установило, че по плана от 1957 г. не се е предвиждало предаване на част от имота на ответника към имота на праводателя на въззиваемите. Същото се отнасяло и за плана от 1995 г. и плана от 2001 г. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В с.з. въззивникът се явява лично и с адв. Г., който поддържа въззивната жалба. Моли същата да бъде уважена на основанията, изложени в нея.

Въззиваемите в с.з. не се явяват. Представляват се от адв. Х., която поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Не се претендират разноски.

Пред въззивната инстанция не се събраха допълнително доказателства.

От събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следната фактическа обстановка:

На 03.04.1940 г. бил съставен нот.акт № 120 по дело № 379, с който Т.П., в качеството си на пълномощник на И. И. Ю. и Д. Д., в качеството на пълномощник на М. П.П.продали на Д.С.Г.къща в гр. С., махала „Кафтанджийска” в кв. 238а имот № 2, образуващ парцел ІІ-2, състоящ се от 100 кв.м. застроен имот и 663 кв.м. празно дворно място, при граници: М. И., наследници на П.П.К., ул. „Ч.”, В.Б., Й. Г., наследници на К.В.и ул. „Е.Й.”.

На 17.05.1970 г. бил съставен нотариален акт № 78 за собственост на жилище в сграда, построена върху съсобствен имот, с който И.С.Г. бил признат за собственик на жилищна сграда, първи етаж, находящ се в гр. С., кв. 57, имот пл.№ *18, с площ от 262 кв.м. застроена и незастроена площ.

Видно от представения по делото нот.акт № 63/1984 г. на 17.02. И.С.Г. продал на сина си С.И.Г. собствения си недвижим имот, а именно ¼ ид.ч. от застроено дворно място, находящо се в гр. С., образуващо имот пл.№ 4387, кв. 164 по плана на града, с площ от 390 кв.м.

На 07.04.1986 г. бил съставен нот.акт. № 188 за продажбата на недвижим имот, а именно ½ ид.ч. от двор с къща от Г. на Д.Г., представляващ имот пл.№ 4387 в кв. 164 по плана на гр. С., ул. „Ч.” № *, състоящ се от 375 кв.м.

На 15.08.1994 г. бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 152, с който С.П.П. и С. П. П. продали на П.Т.П. 1/3 ид.ч. от дворно място, представляващо имот пл.№ 4386 в кв. 164, ул. „А.З.” № *, състоящ се целият от 262 кв.м, при граници на дворното място Х. и С.К., П.Н.и улица.

На 28.11.1997 г. била подписана съдебна спогодба между П.Т.П., И.С.Г. и Т.Д.Т. за съвместното ползване на дворно място, представляващо имот парцел ІІ-1477, кв. 69 по плана на гр. С., при граници на имота: улица, парцел ІІІ-1478, Х-1480, 1481 и І-1476. Спогодбата била сключена по гр.д. № 2164 по описа за 1996 г. на СлРС. Съгласно нея П.П. ***, И.Г. ***, а Т. Т. ***, като за общо ползване се предвиждали 57 кв.м.

Видно от удостоверение изх. № 94.509-1683/30.09.1996 г. на Община С. имот с пл.№ 1477, образуващ парцел ІІ-1477 в кв. 69 по плана на гр. С., се състои от 262 кв.м. при граници: М. Х. Д., А.Д.Д., П.Н.П. и улица. В удостоверението е посочено, че имота е идентичен с този по нот.акт. № 79/1994 г.

По делото е извършена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че по кадастралната карта на гр. С., одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. процесният имот е с идентификатор № 67338.513.26 и площ от 303 кв.м. Имотът по действащия ПУП на гр. С. от 2001 г. е с пл.№ 1477, кв. 69 и за него е отреден индивидуален парцел ІІ-1477. По първия кадастрално регулационен план на гр. С. от 1911 г. процесният имот е представлявал северната част от имот с пл.№ 2, кв. 238а, за който е бил отреден парцел ІІ. Регулационните предвиждания, касаещи имот пл.№ 2 не са били осъществени.

По кадастрално-регулационния план 1957 г. имотът е представлявал северна част от имот с пл.№ *18, кв. 57, като за целия имот е бил отреден парцел ХІІІ-2518. Единственото регулационно предвиждане, касаещо имот № *18 по плана от 1957 г. е било предаване на част от имот 2518 към парцел ХVІ-2519, което касае северозападната граница на имота, западната част на сегашния процесен имот.

По кадастрално регулационния план на гр. С. от 1982 г. процесният имот е бил с определен номер 4386 и е представлявал северната част от имот 2518 по кадастралния план от 1957 г. Периода между плановете от 1957 г. и кадастралния план от 1982 г. не са били настъпили промени в имота.

По кадастрално-регулационния план на гр. С. от 1995 имотът се идентифицирал с пл.№ 1477, кв. 69 и за него е бил отреден индивидуален парцел ІІ-1477, като не са били предвиждани регулационни изменения.

По сега действащия подробен устройствен план на гр. С. от 2001 г. процесния имот е с планов № 1477, кв. 69, с индивидуален парцел ІІ-1477 и за него не се предвиждат регулационни изменения. Вещото лице е посочило, че за процесния имот в годините е било извършено едно единствено отчуждително действие, като от процесния имот с пл.№ *18 по плана от 1957 г. се е предвиждало предаване на част от имота към парцел ХVІ-2519, което предаване е било осъществено към 1982 г.

Имотът на ответника по иска Д.С.Г. по кадастрално регулационния план от 1982 г. се идентифицирал като имот пл.№ 4387 в кв. 164 и е южна граница на процесния имот, който по плана от 1982 г. се е индивидуализирал с пл.№ 4386.

Вещото лице в с.з. е посочило, че по отношение границите на процесния имот е било настъпило изменение само по плана от 1957 г., което изменение е касаело северозападната част на целия имот, от който част е бил процесният или сегашната му западна граница, като по отношение на останалите граници /вкл. южната граница с въззивника/ през годините не е било настъпвало изменение.

Решението на първоинстанционният съд е било съобщено на жалбоподателя на 13.07.2009 г. в рамките на законоустановения 14-дневен срок – на 24.07.2009 г. е депозирана въззивната жалба.

         Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като безпротиворечиви и допълващи се. .

Съдът кредитира изцяло представеното по делото заключение на вещото лице, като прие, че то е изготвено от компетентен и безпристрастен експерт.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

В чл. 109 от ЗС е посочено , че собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право . Този иск предпоставя защита на правото на собственост. Собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или състояние. Собственикът следва да посочи в какво конкретно се състои неоснователното действие или посегателство над обекта на правото на собственост и с какво се ограничава, смущава и/или пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта, според нейното предназначение. За да бъде уважен искът , ищецът следва да докаже , че именно ответникът по него със своите неоснователни действия му пречи необезпокоявано да упражнява правото си на собственост .

От данните по делото безспорно се установява, че въззиваемите са собственици на процесния имот в неговата цялост така, както той е отразен в скицата към Агенция по кадастъра с площ от 303 кв.м. Действително в нотариалните актове за придобиване право на собственост на въззиваемите и праводателите им, площта на имота е бил посочен в размер от 262 кв.м., т.е. с 41 кв.м. по-малко от измерената на място площ. От извършената съдебно-техническа експертиза обаче, се установи безспорно /експертизата не е оспорена от въззивника/, че границите на имота са същите, каквито са били още към 1957 г. Имотът, придобит от въззиваемите през 1994 г., е със същите граници и е идентичен с имота с отразените граници от 1957 г. Неоснователни са възраженията на въззивника за наличието на предаваема част от имота, собственост на въззивника към имота на въззиваемите, за която част са налице неуредени сметки по регулация. Няма данни по делото да е било налице предвиждане по някои от действащите във времето кадастрално регулационни планове на града, съгласно който да се е предвиждало предаване на част от имота, собственост на въззивника към имота на въззиваемите, което предаване да не е било извършено, поради неплащане на регулационните сметки. По всички действали кадастрално регулационни планове, касаещи процесния недвижим имот, собственост на въззиваемите, се е предвиждало единствено по плана от 1957 г. предаване на част от имота, собственост на въззиваемите, което предаване е било осъществено в периода между 1957-1982 г., т.е.е преди придобиване правото на собственост на недвижимите имоти както от страна на въззивника, така и от страна на въззиваемите. Предаването на част от имота, съставна част от който е бил имота на въззиваемите, е касаело друга граница, а именно северозападната, а не южната граница на процесния имот, която е обща между двете страни.

Не е оспорено от въззивника обстоятелството, че той е поставил ламаринена преграда с дължина 86 см. и височина 4 м. между две сгради в източната част от имота, ползван от въззиваемите. По този начин на въззиваемите се пречи да ползват имота си в цялост. Това действие е противоправно и въззивникът следва да бъде осъден да го преустанови .

Изводите на настоящата съдебна инстанция изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд , поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото основателни биха били претенциите на въззиваемите за присъждане на деловодни разноски . Такива обаче , нито са поискани за присъждане , нито са доказани , поради което въззивникът не следва да бъде осъждан да заплаща разноски за въззивна инстания.

По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 478/07.07.2009 г. по гр.д. № 497/2009 г. на С.ския районен съд като правилно и законосъобразно.

 

         Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от получаване на съобщението пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                    2.