Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е- №  8

 

Гр. Сливен 03.02.2010 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав, в заседание на двадесети януари, през две хиляди и десета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

     ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

      МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Е.Х. и в присъствието на Прокурора……………, като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА

в.гр.д.№ 513 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

          Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 196  и следващите от ГПК /отм./  във връзка с чл. 297 и сл. от ГПК /отм./.

Ответниците по иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД и чл. 93, ал.2 от ЗЗД  М.В.Г. и М.Р. Л., чрез пълномощникът си адв. Л. Д. *** обжалват Р. № 404/17.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2790/2007 г. на районен съд гр.Сливен в частта, в която са осъдени да заплатят на К.К.Г. *** сумата 1900 лв., представляваща удвоен размер на дадения от нея по предварителен договор от 21.06.2002 г. задатък от 950 лв. и в частта, в която са осъдени да й заплатят сумата 169 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно уважения иск.

Във въззивната си жалба въззивниците Г. и Л., чрез пълномощника си Л. Д. молят в обжалваните части решението да бъде отменено, като неправилно, поради допуснати нарушения на съществени процесуални норми и материално правни разпоредби и предявеният иск с правно основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД отхвърлен. Намират го в същите части за необосновано. За купувачката К. Г. били известни вписаните обстоятелства, декларирани в т. 5 от договора, поради което не й се дължи неустойка. В чл. 8 от договора връщане в двоен размер на дадено капаро касаело продавача, а в случая като страни по договора са конституирани продавачката М.В.Г. ***. Посочват, че последният не е подписал предварителния договор и не може да се счита, че е неизправна страна. Твърдят, че дори съпругата да подпише договора след като е налице изрично несъгласие от страна на съпруга й, не може да се търси правна защита по реда на чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Било доказано и това, че по договора не са давани пари, което още веднъж водело до извода, че не се дължи неустойка- връщане на задатъка в двоен размер. Ако се приемело, че има сключен договор и това е достоверната му дата, то тълкуването му съобразно волята на страните следва да се обоснове на извода, че същият е недействителен поради липса на предмет. Претендират присъждане на разноски, направени пред двете инстанции.

В с.з. и в писмената си защита поддържат жалбата си. Настояват, че не се установило по категоричен начин предварителният договор да е с достоверна дата. Позовават се на това, че първият екземпляр  представлявал незаверено ксерокопие, вторият не представлява оригинал, а фотокопие на договор с подписи и печат на нотариуса, като текстовата му част е бланкова форма с написана в тази си част текст на компютър и реквизити за индивидуализиращи белези по конкретна сделка, страни, предмет, срок и др. с написан текст на пишеща машина. На щемпела на нотариуса липсвал подпис, както и отразяване за събрана държавна такса. Екземплярът на предварителния договор на л. 70 също не можел да удостовери по категоричен начин да е налице достоверна дата. Липсвала категоричност в заключението на вещото лице подписът да е на М.В.. Претенцията по чл. 93, ал.2 от ЗЗД била неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Със свидетелски показания- на бащата на ищцата св. Руснаков се установило, че липсва плащане на сумата задатък- 950 лв. Неоснователно в осъдителната част бил включен и съпруга М. Л., който не е присъствал и не е получавал суми по никакъв повод. Пълномощникът адв. Д. моли, ако не се възприемат изложените доводи да се приеме, че предварителният договор е недействителен поради липса на съгласие и предмет и тази нищожност не може да се замести по право от повелителните правила на закона. 

Оспорват въззивната жалба на ищцата Г., като я намират, за неоснователна.

Въззивницата К.К.Г. обжалва Р. № 404/17.06.2009 г. по гр.д. № 2790/2007г. на СлРС в частта, в която е отхвърлен предявен от нея против ответниците иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, за обявяване на предварителния договор за покупко- продажба от 21.06.2002 г. на 625/2125 ид.ч. от поземлен имот № ХІІ-264 в кв. 40 /грешно изписан кв. 20/, състоящ се от 2125 кв.м. при граници на имота- изток- път; запад- имот № ХVІІІ-510 и имот № ХVІІ-623, север имот № ХІ, юг- имот № ХІІІ-625 /грешно изписан № ХІІ-625/, находящ се във вилната зона на гр. Сливен, местността “Гаговец”, западна част, като неоснователен, като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва твърдението на противната страна, възприето от съда, че към момента на сключване на предварителния договор тя е знаела за факта, че продавачката била в брак с втория ответник и това, че той не е давал съгласие за извършване на продажбата на недвижимия имот. Ответницата сама представила декларация, че е единствен собственик на имота. Дори да се приеме, че липсва съгласие от съпруга, нямало пречка да се приеме, че този договор трябва да бъде обявен за окончателен. Моли въззивният съд, като отмени решението в тази част и частта, в която е осъдена да заплати разноски на ответниците да уважи иска и й присъди разноски за двете инстанции.

 В с.з. въззивницата Г., чрез пълномощника си адв. Цвета Бъчварова поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на ответниците. Намира за доказано обстоятелството, че подписът на предварителния договор за продавач е положен от ответницата. Моли решението в частта, в която ответниците са осъдени да й заплатят даденото от нея капаро в двоен размер да бъде потвърдено.

 Съдът намира жалбите за допустими, като подадени от надлежни страни в законния  срок за обжалване. Жалбоподателите имат правен интерес да  обжалва решението с което са отхвърлени искови претенции по отношение на ищцата и съответно уважени други- по отношение на ответниците.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 209 от ГПК /отм./ настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган- районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция- по главния и по евентуалния иск. 

Въззивната инстанция констатира следното:

Предявен е  главен иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен сключения на 21.06.2002 г. между ищцата и първата ответница предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот 625/2125 ид.ч. от поземлен имот № ХІІ-264 в кв. 40, състоящ се от 2125 кв.м. при граници на имота- изток- път; запад- имот № ХVІІІ-510 и имот № ХVІІ-623, север имот № ХІ, юг- имот № ХІІІ-625 /грешно изписан № ХІІ-625/, находящ се във вилната зона на гр. Сливен, местността “Гаговец”, западна част на имота. В исковата си молба ищцата твърди, че ответницата не изпълнила задължението си по договора в срок до 31.07.2002 г. да се сключи окончателен договор. Въпреки многократните настоявания това не станало и след тази дата, като ответницата не й върнала и дадения задатък. МОЛИ съдът да обяви за окончателен сключения на 21.06.2002 г. предварителен договор за продажба на описания в него имот. Ако не бъде уважен главния иск, според коригираната искова молба, с Вх. № 17416/12.11.2008 г.- л. 97 предявява ЕВЕНТУАЛЕН ИСК с правно основание чл. 93, ал.2 от ЗЗД, като моли съдът да осъди ответниците да й заплатят сумата 1900 лв., представляваща двойния размер на дадения по предварителния договор задатък, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане на сумата.  Моли исковете да се считат предявени против съпрузите М.В.Р. и М.Р. Л.. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. ищцата, чрез процесуалният си представител адв. Цвета Бъчварова от АК Сливен поддържа главния иск, а ако съдът приеме, че е неоснователен моли да уважи евентуално предявения.

Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. Л. Д. ***. оспорват предявените искове и молят да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Твърдят, че предмета на договора бил неопределен и липсвало съгласие от страна на втория ответник. Настояват, че имотът представлява СИО и ПД /предварителният договор/ бил недействителен. Не можело да се приеме, че има достоверна дата, тъй като липсва оригинален договор или официално заверен препис от договора. По направено оспорване на подписа на ответницата е открито производство по оспорване в с.з. на 11.03.2008 г. Оспорват евентуалния иск, като неоснователен и твърдят, че не е имало действително плащане на задатък, за да има присъждане на двоен негов размер.

В писмената си защита пълномощникът на ответниците адв. Д. отново оспорва иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, като настоява, че липсва предмет на договора. В ПД било посочено, че се продава идеална част от имот, която не е обособена като самостоятелен обект и към него момент продавачката и съпругът й не са имали титул за собственост както върху тази част, така и върху целия имот. Липсвала клауза  за постигане на съгласие по чл. 15, ал.3 от ЗУТ /касае промяна на границите на УПИ с план за регулация със съгласието на собствениците/. Оспорват и евентуалния иск за присъждане на сумата 1900 лв., като твърдят, че не е станало заплащане на задатък, което се установило и от разпита на свидетеля Руснаков, баща на ищцата. Претендират разноски по делото.

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Ищцата по силата на дарение с нот. акт № 46, том ІІ, д. 499/1987 г. /л. 38/ придобила собствеността на ¼ ид.ч. от лозе- овощна градина, състояща се цялата от 1500 кв.м. в м. “Гаговец”, в района за здравни и курортни нужди в землището на гр. Сливен, ведно с ¼ ид.ч. от вила, застроена върху 20 кв.м., със строително разрешение № 223 от 24.02.1970 г.

На място имотът бил измерен с квадратура 2125 кв.м. С останалите съсобственици на същия имот с нот. акт № 6 том ІІІ, рег. № 3639 д. 254/2002 г. от 19.06.2002 г. /л.39/ били признати за собственици на 625/2125 кв.м., при дял за ищцата К.К.Г. ¼ ид.ч. от ПИ /Поземлен имот/ с № ХІІ- 624 в кв. 40, находящ се в м. “Гаговец”, във вилната зона на гр. Сливен, състоящ се целият от 2125 кв.м., с граници- изток- път; запад- имот с № ХVІІІ-510 и имот № ХVІІ-623, север- имот с № ХІ и юг- имот № ХІІІ-625.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак- л. 61, издадено на 13.11.2007 г. двамата ответници сключили граждански брак на 29.01.2002 г. в гр. В., И., за което е съставен акт за граждански брак в Община Сливен № 0039 на 20.02.2002 г. Ответникът М.Р. Л. е испански гражданин. Съпругата приема фамилията Р.. В удостоверението е изписана с име М.В. М., а не Г., но ЕГН е идентично с отразеното в нотариалните актове и приложения предварителен договор.

С нот. акт № 24 том ІІІ рег. № 3772, дело № 269 от 2002 г. на 26.06.2002 г. /л. 24 и л. 35/ собствениците на имота- ПИ № ХІІ-264 в кв. 40 в м. “Гаговец” , във вилната зона на гр. Сливен, състоящ се от 2125 кв.м., ведно с построената в него вилна сграда от 20 кв.м., състояща се от една стая в сутерена, две стаи, два килера и антре на първия етаж и таванска стая с килер и антре-  М.В.В., собственик на 4/12 ид.ч., И.И.Т. на 1/12 ид.ч., Ц.И.Ф.на 1/12 ид.ч., Т. Н.Ч. на ¼ ид.ч. и К.К.Г.- ищцата на ¼ ид.ч. го продали на ответницата М.В.Г..

В декларацията за семейно и имотно състояние пред нотариуса Н. Стойчева, нотариус с рег. № 123- лист 56, подписана на 26.06.2002 г. купувачката Г. не е изписала  име на съпруг, не е отразила ново фамилно име – името на съпруга си  М.Р. Л. , а е записала, че е омъжена от 1976 г. и има апартамент СИО.

Видно от СКИЦА № 5043/29.06.2007 г. /л. 10/ процесният имот по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-31/19.04.2006 г. на Агенцията по кадастъра СК- Сливен е с идентификатор 67338.441.391 и площ 1946 кв.м. Има отразени две жилищни сгради и две селскостопански сгради.

С Предварителен договор от 21.06.2002 г. М.В.Г., с ЕГН ********** *** като продавач се задължава да прехвърли на ищцата К.К.Г.

“правото на собственост 625/2125 ид.ч. от ПИ № ХІІ-624 в кв.40, находящ се в м. “Гаговец”, във вилната зона на гр. Сливен, в западната част на имота.” В чл. 2 определят цената на продавания имот на 950 лв. В чл. 2.1 са записали клауза: “Капаро в размер на 950 лв., която сума ще се заплаща от купувача днес, при подписване на настоящия договор, като същият служи и за разписка за плащането, като дадената сума се счита за задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД.” В чл. 3 определят срок за подписване на окончателния договор за продажба- 31.07.2002 г., като в същия срок се задължават да се явят пред нотариуса. В чл. 5 от ПД /предварителния договор/ продавачът декларира, че е единствен собственик на имота.  С чл. 8 уговарят, в случай, че продавачът откаже да подпише окончателния договор и  не изпълни поетите задължения се задължава да върне в двоен размер даденото капаро.

          Макар да не е изрично записано, че се договаря прехвърляне само на идеална част от незастроен терен, това е видно от разположението на сградите на скицата. Уговорена е продажба на идеална част от незастроен терен /земя/ и е определен режим на ползване.

Предварителният договор е изготвен в писмена форма и подписан от ищцата и първата ответница и подписите им са заверени от нотариуса Н. С. с рег. № 123, с район на действие гр. Сливен.

По делото са представени предварителен договор в ксерокопие- незаверено- л. 2; втори ПД с оригинални подписи на страните и с печат и подпис на нотариус- л. 60, с отразени реквизити- дата, имена, рег. № и събрана държавна такса и ПД л. 70, с оригинални подписи на договарящите страни, с положен правоъгълен печат с изписване на имената им, но без подпис на нотариуса и отразена събрана такса и с втори печат на нотариуса- кръгъл. Настоящата инстанция назначи и изслуша графолог- в.л. инж. С.С.С., който след като съобрази сравнителен материал приема категорично, че подписът, положен за продавач на ПД на л. 60 е положен от ответницата М.В.Р., а на екземпляра от ПД на л. 70 вероятно е положен от нея.

Съдът не възприема възражението на ответниците, че ответницата не е полагала подпис на предварителния договор и че ПД нямал достоверна дата. Приема, че дори да не се съобрази с недовършената нотариална заверка на подписите на екземпляра на ПД на л. 70, подписът е положен от продавачката по него. Констатацията на експерта “вероятно положен” на този екземпляр преминава в категоричност в екземпляра, който е оформен с нотариална заверка на л. 60. В него подписите са оригинални, нотариалната заверка е перфектна.

Неоснователно е възражението за нередовност на предварителния договор, поради допълнително попълване на предварително изготвена бланка. Попълването касае имената, адресите и ЕГН на договарящите, предмета на договора, цената, срока. Без попълване на тези реквизити на договора не би се стигнало до подписването му и отделно до нотариално заверяване на подписите. Няма как първата страница да е подменена и договарящите да не знаят какви клаузи на договора подписват на втора страница. В бланката няма задрасквания, заличаване на текст.  Листът е изписан от двете страни, а не на първите страници на отделни листи.

Данъчната оценка на имота, описан в предварителния договор и конкретно земята за 2125 кв.м. е 21420 лв., според уведомително писмо изх. № 0220000702/05.07.2007 г. от Общинска администрация- Сливен- л. 9. Следва, че за 625 кв.м. данъчната оценка е 630 лв.

Исковата молба с предявения иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД е вписана в службата по вписванията от съдията по вписванията при СлРС на  05.07.2007 г. с № 193, т. ІV, вх. № 5409   9378, 27920.   

Приетата за установена фактическа обстановка се доказа от приетите от съда писмени доказателства и от графическата експертиза, като не се съмнява в компетентността и добросъвестността на експерта.

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обявяване на сключения между страните по делото на 21.06.2002 г.  предварителен договор за продажба на недвижим имот за окончателен. Производството се движи по реда на чл. 297 и сл. от ГПК /отм./. Искът е допустим. Исковата молба е вписана в Службата по вписвания при СлРС и с това е изпълнено изискването на чл. 114, б. “б” от ЗС.

Според чл. 19, ал.3 от ЗЗД всяка от страните по предварителния договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор.

За да бъде основателен искът, следва да са налице следните изисквания:

1. Страните да са сключили ПД, който да съдържа всички съществени елементи на окончателния договор- имота и цената.

2. Вещта- в случая имота трябва да е индивидуализирана в достатъчна степен, за да може съдът с решението си да замести окончателния договор.

3. Предварителният договор трябва да отговаря на общите условия за действителност на договорите, установени в чл. 26-33 от ЗЗД. Той трябва да съдържа общите елементи на договора- съгласие, основание и предмет.

4. Да е в писмена форма, ако за сключването на определен окончателен договор се изисква нотариална форма.

5. Да са налице особените изисквания на закона за прехвърляне на собствеността /продавачът да е собственик на имота/, както и ищецът да е изправната страна по ПД.

Съдът преценява, че сключеният предварителен договор е перфектен от гледна точка на съдържание и форма: 

Налице е волеизявление на страните, изразено в ПД от 21.06.2002 г., изготвен в писмена форма, че сключеният между тях договор е предварителен, а не окончателен и приемат задължението да сключат окончателен. Макар и да не е задължително подписите на страните, положени на предварителния договор са нотариално заверени. Налице са уговорени условия за сключване на договор- посочени страни- продавач и купувач; предмет на договора- продажба на конкретизиран имот /идеална част от него/, индивидуализиран по местонахождение, площ, както и продажна цена. Страните дори уговарят режим на ползване на имота- ищцата ще ползва западната част от него, в която част няма сгради. Теренът е около 2 дка и уговорената продажба на конкретната по размер идеална част по желание на съсобствениците може да се обособи в самостоятелен парцел при съответните технически изисквания и процедури, но това още не е предмет на разискване между страните.

Ищцата- купувач К.К.Г. е изправна страна по договора. Има готовност и желае да бъде сключен окончателен договор.  Заплатила стойността на договорения за продажба имот- при определена цена 950 лв. е заплатено капаро 950 лв., като в чл. 2.1 има клауза, че при подписване на договора същият служи за разписка за плащането, като дадената сума се счита за задатък по смисъла на чл. 93 от ЗЗД. Неоснователно е твърдението на ответниците, че бащата на купувачката- ищца- св. Р. установил, че няма извършено плащане. Показанията му в с.з. на 11.03.2008 г. са за уговорка М. /ответницата- продавачката/ да даде на дъщеря му за това място от 625 кв.м. 950 лв., а М. *** че не е видял да се дават пари- т.е. продавачката да заплати на купувачката сума и да й продаде имота. От една страна с тези свидетелски показания не се установява липсата на заплащане на имота, от друга съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1, б.г от ГПК /отм./ не се допускат свидетелски показания за установяване на писмени съглашения, в които страната, която иска свидетелите е участвала, както за тяхното изменяване или отменяване.  

На основание чл. 298, ал.1 от ГПК /отм./, когато се касае за прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота. Собствеността се доказа с представения нот.акт № 24 том ІІІ, рег. № 3772, д. № 269 от 2002 г. на нотариус Николина Стойчева, с рег.№ 123 в регистъра на нот. камара, с район на действие СлРС.

Към момента на сключване на предварителния договор 21.06.2002 г. ответницата не е била собственик на имота. Тогава собственик на идеална част от него е била още купувачката К.Г.. Станала собственик на 26.06.2002 г., от което следва, че в предвидения за сключване на окончателен договор срок тя вече е собственик. Постоянна е практиката на съдилищата да се приеме, че макар към момента на сключване на ПД продавачът да не е собственик, ПД следва да се обяви за окончателен, ако към момента на постановяване на съдебното решение той вече е собственик- Р. № 802/05.08.1998 г. на ВКС по гр.д. № 142/97 г. ІІ г.о.; Р. № 203 от 23.01.1970 г. по гр.д. № 1594/1969 г.- І г.о. и др. В случая само пет дни след подписване на ПД и повече от месец преди определеният срок за прехвърляне ответницата е станала собственик на продаваемия по ПД имот- земя.

Ответникът М.Р. Л.- испански гражданин не е страна по предварителния договор. Той е съсобственик на имота, идеална част от която е предмет на продажба по предварителния договор. Съпругата му го закупила по време на брака- на 26.06.2002 г. с нот. акт № 24 н.д. 269/2002 г. Към момента на изготвяне и подписване на ПД- 21.06.2002 г. той е бил в брак с продавачката  М. Г., който е сключен на 29.01.2002 г. Към  момента на придобиване на имота от съпругата му съгласно чл. 29, ал.1 от ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Съгласно чл. 29, ал. 3 от ЗС могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права, върху недвижим имот в страната, съгласно изменението на текста, действащ към него момент /2002 г./- ДВ бр. 59 от 2000 г. Едва с изменението на текста, публикувано в ДВ 24/2007 г. законодателят даде възможност в чл. 29 изр. 2 ЗС чужденците и конкретно и на гражданите на държави членки на Европейския съюз да придобиват право на собственост върху земя.

Съдът намира обаче, че след като имота е закупен по време на брака представлява СИО, с оглед разпоредбата на чл. 133 от СК /отм./, действащ към 2002 г. Съгласно ал. 1 от текста “Личните и имуществените  отношения между съпрузи, единият от които е български гражданин се уреждат от този кодекс, ако се осъществяват на българска територия.”  Според чл. 19, ал.1 от СК /отм./ вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от единия от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Съвместният принос се предполага до доказване на противното, според чл. 19, ал.3 от СК /отм./. Като законодателен акт СК има по- голяма тежест от ЗС и се явява специален закон. СК не изключва СИО на имоти, придобити в страната от единия съпруг, при смесен брак, от който единият е български гражданин.

Липсата на съгласие на съсобственика за продажба на договорения имот прави иска по чл. 19, ал.3 от ЗЗД против ответниците М.Г. и М.Р. Л.  неоснователен и съдът ще го отхвърли.

Съдът е длъжен да се произнесе по предявения против ответниците евентуален иск по чл. 93, ал.2 от ЗЗД за заплащане на двойния размер на дадения задатък, след като отхвърли главния иск. Намира същия за основателен  против ответницата М.Г..

Ответницата- продавач М.В.Г. е неизправна страна по договора. В определения от договарящите срок 31.07.2002 г. не е изпълнила задължението си да се яви пред нотариуса за подписване на окончателния договор, нито връща дадения задатък. Декларира изрично в чл. 5 от предварителния договор, че е единствен собственик на имота /което обстоятелство се явява неистина/, поради което не е търсено съгласие от съпруга й, като съсобственик в придобития по време на брака в режим на СИО имот. /Макар и неотносимо към случая и в документацията при снабдяването си с нотариален акт по покупко- продажба на имота, когато е купувач, а ищцата продавач не декларира, че е в брак/.  Искът е основателен и доказан по размер- 1900 лв. Съдът следва да присъди определеният и даден задатък, равняващ се на цялата договорена цена на имота 950 лв. в двоен размер, съгласно клаузата между страните приета с чл. 8 от предварителния договор. Съпругът чужденец, макар да не е участвал в сключване на ПД отговаря наред със съпругата си за задължението, съгласно чл. 25 от СК /отм./.

Тъй като правните изводи на настоящата въззивна инстанция съвпадат с тези, направени от първоинстанционния съд, съдът като намира жалбите на ищцата и на ответниците за неоснователни ще потвърди обжалваното решение. Не следва да присъжда разноски по делото, с оглед неговия изход.

Ето защо

 

Р     Е    Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Р. № 404/17.06.2009 г., постановено по гр.д. № 2790/2007 г. на районен съд гр.Сливен, като правилно и законосъобразно.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщението му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

ЧЛЕНОВЕ: