Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С.,  11.03.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на шестнадесети февруари  през две хиляди и десета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   М. БЛЕЦОВА 

                                                                             СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 520 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази: 

   Делото е образувано по въззивна жалба на К. ***, депозирана чрез адв. К.от Разградската АК,   против решение, постановено по гр.д. №  194/09г. на РС – С. в частта му, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя против ДГС”С.Р.” – с. С.Р., над сумата 131.41 лв. до пълния претендиран размер от 8 000 лв., представляваща претенция като обезщетение за имуществени вреди за 1/50 ид.ч. от добитите в недвижими имоти, собственост на ищеца, дървесина и дърва за огрев, за периода от 01.11.2004г. до 31.12.2007г., като неоснователен и недоказан.

            В жалбата са наведени доводи за неправилност, необоснованост  и постановяване на  решението, при допуснати нарушения на  процесуалните правила и нарушение на материалния закон.  Сочи се, че   не било допуснато допълнително заключение за установяване „действителната, пазарна стойност” на строителната дървесина и дърва за огрев, която е била отсечена в процесния период. Цената следвало да се обяви по Наредбата за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд за 2004 г. Направено е искане да се допусне ”повторно изискване от ДАГ – София,  решенията на НУГ за извършване  на сеч от лесосечния фонд за всяка от посечените години”. Сочи се,  че в решението имало нарушение на материалния закон, тъй като размера на обезщетението не бил определен в съответствие с  чл.51 от ЗЗД  - за всички причинени вреди, които били  в резултат на деликт. Твърди се, че обжалваното решение е необосновано, защото ответникът не е представил досиета за подотделите, в които е имало сеч.

Жалбоподателят  моли да се уважи жалбата, да се отмени обжалваното решение и се постанови ново съдебно решение, с което да се уважи претенцията му. В писмената си защита навежда същите доводи. Счита, че размера на реално претърпените вреди, можело да бъде установен „само и единствено чрез проверка за „пазарните цени на дървесината”. Не били обсъдени „компенсациите, предоставени на останалите  наследници на дървесина”, които били в по-голям размер и имало „налице  извън съдебно признаване на претенцията за обезщетение, в размер, по-висок от претендирания от доверителя” му- ищеца. Претендира разноските пред двете инстанции.

Въззиваемата страна Държавно горско стопанство /ДГС/ „ С.Р.” –ДП, с. С.Р. с ЕИК ***** ул. „С.Д. „ № 1, представлявано от управител П.М.С. с ЕГН **********, чрез процесуалният си представител  адв. К.Ц. ***,  счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли за решение, с което да се потвърди. Намира, че правилно е разпределена доказателствената тежест при спазване правилата на ГПК и първоинстанционния съд е стигнал до законосъобразни изводи и няма основания за тяхната промяна. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноските за тази инстанция.

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

 

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

 

Не се спори между страните, че ищеца е наследник на дъщерята на Д.Х.Х. - Й. /праправнук/ /арг. удостоверение за наследници № 178/23.03.2009 г. на кметство с. С.Р., общ. С. и удостоверение № 004747/01.11.2007 г. на Община Разград/. Не е спорно, че  ищеца има 1/50- една петдесета идеална част, от възстановената гора на праводателите му.

На наследниците на Н. Д. Х.:- Х. и Й. Д. и Д. и Н.С., е било възстановено правото на собственост върху отчуждени гори и земи от горския фонд върху имот „с № 119002 с площ от 500,225 дка, находяща се в м. „Маденя” по картата на възстановената собственост в землището на С.Р., общ. С. при граници имоти №№ 119003, 000260, 119001 и 000260 и – 99,775 дка от имот № 119326 в същата местност и землище, представляващи залесена горска територия. /арг. решение № 930/03.08.2004 г. на РС – С., постановено по гр. № 644/2004 г./ Скицата на така възстановените гори към момента на постановяване на това решение, по делото има само за имот с площ 500,225 дка в м. „Маденя” – л. 102./.   По делото са представени две скици с № 00540 и № 00541, двете от 16.12.2008 г. /арг. л. 9 и л.10 от гр.д. № 194/09 г. на РС – С./.

При ответника Държавно лесничейство /ДЛ/ с. С.Р., решението гр.д. № 644/2004 г.  на РС – С. и решение № 812/04.10.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. С., не е било съобщено от правоимащите веднага след влизането му в сила. Ответникът е уведомил РУГ гр. С., че без да е уведомен, се извършва възстановяване „неправомерно правото на собственост /гора/ на площ 99,775 дка на наследниците на Н., Х., Й., Х. и Надежда в местността „Домуз дам”, като са посочени декарите по съответния план от 2003 г. В това писмо е отразено, че в тази местност гората „е била абсолютна държавна собственост”, което е установено с ЛУП от 1950 г.” /арг. писмо № 71/11.04.2007 г. на ДЛ – с. С.Р. до РУГ – С., л. 39/.

Установено е по делото, че в гората, правото на собственост върху която е възстановено, е имало извършена сеч на дървесина на основание Рамков договор за покупко-продажба на дървесина на корен № 394/29.12.2004 г., сключен между Национално управление по горите /НУГ/ - София като продавач и „Кроношпан България” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, северозападна промишлена зона, с БУЛСТАТ № 102063228, представлявано от управител Н.й Л.Б. с ЕГН **********, като купувач.  В този договор са определени обектите по регионални управления на горите и държавните лесничейства, както  отделите и подотделите, които са предмет на същия. Продавачът НУГ се е задължил да осигури сключването на договори със съответните районни управления на горите и държавните лесничейства, в които се намират обектите, в които е имало маркирана дървесина на корен от ДГФ на територията на РУГ – Бургас и РУГ – С..

На основание този рамков договор ответника ДЛ – С.Р., представлявано от инж. П.М.С. – директор и „Кроношпан България” ЕООД с адрес на управление гр. Бургас, северозападна промишлена зона, Булстат 102063228, представлявано от И. Н. И. с ЕГН **********, в качеството на пълномощник и купувач, е сключен договор № 1/03.01.2005 г. в гр. Бургас. Предмет на договора е бил прехвърляне от страна на продавача на купувача „собствеността върху дървесина на корен”, която купувачът се е задължил да добие, извози и да заплати по договорената между страните цена. Срока по този договор за извършване на сеч е от 03.01.2005 г. до 30.11.2005 г. и срок за извоз – от 03.01.2005 г. до 15.12.2005 г. Страните са уговорили в договора цена – 39 500 лв., начина на плащане, правата и задълженията на двете страни по него. Изрично са приели, че от „т.3.1 от деня на получаване на позволителното за сеч, определеното сечище се счита за предадено и се намира под охрана на купувача. Т. 3.2. Правото на собственост върху дървесината преминава върху купувача от момента на издаване на позволителното за транспортиране.” Този договор е влязъл в сила от датата на подписването му – 03.01.2005 г.

С двустранен протокол от 18.09.2008г., в присъствието на жалбоподателя – ищец К.Д. и г-жа С.К.Д., е извършена проверка  в ДГС с. С.Р. и констатациите са били отразени в този   протокол. Описани са  номера и дати на издаване на позволително за сеч, за периода от 01.09.2006г.до 31.12.2007г., като изрично е отразено и факта, че 27 позволителни не са били използвани, като са посочени и  анулирани позволителни. Констатирано е,че през 2007 и 2008г.   има  сеч, като са посочени и подотделите, в които е извършена, на основание сключени договори. Жалбоподателят – ищец и  С.К.Д. са подписали този протокол.

 

Установено е по делото, че по договор с „Кроншпан България” ЕООД, цената на ползваната дървесина за подотдел 46 „е” 4242.35 лв., а за подотдел 47б – 1233.18 лв.” или в гората, на която ищеца е съсобственик в размер на 1/50 ид.ч., общата стойност на дървесината към момента на изсичането й в тези подотдели е 5475.53 лв., без ДДС, а с ДДС – 6 570.63 лв. /арг. заключение на специализирана съдебно-техническа и икономическа експертиза от 12.06.2009 г. по гр.д. № 194/09 г. на РС – С./.

От заключението на назначената от тази инстанция експертиза, за определяне на „справедлива пазарна цена”, на отсечените дървета през посочения период, от подотделите, собственост на праводателите на ищеца –жалбоподател, е установено, че тя е  в размер на сумата  160,90лв. /арг. заключение от 09.01.2010г./.

 По делото няма доказателства, установяващи, че другите съсобственици са получили от ДЛ – С.Р. „значително по-високи суми” като компенсация за извършената сеч в процесните имоти.Не се сочи и размер на такива суми.

Предмет на иска е сумата 8000 лв., за която се твърди, че представлява пазарната стойност на 1/50 част от добитата дървесина чрез незаконна сеч за периода 01.10.2004 – 31.12.2007 г., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба 23.01.2009 г.

По делото липсват доказателства, установяващи, „причинено непозволено увреждане, че извършената сеч в посочените подотдели и горите, в които ищеца е съсобственик на 1/50 ид.ч., има извършена „незаконна сеч” или сеч, осъществена от длъжностни лица на ответника „ДЛ – С.Р.”.

 Пред тази инстанция експертизата  е установила за целия процесен период, каква дървесина и на каква стойност е добита от „Кроношпан България” ЕООД, на основание сключен с този търговец договор, подписан съобразно указания на НУГ, от ответника. Общата пазарна стойност на извършената сеч в гората, в която жалбоподателят е съсобственик, е в размер на сумата 8 044,79лв. Експертът  посочва, че „ищецът е обеднял, с 2569,24лв., получена като разлика между 8044,79 – 5475,53лв., но „при ДЛ „С.Р.” не са останали никакви средства, тъй като те изцяло са били превеждани по бюджетна сметка на НУГ-София”, тъй като ДЛ „С.Р.”, поделение на държавна издръжка, а не на отделна стопанска сметка”. / арг. т.2 от Р-л V-ти, на закл. от 09.01.2010г./.  При изготвяне на заключението и определяне на справедлива пазарна цена на добитата в двата подотдела дървесина, експертът е спазил действащите през процесния период нормативни документи   и Наредбата  от 12.05.2004г.и ценоразписите за 2004г. и 2005 г., както е поискал и ищеца.

Съдът няма основание да се съмнява в компетентността и безпристрастността на експерта.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 

Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.  Законодателят е предвидил, че „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”. /арг.чл. 45 от ЗЗД/.

Юридически лица не носят отговорност по чл.45 от ЗЗД.

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждана на основание чл. 49 и 50 от ЗЗД. В случая  ответникът носи отговорност за причинени вреди, по причина, че е възложил извършването на определена работа на трета страна, на  територия, която не е държавна, а частна собственост, при което са нанесени щети на собственика. Отговорността е по чл.49 от ЗЗД.

  Въззиваемата страна – ответник може и следва да носи отговорността при положение, че е възложил на друго лице някаква работа и последното е причинило „при  или по повод изпълнението на някаква работа”, вреди.   Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. В случая и съдоговорителят на ДГС „С.Р.” не е извършил противоправни и виновни действия. Извършената сеч в гора, в която ищеца е съсобственик, през процесния период е осъществена на основание сключен, между равнопоставени страни договор, в който са определени: предмет, цена, срокове и санкции при неизпълнение. /арг. Договор   1/03.01.2005 г., сключен в гр. Бургас./ По този договор  ответникът е следвало да посочи други под отдели, в които да се извърши сеч, но към момента на  сключването не е имал информация, че тази гора е възстановена на частни лица и не е вече „държавна”./.

След като се е установило, че има извършена сеч в  гора, частна собственост, въззиваемата страна – ответник, носи отговорност, която  има обезпечително  гаранционна функция и произтича  от този факт. Констатирано е, че в посочените подотдели има извършена сеч на установена стойност и правилно в решението на   РС С. е посочена връзката с разпоредбата на чл.49 от ЗЗД и на това правно основание е разгледан и решен спора между страните.

Фактически, едва с Писмената си защита по гр.д. № 194/2009г. на РС С., ищецът е посочил, че има неоснователно обогатяване на ответника. Такова „обогатяване” е установено, че е в размер на сумата 5475,53лв. без ДДС и – общо 6570,63лв. с ДДС./ арг. заключение от 12.06.2009г. по гр.д. № 194/2008г. на РС С. и закл. от 09.01.2010г./. Фактически тази сума е получена по договора с „Кроношпан България” ЕООД, за процесния период и от подотделите, на които жалбоподателя-ищец е съсобственик на 1/50 идеална част. Посочената сума е била изпратена от ответника на НУГ./ арг. закл. от 09.01.2010г./.

 

1. Твърдението, че в конкретния случай в гората, възстановена на праводателите на жалбоподателя-ищец, има непозволено увреждане от 01.11.2004г., е голословно и не се подкрепя от доказателствата по делото. Той не е установил кога точно, след като е получил решението на ОбСЗГ С., за възстановяване правото на собственост в посочената местност, е уведомил ДЛ – С.Р., че има възстановено такова право. Не е бил уведомен и НУГ, което е сключило рамков договор, на чието основание ответника е сключил договор за добив на дървесина от районните, които НУГ е договорил, намиращи се в землището на ответника. Твърдението, че такава сеч е започнала от 1.11.2004 г. категорично не е установено от доказателствата по делото./арг. цит. заключение, Раздел V, т.2, последен абзац. л.200/.

 Имало е „сортиментна ведомост и маркиране” през 2004г., но са посочени дати 12.07.2004г., 20.10.2004, които са преди постановяване и влизане в сила на съдебното решение, за възстановяване собствеността на ищеца. Експертът е ползвал само първични документи, за да изготви заключението си. / Виж протокол от с.з., проведено на 24.06.2009г. по гр.д.№ 194/2009г. на РС С., с.з. от 16.02.2010 г.на ОС С. и  закл. от 09.01.2010г./.

2.Не се споделя и не се подкрепя от доказателствата по делото твърдението на жалбоподателя, че постановеното по делото решение е необосновано и постановено при непълнота на доказателствата, над сумата 160,90лв. С доклада си по делото съдът изрично е отразил доказателствената тежест на двете страни по спора и е указал на ищеца, че в негова тежест е да докаже „извършваната сеч във всички, посочени в исковата молба отдели”, както и „причиненото непозволено увреждане, размера на причинените вреди и това, че е причинено от длъжностни лица, работещи в ДГС – С.Р.” /арг. в.ж. съдебния протокол от 08.04.2009 г. по гр.д. № 194/09 г. на РС – С./.

Законодателят е определил, че „щета” е резултатът от всяко събитие, действие или бездействие, което намалява стойността на горския имот или на отделно стоящо дърво”. / арг. и   Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване на сервитути върху гори и земи от горския фонд, от 2004г. Категорично е установен размера на отсечената дървесина през посочения в исковата молба период, както и нейната стойност, със заключение на специализирана експертиза,чието заключение не е оспорено.

3. В конкретния случай „щета” се определи „по пазарни цени” от експертизата, пред тази инстанция и това е сумата 8 044,79лв. От тази сума на ищеца се полага 1/50 част, което е 160,90лв./160,89лв./.  Факт е, че ответника, на основание сключен с НУГ договор, е сключил такъв за сеч за земи, намиращи се в неговото землище и това не е „неправомерна” дейност. Заедно с това по сключения с купувача договор за отсечената дървесина, която последния е закупил, той е заплатил договорената цена и тя не е „пазарна”, а изрично договорена между страните по договора. /арг. и закл. от 09.01.2010г. по настоящото дело/.

Законодателят е приел, че вината при непозволено увреждане се презумира до доказване на противното. В този случай, не е доказано престъпление или„нарушение” от ответника и /или други лица, с всички признаци от обективна страна.

Въззиваемата страна не е оспорила отговорността си по предявения иск и е предоставила всички доказателства, за установяване на размера на извършената сеч и нейната цена – всички първични документи за изготвяне на експертизите.

4.Обстоятелството, че някои от другите съсобственици са получили „позволително за сеч” и „превозен билет”, чрез упълномощен от тях представител, който  да събира и транспортира дървесина от суха и паднала маса от редовно приключени отдели от ЛФ, с цел да се компенсират собствениците за ползване техните имоти от Д ГС през 2005г., 2006 и 2007г.”, не може да мотивира извод, че всички „дърва за огрев”, които и добил и транспортирал този пълномощник на собствениците на гора в ДЛ „С.Р.”, са „със значително по – висока цена”, а още по-малко, че това е извън съдебно признание на „по-висока цена”, на „компенсация”.  Доказателства по делото, които да мотивират такъв извод,   няма.  

Твърдението, че    други съсобственици са получили „значително по-голямо обезщетение” е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не се споделя. Фактически всеки съсобственик, при надлежно издадено разрешение за сеч и маркирана дървесина, която може и следва да се отсече - да  извърши законна сеч, да сортира, да извози отсечената дървесина от мястото на сечта до временен склад или до път за камиони и след като я извози до краен получател, да    реализира отсечената дървесина по цени, които той сам да определи и/ или да договори с купувачи цена, съобразявайки извършените от него разходи за добив, превоз и реализация на получената дървесина. Тази „пазарна цена”, която се получава от краен получател, калкулира всички разходи по добив и транспорт на дървата, за всеки отделен – различен продавач и купувач и не може да служи за определяне на „пазарна цена” за процесния случай. Установено е в случая, че на упълномощен представител на няколко съсобственика е дадено разрешение само „за  транспорт на лежаща маса, по  заявление с вх. № 182/06.10.2005г.”./арг. т. 6 от Протокол от 18.09.2008г., подписан и от ищеца /. Констатацията в този Протокол, че „няма законно основание” за  предоставяне на посоченото лице И. Дончев превозни билети „за събиране и транспортиран на дървесина от суха и паднала маса, с цел компенсиране на собствениците на имоти с кад.№№119002 и 000331, не е предмет и не е установена по делото. Имало е заявление от съсобствениците, дадено е разрешение само за извозване, но не и за сеч./арг. цит. протокол и закл. на експертизата/. Но стойността и на извозената дървесина, очевадно не е 400 000лв. / 8000 х 50 = 400 000лв./

След като се установи от  експертиза, изслушана пред тази инстанция, че   исканата от жалбоподателя „пазарна цена” на  търсената щета, за целия период и за процесните подотдели е в размер на сумата 8044,79лв., се приема, че следва да му се присъди 1/50 част от тази сума – 160, 90лв. Тази цена е в съответствие с разпоредбите на Наредба за определяне размера на обезщетенията за щети върху гори и земи от горския фонд, приета с ПМС № /6/2004г., за нанесени щети  върху гори и земи от горския фонд при сеч и извоз на обла дървесина, дърва за горене и вършина, както и със „стандарт от стандартите за бизнес оценяване”. /Виж протокола от с.з., проведено на 16.02.2010г. – експерт И. К./.     

 Твърденията, че  следва да се присъди сумата 8 000лв. е голословно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Предявеният иск над сумата 160,90лв. е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.

5.Несъстоятелно и неотносимо към конкретния случай  е твърдението, че размера на причинените „щети” на жалбоподателя, следва да се определят от съда, „по справедливост, съгласно чл.51 от ЗЗД”. В случая   размерът е определен чрез ползване на специални знания, които съдът няма. Експертът е определил реално, както  размера на отсечената дървесина  и реално настъпила имуществена вреда за ищеца,  така и справедливата й пазарна цена, както изисква и  трайната практика на ВКС.

6. Не може да бъде споделено и твърдението, заявено за първи път в  жалбата, че щетата следвало да се определи като „неоснователно обогатяване, до размер на обедняването”. Такова искане не е имало по делото. Напротив, твърдението е било, че се носи отговорност от  ответника, защото „са удостоверени различни нарушения на нормативната уредба, регламентираща разрешаването и извършването на ползване на дървесина в гори, частна собственост” и „заплатени на ответника”. / Виж исковата молба, стр.2, 11 и 12 от долу на горе и стр. 3, ред 3. /. В пепитума е искана ”парична равностойност по пазарни цени”, която е  определена от експерт пред тази инстанция.

 След  извършения от РС С. доклад по делото, ищецът не е възразил по определеното и изрично посочено от съда   правно основание на претенцията. /Виж протокола от с.з., проведено на 08.04.2009г. по гр.д. № 194/2009г. на РС С./.

Съгласно разпоредбата на  чл.59 от ЗЗД, „Всеки, които се е обогати без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил,  до размер на обедняването” е допустим само в случаите, когато ищецът не може с друг иск да защити правата си. В случая ищецът има друг иск, предявил го е и съдът го е разгледал и е решил дето, съобразно практиката на ВКС.

 По тези съображения се приема, че жалбата е  частично основателна и следва да бъде   уважена до размер на сумата 29,49лв./160,90 –  131,41лв./.

В останалата част, Районен съд гр.С. е постановил правилно,  обосновано и законосъобразно решение. Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – С. в обжалваното решение, които са съобразени с материалните, така и с процесуалните  норми и следва да  бъде потвърдено.

 При този изход на спора разноски за тази инстанция на въззивника – ищец   се дължат съобразно уважената част на иска 1,72лв., а въззиваемата страна не е доказала извършване на разноски за тази инстанция.

 

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯВА решение № 584/09.07.2009г., постановено по гр.д. №  194/09г. на РС – С., в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН иска на жалбоподателя- ищец К.  П.Д., ЕГН ********** ***, с  процесуален представител  адв. М. К.от АК Разград,   НАД сумата  131,41 / сто тридесет и един лева и четиридесет и една стотинка/, ДО сумата 160,90лв. /сто и шестдесет лева и деветдесет стотинки/, като НЕПРАВИЛНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ДГС”С.Р.” – с. С.Р., със седалище и адрес на управление с. С.Р., общ. С., обл. С., ул. „С.Д.” № 1, представлявано от управител П.М.С. , ДА ЗАПЛАТИ на К.  П.Д., ЕГН ********** ***, ОЩЕ сумата 29,49 лв./двадесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща    обезщетение за имуществени вреди,  за 1/50 идеална част от добитите в недвижими имоти  съсобствени и  на ищеца, дървесина и дърва за огрев, изчислени по справедлива пазарна оценка,   за периода от 01.11.2004г. до 31.12.2007г., в едно със законната лихва върху сумата 29,49лв., считано от 23.01.2009г., до окончателното й  изплащане,  както и 1,72лв. разноски по делото за тази инстанция.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 584/09.07.2009г., постановено по гр.д. №  194/09г. на РС – С., В останалата част, с която е отхвърлен иска на К.  П.Д., ЕГН ********** ***, против  ДГС”С.Р.” – с. С.Р., със седалище и адрес на управление с. С.Р., общ. С., обл. С., ул. „С.Д.” № 1, представлявано от управител П.М.С., до пълния претендиран размер от 8 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – на 1/50 идеална част от добитите в недвижими имоти,  собственост на ищеца, дървесина и дърва за огрев, за периода от 01.11.2004г. до 31.12.2007г., като неоснователен и недоказан.

               

 

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен  срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                               

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: