Р Е Ш Е Н И Е №

                                       гр. С., 21.06.2010 г.

 

                                      В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание на двадесети Април, две  хиляди и десета година в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТ

                                                                                      МАРИЯ Х.

при участието на секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Х. *** по описа за  2009 г. на С.ския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

Образувано е по въззивна жалба на В.-К.Й.Н., чрез адв. В. Х., против решение № 596/08.07.2009 г., постановено по гр. № 578/2009г. на СлРС. В жалбата се сочат оснния за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Сочи се, че решението е недопустимо, в частта, с която съдът се е произнесъл по иск с правно оснние чл.17 ал.1 от ЗЗД за нищожност на дарение извършено с нот. акт № 118 т.ІІ на нотариус Н.К., по нот.д. № 459/2008г. Сочи се, че такъв инцидентен установителен иск по настоящото дело не е предявяван. Твърди се, че въззивницата е поискала съдът да признае за симулативно и като так нищожно дарението, като преюдициален факт за произнасяне по иска по чл.33 ал.2 от ЗС. Излага се твърдение, че въззивницата е предявила по друго гр.д. № 5591/2007г. на СлРС инцидентен установителен иск за нищожност на дарението. Счита, че решението по този иск, предявен и приет за разглеждане по гр.д. № 5591/2007г., ще има значение за правилното решаване на спора по настоящото дело. Счита, че състава на СлРС е следвало да приложи нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК и да спре производството по настоящото дело до произнасянето на предявения и приет за разглеждане по другото дело инцидентен установителен иск. Счита, че като се е произнесъл по непредявен иск съдът е постановил недопустимо решение в тази му част. На второ място се навеждат пороци сочещи съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че неправилно съдът е отхвърлил иска на ищцата за допускане до разпит на свидетелката Й.Ж.Г. на мястото на отказалата се да свидетелства Ж.С., тъй като искането било преклудирано. Счита, че отказа на съда да допусне свидетелските показания на Й.Г. са в нарушение на принципа за установяване на истината в процеса и е препятствано пълното доказване на твърдяните факти. На трето място сочи, че незаконосъобразен е отказа на съда да допусне свидетелски показания на Е.Г.Н., което искане било направено своевременно в първото съдебно заседание, но не било конкретизирано, за което счита, че съда е следвало да даде указания. На следващо място сочи, за необоснн отказа на съда да постанови неприсъствено решение спрямо ответницата М.М., като несвоевременно направен. Сочи, че в действителност ГПК не предвижда преклузивен срок за искане за неприсъствено решение. Счита, че в нарушение на материалния закон съдът е приел, че за да е налице продажба е необходимо продавача да е получил продажната цена, тъй като продажбата е налице, без значение, дали е налице изпълнение на задължението за плащане на цената и е необходимо да се докаже единствено съгласието на страните. Счита, че разпитаните по делото свидетели установили, че всички сънаследници, освен двама, са продали на С.С.. Сочи, че предмета на продажбата е ясен и е посочен в процесния нотариален акт 1/30 ид.ч. от процесния имот, собственост на М.М.. Договорената и получена цена за продажбата също била установена, общо сумата 15 000 лева, като М.М. за своята 1/30 ид.ч. от имота е получила 500 лева. Счита, че елементите на продажбата са доказани и продажбата изключва дарението. По същество моли, да се обезсили като недопустимо обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по инцидентния установителен иск, да се отмени решението в останалата му част, като се уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски по делото и моли, преди произнасяне по съществото на спора, да се спре производството по делото до приключване с влязло в сила решение на производството по предявения от въззивницата инцидентен установителен иск по гр.д. № 5591/2007г. на СлРС. Прилага като доказателство заверен препис от искта молба от предявения инцидентен установителен иск по гр. № 5591/2007г. на СлРС. Моли, да се допуснат до разпит, посочените във въззивната жалба свидетели Й.Ж.Г. и Е.Г.Н. при режим на довеждане.  

По делото е постъпил отговор от въззиваемия С.П.С., с който се сочи, че предявената жалба е неоснтелна. Счита за правилно и законосъобразно решението на СлРС в частта, с която е отхвърлен иска с правно оснние чл.17 ал.1 от ЗЗД. Счита, че такъв иск правилно е квалифициран по предявените претенции. Счита, че е недопустимо по реда на чл.33 от ЗС да се иска изкупуване на дарена ид.ч. от недвижим имот при условие, че липсва установяване на симулативна сделка под формата на продажба и съответно елементите на същата. Счита, че са илеревантни за настоящото производство съображенията, касаещи висящото дело № 5591/2007г., като сочи, че същото е спряно за произнасяне по гр.д. 591/2009 г. и 578/2009 г. на СлРС. Сочи за неоснтелно искането за спиране на производството по т дело, като счита, че преюдициално за делбата на процесния имот е именно произнасянето по предявените от ищцата искове по чл.33 ал.2 от ЗС, от изхода на които ще се определи между кои страни и при какви квоти следва да бъде допусната делбата на процесния имот. На трето място счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице предпоставките за допускане на свидетелите, посочени от жалбоподателката. Счита, че предявените искове са изцяло неоснтелни  и недоказани, а решението, като правилно и обоснно моли, да бъде потвърдено. Моли, да се отхвърли предявената въззивна жалба като неоснтелна и претендира направените разноски.

В съдебно заседание въззивницата В.-К.Й.Н., не се явява, представлява се от адв.В.Х., която поддържа въззивната жалба. Поддържа направените искания за гласни доказателства. Сочи, че още с искта молба са поискани трима свидетели и те са били допуснати. В съдебно заседание съдът разяснил на един от свидетелите правото да откаже да даде показания и тогава поискали друг свидетел, но не бил допуснат, тъй като процесуалният представител на ищцата не е уточнил от кого свидетеля чул данните, които ще съобщи на съда. Счита, че като не е указал, от какви пороци страда искането и като не им дал възможност, да ги отстранят, съдът извършил процесуално нарушение. Още същия ден на 18.06.09г. подали молба на мястото на отказалия се свидетел да бъде допуснат друг свидетел. В следващото с.з. съдът я отхвърлил като несвоевременно направена. Счита, че след като делото се отложило не по вина на ищцата и има допуснати трима свидетели, които са останали двама, не е имало никаква пречка да бъде допуснат на мястото на отказалия се свидетел посочения друг свидетел, за да бъде разкрита обективната истина. Сочи, че след приключване на делото в първата инстанция възникнали нови обстоятелства от значение за делото, които можели да бъдат установени от свид. Г.. А именно, че ответницата М. започнала да се обажда на голяма част от съсобствениците на процесния имот и да ги увещава да твърдят, че тя е дарила имота на ответника С., а не го е продала и в хода на тези разговори била направила извън съдебно признание за т, че е дарила имота. Сочи, че инцидентния установителен иск е приет за разглеждане по друго дело и решението по него е преюдициално. Моли, да се уважи жалбата и се обезсили постановеното решение, като недопустимо. Алтернативно моли, ако съдът приеме, че същото е допустимо, да се отмени и да се постанови друго так, с което да се  уважи предявения иск и да се присъдят направените разноски. Представя писмена защита.

Въззиваемата М.Т.М., редовно призна, не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемият С.П.С., редовно призн, не се явява, представлява се от адв.С., която поддържа отговора. Противопоставя се на искането за спиране на производството. Сочи за ноторен факта, че гр.д. № 5591/2007г. е спряно до постановяване на влезли в сила решения по настоящото производство, както и по гр.д.№ 591/2009г. по описа на РС – С.. Счита, че претенциите с правно оснние чл.33 ал.2 от ЗС, предявени по настоящото и соченото първоинстанционно производство, са преюдициални с оглед на главната претенция, предмет на делото за делба, тъй като касаят обстоятелството - между кои страни и при какви квоти ще бъде допусната делбата. На следващо място, сочи, че предявения по настоящото производство иск по чл.17 ал.1 от ЗЗД е за разкриване на симулация, и в тази връзка искта молба в РС е оставена без движение, да се внесе такса и по този иск, които разпореждания на съда са изпълнени от ищцата и правилно квалифициран от съда по-нататък в производството, докато инцидентния установителен иск предявен и приет за разглеждане в рамките на първата фаза на делбеното производство е с правно оснние чл. 26 от ЗЗД. Позва се на практика на ВКС, че когато претенциите по двата иска са различни  неоснтелно е искането за спиране. Противопоставя се на искането за разпит на свидетели. Няма доказателствени искания. Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата, като неоснтелна и се потвърди решението на СлРС, като законосъобразно, обоснно и правилно. Подробни съображения в този смисъл излага в писмени бележки.

С разпореждане от 11.09.2009 г. съдът е извършил проверка на осн. чл. 267 ал. 1 от ГПК и е констатирал, че жалбата е допустима, подадена е в законния срок, спазени са изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, като отказва допускане на поисканите гласни доказателства като преклудирани.

На оснние чл. 269 от ГПК, съдът извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, при което намери, че същото не страда от пророци, обуславящи постановяване на решение от въззивния съд на оснние чл. 270 ал.1 и ал.3 от ГПК.

На оснние чл. 271 ал.1 от ГПК съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета, лимитиран с подадената жалба, при което извършвайки анализ на събраните по делото доказателства поотделно и съвкупно, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 311/12.12.1997 г. на ПК гр. С. е възстановено на наследниците на М.С.Д., б.ж. на с.Г.А., община С., правото на собственост върху лозе от 2 дка, трета категория, местността „Ормана”, имот № 069035 по плана за земеразделяне, при граници - лозе на наследниците на Д.И.К. № 069034; - полски път на Община С. № 000065; лозе на наследниците на С. и Ж.М. С.ови № 069036; - лозе на наследниците на Н.Б.Н. № 069037.

От представената скица № 2684/11.02.2009 г. се установява, че имотът се намира в непосредствена близост до кръстовището известно като „петолъчката” с лице от 22,67 м. на пътя С. – Бургас.

От удостоверение за данъчна оценка № 220001432/12.02.2009 г. се установява, че процесния имот е с данъчна оценка 540 лв.

Видно от удостоверения за наследници № 10-12-375/05.10.2007 г. издадено от кметство с. Г.А., Община С., № 44/20.09.2007 г. на кметство с. Лозенец, Община Стралджа, област Ямбол, № /не се чете/13.04.2007 г. на Община С., № 011318/15.102007 г. на Община С., № 010896/20.09.2007 г. на Общ. С., се установява, че М.С.Д. след смъртта си на 4.02.1950 г. е оставил за наследници І. Н. М. С. - съпруга - починала на 01.11.1952 г., ІІ. П. М. С.ов – син - починал на 25.09.1943 г.,  ІІІ. С. М. С.ов – син - починал на 01.11.1974 г., ІV. Й. М. С.ов – син – починал на 07.10.1949 г., V. К. М.Г. - дъщеря, починала на 13.03.1990 г., VІ. Ж. М. С.ов – син – починал на 13.12.1984 г.

 ІІ. П. М. С.ов след смъртта си е оставил за наследници ІІ 1. Н. П.ева П. – дъщеря – починала на 06.10.97 г.; ІІ 2. М. П.ев М. – син – починал на 15.05.97 г.; ІІ 3. Р. П.ева Ж. - дъщеря, ІІ 4. П. П.ев М. – син, починал на 29.11.02 г. и ІІ 5. В. П.ева С. - дъщеря.

ІІІ. С. М. С.ов след смъртта си е оставил за наследници ІІІ 1. А.С.ов М. – син, починал на 13.07.01 г., ІІІ2. С. С.ов М. – син, починал на 01.12.93 г.

ІV. Й. М. С.ов след смъртта си е оставил за наследници ІV 1. С. Й.ов М. - син, ІV 2. А.Й.ов М. - син и ІV 3. К.Й.Н. -дъщеря.

V. К. М.Г. след смъртта си е оставила за наследници V 1. Й.И.И. - дъщеря, V 2. Б.И.Б. – син, починал на 28.02.75 г.

VІ. Ж. М. С.ов след смъртта си е оставил за наследници VІ 1. В.Н.С. - съпруга - починала на 1.02.2005 г., VІ 2.  Й.Ж.Г. - дъщеря, VІ 3. М. Ж. М. - син и VІ 4. Т.Ж.М. - син.

ІІ 1. Н. П.ева П. след смъртта си е оставила за наследници ІІ 1.1. С. Й. А. - дъщеря и ІІ 1.2. С. Й. К. -дъщеря.

ІІ 2. М. П.ев М. след смъртта си е оставил за наследници ІІ 2.1. Д. Т.М. - съпруга - починала на 17.03.03 г., ІІ 2.2. П. М. П.ев - син и ІІ 2.3. С. М. М. - дъщеря.

ІІ 4. П. П.ев М. след смъртта си е оставил за наследници ІІ 4.1. Н. Й.М. - съпруга, ІІ 4.2. Д.П. М. - син и ІІ 4.3. Т. П. К. - дъщеря.

 ІІІ 1. А.С.ов М. след смъртта си е оставил за наследници ІІІ 1.1. Д.В. М. - съпруга, ІІІ 1.2. Т. А.Л. - дъщеря и ІІІ 1.3 Ж.А. М. - К. - дъщеря.

 ІІІ 2. С. С.ов М. след смъртта си е оставил за наследници ІІІ 2.1. М.Т.М. – съпруга, ІІІ 2.2. С. С. С.ов – син, починал на 21.10.96 г.

  V 2. Б.И.Б. след смъртта си е оставил за наследници V 2.1. К. Б.И. – дъщеря, починала на 25.07.2006 г., без да остави наследници и V 2.2. И.Б.И. - син.

  ІІІ 2.2. С. С. С.ов след смъртта си е оставил за наследници ІІІ 2.2.1. И. С. С. - съпруга, ІІІ 2.2.2. Н. С.ов С. - син и ІІІ 2.2.3. С.н С.ов С. - син.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том ІІІ, рег. № 6326, дело № 459 от 14.11.2008 г. на нотариус Н.К. рег. № 514 с РД – СлРС се установява, че М.Т.М. ***, е дарила на С.П.С. ***, собствената си 1/30 идеална част от съсобствен по наследство недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на с. Г.А. с ЕКАТТЕ 16688, а именно - лозе с площ от 2 дка в м. „Ормана", съставляващо имот № 069035 по плана за земеразделяне, трета категория, при граници – имот № 069237 – лозе на К.Г.Д., имот № 00065 – полски път на Община С., имот № 069036 – лозе на наследниците на С. и Ж.М. С.ови, имот № 069222 – лозе на С.В.С..

Видно от иск молба на М.Т.М. и С. Й.ов М. срещу 23 броя ответници е предявен иск за делба на лозе от 2 дка, II категория, в м. „Ормана", имот № 069035 по плана за земеразделяне. Въз осн на искта молба е образувано гр. дело № 5591/2007 г. Искта молба е с дата 17.12.2007 г. и в нея са описани пет имота, които се твърди, че са съсобственост на посочените двадесет и пет броя съделители.

С протоколно определение от 12.12.2008 г. по гр. дело 5591/2007 г. е конституиран като съделител С.П.С. *** в качеството му на съсобственик по отношение на недвижим имот: земеделска земя, находяща се в землището на село Г.А., община С., а именно лозе с площ от 2 дка в м. „Ормана", съставляващо имот № 069035 и е вписан под № 26 в списъка за призване. Пълномощникът на ищцата В.-К.Й.Н. е заявил, че няма процесуална пречка за конституиране на С.П.С. като съделител, въз осн на прехвърлената му 1/30 идеална част от процесното лозе чрез договор за дарение.

Видно от иск молба за предявяване на инцидентен установителен иск с дата 11.02.2009 г. по гр. дело № 5591/2007 г. В.-К.Й.Н. е предявила инцидентен установителен иск, с правно оснние чл. 26 ал. 2 от ЗЗД относно обявяване дарението на 1/30 ид. част на процесния недвижим имот за нищожно, като привидно, с което се прикрива покупко-продажба, извършена в хода на делбеното производство, приет за съвместно разглеждане на 12.05.2009 г.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20 том IV, рег. № 7256, дело № 554 от 22.12.2008 г. на нотариус Н.К. рег. № 514 с РД - СлРС се установява, че С.П.С., в качеството му на купувач и И.Б.И., Й.И.И., Р. П.ева Ж., С. Й. К., Т.Ж.М., В. П.ева С., Й.Ж.Г.. Т. П. К., Д.П. М., Д.В. М., И. С. С., С. Й. А., С. М. М., Н. С.ов С., Ж.С. С., М. Ж. М., С. С.нов С., С. Й.ов М., Н. Й.М., П. М. П.ев и Т. А.Л., всички чрез пълномощника си С.П.С. продават на С.П.С. собствените си 4/5 идеални части от лозе с площ от 2 дка в м. „Ормана", съставляващо имот № 069035 по плана за земеразделяне, трета категория, при граници – имот № 069237 – лозе на К.Г.Д., имот № 00065 – полски път на Община С., имот № 069036 – лозе на наследниците на С. и Ж.М. С.ови, имот № 069222 – лозе на С.В.С., за сумата от 288 лв., като данъчната оценка на процесният имот е 360 лв.

Видно от протокол от 16.09.2008 г. по гр. дело № 5591 по описа за 2007 г. Ж.И.- съделителка в делбеното производство е заявила, че за 15 000 лв. са продадени двата декара лозе, които са се разделили на петимата братя и съответно на техните наследници. Ж.И.е заявила, че не са били съгласни да продадат имота на В.- К.Й.Н., съделителка в делбеното производство, тъй като са имали уговорка с бъдещия купувач С.П.С.. От заявеното от С. Й.ов М. се установява, че на В.-К.Й.Н. многократно е предлагано да вземе сумата от 1000 лв., а също така и на съделителя А.Й.ов М. е предлагана сумата от 1000 лв. Установява се, че С. Й.ов М. е имал уговорка да продаде имота на С.П.С. и не бил съгласен да го продава на сестра си В.-К.Й.Н. и брат си А.Й.ов М..

От показанията на свидетеля С. М. се установява, че през 2007 г. съделителите в делбеното производство са решили да продадат лозе от 2 дка, което се намира до Петолъчката на магистралата Бургас - С.. През 2008 г., в началото, между съделителите в делбеното производство се водили преговори да се продаде и имота. Установява се, че свидетеля С. Й.ов М. е получил по 1000 лв. за дела на ищцата В.-К.Й.Н., както и 1000 лв. за брат си А.Й.ов М.. Установява се също така, че въпреки правените многократни опити на С. Й.ов М. да им даде парите В.-К.Й.Н. отказала, а също така и А.М. отказал.

От показанията на свидетеля В. - адвокат-пълномощник на В.-К.Й.Н. ***.2008 г. С. М. и М.М. - ищците по делбеното производство са отишли при свидетеля В., непосредствено преди съдебно заседание пред самата зала на СлРС и извадили две пачки с пари и започнали да убеждават свидетеля В. да приеме тези пари и да ги предаде на доверителите си В.-К.Й.Н. и А.Й.ов М.. След заседанието свидетеля В. уведомил доверителите си за предлаганите нари и В.-К.Й.Н. категорично отказала да ги получи. Многократно и по време на съдебно заседание С. М. предлагал на адвокат-пълномощника на В.-К.Й.Н. и А.М. да получи парите предназначени за тях. От показанията на свидетеля В. се установява, че той не е виждал някой друг от съделителите да получава пари, но съделителите С. и М.М.заявили пред него, че са получили пари за продажбата на лозето от два декара. От показанията на свид. В. се установява, че не е виждал С. и М. М.и да получават пари от С.П.С..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

В производството по делото са предявени два обективно-кумулативно съединени иска, първият с правно оснние чл. 33 ал. 2 от ЗС, за изкупуване на продадените от М.Т.М. 1/30 ид.ч. от описания съсобствен имот и втория инцидентен установителен иск, с правно оснние чл. 17 от ЗЗД за признаване за установено, по отношение на В.-К.Й.Н., че извършената с нотариален акт № 118 от 14.11.2008 г. сделка договор за дарение на 1/30 идеална част е привидна и с нея се прикрива покупко-продажба между дарителя М.Т.М. и надарения С.П..

Настоящата съдебна инстанция намира решението за правилно и законосъобразно в обжалваната част и като так същото следва да бъде оставено в сила по следните съображения:

По наведените във въззивната жалба съображения за недопустимост на решението в частта, с която се е произнесъл по иска по чл. 17 ал. 2 от ЗЗД:

С разпореждане от 13.02.2009 г. по гр.д. № 578/09 г. на СлРС е приел, че е предявен за разглеждане инцидентен установителен иск за обявяване на привидна сделката на дарение, по който не е внесена държавна такса и са дадени указания да се представи документ за внесена д.т. и да се впише искта молба. С молба от 18.02.09 г. ищцата е изпълнила указанията по отношение на втория иск без да се противопостави на разглеждането му или да оспори разпореждането. С протоколно определение от 17.06.2009 г. съдът е извършил доклад по делото, с който изрично е посочил, че са предявени два иска главен по чл. 33 ал. 2 от ЗС и инцидентен установителен иск по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД, като е разпределил доказателствената тежест за всеки от тях, за което пълномощника на ищцата отново е заявил, че няма възражения по доклада.

Неоснтелно е възражението на ищцата за недопустимост на решението инвокирано едва с въззивната жалба, че такъв инцидентен установителен иск не е предявен, защото бил предявен по друго дело по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, а по т дело се искало признаването, че дарението е нищожно като преюдициален факт. Настоящият въззивен състав намира, че като е навела такива съображения с искта молба, заплатила държавна такса за разглеждането на инцидентния установителен иск и не е направила възражения по доклада, заявявайки, че поддържа исковете ищцата не само се е съгласила с последиците от предявяването на втория иск, а и е задължила съда да се произнесе по него, за което за нея е налице и безспорен правен интерес да установи, че  дарението е симулативно със сила на присъдено нещо. Предявеният по гр. дело № 5591/2007 г. инцидентен установителен иск е с друго правно оснние по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД относно обявяване дарението на 1/30 ид. част на процесния недвижим имот за нищожно, като привидно, с което се прикрива покупко-продажба, извършена в хода на делбеното производство и не е пречка за разглеждане на настоящия. Искът по чл. 17, ал. 1 ЗЗД е самостоятелен иск, отделен и различен по своя характер от установителния иск за нищожност по чл. 26 от ЗЗД. След като е представена вписана иск молба с изрично конституирани страни по него и внесена и държавна такса съдът правилно приема, както е отбелязано и в мотивите на решението, постановено на 08.07.2009 г., че е сезиран с инцидентен установителeн иск с правно осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Същото становище съдът е изразил два пъти в протоколни определения при докладване делото на страните: в съдебно заседание на 17.06.2009 г. и в съдебно заседание на 26.06.2009 г. Т становище на съда е било оснно както на изложените искания на ищцата в искта молба, така и на становището на ищцта страна, изложено в първото по делото съдебно заседание, проведено на 17.06.2009 г. и на изложените искания  на ищцата в молба от 22.06.2009 г.

Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД нищожни са привидните договори. Осннието се предполага до доказване на противното. Но според чл. 17, ал. 1 ЗЗД, ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за негта действителност. Нищожността на договора не поражда желаните правни последици и всеки може да се позове на нея, без да е необходимо предварително в отделно производство да я установява. Ищцата твърди, че продажбата прикрита с дарението е действителна т. е. по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД.

От правна страна съдът приема, че договорът не е привиден, тъй като липсват доказателства за различно намерение на страните от т, което е заявено в договора от 14.11.2008 г., тъй като по делото не се доказа, че съделителката е получила определена сума за да продаде своята 1/30 ид. част на С.С. и дали е получила такава сума, не е представен "обратен документ".

Договорът е привиден, ако страните не са имали намерение собствеността да бъде прехвърлена (абсолютна симулация), както и ако насрещните престации не са посочените в договора (относителна симулация). Ищцата, чиято е доказателствената тежест за разкриване на твърдяната симулация не ангажира доказателства в тази насока, а позването единствено на свидетелските показания, че другите съделители са получили пари за покупко-продажбата на своите идеални части, както и че на ищцата и е предлагано да получи пари за нейния дял не е доказателство за симулация.

Следтелно така предявения инцидентен установителен иск с правно оснние чл. 17 от ЗЗД е неоснтелен и недоказан. Искът правилно е бил отхвърлен от първоинстанционният съд.

По предявеният иск с правно оснние чл. 33 ал. 2 от ЗС, доколкото в настоящото производство не се доказа прикрита сделка, елементите й, и не се установи привидност на извършеното дарение, предявеният иск за изкупуване на 1/30 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот лозе с площ от два декара, с която М.Т.М. е надарила С.П.С., предявеният иск за изкупуване на идеалната част, предмет на дарението с неоснтелен. Разпоредбата на чл. 33 ал. 2 от ЗС предвижда извършването на продажба на идеална част при условия, уговорени привидно във вреда на останалите собственици. В настоящия случай не се доказа извършването на продажба, поради което и не би могло да се постанови изкупуването на идеалната част от ищцата по настоящото дело, също така не се доказаха и елементите на твърдяната покупко-продажба.

За да се уважи иска по чл. 33 ал. 2 от ЗС ищецът следва да докаже действително уговорените условия на покупко-продажбата, за да може при евентуален положителен резултат да бъде установено изкупуване по действително уговорените между съсобственика и третото лице условия.

По изложените съображения решението на Районен съд С. като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а въззивната жалба като неоснтелна да се остави без уважение. На оснние чл. 272 от ГПК в останалата част съдът препраща към мотивите на Районния съд.

Предвид изхода на делото въззивницата следва да заплати направените разноски на въззиваемите, но доколкото документи за такива не са представени и настоящата въззивна инстанция не следва да се произнася.

 

Така мотивиран и на осн. чл. 271 вр. чл. 272 от ГПК, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 596 от 08.07.2009 г. по гр.д. № 578 по описа на СлРС за 2009 г., с което са отхвърлени исковете на В.-К.Й.Н., по чл. 17 ал. 1 от ЗЗД и чл. 33 ал. 2 от ЗС, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

         Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.