РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 14.10.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на седми октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                           МИРА МИРЧЕВА

при участието на секретаря Р.Г. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 528 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на чл. 258 – 272 и 310 – 317 от ГПК. Образувано е по въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, подадени съответно от ответника и от ищеца срещу различните части на решение № 656 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 2251/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен.

            Ответникът „В.” АД *** е обжалвал решението в частта му, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ е признато за незаконно уволнението на ищеца Д.С.Д. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване на обема на работата и той е възстановен на длъжност пазач въоръжена охрана при ответника, а на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1314,29 лв, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 02.04.2009 г. до 15.07.2009 г. (когато са проведени устните състезания в първата инстанция) , ведно със законната лихва. В жалбата се твърди, че неправилно съдът не е допуснал събирането на писмени доказателства, представени от ответника в съдебно заседание и свързани с намаля­ването на обема на работата при ответника и за извършването на подбор в съответствие с чл. 329 от КТ. Заявява се, че неприлага­нето на тези доказателства към отговора на исковата молба е било технически пропуск, който следва да се разглежда като особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 133 от ГПК. С жалбата доказателствата са представени отново и са допуснати от въззивния съд, макар и не с този мотив.

            В отговора на тази жалба се заявява, че правилно съдът не е допуснал тези доказателства, тъй като те не са били представени в срок, а непредвидено обстоятелство е такова обстоятелство, което съществува към момента на изтичането на срока и при наличието му страната следва да поиска възстановяване на срока по реда на чл. 64 от ГПК.

            Ищецът е обжалвал с насрещна жалба решението в частта му, с която е отхвърлен искът му за заплащане на обезщетение за разликата наз 1314,29 лв., отнасяща се за периода след 15.07.2009 г., като в жалбата заявява, че изтеклото време, през което той е продължил да бъде без работа, представлява нововъзникнал факт и доказването и вземането му предвид от въззивната инстанция е допустимо.

            В отговор на тази въззивна жалба ответникът е заявил, че решението в тази част е правилно, тъй като за този период не са били представени и не е било възможно, както правилно е посочил в мотивите си и съдът, да се представят доказателства за оставането му без работа.

            В съдебно заседание работодателят „В.” АД се представлява от пълномощ­ник и поддържа жалбата, претендира разноски. Работникът се явява и поддържа насрещната жалба, като моли жалбата на другата страна да бъде оставена без уважение.

            Представени са писмени защити от пълномощниците на страните. В писмената защита от работодателя се твърди, че представените пред окръжния съд доказателства по категоричен начин установяват свидетелстват по категоричен начин за реалното намаляване на обема на работата в дружеството, като спадът в поръчките и производството са довели до затваряне на складове и оттам – до намаляване на обектите, които се нуждаят от надзор. От друга страна, установява се според работодателя и извършването на подбор – в протокола, който отразява решението на назначената за целта комисия, са посочени критериите на подбора („пенсионер, временен трудов договор, фирмен стаж и оценка на ръководството относно изпълнението на задълженията им като охранители”), като се заявява, че очевидно критерият оценка на ръководството, който е с най-голяма тежест, дава свобода на работодателя да класира лицата по своя преценка с оглед ежедневно трупаните впечатления, и тъй като оценката на работата е субективен критерий, спазването му е невъзможно да бъде доказано пряко, а само по косвен път – четирима души са с прекратени трудови правоотношения и следователно е налице упражняване на преценка. Пълномощникът на работника в своята писмена защита заявява, че новите доказателства не е следвало да се допускат, но дори и приети, те не доказват по категоричен начин основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като не само не са представени данни за връзката на намаляването на продукцията с намаляването на обема на работата специално на охраната, която опазва не само продукцията, а и сградите и личния състав, но не са представени обективни данни дори за самото намаляване на продукцията. Не е извършен и подбор – представеният протокол от 23.03.2009 г. не доказва между кои лица е извършен подборът и каква е оценката на ръководството за всеки от тях – изброени са критерии, но липсват мотиви за избора на уволнените пазачи.

            Жалбите са допустими – всяка от тях е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, която има интерес да обжалва решението в съответната част.

            Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда за обявяване на незаконност на уволнението на ищеца поради намаляване на обема на работата, извършено със заповед № 55/27.03.2009 г. на изпълнителните директори на „В.” АД, възстановяване на заеманата длъжност пазач въоръжена охрана и заплащане на сумата 2267,16 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради уволнението, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска, на осн. чл. 86 от ЗЗД.

            От фактическа страна по делото се установи следното:

            Ищецът Д. е работил на длъжност пазач въоръжена охрана в дружеството ответник от 11.09.2002 г., първоначално за определен срок, а считано от 01.01.2004 г., е назначен на тази длъжност за неопределено време.

Със заповед № 55/27.03.2009 г. на изпълнителните директори на „В.” АД неговото трудово правоотношение е прекратено на основание чл, 328, ал. 1, т. 3 от КТ – поради намаления обем на работата. Трудовото правоотношение е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта, а именно – 01.04.2009 г., като на ищеца е изплатено обезщетение за неспазения срок на предизвестието.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца за месеца, предхождащ уволне­нието, е в размер 377,86 лв. Към момента на уволнението лицата, работещи при същия работодател на длъжност пазач въоръжена охрана, са били 16 на брой.

Преди издаването на заповедта за уволнение, на 16.03.2009 г., работодателят е наредил да се прекрати функционирането на бутилиращата линия „Нагема”, да се започне прехвърляне на стокови наличности в помещенията на линията и запечатване на складовете по периферията на обекта, както и да се редуцира съставът на охранителите в дружеството.

На 23.03.2009 г., комисия от служители на работодателя, определена със заповед от 20.03.2009 г., е взела решение да се определят критерии за подбора съгласно чл. 329 от КТ на служителите в звено „Охрана”, а именно – пенсионер, временен трудов договор, фирмен стаж, оценка на ръководството за изпълнението на задълженията им като охранители, от които най-важен да бъде последният критерий. Второто взето на същото заседание на комисията решение е да се предложи намаляване на броя на работниците в звеното, като бъде прекратено трудовото правоотношение на четири поименно изброени лица, между които ищецът. Три от тези лица са работели на длъжност пазач въоръжена охрана, а четвъртото е заемало длъжност началник отдел „Охрана“.

Към 11.09.2009 г. ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда“, като от уволнението до тази дата не е бил започвал работа по трудово правоотно­шение.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото. За точния брой на работниците, заемащи същата длъжност като ищеца, не са представени доказателства, но не се оспорва твърдението на ищеца, че те са 16, и от доказателствата по делото е видно, че във всички случаи са повече от четири.

От правна страна съдът намира следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно в частта, с която уважава исковете.

Когато поради намаляване на обема на работата се съкращават част от повече еднакви длъжности, работодателят е длъжен да извърши между работниците на тези длъжности подбор, като сравни квалификацията им и нивото на изпълнение на задълженията им. Това сравнение следва да е обосновано. Не подлежи на контрол решението на работодателя за това, каква квалификация и качества следва да имат работниците, от които той се нуждае, но констатациите при подбора за това, дали и в каква степен работниците отговарят на тези изисквания за квалификация и качества, следва да се изложат от работодателя, подлежат на съдебен контрол и се доказват с всички доказателствени средства пред съда.

В случая липсва всякакво обосноваване на решението да бъдат уволнени именно посочените в протокола от заседанието на комисията от 23.03.2009 г. лица. Работодателят нито е изложил мотиви за това решение, нито по делото е доказал степента на квалификация и ниво на изпълнение на работата на всеки един от работниците, между които се извършва подбор.

Нещо повече – като част от критериите за извършване на подбор освен оценката за качеството на работа работодателят е посочил: „пенсионер, временен трудов договор, фирмен стаж“. Самото причисляване на тези обстоятелства към критериите за подбор е незаконосъобразно. От тях единствено за стажа на длъжността може да се счита, че има някаква косвена връзка с квалификацията и нивото на изпълнение на задълженията; останалите две не могат да служат за мотив при подбора. Подборът следва да има за цел да определи единствено кои работници имат по-висока квалификация и работят по-добре. Ако предпочита да даде предим­ство на работниците, които не са пенсионери или трудовото им правоотношение е за неопределено време, работодателят може да уволни останалите поради придобито право на пенсия или да изчака трудовото им правоотношение да се прекрати с изтичането на срока, но реши ли да ги включи в извършвания подбор, той следва да се ръководи единствено от критериите квалификация и ниво на изпълнение, към които посочените обстоятелства нямат никакво отношение.

Отделно от това работодателят не е доказал по напълно несъмнен начин и обективното намаляване на обема на работата – като цяло на дружеството и само на охраната. Приетите като писмено доказателство вътрешни нареждания, издадени от същата страна, която се ползва от тях, не са подкрепени от други доказателства. Въпросът за реалното намаляване на обема на работата обаче е така или иначе без съществено значение в случая, тъй като само на основание незаконосъобразното извършване на подбор (представляващо на практика неизвършване) уволнението следва да бъде обявено за незаконно.

От уважаването на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ следва и уважаването на иска с правно основание т. 2 от същия текст за възстановяване на заеманата длъжност, както и на този за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението, доколкото е установено оставането без работа.

Изтеклото след 15.07.2009 г. време, в което ищецът е бил без работа, представлява новонастъпил факт, който се отразява на правоотношението, предмет на този иск. Макар към момента на постановяването си първоинстанционното решение да е било правилно в тази част, след установяването на новонастъпилия факт то следва да се отмени като неправилно и искът да се уважи за времето, за което оставането без работа е доказано. Представените доказателства установяват, че ищецът е бил без работа към 11.09.2009 г., когато последно се установява да е положен подпис в регистрационната му карта, издадена от Дирекция „Бюро по труда“. За времето от 12.09.2009 г. до 01.10.2009 г. той не е доказал оставането си без работа с представяне на оригинал на трудовата книжка за справка или например с документ, установяващ, че регистрацията му в Бюрото по труда все още не е прекратена. Не е ясно дали представеният с молбата от 30.09.2009 г. препис от трудовата му книжка отразява състоянието и към 30.09.2009 г., или към дата преди 11.09.2009 г. Поради това искът за обезщетение за оставане без работа за периода между 12.09. и 01.10.2009 г. (в размер 179,12 лв., съответстващ на периода) е недоказан.

Поради несъвпадане на изводите на въззивния и първоинстанционния съд в частта за сумата над 1314,28 лв. до 2088,04 лв. решението в тази част следва да бъде отменено и искът да бъде уважен.

Върху присъдените суми на основание чл. 86 от ЗЗД се дължи и законната лихва от предявяването на иска, който има действие и на покана за плащане. Началният момент на забавата на кредитора поначало е поканата или предявяването на иска, но тъй като в случая иск е предявен, преди да изтече периодът, за който тези суми са дължими, лихвата следва да се изчисли от момента на възникването на задължението.

Разноските, направени от работодателя „В.” АД във втората инстанция по неговата жалба, следва да останат за него, като дружеството бъде осъдено да запла­ти и държавна такса съразмерно на уважената част от насрещната въззивна жалба.

С оглед изложеното и на основание чл. 271 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 656 от 15.07.2009 г. по гр.д. № 2251/2008 г. на Районен съд – Сливен в частта му, с която отхвърля иска на Д.С.Д. срещу „В.” АД за разликата над 1314,29 лв. до 2088,04 лв., като вместо това

ОСЪЖДА „В.” АД ***, ЕИК *********, да заплати на Д.С.Д. ***, ЕГН **********, сумата от 773,75 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода 16.07.2009 г. – 11.09.2009 г. в резултат на незаконното уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от възникването на задължението за всеки изтекъл месец..

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА „В.” АД *** да заплати по сметката на Сливенския окръжен съд държавна такса по насрещната въззивна жалба на Д.С.Д. в размер 20,30 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от обявяването му.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                               2.