РЕШЕНИЕ

                                                       306

                                        гр. Сливен, 10.12.2009г.

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в съдебно заседание на десети Ноември през две хиляди и девета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                           МАРИЯ Х.

при участието на секретаря Р.Г., като се запозна с докладваното от мл. съдия М. Х. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по чл. 269 и сл. ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба от „Кристал дивелъпмънтс” ООД със седА.ще и адрес на управление: гр. С., УЛ.Г.И.” № * ет.*, представлявано от К.А.К., чрез адв. П.Ч. *** против решение на РС – гр. Котел по гр.д. № 57/2008 г. в частта, с която е осъден въззивника К. да заплати на въззиваемия ЕТ „Ч.-М.Ч.” сумата 18102,04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени строително-ремонтни работи, от които 16430,04 лв. – главница за неизплатено възнаграждение, съгласно договор от 26.02.07г. и 1672 лв. остатъчна дължима сума за допълнителни извършени строително-монтажни работи – дренаж, както и сумата 2179,09 лв., представляваща лихва върху главницата от 18102,04 лв., считано от 27.02.2007 г. до датата на завеждане на иска – 21.08.08 г., както и до окончателното изплащане на задължението, ведно с разноските по делото в размер на 1563,08 лв.

         В жалбата се навеждат основания сочещи неправилност и необоснованост на постановеното решение, тъй като съдът не обсъдил всестранно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства. Сочи се за неправилен извода, че некачествените строително-монтажни работи са отстранени от въззиваемия Ч.. Излагат се твърдения, че въззивникът е отстранил за своя сметка недостатъците по извършените строително-монтажни работи и съгласно чл. 18 ал.1 и 2 от договора имал право да го прекрати едностранно при некачествено изпълнение на СМР и неспазване договорения срок. Сочи се, че в процеса на изпълнението на СМР се е видяло, че въззиваемия Ч. не изпълнява качествено и в срок договореното и въпреки многократните забележки от страна на въззивника, това не се е променило и било отразено в доклад от инж. П.Ж. нА.чието на съществени пропуски по изпълнението на договорените СМР-та от страна на изпълнителя. На 19.09.2007 г. договорът от 20.06.2007 г. бил прекратен, с констативен протокол подписан от въззивника като възложител, от М.Ч. като изпълнител и от инж. П.Ж. като строителен надзорник. Навежда се довод, че с протокола са констатирани нередностите и била дадена възможност на изпълнителя да направи възражения, каквито не са последвА.. Твърди се, че договорът от 22.06.2007г. е прекратен по вина на изпълнителя, но въпреки лошо изпълнените СМР-та на въззиваемия Ч. е заплатено всичко свършено към момента на прекратяване на договора. Изтъква се, че при завършване на съответния етап, съгласно договора от 22.06.2007г. следвало да се подпише приемо-предавателен протокол за извършената работа, какъвто не е бил подписан, тъй като етапът не е бил завършен и по тази причина изпълнителят нямал право да получи останалата договорена сума. Сочи се, че нямало нито един документ за нивото на завършеност на етапа и въпреки това извършили последващи плащания към изпълнителя, включително и платени в брой 5000 лв. Поддържа се, че съгласно чл. 3 ал. 2 от договора, ако в хода на фактическото изпълнение на СМР на обекта се появят различия във видовете и количества работи по предварителната количествена стойностна сметка, се приемат действително извършените СМР, установени с двустранно подписани между страните протоколи. Сочи се, че никъде в кориците на делото не се съдържал документ, че Ч. е извършил допълнително дренаж на обекта, а от свидетелските показания ставало ясно, че дренажа не бил правен от Ч..  Излага се становище, че съдът следвало да обърне внимание на уговорената в договора от 22.06.2007г. между страните възможност за едностранно прекратяване на договора. Сочи се, че това, че недостатъците по изпълнените СМР-та са отстранени и на по-късен етап строежът е бил годен за ползване, по никакъв начин не означавало, че преди отстраняването строежът е могъл да бъде използван и че не е бил негоден, а напротив, именно затова е бил спрян от строителния надзор. Обстоятелството, че от своя страна изпълнителят не е изпълнил задълженията си към неговите доставчици, не било основание за привличане на въззивника като трета подпомагаща страна в процеса. Сочи се, че липсвА. материално правните отношения за встъпване и за привличане. Моли се, да бъде обезсилено решението като недопустимо или да се отмени изцяло като неправилно и се реши делото по същество, като бъде отхвърлен изцяло предявеният иск от ЕТ „Ч. – М.Ч.” срещу „Кристал Дивелъпмънтс”ООД, като неоснователен и недоказан и се претендират направените по делото разноски. Моли се, да бъде допуснат до разпит инж. П.Ж., който осъществявал строителния надзор на строежа, което искане съдът не е уважил като несвоевременно и преклудирано.

         По делото не е постъпил отговор от въззиваемите в срок.

          В съдебно заседание за въззивника „Кристал дивелъпмънтс” ООД, се явява адв. П.Ч., който поддържа жалбата. Не сочи други доказателства. Счита, че няма възможност за спогодба. Моли, да се уважи жалбата на основанията посочени в нея. Моли, да се има предвид при постановяване на решението, че М.Ч. не изпълнил договорните си задължения, въпреки многобройните възражения от страна на строителния надзор и на въззивното дружество. Сочи, че в заповедната книга към строежа и в констативния протокол от 19.09.2007г. са описани констатираните недостатъци по извършените СМР-та, като този протокол е подписан от строителния надзор, от въззивника и от М.Ч.. Счита, че от събраните по делото доказателства е видно, че въззивникът отстранил за своя сметка недостатъците по изпълнението на етапа и сам е изградил след това дренаж. По делото нямало нито един представен документ от въззиваемия Ч. или приемо-предавателен протокол за завършването на етапа. Допълнителни съображения в този смисъл излага в писмени бележки. Претендира разноски по делото.

         В съдебно заседание за въззиваемия ЕТ „Ч. - М.Ч.”, се явява адв. Е.Х. и моли се даде ход на делото, като счита, че въззиваемата страна „Инком ПВ” ООД не следва да участва, тъй като решението в тази част по първоначалния иск е влязло в сила и жалбата е само по обратния иск. Оспорва жалбата. Противопоставя се на искането за разпит на свидетел, тъй като не е поискано своевременно. Заявява, че няма да сочи други доказателства и няма възможност за спогодба. Моли, да се остави жалбата без уважение. Счита, че от събраните по делото доказателства, се установява, че въззивникът прекратил договора едностранно. Протоколът за констатираните недостатъци, бил съставен от други лица и въззиваемият Ч. се подписал само за уведомен. По-голяма част от нарушенията по този протокол били формални нарушения на норми за поведение на строителя, извън самото качество на строителството. Признава, че са констатирани и недостатъци, но счита, че на въззиваемия не била дадена възможност да ги отстрани. Работниците му били отстранени незабавно в същия ден, когато залели плочата и не били допуснати повече до обекта. В резултат на това, не бил съставен и протокол за извършените СМР, който трябвало да се подпише и от възложителя. Пред първата инстанция се установило, че недостатъците са отстраними и не правят невъзможно ползването на сградата или нейната годност. Сочи, че с оглед разпоредбата на ЗЗД в такива случаи възложителят може да иска отстраняване на недостатъците или намаляване на възнаграждението, но не и да не заплаща изобщо това възнаграждение. При реално извършените СМР, оценени до този етап, в който бил отстранен от обекта, счита, че  въззиваемия Ч. има право да претендира да му се заплати неизплатената част. Излага подробни съображения в писмена защита.

         В съдебно заседание за въззиваемите „Инком ПВ” ООД се явява адв. Г.Д., който не взема становище по жалбата, тъй като счита, че тя не касае решението на Районен съд, гр. Котел  в частта му по предявения от „Инком ПВ” иск, но процедурно нямало как дружеството, което представлява да бъде зА.чено като страна в процеса и продължава да участва като такава. Заявява, че няма искане за събиране на други доказателства. По основателността на жалбата и на възраженията против нея, доколкото не касае иска, който са предявили въззиваемите „Инком ПВ” ООД, предоставя на съда да постанови решение съобразно събраните доказателства.

Съдът с определение от 16.09.2009 г. е извършил проверка на допустимостта на жалбата, съгласно чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че същата е допустима, отговаря на изискванията на чл. 260 от ГПК.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за вА.дност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анА.з, се установява следното от фактическа  страна:

От представения по делото договор от 22.06.2007 г., сключен в гр. Котел между въззивника „Кристал Холидей” ООД като възложител и ЕТ „Ч.-М.Ч.” като изпълнител се установява, че между страните по предявения обратен иск, предмет на жалбата, е нА.це договорно отношение, съгласно което възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши срещу заплащане със свои сили и средства всички СМР по изпълнението на конструкцията /груб строеж/ без покривна конструкция на обект: „Хотел с игрален клуб и снек-бар” в УПИ – І, кв. 65, ЦГЧ гр. Котел. Срокът на изпълнение на поръчката е 4 месеца и започва да тече от датата на предоставяне на договорения аванс за първа кота. Предварителната стойност на обекта, предмет на договора, включваща труд, материА., транспорт, механизация, допълнителни разходи и печалба е посочена в размер на 63 000 евро без ДДС като плащането е уговорено да се извършва по етапно по коти с аванс 50% за етапа и доплащане 40% при завършване и подписване на двустранен протокол за приемане и предаване. ОстанА.те 10% се задържат като гаранция, които се възстановяват – 5% при Акт № 14 и 5% при издаване разрешение за ползване. Допълнително възникнА.те СМР, които не са включени в количествено стойностната сметка е уговорено да се установяват с двустранен констативен протокол и се договарят с анекс. Предвидено е в ал.2 на т.5 в раздел ІІІ на договора, ако в хода на фактическото изпълнение на СМР на обекта се появят различия от видовете и количествата работи по предварителната количествено стойностна сметка, да се приемат за верни действително извършените СМР, установени с двустранно подписаните между страните протоколи. Съгласно т. 9 от раздел ІV изпълнителят е длъжен да отстрани за своя сметка в определен от възложителя срок некачествено извършените видове работи и неотговарящи на стандартните изисквания строителни материА. и строителни елементи. В т.10 изпълнителят се задължава да отстранява за своя сметка всички дефекти, появили се в гаранционния срок, който е 10 години. Съгласно чл.18 ал.2 възложителят може едностранно да прекрати договора при некачествено изпълнение на СМР и неспазване на договорения срок. Съгласно ал.1 на чл.18 възложителят може едностранно да прекрати договора и при отпадане на необходимостта от по-нататъшно изпълнение на задачата, като заплати на изпълнителя всички направени разходи към момента на прекратяване на договора след писмено уведомяване и съставяне на констативен протокол. Съгласно чл.19 от раздел VІІІ на договора за незапочване, незавършване и непредаване на възложените СМР в договорените срокове, изпълнителят заплаща неустойка в размер на 1% от стойността на неизвършените договорени работи за всеки просрочен ден, но не повече от 5% от стойността като възложителят има право да развА. договора. Видно от приложение № 1 към договора количествено стойностната сметка за груб строеж, включва сутерен от кота -4 до кота +0.59, партер от кота +0.59 до кота +3.44, втори етаж от кота +3.44 до кота +6.29, покривна плоча от кота +6.29 до кота +8.75, което е на стойност 63 000 евро плюс 20% ДДС от 12 600 евро или общо 75 600 евро.

От представената по делото фактура № 010 от 29.06.2007 г. се установява, че на въззиваемия ЕТ „Ч. – М.Ч.” е платен аванс на стойност 18 775,98 лева от въззивника „Кристал Холидей” ООД съгласно договор за изработка на СМР.

От представената по делото фактура № 011 от 02.07.2007 г. се установява, че на въззиваемия Ч. е платен аванс, съгласно договор за изработка на СМР, от въззивника К. за още 18 775,98 лева.

          Съгласно фактура № 012 от 08.08.2007 г. се установява, че на въззиваемия Ч. е платен аванс, съгласно договор за изработка на СМР, от въззивника К. на стойност 21 120 лева.

Съгласно заключение на вещото лице И.М.К. по извършената съдебно-икономическа експертиза в частта по исковата молба на ЕТ „Ч. – М.Ч.”, общата сума на издадените фактури е на стойност 58 671,96 лева с ДДС. Сумата по тях е изплатена от въззивника „Кристал Холидей” ООД на въззиваемия Ч.. От общо договорената за този етап сума 75 102,00 лева е останала неплатена сумата 16 430,04 лева. /75 102,00 лева–58 671,96 лева/. Стойността на допълнително извършените дренажни работи е била 6 672,00 лева. Въззивното дружество заплатило кешово сумата от 5000 лева допълнително. Останала дължима сумата 1672,00 лева. Съгласно заключението на вещото лице общата дължима сума за изпълнените СМР, които не са изплатени на въззиваемия възлизат на 18 102,04 лева. /16 430,04 лева + 1672,00 лева/. Сумата за дължимите лихви върху посочената главница за периода от 27.02.2008г. до завеждане на иска 21.08.2008г. е изчислена на стойност 2197,09 лева. Допълнително разпитан в съдебно заседание вещото лице заявява, че няма акт за строителните работи, приемо-предавателни протоколи или някакви документи доказващи завършване на етапа. Приема, че фирмата е платила и сумите са дължими на база това, което е осчетоводено в счетоводството.

         Видно от доклад от 05.09.2007г., на осъществяващия строителен надзор инж.П.Ж. до въззивника-възложител К. относно строежа „Хотел с игрален клуб и снек-бар” гр. Котел в съответствие с договор между тях от 19.02.2007г. за контрол по спазване изискванията за безопасност на труда, качество на влаганите материА. и изделия и съответствието на условията за безопасност, както и правилно изпълнение на СМР-та, го информира, че при посещение на строежа на 04.09.2007г. в присъствието на представители на възложителя, изпълнителя и строителния надзор е констатирал, че: 1.Строителят на обекта не е изпълнил задълженията, предвидени в чл.157 ал.5 от ЗУТ и чл.30 от Наредба № 2/2004г. за изпълнение на временна ограда, поставяне на информационна табела и други; 2.Строежа се изпълнява в нарушение на Наредба № 2/2004г. за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труда при извършване на СМР, а съгласно чл. 6 от Наредба № 2/2004г. възложителят, строителят и строителният надзор носят солидарна отговорност по отношение на осигуряването на ЗБУТ; 3.Строителят не е изпълнил изискванията на чл.12 ал.3 от Наредба № 2/2004г. за уведомяване на съответните контролни органи; 4.Строителят не е изпълнил изискванията на Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството; 5.Не са представени сертификати за влаганите строителни материА.; 6.Строежа се изпълнява в нарушение на ПИСМР; 7.Строителят не изпълнява, предвидените в чл.163 от ЗУТ задължения, за които носи съответно имуществена отговорност. Във връзка с изброените нарушения е записано изрично в доклада на инж.Ж., че е принуден да прекрати изпълнението на СМР-та до отстраняване на нередностите.

Видно от представения по делото констативен протокол от 19.09.2007г. по искане на възложителя – въззивник в настоящото производство е свикана комисия в състав К.А.К., като управител на въззивното дружество, М.Я.Ч., като представител и управител на въззиваемото дружество и инж. П. С. Ж., като представител на Строителния надзор. След оглед на строителната площадка и строежа, и изпълнените СМР комисията констатира редица нарушения, а именно: Строителят на обекта не е изпълнил задълженията, предвидени в чл.157 ал.5 – временна ограда и информационна табела; Строежът се изпълнява в нарушение на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ; Изискванията на чл.12 от Наредба № 2/2004г. за уведомяване на контролните органи не са спазени; Изискванията по Наредба № 3/2004г. за съставяне на актове и протоколи: бетонов дневник, сертификат и декларации за съответствие на бетона, сертификати за арматурното желязо не са изпълнени; Констатира се, че кота 0+00, е задигната с 0,65 метра; Колона 2 не е изпълнена по проект; Колона 4 е изместена от оста си; Шайба 2 е изместена от оста си; Шайба 6 не е изпълнена по проект; Чакащата арматура на шайби от 1 до 6 не са заложени съгласно проекта; Армировката на плочата на кота 0+00 частично е без покритие; Не са довършени вътрешните стълбища на кота -3.50 метра; Повърхността на бетона е с неравности и десортиран бетон и геометрични отклонения; След декофриране на кофража на кота 0+0.0 и 0+0.65, да се извърши нов оглед и състави констативен протокол. Под констатациите в протокола са положени подписите на тримата членове от комисията. На основание чл.18 ал.1 и ал.2 от договора между „Кристал Холидей” ООД и ЕТ „Ч. – М.Ч.” от 22.06.2007г. се уведомява М.Ч., че договора се счита за прекратен и същия се е подписал при дата 19.09.2007г., както и инж.Е.Р., като присъствал.

Съгласно договор от 15.06.2007г. между въззивника „Кристал Холидей” ООД като изпълнител и „КИК” ООД като възложител въззивникът е приел да извърши срещу заплащане със свои сили и средства или чрез подизпълнители всички СМР-та по изпълнението на конструкцията /груб строеж/ в т.ч. покривна конструкция, дренаж под фундаментна плоча и всички други видове монтажни дейности по част ЕЛ., ОВИ, ВиК, както и всички видове довършителни работи, които се отнасят за обект „Хотел с игрален клуб и снек-бар” в УПИ І, кв.65 ЦГЧ гр.Котел като общата стойност на договорените СМР е 70 000 евро по окрупнени показатели. Въззивникът като изпълнител се задължава да извърши всички СМР, предмет на договора в точно съответствие с предоставените проекти, неразделна част от него. В рамките на гаранционните срокове, които са минималните предвидени в чл.20 ал.4 на Наредба № 2/31.07.2003г. изпълнителят носи отговорност за недостатъците на обекта. В случай, че не успее да завърши работите в рамките на договорените срокове дължи неустойка в размер на 0,025 % от стойността на неизвършените работи за всеки календарен ден, но не повече от 5% от стойността им.

От представеното по делото удостоверение за актуално състояние от изх. № 20090107115933 от 07.01.2009 г. се установява, че въззивното дружество регистрирано по ф.д. № 862/2004 г. на СГС „Кристал Дивелъпмънтс”ООД с ЕИК по Булстат 131193121 е идентично с „Кристал Холидей”ООД, като възложител по договора от 22.06.2007 г. представлявано от управителя К.А.К. ЕГН **********.

По делото са събрани гласни доказателства на свидетелите: И.А. Ч., Д.А. Ч., Н.Р. Д. и  В.Р.Д..

От показанията на свидетеля И.А. Ч. се установява, че работел на обекта на хотела, от основите до първата точка. Същият заявява, че когато залели плочата се прибрА. и после дошли да им кажат, че ще продължава друга бригада за по-нагоре. Заявява, че имало технически ръководител, нает от софийска фирма – възложител, който им казал, че арматурата не е хубава и трябвало да я подсилят. Направили дренаж около основите на цялата сграда. Сложили тръби. Бригадата им била 5– 6 души и никой не им правил забележки, че работят бавно. Според него, когато се залее плочата се чака да се втвърди около 15 дни и над плочата нагоре може да се работи. Другата бригада дошла след 2-3 дни.

От показанията на свидетеля Д.А. Ч. се установява, че работил в бригадата на М.Ч. на хотела от началото на започване на строежа до първата плоча. Като залели първата плоча дошли двама архитекти мъж и жена и приели арматурата. ГледА. дА. е подредено всичко по проект. Залели бетона и се разбрА. за парите, след като махнА. кофража. КазА. на собственика, че няма да продължават нагоре. Трябвало да изчакат да изсъхне бетона и след около 14-15 дни отишли да декофрират защото всичко било тяхно и се прибрА.. Там имало прекарани тръби още в началото, но той не разбирал от дренаж. Спомня си, че плочата била излята м. Септември или Октомври 2007г. През цялото време имало технически ръководител, който следял за извършените дейности и като направили арматурата имало претенции, че не е подсилена както трябва и се наложило да я подсилват. Архитектът се подписвал под всяко нещо, което правили.

 От показанията на свидетелката Н.Р. Д. се установява, че в момента е управител на хотел-казино „Лас Вегас” гр. Котел и по време на строежа му също работила там. Знае, че имало договор между строителната фирма и възложителя. Въззиваемият като цяло не се справял с работата си и работил доста некачествено като не изпълнявал и сроковете. Арматурата стърчала поне с един пръст. Наетото техническо лице г-н Ж. недоволствал от работата на фирмата. Въззивникът К. му искал документи, но той нищо не предал. Въззиваемият Ч. завършил до първа плоча строителството с видими пропуски и забележки и тя присъствала на подписването на констативния протокол от 19.09.2007г. Заявява, че няма направен от въззиваемия дренаж. Той бил извършен от работниците на въззивника със засмоляване и изолация на стените, като изкопаване покрай стените е имало от преди. Имало технически ръководител на име И. от с.З., който правил забележки за извършените СМР-та. Когато се свА.л кофража били констатирани неравности и нагоре започнала да работи друга бригада. Свидетелката заявява, че лично се качвала да полива плочата и видяла, че има локви, а стълбищата ги правили и разваляли няколко пъти.

От показанията на разпитания по делото свидетел В.Р.Д. се установява, че работил във фирма „КИК”, представлявана от К.К. и знае за строежа на хотела, защото не е прекъсвал работата там. Споделя, че като цяло отначало Ч. уж започнал усилено, но после взел да се забавя, да изпуска графика и той сигнА.зирал г-н К. за тези неща. М. заминал в Германия. След това ходил в Турция и ги забавил за около 20 дни с това негово отсъствие, а К. имал срок поет към Общината. Не е виждал протоколи за приемане и предаване на работата на Ч.. Съставил се само един констативен протокол от тяхна страна. За качеството на работата заявява, че били криви колоните, виждА. се железа от кофража и неравности по плочата, която не била качествена. Сградата била задигната с 60-70 см. Спомня си, че имало спор за дренажа и К. довел хора, които му правили хидроизолацията. Било изкопано около сградата и по принцип се слагало чакъл, но не може да каже точно какво е имало. За констативния протокол от 19.09.2007г. заявява, че бил разписан пред него и Ч. не направил възражения. Тъй като плочата била лоша, се наложило след това да се местят колони и да се поставя допълнителна шайба. В Заповедната книга  било вписано кой е водил надзора и какви недостатъци са отстранени. Другата фирма, която поела да работи дошла по-късно след свалянето на кофража около седмица или две.

От заключението на изслушаната и приета по делото строително-техническа експертиза, се установява по документите съхранявани в Община Котел, че: Проекта за процесния обект е изготвен от „Архитектурна група Цонков”ООД С. и е одобрен от Община Котел на 09.05.2007 г.; Разрешение за строеж № 41/09.05.2007 г. е издадено от гл. архитект на Община Котел; Протокол обр. 3 приложение № 3 към чл. 7 ал. 3 т. 3 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за определяне на строителна линия и ниво на строежа е от 09.07.2007 г.; Заповед № 1/12.07.2007 г. е издадена от проектанта по част „конструктивна” инж. И.М. в присъствието на представител на възложителя К.К. и представител на Строителния надзор инж. П.Ж.. Наредено е да се изпълни дренажна система около контура на основите по детайл, на кота долен ръб фундамент 519,35 м., като се има предвид при изпълнението на ВиК инсталацията. С акт обр. 12/12.07.2007 г. приложение 12 към чл. 7 ал. 3 т. 12 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закрИ.е, се удостоверява, че са постигнати изискванията на проекта: за „дренаж на основи”. С акт обр.12/13.07.2007 г. приложение № 12 към чл. 7 ал. 3 т.12 са установени видовете работи по „основи”. С акт 12/31.08.2007 г. приложение № 12 към чл. 7 ал. 3 т. 12 са установени видовете работи по „кота 0,06 и 0,59”. На основание Констативен протокол на 19.09.2007 г. е издадена заповед от 19.09.2007 г. от Строителен надзор – инж. П.Ж., съгласно която този протокол става неразделна част от заповедната книга на обекта и възложителя се задължава да отстрани всички нередности отбелязани в него, като са направени конкретни препоръки за начина на отстраняване на констатираните недостатъци: 1.Да се съгласува колона 2, шайби от 1 до 6 с проектанта по част „конструктивна”; 2. Да се покрие армировката оголена при бетонирането със цименто-пясъчен разтвор 1:1 и се довърши бетонирането на източната страна на плочата над складовото стопанство; 3. Да се изпълни стълбището от кота - 3,50 м. до първа плоча; 4. Да се отстранят неравностите следствие на деформациите на кофража; 5. Оголената арматура на всички бетонови повърхности да се шприцова със цименто-пясъчен разтвор 1:1. Посочено е, че едва след привеждане на обекта, съгласно проектните изисквания, същия ще продължи на по-следващ етап. Със заповед от 29.09.2007 г. на Строителен надзор – инж. П.Ж. е констатирано, че забележките по констативен протокол от 19.09.2007 г. са отстранени и строителството на строежа да се продължи съгласно проекта. За обекта е съставен акт обр. 14 приложение 12 към чл. 7 ал. 3 т. 14 – за приемане на конструкцията от 15.12.2007 г. На основание акт обр. 15/06.01.2008 г. за първи етап и акт обр. 15/20.02.2008 г. за втори етап и Окончателен доклад от 06.03.2008 г. на строителния надзор Община Котел издава Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 1/31.01.2008 г. за „Първи етап – игрален клуб и снек бар” и Удостоверение № 6/18.03.2008 г. за „Втори етап – хотел” и към настоящия момент обекта е в експлоатация и изпълнява предназначението си. Вещото лице посочва, че стойността на дренажната система направена около цялата сграда към момента на извършване е на стойност 1094 лв., което включва труд материА. и всичко към момента на извършване 2007г. Вещото лице разпитано допълнително заявява, че за да се оправят недостатъците се наложило конструктора на проекта да прави преизчисления иначе строежа на обекта не можел да продължи. Дренажа не е бил предвиден, но когато са правени основите на първо ниво, в сутерена се видяло, че има подпочвени води и това наложило извършването му със заповед от проектант-конструктора. Технологично дренажа се изпълнявал, когато се правят основите, но с изкоп след това също можело да се направи, затова е допълнен.

Представените по делото писмени доказателства съдът възприе изцяло като допринасящи за изясняване на правно значимите за  решаването на спора факти и обстоятелства. Изслушаните по делото съдебно-икономическа и техническа експертизи, съдът кредитира напълно. Гласните свидетелски показания съдът цени, съобразно останА.те доказателства по делото.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         С оглед предмета на въззивната жалба, с която се обжалва само решението в частта досежно решението на Районен съд по предявения обратен иск, съдът съгласно чл. 269 от ГПК е ограничен от посоченото в жалбата. В частта по първоначалния иск решението, като необжалвано е влязло в сила. Предявеният от въззиваемия ЕТ „Ч.-М.Ч.” обратен иск срещу въззивника „Кристал Дивелъпмънтс”ООД е с правно основание  чл. 258, предл. 2, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и с чл. 78, ал. 1 от ГПК. Предявените обективно съединени искове: главният за неизплатено възнаграждение по договор за изработка и обективно съединените с него акцесорни претенции за лихви и разноски са допустими, тъй като ищецът има правен интерес от водене на настоящото производство, а ответникът е пасивно легитимиран по него. Разгледани по същество, са неоснователни.

Съдът счита, че най-напред следва да коментира възражението на въззивника срещу привличането му като третото лице помагач.

Искането за привличане на въззивника като трето лице-помагач е направено от ответника-въззиваем с искова молба - в определения за това срок по чл. 219, ал. 1 ГПК. Видно от представеното удостоверение за актуално състояние на "Кристал Дивелъпмънтс” ООД това дружество има седА.ще в Република България, адресът му е известен, поради което не е нА.це отрицателното условие за привличането му по чл. 219, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 219, ал. 1 вр. чл. 218 ГПК привличането на трето лице се допуска, когато то има интерес решението по делото да бъде в полза на подпомаганата страна. Неоснователно е възражението на въззивника, че липсвА. материалноправните предпоставки, които дават повод за встъпване и са основание за привличане. Привличането е конституиране на трето лице като подпомагаща страна не по негов почин, а по почин на една от главните страни, и то независимо от неговата воля. В чл. 219 ал. 1 от ГПК се сочат лицата, които могат да бъдат привлечени и те са същите лица, които биха могли по своя инициатива да встъпят в делото като подпомагаща страна. Правото за участие на встъпващия като подпомагаща страна произтича от неговия интерес да бъде постановено решение в полза на подпомаганата страна. Такъв интерес е нА.це тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице, както и когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице, какъвто има и в настоящия случай. Възможността ответникът Ч. да предяви иск за договорно неизпълнение срещу въззивника „Кристал Дивелъпмънтс” ООД обуславя правния му интерес от привличането му като трето лице по делото и първоинстанциооният съд правилно го е конституирал.

От материалноправна страна: като писмено доказателство с исковата молба е приложен заверен препис от договор, сключен на 22.06.2007 г., от който е видно, че страните по делото са сключили такъв за изработка помежду си, съгласно който въззивникът-ответник по обратния иск е възложил на въззиваемия-ищец, да извърши срещу заплащане със свои сили и средства всички СМР по изпълнението на конструкцията /груб строеж/ без покривна конструкция на обект: „Хотел с игрален клуб и снек-бар” в УПИ – І, кв. 65, ЦГЧ гр. Котел, конкретизирани по вид, единични цени и количества в Приложение № 1, съставляващо неразделна част от договора.  Предварителната стойност на обекта, предмет на договора, включваща труд, материА., транспорт, механизация, допълнителни разходи и печалба е в размер на 63 000 евро без ДДС, като възложителя се е задължил да извърши заплащане по етапно по коти с аванс 50% за етапа и доплащане 40% при завършване и подписване на двустранен протокол за приемане и предаване. ОстанА.те 10% се задържат като гаранция, които се възстановяват – 5% при Акт № 14 и 5% при издаване разрешение за ползване. Срокът на изпълнение на поръчката е 4 месеца и започва да тече от датата на предоставяне на договорения аванс за първа кота.

Съгласно ищцовите твърдения, до средата на м. Август 2007 г. първият етап е бил завършен и изпълнителят многократно е канил възложителя да приеме извършената работа и да заплати разликата до договорените 90 % от стойността на етапа, но ответникът не изпълнил задължението си, въпреки, че не направил никакви възражения относно качеството на изпълнението и възложил довършването на строежа на друг изпълнител, с което се отказал от договора. При анА.з на представените писмени доказателства, свързани с изпълнението на този договор, се установява обаче по-различна фактическа обстановка. Видно от представения по делото констативен протокол от 19.09.2007г. по доклад от 05.09.2007г., на осъществяващия строителен надзор инж.П.Ж. до въззивника-възложител К. същия е свикал комисия с участието на Ч., която констатира редица нарушения, а именно: Строителят на обекта не е изпълнил задълженията, предвидени в чл.157 ал.5 – временна ограда и информационна табела; Строежът се изпълнява в нарушение на Наредба № 2 от 2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ; Изискванията на чл.12 от Наредба № 2/2004г. за уведомяване на контролните органи не са спазени; Изискванията по Наредба № 3/2004г. за съставяне на актове и протоколи: бетонов дневник, сертификат и декларации за съответствие на бетона, сертификати за арматурното желязо не са изпълнени; Констатира се, че кота 0+00, е задигната с 0,65 метра; Колона 2 не е изпълнена по проект; Колона 4 е изместена от оста си; Шайба 2 е изместена от оста си; Шайба 6 не е изпълнена по проект; Чакащата арматура на шайби от 1 до 6 не са заложени съгласно проекта; Армировката на плочата на кота 0+00 частично е без покритие; Не са довършени вътрешните стълбища на кота -3.50 метра; Повърхността на бетона е с неравности и десортиран бетон и геометрични отклонения; Изисква се след декофриране на кофража на кота 0+0.0 и 0+0.65, да се извърши нов оглед и състави констативен протокол. Под констатациите в протокола са положени подписите на тримата членове от комисията. На основание чл.18 ал.1 и ал.2 от договора между „Кристал Холидей” ООД и ЕТ „Ч. – М.Ч.” от 22.06.2007г. се уведомява М.Ч., че договора се счита за прекратен и същия се е подписал при дата 19.09.2007г., както и инж. Е.Р., като присъствал. Неоснователни са възраженията на въззиваемия Ч., че се подписал само за уведомен, както и че по-голяма част от нарушенията били формални нарушения за поведение на строителя, извън самото качество на стоителството. От заключението на изслушаната и приета по делото строително-техническа експертиза, се установява, че на основание констативния протокол на 19.09.2007 г. е издадена заповед от 19.09.2007 г. от Строителен надзор – инж. П.Ж., съгласно която този протокол става неразделна част от заповедната книга на обекта и възложителя се задължава да отстрани всички нередности отбелязани в него, като са направени конкретни препоръки за начина на отстраняване на констатираните недостатъци: 1.Да се съгласува колона 2, шайби от 1 до 6 с проектанта по част „конструктивна”; 2. Да се покрие армировката оголена при бетонирането със цименто-пясъчен разтвор 1:1 и се довърши бетонирането на източната страна на плочата над складовото стопанство; 3. Да се изпълни стълбището от кота - 3,50 м. до първа плоча; 4. Да се отстранят неравностите следствие на деформациите на кофража; 5. Оголената арматура на всички бетонови повърхности да се шприцова със цименто-пясъчен разтвор 1:1. Посочено е, че едва след привеждане на обекта, съгласно проектните изисквания, същия ще продължи на по-следващ етап. Вещото лице разпитано допълнително заявява, че за да се оправят недостатъците се наложило конструктора на проекта да прави преизчисления, иначе строежа на обекта не можел да продължи.

Предвид установените факти по делото за изключително некачествено изпълнение на поръчката, въззивния съд намира, че е нА.це вА.дно сключен договор за изработка, който е развален от едната страна на специалното основание, предвидено в чл. 265 ал. 2 от ЗЗД, поради съществени недостатъци, правещи работата негодна за нейното обикновено предназначение. Забележките по констативен протокол от 19.09.2007 г. са отстранени и строителството на строежа е продължило едва след преизчисления на проекта със заповед от 29.09.2007 г. на Строителен надзор – инж. П.Ж.. От събраните по делото доказателства се установява, че въззивникът е отстранил за своя   сметка недостатъците по изпълнението на етапа от протокола и сам е доизпълнил след това дренаж. Едва на 15.12.2007 г. за обекта е съставен акт обр. 14 за приемане на конструкцията, след като договора между страните е бил  вече развален и друга фирма е поела изпълнението.

Поради изложеното следва да се приеме, че между страните не е съставен редовно акт образец 14, съгласно изискванията на раздел IIІ, т. 4 от договора.

Доколкото не е съставен редовно акт образец 14, а ответникът-въззивник изрично оспорва, че ищецът-въззиваем е изпълнил точно задълженията си по договора, в тежест на ищеца е да установи с всички други допустими доказателства пълното и точно изпълнение на възложените с договора от 22.06.2007 г. строително - монтажни работи, което е изрично оспорено от ответника. По делото обаче не са ангажирани такива доказателства.

В тази връзка, следва да се отбележи, че представените фактури № 010 от 29.06.2007 г., № 011 от 02.07.2007 г. и № 12 от 08.08.2007 г., по които фактури на въззиваемия Ч. е платен аванс, съгласно договор за изработка на СМР, от въззивника К. на стойност 58 671,96 лева с ДДС, но не е заплатена според твърденията на ищеца сумата от 18 102,04 лева, не се явяват доказателство за точно изпълнение на задължението на изпълнителя по договора.

Назначената по искане на въззиваемия строително-техническа експертиза е дала заключение, че са извършени коригиращи СМР на първия етап, които са били задължителни заради некачественото изпълнение и се е наложило преизчисления от конструктора на проекта. Дренажната система, за която е спорно между страните, от кого е изпълнена, е на стойност 1094 лв. с включени труд и материА..

          Съгласно заключението на вещото лице по извършената съдебно-икономическа експертиза от общо договорената за този етап сума 75 102,00 лева остава неплатена сумата 16 430,04 лева. /75 102,00 лева–58 671,96 лева/, като стойността на допълнително извършените дренажни работи е 6 672,00 лева. Въззивното дружество заплатило сумата от 5000 лева допълнително. Остава дължима сумата 1672,00 лева. Съгласно заключението на вещото лице общата дължима сума за изпълнените СМР, които не са изплатени на въззиваемия възлизат на 18 102,04 лева. Допълнително разпитан в съдебно заседание вещото лице заявява, че няма акт за строителните работи, приемо-предавателни протоколи или някакви документи доказващи завършване на етапа. Приема, че фирмата е платила и сумите са дължими на база това, което е осчетоводено в счетоводството.

            Доколкото липсват документи за приемане на етапа и заключението в съдебно-икономическата експертиза е въз основа само на това, което е осчетоводено в счетоводството на ищеца, то констатациите в него, които противоречат на останА.те доказателства по делото, не могат да бъдат възприети от съда и съответно базираните върху тези констатации изводи на икономическата експертиза, също не следва да се вземат предвид.

От събраните по делото събрани доказателства на свидетелите: И.А. Ч., Д.А. Ч., Н.Р. Д. и  В.Р.Д. се установява, че действително е имало некачествено изпълнение на СМР.

Свидетелят И.А. Ч. заявявяа, че „имало технически ръководител, нает от софийска фирма -възложител, който им казал, че арматурата не е хубава и трябвало да я подсилят”. Свидетелят Д.А. Ч. „през цялото време имало технически ръководител, който следял за извършените дейности и като направили арматурата имало претенции, че не е подсилена както трябва и се наложило да я подсилват”. Свидетелката Н.Р. Д. заявява, че „ищецът като цяло не се справял с работата си и работил доста некачествено като не изпълнявал и сроковете. Арматурата стърчала поне с един пръст. Наетото техническо лице Ж. недоволствал от работата на фирмата. Ответникът К. му искал документи, но той нищо не предал. Въззиваемият Ч. завършил до първа плоча строителството с видими пропуски и забележки и тя присъствала на подписването на констативния протокол от 19.09.2007г. Заявява, че няма направен от въззиваемия дренаж. Той бил извършен от работниците на въззивника със засмоляване и изолация на стените, като изкопаване покрай стените е имало от преди. Имало технически ръководител на име И. от с.З., който правил забележки за извършените СМР-та. Когато се свА.л кофража били констатирани неравности и нагоре започнала да работи друга бригада. Свидетелката заявява, че лично се качвала да полива плочата и видяла, че има локви, а стълбищата ги правили и разваляли няколко пъти.” Свидетелят В.Р.Д. заявява, че като цяло отначало Ч. уж започнал усилено, но после взел да се забавя, да изпуска графика...заминал в Германия. След това ходил в Турция и ги забавил за около 20 дни с това негово отсъствие, а К. имал срок поет към Общината. Не е виждал протоколи за приемане и предаване на работата на Ч.. Съставил се само един констативен протокол от тяхна страна. За качеството на работата заявява, че били криви колоните, виждА. се железа от кофража и неравности по плочата, която не била качествена. Сградата била задигната с 60-70 см. Спомня си, че имало спор за дренажа и К. довел хора, които му правили хидроизолацията. Било изкопано около сградата и по принцип се слагало чакъл, но не може да каже точно какво е имало. За констативния протокол от 19.09.2007г. заявява, че бил разписан пред него и Ч. не направил възражения. Тъй като плочата била лоша, се наложило след това да се местят колони и да се поставя допълнителна шайба.”

В Заповедната книга представена като доказателство по делото също  са посочени недостатъците, които са отстранени, за да продължи строежа, който поради негодното изпълнение бил спрян, а договорът развален.                 Съдът намира, че е нА.це съществено отклонение от поръчката при нА.чието на данни за криви колони /2 и 4/, които при едно земетресение ще прехвърлят тежестта на цялата констрункция върху останА.те колони и сградата не може да се експлоатира по предназначение, поради което строежа няма как да продължи без съгласието на проектанта наново да се прави преизчисления /съгл. експертизата на вещото лице/, като се  съобрази с изместени от оста си шайби /2 и 6/, и др. недостатъци описани в констативния протокол от 19.09.2007 г.  

Реално извършените до момента СМР са заплатени от възложителя в размер на 58 671,96 лв. по фактури и 5000 лв. дадени на ръка, общо 63671,96 лв., като дренажната система на стойност 1094 лв. с включени труд и материА., не се доказа, че са вложени от ищеца.

          Съгласно приложение 1 към договора за първия етап от строежа количествено-стойностната сметка е 75 102 лв., от които по раздел ІІІ чл. 3 ал. 2 от договора изпълнителят е получил 50 % аванс от 37 551 лв. и допълнително сумата 26 120,96 лв., като предвиденото доплащане от 40% /за сумата 30 040,80 лв./ не е изпълнено за разликата от 3919,84 лв., която не се доказа, че се дължи поради незавършване на етапа и съответно разваляне на договора по чл. 265 ал. 2 от ЗЗД. Не се установи разходите по отстраняването на некачествените СМР да са направени от ищеца. Напротив, в писмена защита пред Районния съд ищецът признава, че „тъй като ответникът по този иск не е посочил точните разходи, които е направил за отстраняване на недостатъците, с оглед възможността за намаляване на възнаграждението, следва да му заплати и останА.те 10%”.

         Съгласно раздел ІІІ чл. 4 от договора между страните останА.те 10% се задържат като гаранция, които се възстановяват - 5% при акт 14 и 5 % при издаване разрешение за ползване. По делото няма представени доказателства от ищеца нито за завършване и подписване на двустранен протокол за приемане и предаване на строежа за първи етап, по чл. 3 ал. 2 от договора, при което липсва основание за изискуемост на остатъка от предвиденото доплащане до 40%, нито издаден акт 14 и разрешение за ползване, по чл. 4 с участие на ищеца и след разваляне на договора, поради некачественото му изпълнение, за да му се изплатят останА.те 10 % задържани като гаранция по договора.

С оглед на изложеното съдът приема, че ищецът ЕТ „Ч. – М.Ч.” не е доказал, че вземането му за оставащата част от дължимото възнаграждение по договора за строителство от 22.06.2007 г., е станало изискуемо.

Предвид това предявеният иск с правно основание  чл. 258, предл. 2, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ, следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

При тези изводи на настоящата въззивна инстанция решението на районен съд в частта, с която е уважен предявеният обратен иск, следва да се отмени, като неправилно и същият да се отхвърли като неоснователен. Предвид неоснователността на главния иск се явяват неоснователни и претенциите на ищеца за заплащане на законната лихва върху главницата по чл. 86 от ЗЗД, както и за разноски.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 700 лв. адвокатско възнаграждение.

Съдът констатира, че по делото не е представена квитанция за внесена държавна такса за въззивното обжалване, която е в размер на 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното обжалване, върху обжалваемия интерес по чл. 18 ал. 1 от Тарифата за държавните такси събирани по ГПК, поради което и на осн. чл. 71 от ГПК следва да осъди ищеца да заплати в полза на Окръжен съд Сливен сумата 360 лв., представляваща дължимата държавна такса.

По изложените съображения и на осн. чл. 271 от ГПК съдът,

 

                                        Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 66 от 20.07.2009 г. по гр.д. № 57 по описа за 2008 г. на Районен съд Котел САМО в частта, с която е уважен предявеният обратен иск от ищеца ЕТ „Ч. – М.Ч.” против ответника „Кристал Дивелъпмънтс” ООД, като е осъден да му заплати сумата 18 102,04 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР, сумата 2 197,09 лв., представляваща законната лихва върху главницата и сумата 1563,08 лв. направени по делото разноски и вместо него ПОСТАНОВИ

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ”Ч.-М.Ч.”, със седА.ще и адрес на управление с. Я., С. област, ул. „Р.” № *, представляван от М.Я.Ч. с ЕГН ********** против „Кристал Дивелъпмънтс” ООД, /”Кристал Холидей”ООД/ ЕИК 131193121, със седА.ще и адрес на управление гр. С., район „Средец”, УЛ.Г.И.” № 6, ет. 3, представлявано от управителя К.А.К., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 258, предл. 2, вр. чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ за сумата 18 102 лв. (осемнадесет хиляди сто и два лева), съставляваща неизплатена част от възнаграждение за изпълнени СМР по Договор за строителство от 22.06.2007 г., както и за заплащане на законна лихва върху главницата, като неоснователен и недоказан.

В останалата част, като необжалвано решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЕТ”Ч.-М.Ч.”, със седА.ще и адрес на управление с. Я., С. о., ул. „Р.” № *, представляван от М.Я.Ч. с ЕГН ********** да заплати на „Кристал Дивелъпмънтс” ООД, /”Кристал Холидей”ООД/ ЕИК *-*****, със седА.ще и адрес на управление гр. С., район „С.”, УЛ.Г.И.” № *, ет. *, представлявано от управителя К.А.К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 700 лв. (седемстотин лева), направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ЕТ”Ч.-М.Ч.”, със седА.ще и адрес на управление с. Я., С. област, ул. „Р.” № *, представляван от М.Я.Ч. с ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт на осн. чл. 71 от ГПК по сметка на Окръжен съд Сливен сумата 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща дължимата държавна такса за въззивната инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: