Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  21.10.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на тринадесети октомври през две хиляди и девета година в състав:

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                              М.Х.

при секретаря М.Л. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 536 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивната жалбата на „ЗММ-С.” АД бул. „Б.Ш.” №* , представлявано от Г.Д.Г., депозирана чрез процесуален представител адв. Е.П. *** против  Решение № 472/ 11.06.2009 г., постановено по гр. дело № 1492/2009 год. на районен съд гр.Сливен.

С това решение са уважени обективно, кумулативно  съединени искове, предявени   от В.  К.К., с ЕГН**********,***, с посочено  правно основание чл.344, ал.1,  от КТ за признаване на уволнението със заповед №17/16.02.2009г. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за периода 10.03.2009г до 01.06.2009г., в размер на 1997,93лв.,   и за присъждане на сумата 360,00лв., представляваща трудово възнаграждение за м. февруари,2009г., заедно със законната лихва, считано от 01.03.2009г., до окончателното й изплащане., както и 173,00лв. разноски по делото.

            В жалбата са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Изложени са съображения за всяко от посочените нарушения, като е цитирана и практика на ВКС по съответните текстове на КТ.

Жалбоподателят счита, че е доказал по делото, че е поискал   обяснения от ищеца, които последния е дал устно чрез началника на цеха. Жалбоподателят   е посочил, че е получил и проучил тези обяснения, чрез началника на цеха, в който е работил ищеца. Счита, че   се е установило по делото, че ищеца е допуснал брак, после е напуснал самоволно работното си място и   не е дал обясненията си писмено.Посочено е, че в частта, с която е уважена претенцията по иска за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа, последният не е доказал периода, в който не е бил на работа и в тази част неправилно е присъдено обезщетение.

Същото становище поддържа и в съдебно заседание.

Моли, да се отмени  решението и се отхвърли претенцията на въззиваемия – ищец  като неоснователна изцяло.

Обжалва  и определение от 24.06.2009 г. постановено по същото дело, с което жалбоподателят като работодател е осъден да заплати по сметка на РС – Сливен д.т. в размер на 189.92 лв. и моли също да бъде отменено.

 

Въззиваемата страна В.К., чрез процесуалния си представител  адв. А. ***  моли да  се остави жалбата без уважение и се потвърди  първоинстанционното решение.

В представената писмена защита са наведени доводи за обоснованост на решението в частта, с която е отменена заповед №17 от 16.02.09 г. и е прекратено трудовото правоотношение на К.. Посочва, че тази заповед не е мотивирана, в нарушение на разпоредбата н чл. 195 ал. 1 от КТ. Работодателят не е изискал и приел лично обясненията на В., с което е нарушил  разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ. Намира, че присъденото обезщетение за оставането без работа е доказано по размер ,  тъй като е било установено, че заплатата на К. е 720 лв. за месеца предхождащ уволнението. Счита, че се установило чрез представената от Бюрото по труда бележка, че ищецът е регистриран като безработен от 10.03.09 г. и към момента на приключване на съдебното дирене посещавал ДБТ и  полагал подпис, което е било установено с представения регистрационен картон. Тези годни, относими и допустими доказателства не били оспорени пред РС – Сливен. Счита, че присъдените разноски и такси по делото са съобразени с разпоредбите на ГПК. Моли да се потвърди обжалваното решение изцяло, включително и  това за присъдената държавна такса.

 

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че със заповед №17 от 16.02.2009 г. на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ във вр. чл. 178 т. 4 от КТ - /произведена некачествена продукция/ трудовото правоотношение на В.К. е било прекратено, считано от 16.02.09 г. 

Повод за издаване на тази заповед е било представена докладна записка с вх. №33 от 12.02.09 г. от която се установило, че ищецът е допуснал некачествена продукция.

Преди да издаде заповедта изпълнителният директор на „ЗММ-С.” АД не е изискал писмени обяснения от работника. Работодателят е разпоредил началник – цеха, в който работи въззиваемият – ищец да му поиска обяснение относно допуснатите дефекти на  струга, който не е бил приет поради установяването на тези дефекти. Началник- цеха е разговарял В., както му е било разпоредено, но не е поискал писмени обяснения от същия, които да бъдат предоставени пряко на работодателя. „Директорът ми каза: „ - Намери В. и му искай обяснения”. Това беше на  единадесети следобед. В. беше напуснал работа и не го намерих . Беше заминал без мое разрешение. За напускане на завода се издава  служебна бележка, която се подписва от Началник-цеха или зам. Началник – цех и тогава може да напусне. Заместник – Началника е брат на ищеца. ...- Аз предадох разговора на директора това беше следващия ден преди обяд – 12.02.2009 г. Събранието беше към 13 часа на същия ден – 12.02.2009 г. ”. /арг. свид . Т.в с.з. проведено на 01.06.09 г. по гр. д . №1492/09 г . на РС – Сливен.

По делото е била представена служебна бележка №812 от 10.03.2009 г. от която е видно, че „за времето от 10.03.2009 г. до 10.03.2009 г. В.К.К. е бил регистриран като лице търсещо  работа”. Той има подписи на регистрационна карта с №44320/10.03.2009 г., на която има положени подписи на 27.05.2009 г. /арг. л. 21 от гр.д. №1492/09 г. на РС – Сливен/. Този регистрационен картон е представен в с.з на 01.06.2009 г. В което съдебно заседание е приключило производството по делото.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

Претенцията е от обективно съединени искове предявени с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,2 и 3 от КТ.

Претенцията в частта й, за признаване на уволнението на работника за незаконно и неговата отмяна, се приема за основателно и следва да бъде уважена. Законодателят е предвидил,  че при прекратяване на трудов договор работодателят е длъжен да покаже законосъобразността на прекратяването. Правните норми, с които са регламентирани взаимоотношенията между работодател и работник при налагане на дисциплинарно  наказание уволнение са императивни и съдът служебно следи за установяване на допуснато нарушение от работодателя при налагане на такова наказание. В конкретния случай заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца е немотивирана, не е посочено за какво нарушение, когато е извършено то, кой го е извършил и на коя законова разпоредба на чието основание се налага наказанието. /арг. чл. 195 ал. 1 от КТ/

Работодателят е посочил в процесната заповед само разпоредбата на чл. 330 ал. 2 от КТ, което е във вр. чл. 187 т. 4 от КТ. Няма посочено конкретно наказание за установеното нарушение на трудовата дисциплина – произвеждане на некачествена продукция. След като работодателят не е изпълнил изискването на законодателя отразено в разпоредбата на чл. 195  ал. 1 от КТ заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

В съответствие с разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от КТ преди да постанови заповед за дисциплинарно наказание работодателят е задължен изрично „да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства”.Докаазтелства за извършване на тази действия от работодателят по делото няма представени. Този факт категорично се приема за установен  по делото. Твърдението на жалбоподателя, че работодателят е изискал от работника обяснения чрез прекия ръководител –началника на цеха е установено по делото. Но категорично работодателят не е изслушал работника и няма доказателства последният да е бил уведомен, че следва да представи писмени обяснения, за да може след това работодателят да събира други доказателства, на които да извърши преценка преди наложи дисциплинарно наказание. При това положение, в съответствие с разпоредбата на чл. 193 ал. 2 от КТ след като работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание без да разглежда спора по същество. Не се приема поради неустановеност по делото, че работодателят не е изпълнил тази разпоредба „по вина” на работника. Твърдението, че последният няколко дни след установяване на нарушението и разговора с началник – цеха не е бил на работа, не е категорично установено по делото. За това твърдението на работодателят, че е изпълнил задължението си и е поискал  обяснения от работника не може да бъде споделено. То не се подкрепя от доказателствата по делото.

След като заповедта за уволнението на работника е незаконосъобразна, претенцията в частта за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „шлосер – монтьор” в цех 03 в „ЗММ-С.” АД, се явява основателна и следва да бъде уважена.

 Не се подкрепя от доказателствата по делото и твърдението, че работникът не е установил по безспорен начин периода през който е останал без работа. Установено е по делото, че той се е регистрирал в БТ на 10.03.2009 г, има положен  подпис на регистрационната си карта и за месец май 2009 г., а производството по делото е приключило през м. юни / последно с.з е проведено на 01.06.2009 г./ С обжалваното решение фактически е присъдена сумата, представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, точно за периода от 10.03.09 г. до 01.06.2009 г., през който период има доказателства, че ищецът е бил без работа, които не са оспорени.

Твърдението на жалбоподателя, че не е бил представен документ от ТД „НАП” установяващ, че ищеца е останал без работа не може да бъде споделено. Съдът с определение е разпределил доказателствената тежест и жалбоподателя  след получаване на исковата молба с приложенията не е поискал изрично да се представят и други доказателства във връзка оставането на ищеца без работа през посочения период. Съдът е присъдил обезщетение за оставане без работа  само за месеците, през които ищеца е положил подпис пред Бюрото на труда, че е безработен. / арг. цитираната бележка и регистрационна карта от Бюрото по труда/.

 

Жалбата е неоснователна в частта, с която се обжалва определение от 24.06.2009 г., постановено по същото дело, с което жалбоподателя като работодател е осъден да заплати държавна такса, която е съобразена  по размер с уважените части на претенцията. Съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. След като законодателя е освободил работника и той не плаща такси и разноски по  трудови дела,  правилно и в съответствие с разпоредбите на КТ и ГПК, съдът е определил дължимата държавна такса, която работодателя следва да заплати по делото, съобразно уважената част от претенциите. По тази причина твърдението на жалбоподателя, че трябва да плати по сметка на РС – Сливен държавна такса в размер на сумата 189.92 лв. е  несъстоятелно, неправилно, незаконосъобразно и не се споделя от тази инстанция.

 По тези съображения се приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Настоящата инстанция споделя правните изводи, отразени от РС – Сливен в обжалваното решени, които са съобразени с правните норми, регламентиращи взаимоотношенията между работодател и работник по КТ . Не се установи по делото, при разглеждане на спора и постановяване на обжалваното решение, да са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, водещи до отмяна на решението.

При този изход на спора  на жалбоподателя не се дължат разноски,  а въззиваемия не е претендирал и доказал такива.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                    

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 472./11.06.2009г. и Определение от 24.06.2009 г., постановени по гр.д. № 1492/2009г. на РС – Сливен.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаване на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: