Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е  

 

гр. Сливен, 27.10.2009 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети Октомври  през 2009 год. в състав:

                                                 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

М.Х.

 

          при участието на секретар М.Л., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Х. *** по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе съобрази следното:

          Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК, /в сила от 01.03.2008 г./

          Образувано е по въззивна жалба от „ЗММ-С.” АД, представлявано от Г.Д.Г., чрез пълномощника си адв. Е.П. *** против решение по гр.д. № 1568/2009 г. на СлРС, с което е обявена за незаконосъобразна издадената от Изпълнителния директор на въззивното дружество Г. Г. заповед № 23/16.03.2009 г. за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия И.Г.Г.. Сочат се пороци за незаконосъобразност и неправилност на решението, което се обжалва изцяло. Счита се, че неправилно съдът не уважил искането за събиране на писмени доказателства относно съкращаване на щата, като липсвал изрично посочен 7 дневен срок за представяне на доказателства относно тези твърдения. Сочи се, че е налице такова новоутвърдено щатно разписание в сила от 27.10.2008 г., съгласно което щатните бройки на длъжността „общ работник” са намалени от 10 на 5 и процедурата по съкращаване на щата е проведена съгласно изискванията на чл. 329 от КТ за подбор на работниците при определяне на тези за съкращаване. На второ място посочва, че обстоятелството, че въззиваемия се е регистрирал в Бюрото по труда не установявало, че същият е останал незает по трудово правоотношение, а представената служебна бележка удостоверявала само, че лицето се е регистрирало на трудовата борса и търси работа. Счита, че не е доказан факта, че ищецът е безработен и търпи вреди от оставането си без работа. Моли да се отмени решението на СлРС, както и да се допуснат като писмени доказателства по делото Протокол № 68/24.10.2008 г. на СД на ЗММ-С., както и справка изх.№ 770/09.06.2009г.

          По делото е постъпило възражението против въззивната жалба от пълномощника на И.Г.Г. – адв. С., в което се сочи, че правилно първоинстанционния съд не е приел писмените доказателства като просрочени. Освен това счита, че същите нямат отношение към спора, тъй като не е спазена законовата процедура при уволнението, поради съкращаване на щата и намаляване обема на работа спрямо въззиваемия, за който  предвид заболяванията му законът изисква провеждането на специална процедура за уволнението му на посочените основания, като се ползва от закрила от такова уволнение, регламентирана в чл. 333 от КТ. Счита, че правилно съдът е приел за доказан иска за присъдени обезщетения като обстоятелството, че не работи и няма сключен договор се установило от служебната бележка, издадена от Бюрото по труда като официален документ, удостоверяващ посоченото в него. Моли да се приеме като писмено доказателство Справка на трудовите договори за процесния период издадена от ТД на НАП –  гр.Сливен. Моли да се остави въззивната жалба без уважение и се потвърди решението на РС изцяло като правилно и законосъобразно.

          Съдът с определение от 11.09.2009г. е извършил проверка на допустимостта на жалбата, съгласно чл. 267 ал.1 от ГПК и е констатирал, че същата е допустима. Допуснати са представените от въззивното дружество писмени доказателства – Протокол № 68/24.10.2008г. и Справка изх. № 770/09.06.2009г. Допусната е и представената от въззиваемия като писмено доказателство Справка за трудовите договори, издадена на 27.07.2009г. от ТД на НАП – гр.Сливен.

          В съдебно заседание за въззивното дружество  „ЗММ-С.” АД се явява адв.П., която поддържа въззивната жалба само по т.2 относно неустановяване факта за настъпили вреди от прекратяване на трудовото правоотношение. Заявява, че няма доказателствени искания. Изявява съгласие да бъде заплатено обезщетение за четири месечен размер от датата на уволнението – 16.03.2009г. до 27.07.2009г. Счита, че видно от представената Справка от НАП действително не са отразени трудови договори до 27.07.2009г. Заявява, че няма изрично пълномощно за сключване на спогодба и моли съда да се произнесе с решението в този смисъл за размера, до който са постигнали съгласие, както и да се присъдят разноски съобразно изхода на спора.

          В съдебно заседание  въззиваемия И.Г.Г.  се явява лично и с адв.С., която оспорва жалбата. Заявява, че няма да сочи други доказателства. Сочи, че след като не се поддържа жалбата, в частта относно незаконното уволнение  и основанието на което е направено, относно размера на присъденото обезщетение - няма претенции да бъде изплатено до дата 27.07.2009г. и претендира разноски по делото.

          На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

          На основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът пристъпи към разглеждане на спора по същество в рамките на предмета лимитиран от подадената жалба, при което, извършвайки анализ на събраните пред двете инстанции доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:

          Видно от представения по делото трудов договор № 07/12.03.1997 г. И.Г.Г. е работил по трудово правоотношение във въззивното търговско дружество „ЗММ-С.” Ад – гр.Сливен на длъжност „общ работник”.

          Съгласно щатно разписание на „ЗММ С.” АД – гр.С. към 25.04.2008г. за длъжността „общ работник” са предвидени 10 щатни бройки. С щатно разписание, утвърдено от Председателя на СД на дружеството, в сила от 27.10.2008 г. са предвидени за длъжността „общ работник” 5 щатни бройки.

          На 12.02.2009 г. със заповед № 14/10.02.2009г. е назначена комисия, която е извършила подбор на работниците, заемащи длъжността „общ работник” в „ЗММ С.” АД – гр.С.. Резултатите от подбора са отразени в протокол от 12.02.2009г., подписан от членовете на комисията. Подборът бил извършен между 8 работника на длъжността „общ работник”, сред които и въззиваемия. Комисията е оценила 8-те работника по критериите: качествено изпълнение на работата; бързина на изпълнение на работата; срочност на изпълнение на работата; адаптивност към нови методи и похвати на работа; спазване на технологичните правила и възможност за промяна на работното място и работа по същата професия. Общата оценка получена от въззиваемия по посочените критерии е 7 точки – като получил най-нисък брой точки измежду участващите в подбора.

          На 13.02.2009г. била проведена среща между работодателя и ръководството на синдикалните организация КНСБ и КТ”Подкрепа” при „ЗММ-С.”АД – гр.С.. Страните са споразумели да бъдат освободени на основание чл. 328 ал.1  т. 2 и т.3 от КТ – съкращаване на щата и намаляване обема на работа и на основание чл. 329 от КТ – извършен подбор по професии  18 бр. работници и служители в „ЗММ-С.” АД – гр.С., сред които и въззиваемия.

          На 12.02.2009г. въззиваемия подписал декларация по образец относно болестите, определени в Наредба № 5 от 1987г., като посочил изрично в нея, че боледува от исхемична болест на сърцето и захарна болест.

          На 16.02.2009г. на въззиваемия било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на срока му  - 30 дни.

          Със заповед № 23/16.03.2009г. на Изпълнителния директор на дружеството е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия считано от 16.03.2009г. на основание чл. 328 ал.1 т.2 предл.2 и т.3 от КТ – съкращаване на щата и намаляване обема на работа. В заповедта като причини за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени: изтичане срока на предизвестието, ново щатно разписание, влязло в сила на 27.10.2008г. и драстично намаляване на производствените поръчки. Заповедта е връчена на И.Г. на 16.03.2009г. лично срещу подпис.

          По делото е представено експертно решение № 843/07.03.2007г. на ТЕЛК – Сливен по повод преосвидетелстване, от което се установява, че на И.Г. са определени 70 % трайна неработоспособност. Датата на инвалидизирането е била 18.04.2006 г. а срокът на инвалидността е до 01.03.2010 г. Водещата диагноза, която е посочена е „Инсулинозависим  захарен диабет”, а останалите заболявания са:„Диабетна макроангиопатия. Диабетна полиневропатия. ХИБС. Състояние след преживям ИМ. Ритъмни нарушения – предсърдно мъждене ХЗСН ІІ ФК по НИХА”. Посочени са противопоказни условия на труд. Решението на ТЕЛК – Сливен е приложено към личното трудово досие на въззиваемия във въззивното дружество. Няма представени доказателства и пред въззивната и пред първата инстанции работодателят да е искал предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Областна инспекция по труда – гр. Сливен за прекратяване на трудовото правоотношение с въззиваемия.

          Размерът на брутното трудово възнаграждение на И.Г.Г. *** 2009 г. е 309.60 лв.

          Въззиваемият е регистриран като безработен в Дирекция „ Бюро по труда” – Сливен на 18.03.2009г. Съгласно Справка за трудовите му договори издадена от НАП – ТД – Сливен към 27.07.2009г.  няма данни да е сключвал нови трудови договори и да е трудово ангажиран.

          Съгласно протокол № 68/24.10.2008г. на „ЗММ-С.” АД – гр.С. е взето решение от Съвета на директорите  за преглед и съкращаване на трудоустроени над 50 % трудоспособност – пенсионирани по болест, като изключение да се прилага само за работни места със значимост за фирмата и нямащи алтернатива към момента. Съгласно Справка за произведените машини „ЗММ-С.”АД за периода от 01.02.2008г. до 01.06.2009г. количеството е намаляло променяйки се от 83 на 5 броя.

          Горните факти съдът установи след преценка на всички събрани по делото доказателства,  съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК.

          Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

          Предявеният иск с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3, във вр. чл. 225 ал.1 от КТ, за признаване на уволнението на незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на обезщетение за оставане 6 месеца без работа.

          С оглед изявлението на пълномощника на въззиваемото дружество, че не поддържа въззивната жалба освен в частта, относно обезщетението, както и предвид обстоятелствата, че няма подадена въззивна жалба от ищеца, съдът намира, че следва да се произнесе  само в рамките на обжалваната част на решението по отношение на размера на обезщетението, с което е сезиран.

          В останалата част, с която е признато уволнението за незаконно и отменена процесната заповед, както и възстановен въззиваемия на заеманата длъжност, като необжалвано решението на РС е влязло в сила.

          С оглед основателността на предявения иск по чл. 344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ е основателен и обусловеният от него иск по чл. 344 ал.1 т.3, във вр.с  чл. 225 ал.1 от КТ.

          Предявеният иск по чл. 344 ал.1 т.3, във вр. чл. 225 ал.1 от КТ е такъв за вреди, като вредата се характеризира като пропускане на ползи и се съизмерява с пропускането от страна на служителя или работника да получи трудово възнаграждение за периода  на оставане без работа, за не повече от 6 месеца. Релевантна в случая е незаетостта на служителя или работника по трудово правоотношение, като реализирането на доходи по друг начин е неотносимо при определяне размера на вредата.

          Причинната връзка за оставането на въззиваемия без работа предвид основателността на предявения иск за незаконност на уволнението е безспорно установена. Възможността на въззиваемия да престира своя труд, срещу което да получи трудово възнаграждение е преустановена именно поради  уволнението, а не с оглед  друг факт.

          Основният спор между страните е свързан със срока, за който въззиваемия следва да получи обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, а оттук и за размера на предявения иск.

          Фактът на оставане без работа е в доказателствена тежест на въззиваемия, като по надлежния ред по делото се установява, че е останал без работа за периода от 16.03.2009г. до 27.07.2009г.

          Съгласно представената Справка за актуално състояние на всички трудови договори на въззиваемия към 27.07.2009г. същият не е ангажиран по трудово правоотношение и няма регистрирани нови трудови договори в НАП.

          Съгласно служебна бележка от Бюрото по труда въззиваемия е регистриран като безработен от 18.03.2009г. като търсещо работа лице по постоянен и настоящ адрес в гр.Сливен.

          Съдът приема за установено обстоятелството, че въззиваемия е останал без работа в резултат на уволнението за периода след уволнението от дата 16.03.2009г. до 27.07.2009г. Следователно за този период от време следва работодателя да заплати обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ.

          Съгласно разпоредбата на чл. 228 ал.1 от КТ за определяне размера на обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ се взема брутното трудово възнаграждение, което работника е получил за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Размерът на брутното трудово възнаграждение на въззиваемия за месеца предхождащ уволнението м. февруари 2009г. е 309.60 лв. Въз основа на него съдът следва да определи обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ, който за периода от 16.03.2009г. до 27.07.2009г. е в размер на  1 238,40 лв.

          Тъй като въззиваемият не е обжалвал решението на СлРС нито по отношение на главния иск, нито по отношение размера на обезщетението, въззивният съд не може да влошава положението на жалбоподателя съгласно чл. 271 ал.1 предл.2 от ГПК, след като решението не е обжалвано от другата страна.

При това положение въззивния съд намира, че следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, с която е осъден да заплати обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за периода от 16.03.2009г. до 18.06.2009г. /за три месеца/ в размер на сумата от 928.80 лв., до който размер исковата претенция е уважена, а в останалата част до пълния претендиран размер от 2 040 лв. е отхвърлена  като неоснователна и недоказана.

С оглед изхода на спора и заявените от двете страни претенции за разноски се явяват основателни тези на въззиваемия, но тъй като пред настоящата въззивна инстанция документи за такива не са представени и съда не следва да се произнася.

Предвид гореизложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, съдът

 

                                     Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 565 по гр.д. № 1568/2009 г. на СЛРС в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА „ЗММ-С.”АД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Б. ш.” № *, ЕИК ***, представлявано от изпълнителния директор Г.Д.Г. да заплати на И.Г.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 928,80 лв. /деветстотин двадесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението, извършено със Заповед № 23/16.03.2009 г., за периода от 16.03.2009 г. до 18.06.2009 г., като правилно и законосъобразно.

В останалата му част като необжалвано решението е влязло в сила.  

 

Решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: