РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 13.11.2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети октомври 2009 г. в състав:

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря Е.Х. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева въззивно гр. дело № 542 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е въззивно, по реда на глава ХХ от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба срещу решение № 564 от 14.07.2009 г. по гр.д. № 791/2009 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е признато за уста­новено по отношение на ответника „В. и к.я” ООД – С., че ищцата Ю.И.Б. не му дължи сумата от 536,48 лв., представляваща цена на консумирана питейна вода за периода от 30.12.1999 г. до 31.07.2007 г. вкл., ведно с мораторна лихва за забава, изтекла върху нея към 08.08.2007 г. в размер 193,33 лв., законната лихва върху нея от 24.09.2007 г. до окончателното изплащане, както и разноски за издаване на изпълнителен лист в размер 16,10 лв., като задълже­нието за периода до 31.05.2004 г. вкл. е погасено по давност, а за периода от м. септември 2004 г. до м. юли 2007 г. – поради плащане.

Решението е обжалвано от ответницка „В.И К.” ООД, който в жалбата заявява, че решението е материално и процесуално незаконосъо­бразно, неправилно и необосновано; иска се отмяната му и присъждане на разноски.

Не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В съдебно заседание въззивникът се представлява от пълномощник (юрискон­султ) и поддържа жалбата си, като излага съображения за това, че този вид задълже­ния не са за периодични плащания и се погасяват с петгодишна давност. Въззивае­мата се представлява от пълномощник, който изразява становище, че решението е правилно.

            Жалбата е подадена в срока за обжалване и е допустима.

            Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК. Ищцата твърди, че не дължи сумата, за която с определение на Сливенския районен съд от 25.09.2007 г. е допуснато издаване на изпълнителен лист на основание чл. 237, ал. 1, б. „к” срещу нея в полза на „В.И К.” ООД за сумата 536,48 лв., представляваща цена на питейна вода за периода 30.12.1999 г. – 31.07.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 24.09.2007 г., както и мораторна лихва в размер 193,33 лв. и разноски по делото в размер 16,10 лв. Според ищцата задължението за периода до м. семтември 2004 г. е погасено с тригодишна давност като периодично задължение, а за периода след това – чрез плащане от нея по банковата сметка на дружеството.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Ищцата е наемател на общинско жилище в гр. С., кв. „К.” *-*-*. За периода 30.12.1999 г. – 31.07.2007 г. доставчикът „В.И К.” ООД и е начислил сумата от общо 536,48 лв., представляваща стойността на доставената питейна вода в това жилище (представена е и справка за задължението по месеци).

С молба от 24.09.2007 г. „В и К” ООД е поискало от Сливенския районен съд издаване въз основа на извлечение от сметки на изпълнителен лист за това задълже­ние, заедно с лихва за забава в размер 193,33 лв., начислена към 08.08.2004 г., както и законната лихва, считано от датата на подаване на молбата. С определение от 25.09.2007 г. съдът е допуснал издаване на изпълнителен лист.

Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 1114/2007 г. на частен съдебен изпълнител Павел Георгиев.

С нареждане от 27.02.2009 г. ищцата е внесла по сметката на „В и К” ООД сумата от 400 лв., а като основание за внасяне е отбелязала „питейна вода и лихва от 31.06.2004 г. до 31.07.2007 г.”.

След получаването на сумата „В и К” ООД я е превело на съдебния изпълни­тел, който я е разпределил по следния начин: 51,91 лв. – такси и разноски на частния съдебен изпълнител, 60 лв. – разноски по изпълнителното дело, 16,10 лв. – разноски по издаването на изпълнителния лист, 193,33 лв. – мораторни лихви, а остатъкът от 79,56 лв. е отнесен към задължението за периода декември 1999 г. – март 2001 г.

Горните факти не са спорни между страните и се установяват от писмените доказателства по делото, а начинът на разпределение на сумите от съдебния изпъл­нител – от заключението на назначената съдебноикономическа експертиза. Не се спори за размера на начисленото задължение.

Въз основа на изложените факти съдът намира от правна страна следното:

Прието е задължението за заплащане на доставената питейна вода да се отчита и заплаща на равни – месечни – периоди. Действително съдебната практика не е на едно мнение, но настоящият състав намира, че този вид задължения се обхващат от понятието за задължения за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” от ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност, която се прекъсва с молбата за издаване на изпълнителен лист, т.е. погасено по давност е задължението за периода преди м. септември 2004 г. в размер 222,06 лв. Непогасеният по давност размер на главницата остава 314,42 лв.

Другият въпрос от решаващо значение за изхода на делото е въпросът прило­жим ли е чл. 76, ал. 1 от ЗЗД към спорното задължение, т.е. налице ли са няколко еднородни задължения, или задължението е само едно. Според настоящия състав не следва да се счита, че сумата, дължима за определен произволен период, представ­лява отделно задължение. Под няколко задължения следва да се разбират самостоя­телни задължения, произтичащи всяко от отделен фактически състав. В случая задължението е едно и за него чл. 76, ал. 1 не се отнася. В такъв случай, след като липсва друго правило към кой период да се отнасят платените суми, недостатъчни за покриване на цялото задължение, логично е (макар и извън правилото на чл. 76, ал. 1) те да се отнасят към най-старите периоди. Без значение е и че за част от периода е била изтекла вече погасителната давност, тъй като позоваване на давност може да се извърши само пред съд, а не извънсъдебно. Ако длъжникът желае, без да плаща погасените по давност суми, да продължи занапред да се издължава на кредитора само за непогасените, но не може да се споразумее с него за това, той следва да предяви отрицателен установителен иск за погасената по давност част от задължението, в противен случай всички негови плащания следва да се прихващат към сумите, дължими за най-стария период.

Правилото, че от всяка платена сума се прихващат първо разноските, вкл. разноските по издаването на изпълнителния лист и по принудителното изпълнение, важи и тук.

При това положение сумата от 314,42 лв., представляваща главница за периода септември 2004 г. – юли 2007 г. остава непогасена нито чрез плащане, нито по давност. При разпределението, извършено от съдебния изпълнител, е погасена начислената към 08.08.2007 г. мораторна лихва върху цялото задължение.

Крайните изводи на двете инстанции в частта относно главницата от 314,42 лв. не съвпадат и за тази част решението сладва да се отмени, като разноските на двете страни се разпределят пропорционално.

По тези съображения и на основание чл. 272 от ГПК съдът

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 564/14.07.2009 г. по гр. дело № 791/2009 г. на Сливенския районен съд в частта за разликата над 222,06 лв. до 536,48 лв. главница ведно със законната лихва, считано от 24.09.2007 г., като вместо това

ОТХВЪРЛЯ иска на Ю.И.Б. ***, ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на „В.И К.” ООД – гр. Сливен, ул. „Шести септември” 27, че ищцата не дължи на ответника сумата от 314,42 лв., представляваща цена за консумирана в жилището в кв. „К.” *-*-* питейна вода за периода 30.09.2004 г. – 31.07.2007 г. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2007 г.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Отменя решението в частта му за разноските за първата инстанция, които „В. и к.” ООД е осъдено да заплати на Ю.Б., за разликата над 193,90 лв. до 391,50 лв.

Осъжда „В. и к.” ООД да заплати на Ю.И.Б. сумата 105,37 лв., представляваща направени от нея разноски във въззив­ната инстанция.

Осъжда Ю.И.Б. да заплати на „В. и к.” ООД сумата 144,60 лв., представляваща направени от дружеството разноски (държавна такса и юрисконсултско възнаграждение) в двете инстанци.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.