Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 299

 

гр. Сливен, 09.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря К.И. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 557  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се развива по  чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба срещу решение №477/09.07.2009г. по гр.дело № 167/2009г. на СлРС, с което е осъдено дружеството – въззивник, съответно ответник в първоинстанционното производство, да заплати на въззиваемия сумата от 1464,04 лева, представляваща обезщетение при командировка по чл.215 от КТ и сумата от 54 лева, представляваща обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен отпуск за пет работни дни, като първият иск, в останалата му част до пълния му размер, е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В жалбата се твърди, че решението в неговата осъдителна част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, а освен това е и необосновано. Съдът приел, че командированият е изпълнил всички свои задължения по Наредбата за служебните командировки – представил в законния срок доклад за изготвената работа и е приел, че липсата на изготвен и предаден на работодателя финансов отчет не бил нужен, тъй като ищецът бил получил авансово само сумата от 150 евро, които по-късно били удържани. Сочи се, че тези изводи са незаконосъобразни и необосновани. Неправилно съдът е приел, че авансово платените суми са само 150 евро. Средствата, които дружеството превело включвали основната заплата и авансово командировъчни. За оправдаването им е бил длъжен да представи финансов отчет. Неправилно е и становището на съда за представянето на доклад по чл.38 от Наредбата. Отбелязванията на гърба на командировъчната заповед не могат да се приемат като доклад. Освен това определените по Наредбата дневни от 35 евро е следвало да се намалят, тъй като било установено, че френският работодател е осигурявал храна, за което е удържал суми от възнаграждението за ответното дружество. Неправилно било решението и в частта, касаеща обезщетението за неползван отпуск. Това обезщетение било изплатено, което се установява от ведомостите. Поради това се иска да бъде постановено ново решение, с което да се отмени атакуваното и да бъдат отхвърлени претенциите.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. С него се оспорва въззивната жалба и се изразява становище, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли то да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се, че при командироването работодателят не е спазил процедурата. Не е имало организирано хранене на работниците.Не са направени доказателствени искания.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивникът, редовно призован, не се явява, явява се процесуален представител – адвокат, който поддържа подадената въззивна жалба. Излагат се аргументи свързани с липсата на доклад и финансов отчет. Твърди се, че след като ищецът не е изпълнил своите задължения по Наредбата, няма право да получи и обезщетението.Освен това било установено и предоставянето на храна.

В с.з. въззиваемият се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа изложените съображения в отговора и иска решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Нормата на чл.215 от КТ сочи, че при командироване работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. Условията са уредени с НСКСЧ. В издадената въз основа на нея заповед изрично е посочен размерът на дневните – 35 евро. В конкретния случай, както е констатирал и районният съд, се спори относно дължимостта на сумата. Това са и основните доводи, залегнали в жалбата. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. В нормативния акт – Наредбата, е въведено изискването в 10-дневен срок от завръщането си лицата или ръководителите на делегации, командировани от ведомства, да представят на съответния ръководител, издал заповедта, или на определено от него длъжностно лице доклад за извършената работа. Не е въведено изискване този доклад да бъде на специална бланка, поради което и написаният в бланката на командировъчна заповед следва да се приеме като изготвен и представен в срок. Това е не само задължение на командирования, но и право на работодателя да го изисква от него.

Второто възражение е свързано с непредставянето на финансов отчет. От доказателствата по делото е установено, че ищецът е получил авансово сумата от 150 евро, която е била приспадната от работодателя при превода на сумите за възнаграждение. Наредбата въвежда изискване отчетът за изразходваната валута по образец, утвърден от министъра на финансите, да се представи от командированото лице в звеното за финансово-стопански дейности в 14-дневен срок от завръщането. Очевидно изискването има за цел възстановяване на получената валута, което обаче в конкретния случай е било сторено от работодателя. Констатациите в протокола на ТД на НАП - Сливен от 15.05.2009г. не се разминават с установените по делото обстоятелства, а изведените в тях изводи не могат да са задължителни за съда.

Противоречи със събраните по делото доказателства твърдението, че сумата за командировъчни следва да бъде намалена, тъй като било установено, че френският работодател е осигурявал храна, за което е удържал суми от възнаграждението за ответното дружество. Относителният дял на отделните компоненти в размера на дневните пари за целите на определянето на намалените размери дневни пари при поемане на част от разходите от приемащата държава или организация е, както следва: за хранене, включително: обяд - 35 на сто; вечеря - 35 на сто; други разходи - 30 на сто – чл.18 ал.3 от Наредбата. Предоставянето на „някакви” хранителни продукти за няколко дни не може да се приеме за пълноценно изпълнение на изискването за предоставяне на ежедневен обяд през целия период на командироване, което да доведе до извод, че определената сума за командироване следва да бъде редуцирана.

При определения размер на дължимото обезщетение съдът се е съобразил с представеното по делото експертно заключение и не е допуснал нарушение, което да налага отмяна на постановения акт.

Законосъобразни са и изводите на съда по отношение на претенцията по чл.224 ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползувания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Не се установява от доказателствата работодателят да е изплатил това възнаграждение.

Така щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Пред тази инстанция страната е претендирала разноски, но не е доказала, че е направила  такива, поради което не следва да се присъждат.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №477/09.07.2009г. по гр.дело № 167/2009г. на Сливенския районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: