Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.С., 28.12..2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         С.ският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                    МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря П.С. като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 558 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв. П., в качеството й на процесуален представител на „ЕКСТРАНС”ООД , със седалище гр. С., бул. „Ц.” № *, ет. * ап. *против решение  № 595/13.07.2009 г. по гр. д. № 599/2009 г. на СлРС, с което  са били отхвърлени като неоснователни и недоказани депозираните от въззивника против „МАКРОКОМ”ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул „Г. И.” № * искове с правно основание чл. 361 ал. 1 във връзка с чл. 288 от ТЗ, във връзка с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1560 лв. по договор за спедиция  и с правно основание чл. 294 ал. 1 от ТЗ за заплащане на мораторна лихва за забава в размер на 300 лв. за периода от 15.12 .2007 г. до 13.02.2009 г., като неоснователни  и недоказани. С обжалваното решение въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата страна деловодни разноски в размер на 300 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че  обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а освен това и необосновано. Сочи се, че съдът  не е съобразил всички представени по делото доказателства, като по този начин неоснователно е приел, че наличието на специдионен договор не е доказано. Твърди се, че страните по спедиционния договор, извършването на превоз на товар по направленията, посочени в исковата молба и издадената впоследствие фактура № 10415/15.12.2007 г. сочат, че между страните е бил сключен спедиционен договор. Твърди се, че е било налице реално изпълнение на спедиционния договор и че въззиваемата страна е получила  стоката, предмет на този договор, както и съпътстващите я документи. Освен това се сочи, че съдът е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила като не е допуснал до разпит исканите от страната свидетели и като не е задължил  въззиваемата страна да представи оригинала на международната товарителница.  Моли се обжалваното решение да бъде отменено, да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

По въззивната жалба е депозиран отговор от адв. А., с който същата оспорва жалбата и изразява становище за нейната неоснователност. Посочва, че правилно съдът на основание представените доказателства е приел , че липсват данни за сключен специдионен договор между страните, тъй като не се било установявало наличието на нито един от елементите на спедиционния договор, а именно не се установявало, че възиваемият е възлагал на въззивника поръчка за спедиция,нито е правил заявка до него за превоз, нито е поемал задължение за заплащане на  договор за превоз.  Освен това се сочи, че с отговора си към исковата молба е оспорил наличието на спедиционен договор, като е отрекъл това и е оспорил фактура№ 10415/15.12.2007 г. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено и да  бъдат присъдени деловодни разноски.

В с.з. въззивникът поддържа жалбата си, претендира деловодни разноски.

В с.з. въззиваемата страна, чрез адв. А., оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор по нея и претендира присъждане на разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна: От представената по делото заявка за транспорт на 25.10.2007 г. се установи, че въззивната страна „ЕКСТРАНС” ООД  е заявила транспортирането на товар – машина GENERAL CARGO на превозвач MARANATA LOGISTICS с място на разтоварване гр. С., С.Г., ул. „В.Р.”  № * – склад „ЕКСТРАНС”.

По делото е представена международна товарителница № 7112210, от която е видно, че изпращачът FORMСOOK AB е изпратил една машина от 800 кг. от гр.Х., Ш. на 31.10.2007 г. Като получател на машината е посочена фирма „МАКРОКОМ”, с адрес „В.Р.” № * – С.. Стоката е била получена в гр. С. на 07.11.2007 г. като на позицията за получател е положен печат на въззивното дружество „ЕКСТРАНС”ООД.

На 08.11.2007 г. в 13.00ч. въззиваемата страна, чрез управителя си К. получила 1 бр. машина с изпращач „ЕКСТРАНС”като на товарителница № 000123482 било посочено, че машината се приема  при получаване в С. със следните забележки: 1. Нарушена транспорта опаковка 2 . Скъсана укрепителна лента и 3. Изкривен елемент с датчик.

На 15.12.2007 г.  била съставена фактура №  10415 от  „ЕКСТРАНС” ООД с получател „МАКРОКОМ” ООД за сумата от 1560 лв. Във фактурата било посочено, че същата се издава за извършена спедиторска услуга по транспорт Ш., Хелзинборг – България, С..

Въззивната страна, чрез нотариус Н. К., отправила нотариална покана до въззиваемата страна за заплащане на сумата от 1560 лв. за извършена спедиторска услуга по международен транспорт от гр.Х., Ш. до Република България. Нотариалната покана била връчена на  адреса на „МАКРОКОМ” на 09.10.2008 г.

По делото е представен сертификат за инспекция №  13.4.0176, издадена от  „БУЛГАРКОНТРОЛА” АД във връзка с извършена проверка на технологична линия за печене СС 418 0731 Е с доставчик на стоката FORMСOOK AB – Ш., чрез фирма „ЕКСТРАНС”ООД – С.. В сертификата е посочено, че технологичната линия е доставена в състояние на неизползваемост по предназначение, заради повредени /разкъсани/ 2 бр. технологични стъкло-тефлонови ленти, повредена конзола на индуктивния датчик, следящ отклонението на долната лента и козметични дефекти по корпуса. Предложението, съдържащо се в сертификата, е било да се бракуват и да се подменят 2 бр. технологични стъкло-тефлонови транспортни ленти и да се ремонтира и регулира конзолата на индуктивния датчик, както и козметичните дефекти. За извършената услуга за „БУЛГАРКОНТРОЛА” била заплатена сумата 132 лв.

На 19.06.2008 г. била съставена фактура  F 8545 от FORMСOOK AB за доставка на „МАКРОКОМ”ООД на 2 бр. тефлонова лента за линия за печене на обща стойност 660 евро.

Обжалваното решение било съобщено на въззивната страна на 20.07.2009 г. В рамките на законоустановения двуседмичен срок е била депозирана процесната жалба.

Въззивната жалба се явява процесуално допустима, като подадена от страна с правен интерес от обжалване на съдебния акт и в законоустановения срок, но разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Легално определение на спедиционния договор е дадено в чл. 361 ал. 1 от Търговския закон и гласи, че със спедиционния договор спедиторът се задължава срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за превоз на товар. В ал. 2 на чл. 361 е посочено, че за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно разпоредбите на комисионния договор.

Макар по закон да не е предвидена специално форма за действителност на спедиционния договор, безспорно е, че е необходимо от данните по делото да е възможно да се установи между кои страни е било сключено съглашение за извършване на превоз на товар и срещу какво възнаграждение.

В настоящия случай са налице два писмени документа, които сочат коя фирма е била сключила договор за доставка на машина - GENERAL CARGO от Ш. до България. Това са Заявка за транспорт и Международна товарителница № 7112210. От заявката за транспорт се установява, че с  превозвача MARANATA LOGISTICS договорни отношения е имал единствено фирмата въззивник в производството - „ЕКСТРАНС”ООД. Нейният адрес е бил посочен и като място на разтоварване на товара.  В международната товарителница, като получател е посочена възиваемата фирма, но  адрес за получаване и за получил стоката е посочено седалището на въззивната фирма  и е положен неин печат. По никакъв начин от тази международна товарителница не може да се установи, че „МАКРОКОМ”ООД е сключила договор за доставка  на машина от Хелзинборг, Ш., нито да се установи, че такъв договор е бил сключен между  въззивното дружество и изпращача FORMСOOK AB по поръчка и в изпълнение на сключен преди това договор за спедиция между  „ЕКСТРАНС” ООД и „МАКРОКОМ”ООД.

Представената по делото товарителница 123482 за получаване на машина от „МАКРОКОМ” ООД с подател „ЕКСТРАНС”ООД свидетелства за това, че на 08.11.2007 г. въззиваемото дружество е получило пратка от въззивника, представляваща машина с описани в товарителницата дефекти. Няма спор по делото, че тази машина се ползва от въззиваемото дружество. То е извършило ремонт по нея, който ремонт е бил необходим с оглед невъзможността машината да се използва без извършването му, която невъзможност е била констатирана от „БУЛГАРКОНТРОЛА”АД. Само че товарителница 123482 не посочва и не свидетелства за това дали между двете дружества е бил сключен договор за спедиция на машината от Ш. до България или доставянето и получаването й в С. са в резултат на други договорни отношения между страните. От тази товарителница не може да се установи някакво възнаграждение, което страните да са били уговорили за доставянето на машината от Ш. до С. по договор за спедиция.

Въпреки, че с отговора на исковата молба въззиваемото дружество е оспорило фактура № 10415/15.12.2007 г. , заявка за транспорт № 1950-0707 и международна товарителница, като е твърдяло, че не са подписвани от управителя на фирмата или от лица в правна връзка с дружеството и че същите не се отнасят за доставената технологична линия аз печене СС 418 0731 Е и не са част от договор за спедиция, сключен между ищеца и ответното дружество, съдът следва да цени доказателствата в тяхната съвкупност в това число и самите обяснения , дадени от страната в отговора на исковата молба и по-конкретно обстоятелството, че на 07.11.2007 г. е получил технологична линия за печене, че при получаването й след извършен оглед представителят на фирмата е на правил възражение за нарушена транспортна опаковка, че на 08.11.2007 г. по искане на ответното дружество е бил извършен оглед и е бил съставен сертификат за инспекция от „БУЛГАРКОНТРОЛА” АД и че фирмата – ответник е отстранила дефектите по доставената машина, за да е възможно същата да бъде използвана. Всичко това свидетелства, че между страните са били налице някакви договорни отношения, във връзка с които въззиваемото дружество е получило доставената му в гр. С. технологична линия за печене.  Но данните по делото не са достатъчни, за да се установи, че между двете дружества са съществували договорни отношения, касаещи спедицията на машината от Ш. до България и заплащането на възнаграждение за това в размер на 1560 лв. Предявеният иск от въззивника за заплащане на сумата от 1560 лв., представляваща дължима сума по договор за спедиция се явява недоказан.

С оглед недоказването на основния иск недоказан се явява и иска за заплащане мораторна лихва за забава в размер на 300 лв.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на производството на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени деловодни разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 11.11.2009 г.

 

         По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 595 / 13.07.2009г. постановено по гр.д. № 599 по описа за 2009 година на С.ския  районен съд

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

        

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.