РЕШЕНИЕ
                                                         
                                         гр. Сливен, 20.11.2009 г.


                                         В ИМЕТО НА НАРОДА


           Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесети Октомври 2009 г. в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
                                                                                            МАРИЯ Х.

          при участието на секретаря М. Ж., като разгледа докладваното от мл. съдия М. Х. ***0 по описа на съда за 2009 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 271 от ГПК в сила от 01.03.2008г.

Образувано е по въззивна жалба от Д.П.К. чрез адв.М. ***/2008 г., в частта му, с която не са допуснати до делба пет сгради в процесния имот, индивидуализирани с идентификатор 81387.501.237.4 - представляваща сграда за обитаване на един етаж със застроена площ 26 кв.м., 81387.501.237.5 - представляваща селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 16 кв.м., 81387.501.237.6 - представляваща селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 48 кв.м., 81387.501.237.7 - представляваща селскостопанска сграда на един етаж със застроена площ 22 кв.м. и 81387.501.237.8 - представляваща селскостопанска сграда на един етаж  със застроена площ 37 кв.м.,  по кадастралната карта на с. Ч., общ.С., обл.С., с адрес: ул. „А.С.” № 7, с  площ 1980 кв.м., описани в нот.акт № 185/2008 г. по описа на Службата по вписванията гр.Сливен и нот.акт № 59/2008 г. по описа на Нотариус Р.С., с район на действие Районен съд – Сливен.

Жалбоподателката навежда съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението. Счита, че  като наследници на родителите си, П. Й. и Т.С., притежават по наследство освен дворното място и построените в него жилищни сгради, като родителите им още през 1998 г. са се снабдили с нотариален акт за целия имот. В този нотариален акт не била посочена стопанска сграда с идентификатор 81387.501.237.8, защото още не била построена. Посочва, че към момента на подаване на исковата молба не е знаела, че ответника се е снабдил с констативен нотариален акт за тези сгради през 2008 година и поради това не е направила искането за обезсилване на нотариалния акт своевременно. Счита, че са неправилни изводите на съда, където се сочи, че ответника притежава нот.акт за собственост на стопанските сгради, но същият не се представя с отговора, тъй като този нот.акт представила в съдебно заседание и поискала неговото обезсилване. Счита, че дори ответника да е построил, както твърди през 1983 г. и 1984 г. тези сгради с номера 4,5,6,7 и 8, при снабдяването на родителите му с нот.акт за същите стопански сгради давността се е прекъснала по отношение на тях, а нова давност за него не тече, защото баща им е починал през 2001 г., а не както е заявил свид. К. през 1990 г. и както е приел съда. Счита, че от събраните свидетелски показания, без тези на свид. К., се установява кой нотариален акт следва да се отмени. Счита, че представеното удостоверение за търпим строеж,  по смисъла на ЗУТ само по себе си не го прави собственик, а трябвало да се изследват обстоятелствата - кога и кой е строил тези сгради, снабдяването на родителите на страните по делото през 1998 г. с нот. акт и впоследствие смъртта на родителите им -  през 2001 г. на баща им и през 2006 г. на майка им. Счита, че съда неправилно е тълкувал приетата по делото съдебно-техническа експертиза по отношение на записаното в нея, тъй като изрично в експертизата било посочено, че заснетите сгради през 1989 г. нито по  вид, нито по конфигурация и местоположение съвпадат с процесните. Моли да бъде отменено решението в частта му, с която не се допускат до делба стопанските сгради, построени в имоти с идентификатори 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, 81387.501.237.7, 81387.501.237.8 и да се допуснат до делба тези стопански сгради при квоти ½ ид. ч. за всеки от тях. Моли да се допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които не са допуснати предвид забраната на чл. 266 от ГПК. Представя удостоверение за данъчна оценка на процесния имот от 03.08.09 г., което съдът не е приел като ново доказателство, тъй като по делото е представена данъчна оценка със същото съдържание пред първата инстанция.

         По делото е постъпил писмен отговор от С.П.П., чрез пълномощника си адв. Н., който оспорва въззивната жалба изцяло, като намира същата за неоснователна. Счита, че правилно съдът е приел да  не бъде допусната съдебна делба по отношение на описаните сгради с идентификатори 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, 81387.501.237.7 и 81387.501.237.8 поради липса на формирана съсобственост върху тях, в която да участва и ищцата К.. Счита, че правилно съдът е приел, че описаните сгради са придобити единствено от ответника по давностно владение, поради което същите представлявали негова еднолична собственост, което е станало не само със знанието и съгласието на собствениците – родителите на страните, но и с изразеното от тях пред трети лица признание, че тези сгради били собственост на ответника. Сочи, че същия осъществявал и продължава да осъществява фактически власт върху тези сгради с явно демонстрирано своене. Счита, че несъстоятелно е внесено с въззивната жалба възражение, че давностният срок, който започнал да тече в полза на ответника бил прекъснат с издаване на нот. акт № 87/98г., тъй като по делото безспорно било установено, че още през 1983 г. построил гореописаните сгради с лични негови средства. Сочи, че в нот. акт № 87/98г. процесните сгради, недопуснати до делба, не са индивидуализирани, като не се съдържат доказателства за тъждественост между тях и тези описани в посочения нотариален акт, като това обстоятелство обосновавало и правилността на първоинстанционното съдебно решение. Сочи, че по делото безспорно е установено, че сградите са строени преди приемането и влизането в сила на ЗУТ, който изрично рамкирал валидирането на  сгради, за които липсва строително разрешение. Счита, че не отговаряло на истината внесеното с  въззивната жалба твърдение, че според съдебно-техническата експертиза, заснетите през 1989 г. сгради не съвпадали с процесните, а напротив в заключителната част на експертизата изрично се сочело, че съгласно удостоверение от 22.04.2008 г. процесните сгради са построени през 1983 г. Моли да не се уважава въззивната жалба и да се остави в сила обжалваното решение, като претендира и направените  по делото разноски.

          В съдебно заседание въззивницата Д.П.К. не се явява, представлява се от адв. М., която заявява, че поддържа жалбата и няма доказателствени искания. По отношение на представеното с въззивната жалба писмено доказателство - заверен препис от  данъчна оценка към 3-ти Август 2009 г., сочи, че по делото е налице данъчна оценка със същото съдържание, но тази потвърждавала претенцията за делба на всички стопански сгради и това, че ответникът след снабдяването му с нотариален  акт за собственост на тези сгради не е направил необходимото пред данъчните служби и сградите все още се водят на наследниците на общите наследодатели. Изразява готовност за спогодба, да се допусне делба при равни квоти на всички сгради в имота. Моли да се отмени решението на СлРС в частта му, с която не са допуснати до делба процесните стопански сгради с идентификатор 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, 81387.501.237.7 и 81387.501.237.8. Счита, че е безспорно установено от събраните по делото доказателства, че сградите не са строени от ответника, а от наследодателите на страните по делото. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложените подробни съображения във въззивната жалба. Сочи, че никой от свидетелите не е заявявал в съдебно заседание, че сградите са построени със знанието и съгласието на наследодателите на страните, затова те се снабдили с нот. акт за целия имот в т. ч. и за сградите, построени в него с идентификатори 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, и 81387.501.237.7 без тази с идентификатор 81387.501.237.8, защото тя  не е била построена към 1998 г. Представя писмена защита с подробни съображения в този смисъл.

         В съдебно заседание въззиваемият С.П.П. не се явява, представлява се от адв. Н., който заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор. Сочи, че доказателствените искания на въззивницата са преклудирани. Заявява, че други доказателства няма да сочи и, че спогодба не може да бъде постигната при тези условия. Моли да се остави в сила решението на СлРС, като претендира разноските по делото. Счита, че не са налице основания, които да налагат промяната на първоинстанционния съдебен акт и не се сочат нови фактически  положения пред настоящата инстанция, които да променят възприетото в СлРС. По отношение на това, кога са строени сградите и от кого, счита, че има достатъчно писмени и гласни доказателства. Счита, че въззивницата, в качеството си на ищец, не направила оспорване на нотариалният акт, който е приложен към преписката на нотариус Р.С. по делото. Заявява, че поддържа изцяло правните си доводи, внесени с писмения отговор.

         С определение от 30.09.2009 г. съдът на основание чл. 267 ал. 1 от ГПК е констатирал, че жалбата е процесуално допустима.

На основание чл. 269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

Разглеждайки жалбата въз основа на събраните по делото доказателства и техния анализ, се установява следното от фактическа страна:

         По делото е безспорно установено, че страните са брат и сестра, наследници на П. Й. П., поч. на 16.09.2001 г. и Т.С. П., поч. на 04.09.2006 г., бивши жители на с. Ч., Община Сливен, съгл. удостоверение за наследници № 86/19.05.2008 г. и № 171/07.06.2007 г. изд. от кметство с. Ч., Община Сливен.

         Съгласно нот. акт № 87 том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, наследодателите П. и Т.П.са признати за собственици по давностно владение на недвижим имот с пл. № 237, образуващ парцел ІІІ-237, в кв. 27 по плана на с. Ч., Сливенска община, Бургаска област, при граници: Север-улица, Изток-улица, Юг-парцел ІV-236, Запад-парцел ІІ-238, състоящ се целия от 1950 кв.м., ведно с масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, масивна лятна кухня, със застроена площ от 43 кв.м., масивен гараж, със застроена площ от 17 кв.м. и четири стопански постройки с обща кубатура от 316 куб.м.

Видно от удостоверение за данъчна оценка № 0220002868 от 01.04.2008 г. и скица № 335 от 11.03.2008 г. изд. от Общ. Сливен, имотът е записан като съсобственост между наследниците на П. и Т.П.с данъчна оценка 4409,80 лв. 

Съгласно скица № 9556 от 16.10.2008 г. издадена по кадастрална карта, одобрена със заповед № РД-18-34 от 22.06.2007 г. на Агенция по кадастъра служба Сливен имотът със стар идентификатор: кв.27 п. ІІІ-23, собственост на П. и Т.П.се индивидуализира като поземлен имот № 81387.501.237, с адрес: с. Ч., Общ. С., Обл. С., ул. „А.С.” № 7, с площ от 1980 кв.м., със съседи: ПИ № 81387.501.238, ПИ № 81387.501.473, ПИ № 81387.501.236 и 81387.501.499, с трайно предназначение: урбанизирана територия и начин на трайно ползване: ниско застрояване (10 м.). На скицата са отразени всички постройки в имота  № 81387.501.237 с № от 1 до 8. 

Съгласно представената като доказателство по делото извадка от кадастрален регистър на недвижимите имоти в Област С., Община С. ЕКАТТЕ: 81387, населено място: с. Ч., /изд. на 19.09.08 г./ постройките в имот  № 81387.501.237 с № от 1 до 8 са подробно индивидуализирани като:

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.1 с трайно предназначение жилищна еднофамилна сграда, с площ 73 кв.м., на един етаж, описана в цит. нот.акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т. П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.2 с трайно предназначение друг вид сграда за обитаване, с площ 37 кв.м., на един етаж, за която е отразено, че липсва информация в нот. акт, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.3 с трайно предназначение: хангар, депо, гараж, на един етаж, с площ 27 кв. м., описана в цит. нот. акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.4 с трайно предназначение друг вид сграда за обитаване, с площ 26 кв.м., на един етаж, за която е отразено, че липсва информация в нот. акт, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.5 с трайно предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, с площ 16 кв.м., описана в цит. нот. акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.6 с трайно предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, с площ 48 кв.м., описана в цит. нот. акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.7 с трайно предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, с площ 22 кв.м., описана в цит. нот. акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.;

- сграда с идентификатор № 81387.501.237.8 с трайно предназначение селскостопанска сграда, на един етаж, с площ 37 кв.м., описана в цит. нот. акт № 87, том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, съсобствен по ½ на наследодателите П. и Т.П.. 

Видно от представената по делото молба - декларация от 28.04.1998 г до нотариуса при РС П. Й. П. и Т.С. П. са поискали признаване на право на собственост по давностно владение, чрез извършване на обстоятелствена проверка на цит. имоти описани по разписен лист. В декларацията е отразено, че имота не е държавен и е с уредени регулационни отношения, като за сградите не са запазени строителни документи. Имота е деклариран и записан на П. Й. П. от 1964 г.

Исковата молба е подадена от ищцата на 07.05.2008 г., тъй като страните не могли доброволно да се поделят.

На 09.05.2008г. въззиваемият подал молба - декларация до нотариуса към РС Сливен за обстоятелствена проверка за придобиване собствеността по давност на сгради с идентификационен № 81387.501.237.4, № 81387.501.237.5, № 81387.501.237.6, № 81387.501.237.7 и № 81387.501.237.8, всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч., като данъчната служба на Община Сливен удостоверява, че описаният имот е вписан на името на С.П.П. и Д.П.К.. По данъчната оценка от 24.04.2008 г. приложена към нотариалната преписка имотът е на стойност 5407,40 лв.

Съгласно удостоверение вх.№ 9400-8643/07.04.2008 г. изд. от Община Сливен на осн. & 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ построените: масивна жилищна сграда, масивна лятна кухня, масивен гараж, 5 бр. масивни стопански постройки,  в УПИ ІІІ-39 кв. 19 по плана на с. Ч., утвърден със заповед № РД 15-1537/16.10.1989 г., собственост на наследниците на П. Й. П. и Т.С. П., представляват търпим строеж по смисъла на ЗУТ.

Съгласно удостоверение изх. № 9400-8642 от 22.04.08 г. изд. от Общ. Сливен, Дирекция „УТОС” се установява, че ПИ № 81387.501.237 съвпада с парцел ІІІ-39 кв. 19 по стария план на селото, както и че в ПИ № 81387.501.237 е построена едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., състояща се от три стаи и коридор, изба, 12 кв.м., строена през 1960 г., масивна лятна кухня от 37 кв.м., строена през 1970 г., масивен гараж от 27 кв.м., строен през 1975 г. и 5 бр. масивни стопански постройки с обща площ от 150 кв.м., строени през 1983 г.

Видно от представеното по делото удостоверение за граждански брак серия ГБ № 130931 на ОНС Сливен С.П.П., роден на 14.XІІ.1960 г. е сключил граждански брак на 23.VІІІ.1981 г. с Галина Грозева Пенева.

На 29.05.2008 г въззиваемият е признат за собственик по давностно владение въз основа на обстоятелствена проверка на описаните в молбата имоти с №№ 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, 81387.501.237.7 и 81387.501.237.8 с нотариален акт № 59 том ІІ рег. № 2504 дело № 184 от 2008 г. на нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК с РД СлРС. Този нотариален акт е оспорен от ищцата в с.з. на 06.02.09 г.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че: по плана действащ преди 1989 г.- от 1938 г. сградите в ПИ 81387.501.237 с нови номера 4,5,6,7, и 8 не са съществували; в имот ІІІ-39, кв. 19 са заснети сгради, които нито по вид, конфигурация и местоположение съвпадат с процесните; по плана от 1938 г. не е правено попълване на кадастралния план; по плана от 1989 г. е допълнен със сграда 81387.501.237.8, без да е отразена годината; направата на един кадастрален план преди влизане в сила на заповедта за неговото приемане е около 2 години, като кадастралния план е приет от Общината през 1986 г. и е основа за изготвянето на ЗРП приет през 1989 г.; съгласно удостоверение 9400-8642 от 22.04.2008 г. процесните сгради са построени през 1983 г.

По делото пред Районен съд са събрани гласни доказателства и са разпитани две групи свидетели: на ищцовата страна - И.И.Д., С.В.М., Г.С.Г., Б.К.Н.и на ответната страна – Т.Н.Д., П. И.И., Р.Г.Н. и К. П. К..

         От показанията на свидетеля И.Д. се установява, че същия е братовчед на наследодателя П.. Към 1980 г., си спомня, че имало къща в лявата част на двора и в дясно селскостопански сгради – навеси в имота. С. тогава бил момче, когато се строили сградите и не можел да строи. Братовчед му П. строил сградите на два-три етапа. Те представлявали паянтови постройки около 20 м., покрити с керемиди. Сочи, че ответника бил юноша тогава и може да е помагал, но не е строил. Заявява, че не е имало стари постройки за събаряне и няма новопостроени постройки, след като починал братовчед му.

         От показанията на свидетеля С.М. се установява, че работил с наследодателя П. в „Пътни строежи” и били колеги. Предприятието събаряло стари сгради и те с П. вземали тухли за строеж през 1979 г. Помагал му при товаренето на тухлите, с които П. му казал, че иска да си построи савани, навеси. Два, три навеса имало в тях, които построил с тези тухли. Като ходил у тях видял, че имало ударена плоча. Не е виждал сина му да помага при строежа.

         От показанията на свидетеля Г.Г. се установява, че бил колега на бащата на страните П. в „Пътни строежи”. Знае, че от предприятието продавали тухли и П. купувал от там. Г. бил шофьор на „Краз”. През 1979 г. той му закарал половин камион тухли и заедно със свид. М. му помагали да ги натоварят. От дясната страна на двора имало стари навеси и трябвало да се ремонтират, за това П. му казал, че купува тухлите. Ремонта траял повече от две години. Направил се малък навес и свинарник. Не е виждал синът му да помага. Не знае кой ползва имота.

         От показанията на свидетеля Б.Н. се установява, че живее в с. Ч. на една улица до процесния имот и били съседи с П. от години. Заявява, че в имота има построена къща и стопански постройки, които майка им и баща им на страните строили отдавна. Нова сграда няма направена. Преди да се ожени ответникът постройките били построени. След като се оженил не е строил и живеел в гр. Сливен. Свидетелят помагал на бай П. да опъват желязо за оградите. Тогава С. бил малък, ходел на училище. След училище С. отишъл в казармата и след това се оженил и живеел в града. Както го е оставила имота майка им на страните, след като починала, нищо ново нямало построено.   

         От показанията на свидетеля Т. Д. се установява, че е съсед на имота в с. Ч., през една улица живее. Заявява, че има стопански постройки в имота около 30-40 кв.м., но не знае кога са строени. Възрастните хора ползвали постройките, но към настоящия момент никой не е виждал да ги ползва. С. и Д. идвали там и двамата влизали и излизали.

         От показанията на свидетеля П. И. се установява, че преди 8 години живял в с. Ч. и посещавал имота редовно. До колкото знае е участвал в правенето на едната сграда, която е с ярмомелката. Свидетелят показва сграда 4 или 5 от скицата. Тази ярмомелка я строили с бащата на С. и с него, като С. доставял материалите цименти и пясъци. Не помни коя година е било. Не знае към момента кой ползва сградите. Бащата на С. мелел с ярмомелката.

         От показанията на свидетеля Радко Новаков се установява, че е първи братовчед на страните. Свидетелят разбрал от вуйчо си П. и вуйна си, че пристройките встрани били правени с помощта на С. с лични средства и труд и щял да преписва всичко на него. Баща му Г. Н.около 1983-84 г. ходил да работи там и С. му помагал, като носил вар. Тогава С. работел като шофьор в Динасите и вземал хубава заплата. Свидетелят му помагал да носят материали и да товарят тухли и греди. Били построени паянтови постройки кухня и саи. Сега имало промяна в постройките – вътре били измазани. И преди 1983-84 г. били такива, но по-стари. Не знае кой ползва стопанските постройки. В имота сварвал С., баща му и майка му, но от три-четири месеца не го виждал. Преди през работно време С. идвал да гледа прасета в пристройките, но не знае за кого. Тогава живеел в кв. Д. в гр. С.. В имота имало фуражомелка и машинка за мелене на кайма, с които работел вуйчо му П.. Не знае кога са построени сградите.

         От показанията на свидетеля К. П. К. се установява, че познавал ответника от 1980 г., когато се събирали като приятели и го е посещавал. След казармените години като се оженил през 1981 г. С. си купил Жигула и живеел на село при родителите си със съпругата докато вземали апартамент от местоработата му през 1985-1986 г. Той направил едната стара пристройка от дясно на вратата от западната страна на гараж. Свидетелят с един съученик и още две момчета му помогнали да натовари един камион тухли и да ги разтовари в двора. Това били сградите отразени на скицата с №№ 4 и 5, на които се изляло и плоча, а 6,7 и 8 били само реставрирани, като им бил направен и покрив с керемиди. Това било инициатива на ответника и той закупил материалите. Сестра му е присъствала на бригадите и помагала. Майка му също помагала, защото всичко било ръчно. След 1986 г. ответника се преместил да живее в Сливен. Не знае дали за себе си ги е строил сградите ответника или за родителите си.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

          Производството е по чл. 341 и сл. от ГПК във фазата по допускане на делбата.

Съдебната делба е правен способ за прекратяване на съсобствеността върху определени вещи, независимо от начина, по който е възникнала общността, като в производството съдът следва да установи налице ли е съсобственост върху недвижимите имоти - предмет на делба, между кои лица и какви са техните права.

В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.

Преюдициално досежно делбения иск се явява възражението за обявяване на неверността на констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение с нотариален акт № 59 том ІІ рег. № 2504 дело № 184 от 2008 г. на нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК с РД СлРС, с който ответникът С.П.П. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот:  сграда с идентификационен № 81387.501.237.4, представляваща друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 26 кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.5, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 16 кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.6, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 48 кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.7, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 22 кв.м. и сграда с идентификационен № 81387.501.237.8, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 37 кв.м., всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч..

С издаването на нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка на лице, което не е собственик на имота, се поражда спор за правото на собственост между това лице и собственика. Нотариалният акт е удостоверяващ официален документ и има посочена с чл. 179 ГПК доказателствена сила. Тежестта за доказване на неговата неистинност пада върху този, който го оспорва, съгласно чл. 193, ал. 3 ГПК. С него се създава несигурност за правото на собственост на собственика на имота. Нарушава се неговото право пълноценно да упражнява правомощията си на собственик. Лицето, посочено в нотариалния акт за собственост имота, може да се разпореди с него. С разпоредбата на чл. 537, ал. 2 от ГПК е посочен редът, по който в тези случаи собственикът може да защити правото си. Според същата разпоредба породеният спор за правото на собственост следва да се разреши по исков ред, като заинтересованият предяви против лицето, което ползва нотариалния акт, съответен иск. Съгласно Тълкувателно решение № 178 от 30.VI.1986 г. по гр. д. № 150/85 г., ОСГК при уважаването на предявен иск за собственост нотариалният акт се отменява, даже и да не е направено изрично искане за това. В настоящия случай в производството по делба, безспорно засягащо права касаещи правото на собственост между страните, съдът следва да се произнесе по направеното възражение за оспорване на издадения констативен нотариален акт независимо, че не е предявен изричен иск за това.

По делото бе представено в заверен препис като писмено доказателство нотариално дело № 184/2008 г. по описа на Нотариус Р.С., от което личи, че на 09.05.2008 г. С.П.П. е подал молба-декларация до нотариуса да бъде признат за собственик на гореописания недвижим имот и че след извършена обстоятелствена проверка на 29.05.2008 г., нотариусът го е признал за собственик на този имот и е издал атакувания в настоящото производство констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение.

От представените по нотариалното дело: удостоверение вх.№ 9400-8643 от 07.04.2008 г. изд. от Общ. Сливен на осн. & 16 ал. 1 от ПР на ЗУТ,  удостоверение за данъчна оценка от 24.04.2008 г. и скица от 07.04.08 г. приложени към нотариалната преписка явства, че този имот е записан в разписната книга на наследници на П. Й. П. и Т.С. П.. Наследниците на последните са страните по делото, което личи от Удостоверение за наследници № 86/19.05.2008 г. и № 171/07.06.2007 г. изд. от Кметство с. Ч., Община Сливен, за което също има представени данни по нотариалното дело. Въпреки това, при извършване на обстоятелствената проверка ищцата по делото не е разпитана като свидетел, за да се установи дали владението на ответника се оспорва от нея или е смутено по някакъв начин. Като свидетели по обстоятелствената проверка са разпитани П. *** Ч., А. Г. Д. и Й. С.ов Й., въз основа на чиито показания нотариусът е приел, че С.П.П. е собственик на имота. Следва да се отбележи обаче, че  показанията на свидетелят П. И.И., по време на обстоятелствената проверка само частично кореспондират с показанията на същото лице по настоящото дело, по което отново е разпитан като свидетел: в съдебно заседание на 06.02.2009 г. той заявява, че „не сме съседи…от осем години живея в с. М. Ч.…към настоящия момент не зная кой ползва сградите…не зная дали Д. ползва постройките…предполагам, че постройките които бяха преди са в същия вид, в който ги видях последно…” докато пред нотариуса е "декларирал" обстоятелството, че именно ответникът е владял и продължава да владее необезпокоявано имота, въз основа на които данни е издаден констативният нотариален акт и за които факти същият свидетел заявява пред съда, че нищо „не знае”.

По делото от съвпадащата част на показанията на разпитаните свидетели се установи, че процесният имот е принадлежал на родителите на страните, там са заживели от раждането си и страните по делото, като баща им умира през 2001 г. Ответникът още през 1986 г. получава апартамент от местоработата си в гр. Сливен, където заживява със семейството си. Междувременно, в имота продължава да живее майката на страните - до смъртта си през 2006 г. Дотук изводите на съда кореспондират с тези на нотариуса по обстоятелствената проверка. Противно на приетото за установено от нотариуса обаче по делото не се установи, че владението на процесните имоти е продължило необезпокоявано и непрекъснато в предвидения от закона 10 годишен давностен срок. Съгласно заключението на изслушаната и приета, като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и удостоверение изх. № 9400-8642 от 22.04.08 г. процесните сгради са построени през 1983 г. Дори да се приемат за верни твърденията на ответника, че е правил частични подобрения в имота с лични средства, придобивната давност е прекъсната с констативния нот. акт № 87 том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС, с който наследодателите П. и Т.П.са признати за собственици по давностно владение на целия недвижим имот състоящ от 1950 кв.м., ведно с всички направени в него подобрения. Ответникът не е оспорил цитирания нотариален акт на наследодателите си. Той прекъсва давностния срок на 22.05.1998 г., когато е издаден и от тогава започва да тече нова придобивна давност до 22.05.2008 г.

За втори път тя е прекъсната с подаване на исковата молба от ищцата на 07.05.2008 г. Съгласно чл. 116 б. „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От твърдението в исковата молба на ищцата, че не могли доброволно да поделят собствения си недвижим имот, което не се оспорва от ответника в съдебното производство, се установява, че към тази дата 07.05.2008 г. вече е била отправена покана към ответника за доброволно уреждане на спора за делба и такава не е постигната. След поканата владението е било прекъснато недвусмислено с подаването на исковата молба за делба. Предвид изложеното не се установява от събраните доказателства, че в полза на ответника е изтекла предвидената в чл. 79, ал. 1 от ЗС 10-годишна придобивна давност, тъй като той не е установил владение по отношение на процесния недвижим имот по смисъла на чл. 68 от ЗС.

         Ответникът не е упражнявал фактическа власт върху имота за времето от 22.05.1998 г. до 22.05.2008 г. явно, непрекъснато, спокойно и безспорно. Своето намерение да свои имота - animus sibi habenti, той не е афиширал по отношение на ищцата, която също го ползвала /видно от показанията на свидетелите: К., според който „сестра му е присъствала на бригадите и помагала”, а свид. Т. Д., заявява, че „С. и Д. идвали там и двамата влизат и излизат”/. По делото не се установява ответникът, да е противопоставил на ищцата своите променени намерения - да придобие по давност именно описания в нотариален акт № 59 том ІІ рег. № 2504 дело № 184 от 2008 г. на нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК с РД СлРС недвижим имот.

Водим от гореизложеното, съдът намира, че издаденият въз основа на визираната по-горе обстоятелствена проверка нотариален акт е неверен. Липсват доказателства С.П.П. да е владял и своил процесния имот в продължение на 10 г. непрекъснато до 29.05.2008 г. и не са налице признаците на спокойното, необезпокоявано и несмущавано владение за себе си, които биха довели до придобиването на този имот само от него по давност, като през същия период сънаследницата му също е манифестирала своето владение чрез ползване, декларации в данъчната служба, т. е. спорният по делото имот е запазил своят наследствен характер, поради това, че ответникът не се е легитимирал като самостоятелен владелец през горецитирания период и в негова полза не е изтекла релевантната придобивна давност. Издаденият констативен нотариален акт създава несигурност за претендираното от ищцата право на делба и съсобственост върху процесния недвижим имот, което обуславя правния й интерес да направи възражение в производството по иска за допускане на делбата. Като акцесорна последица от уважаването на този иск, следва съдът да отмени атакувания констативен нотариален акт, с който ответникът е признат за собственик, с оглед защитата срещу засегнатото с неговото издаване материално право. От друга страна, съдът не споделя становището на ищцовия процесуален представител, че този нотариален акт е нищожен и следва да се обезсили, тъй като в случая не се касае за нотариално действие относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други  действия.

Предвид гореизложеното, Окръжният съд намира, че решението на Районнен  съд следва да се отмени, като неправилно, само в частта, с която не допуска до съдебна делба процесните сгради с идентификационен № 81387.501.237.4, № 81387.501.237.5, № 81387.501.237.6, № 81387.501.237.7, и № 81387.501.237.8, всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч., община Сливен.

От представените удостоверения за наследници № 86/19.05.2008 г. и № 171/07.06.2007 г. издадени от Кметство, с. Ч., общ. С., обл. С. е видно, че покойните П. Й. П. и Т.С. П. са оставили за наследници страните по делото, които са техни деца и съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН, наследяват по равни части, т. е. делбата следва да се допусне между тях при квоти от по 1/2 идеална част.

С оглед на тези обстоятелства и на основание чл. 271 от ГПК, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ, като неверен, констативния нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 59 том ІІ рег. № 2504 дело № 184 от 2008 г. на нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК с РД СлРС, с който С.П.П., ЕГН **********,***, е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот: сграда с идентификационен № 81387.501.237.4, представляваща друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 26 /двадесет и шест/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.5, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 16 /шестнадесет/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.6, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 48 /четиридесет и осем/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.7, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 22 /двадесет и два/кв.м. и сграда с идентификационен № 81387.501.237.8, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 37 /тридесет и седем/ кв.м., всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч., общ. С., обл. С., с адрес: ул. „А.С.” № *, с площ 1980 кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор кв. 27 парцел ІІІ 237, при съседи: имоти №№ 81387.501.238, 81387.501.473, 81387.501.236, 81387.501.499.

ОТМЕНЯ решение № 381 от 27.07.2009 г. по гр.д. № 1832 от 2008 г. по описа на Сливенския районен съд САМО В ЧАСТТА, с която не допуска до делба описаните в нотариален акт № 59 том ІІ рег. № 2504 дело № 184 от 2008 г. на нотариус Р.С. с рег. № 524 на НК с РД СлРС недвижими имоти: с идентификационен №№ 81387.501.237.4, 81387.501.237.5, 81387.501.237.6, 81387.501.237.7 и 81387.501.237.8, всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч., общ. Сливен, обл. Сливен, и вместо него  ПОСТАНОВИ

          ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Д.П.К. с ЕГН **********,*** и С.П.П., с ЕГН ********** ***, при равни квоти т. е. по 1/2 идеална част за всеки от тях, на следните съсобствени по между им недвижими имоти: сграда с идентификационен № 81387.501.237.4, представляваща друг вид сграда за обитаване, със застроена площ 26 /двадесет и шест/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.5, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 16 /шестнадесет/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.6, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 48 /четиридесет и осем/ кв.м., сграда с идентификационен № 81387.501.237.7, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 22 /двадесет и два/кв.м. и сграда с идентификационен № 81387.501.237.8, представляваща селскостопанска сграда, на един етаж, със застроена площ 37 /тридесет и седем/ кв.м., всички построени в поземлен имот № 81387.501.237 по кадастралната карта на с. Ч., общ. Сливен, обл. Б., с адрес: ул. „А.С.” № 7, с площ 1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ кв.м., трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор кв. 27 парцел ІІІ 237, при съседи: имоти №№ 81387.501.238, 81387.501.473, 81387.501.236, 81387.501.499, описани като стопански постройки с обща кубатура от 316 куб.м., в парцел състоящ се целия от 1950 /хиляда деветстотин и петдесет/ кв.м.,  съгласно нот. акт № 87 том VІ дело № 1692 от 22.05.1998 г. на нотариус Е.Ш.при СлРС.

          В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

 

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

                  

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: