Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.12.2009 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в съдебно заседание на осми декември през две хиляди и девета година в състав:

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: М. БЛЕЦОВА

                    М. ХРИСТОВА

 

 

При секретаря М.Л. като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 561 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл.258 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на адв. Ц. в качеството му на процесуален представител на П.Т.П. ЕГН ********** ***-* против Решение № 509/13.07.2009г. постановено по гр.д. № 3799/08 г. по описа на Сливенския районен съд, в частта, с която с решението е бил отхвърлен предявения от жалбоподателя против К.В.И. ЕГН ********** *** *-*иск за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите от които е лишен ищецът от неползването на имота, съобразно притежаваните от него идеални части в размер на 200 лв. за всеки месец, ведно със заплащане на законната лихва върху всяка забавена вноска.

         В жалбата се твърди, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Посочено е, че отправеното с исковата молба искане за заплащане на обезщетение за ползите от които жалбоподателят е лишен от ответницата по първоначалния иск, която ползвала целия процесен имот е имало характер на покана по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС и не е било предявявано като самостоятелен иск. Моли се в тази част решението да бъде обезсилено.

         В с.з. въззивникът се представлява от адв. Ц., който поддържа жалбата и моли тя да бъде уважена. Не претендира разноски.

         Въззиваемите Н.П.С., С.Ц.С. и К.В. Й. не се представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по въззивната жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът установи следната фактическа обстановка:

         На 17.10.2008 г. в РС – Сливен била депозирана искова молба вх. №15658 от въззивника П. против въззиваемите Н.С., С.С. и К.И., с която същият поискал след като съдът установи твърдяната от ищеца съсобственост на недвижим имот с идентификатор №67338.549.16 да допусне делба между страните при квоти от правото на собственост ¼ ид.ч. за ищеца, ½ ид.ч. за Н. и С. С. в режим на СИО и ¼ ид.ч. за въззиваемата К.И.. С исковата молба било направено особено искане исковата молба да се счита и като покана за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите от които ищецът е лишен неползвайки имота според правата си. Размерът на това обезщетение бил определен на 200 лв. месечно, като било посочено, че при неизпълнение на това задължение ищецът ще претендира и заплащане на лихви върху всяка забавена вноска. С исковата молба не е било направено искане съдът да осъди някой от ответниците да заплащат посочената по-горе месечна сума. Такъв петитум липсва.

         По депозираната искова молба било образувано гр.д. №3799 от 2008 г. по описа на СлРС. С определение от 06.02.2009 г. докладчикът по делото приел, че предявеният иск е за делба на недвижим имот и определил правна квалификация чл. 34 ал. 1 и 2 от ЗС.

         В съдебното заседание проведено на 09.06.09 г. съдът докладвал делото, като отново посочил, че е предявен иск по чл. 34 ал. 1и 2 от ЗС във вр. чл. 342 от ГПК. Съдът указал, че страните следва да установят наличието на съсобственост между тях по отношение на процесния имот и съответната квота на всеки от съделителите.

         На 13.07.2009 г. било постановено решение №509, с което съдът допуснал делба между страните по делото на недвижим имот с идентификатор №67338.549.16.1 между П.П., Н.С., С.С. и К.И.. Съдът постановил диспозитив, с който отхвърлил предявения от П.П. против К.И. иск за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите от които е лишен от неползването на имота в размер на 200 лв. месечно. В диспозитива било посочено, че този иск се отхвърля като неоснователен и недоказан, а в мотивите си съдът отбелязал, че ищецът по делото не е ангажирал доказателства, установяващи размера на претенцията за заплащане на пропуснати ползи.

         Обжалваното решение било съобщено на жалбоподателя на 20.07.2009 г. и в рамките на законоопределения двуседмичен срок на 03.08.09 г. била депозирана процесната жалба.

         От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

         Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество е основателна .  

         С исковата молба е бил предявен иск за допускане на делба на недвижим имот между съсобственици с правно основание чл. 34 ал. 1 и 2 от ЗС.  С молбата не е бил предявяван иск за осъждане на някоя от страните да заплаща обезщетение на ищеца за времето през което той не е ползвал недвижимия имот. Действително с исковата молба е било направено особено искане, като изрично е било посочено обаче , че това искане следва да се счита като покана за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите от които ищецът е лишен. То по своя характер не е отделен предявен иск, а служи само за изрична покана, която може да бъде определена като дата на получаване от ответника с оглед евентуални бъдещи претенции за уреждане на сметки във втората фаза на делбеното производство съответно за изчисляване на дължими лихви върху главницата. В исковата молба липсва искане някои от ответниците да бъде осъден да заплаща такова обезщетение.

         Съдът следва да се произнесе само и единствено в границите, които са посочени в петитума на исковата молба. След като в исковата молба  не е било формулирано искане за осъждане на някоя от страните да заплаща обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС, такъв иск не е бил докладван от докладчика по делото, страните не са взели становище по него и за основателността му не са били събирани доказателства в хода на производството, съдът не дължи произнасяне. Нещо повече като е отхвърлил в диспозитива си иск, който не е бил предявен съдът се е произнесъл свръх петитум и решението в тази част се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено.

        

         По тези съображения, съдът  

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОБЕЗСИЛВА Решение № 509 / 13.07.2009г. постановено по гр.д. № 3799 по описа за 2008 година на Сливенския  районен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявения от П.Т.П. *** против К.В.И. *** иск за заплащане на ежемесечно обезщетение за ползите от които е лишен ищеца от неползването на имота, съобразно притежаваните от него идеални части в размер на 200 лв. за всеки месец, ведно със заплащане на законната лихва върху всяка забавена вноска.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №3799/2008 г. на Сливенския районен съд в обезсилената част.

 

         Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.