Р Е Ш Е Н И Е

Гр. С.,  18.11.2009год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на десети ноември през две хиляди и девета година в състав

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  М. БЛЕЦОВА 

                                                                                                              М. ХРИСТОВА

при секретаря Р.Г. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 562 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Т.А.С. с ЕГН ********** , депозирана чрез процесуалния й представител от АК – С. Л.С. против решение №526/16.07.2009 г. , постановено по гр.д. №3658 по описа за 2008 г.  на районен съд гр.С..

С това решение е осъдена жалбоподателката да заплати на „Л.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. „С.К.” бл.*вх. * ап.*, представлявано от управител Д. Б., на основание чл. 200 във вр. чл. 183, вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД сумата 527.37 лв., представляваща стойността на закупени от С. стоки „на версия” от магазина, стопанисван от търговеца, находяща се в гр. С., кв. „С.З.” бл.* вх. *, ведно със законната лихва върху тази сумата, считано от 06.10.2008 г. до окончателното й заплащане, както и 350 лв. разноски по делото.

 В жалбата се твърди, че така обжалваното решение е недопустимо и жалбоподателката моли да бъде обезсилено. Наведени са доводи, че решението е постановено по недопустим иск, на посоченото правно основание – чл. 200 от ЗЗД, тъй като ищеца не е посочил какви вещи, на коя дата и на каква цена са закупени от жалбоподателката. Ищецът е посочил общ произход на стойността „стоки – хранителни продукти и цигари”, закупени през последните два месеца преди прекратяване трудовия договор на жалбоподателката. Въпреки това РС не е върнал исковата молба поради неотстраняване на нередовностите й.

                        Намира, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът с определение от 04.02.2009г. е отказал допускане на гласни доказателства, а без да отмени това си определение в съдебно заседание на 11.06.2009г., е допуснат до разпит свидетел.

Жалбоподателката счита, че решението е необосновано, тъй като в случая не се касае за стойност на „родово определени вещи”. Не било доказано съществуването на продажбено правоотношение на родово определени вещи, тъй като нямало доказателства, установяващи прехвърляне собствеността на такива вещи по правилото на чл. 24 ал.2 от ГПК. Твърди, че представената тетрадка „за версии” няма характер на официален документ, не е установено,  от кого е изготвена, а не било спорно, че не е изготвена от жалбоподателката. В тази тетрадка нямало конкретни данни, установяващи кога, какви стоки и на каква цена е закупувала жалбоподателката. Тези обстоятелства не били доказани с допуснатата до разпит свидетелка.

Счита обжалваното решение за незаконосъобразно, тъй като в противоречие с разпоредбата на материалния закон – чл.200 от ЗЗД, РС е приел, че предявения иск е основателен и доказан. Не се е установило времето на предаване на стоки и тяхната цена и категорично нямало доказателства, установяващи че жалбоподателката, ако се приеме, че е получила посочените стоки, не е заплатила цената. Заедно с това, Д. Б. твърдяла, че стойността на стоките е била удържана от трудовото възнаграждение на закупилите стоката лица през следващите месеци. Намира, че след като има признание, че са направени удръжки от трудовото възнаграждение на жалбоподателката, нямало доказателства относно размера на начисленото й трудово възнаграждение, удържаните суми от него, за да се установи, какво има и има ли неизплатени други суми.

Същото становище поддържа и по същество на спора  и моли да се отмени  изцяло обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноските за двете инстанции.

 

Въззиваемата страна – ищец „Л.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ЖК „С.К.” *-*-*, е депозирала отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител адв. Е. П. ***. Намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без уважение, а обжалваното решение да се потвърди като законосъобразно, обосновано и правилно. Счита предявения иск за допустим, основателен и доказан. Практиката на продавачките в магазина била да впишат само стойност, без да посочват, каква стока е закупена. Сочи, че трудовия договор на жалбоподателката – ищца бил прекратен на 10.09.2008 г. и това било известно. Счита, че решението е постановено при спазване на процесуалните правила и правилно са допуснати до разпит двама свидетели за установяване практиката в магазина по отношение на закупените стоки на версия и кой е записал задължението на ответницата в тетрадката за „версии”. Сочи, че решението е обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните доказателства и моли да бъде потвърдено. Същото становище поддържа и по съществото на спора и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноските за тази инстанция.

 

               

Жалбата е депозирана в законния срок, от надлежна страна, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт  и е допустима, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция не се сочат  и не е искано събирането на нови доказателства.

Като съобрази доводите в жалбата, становището на въззиваемата страна и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че жалбоподателката – ответник е работила по трудов договор при ищеца ЕТ „С. – Д.Б.”,  в магазин намиращ се в гр. С., „С.З.” бл.* вх. * като магазинерка. Трудовият договор бил прекратен. ЕТ „С. – Д.Б.” е преминала към „Л.” ЕООД с управител Д.Б.Б. /арг. молба от Д.Б. с вх. №3575 от 18.02.2009 г. по гр.д. №3658/2008 г. на РС – С., л.17 и удостоверение изх- №20090112111507 от 12.01.2009 г. на Агенция по вписванията, л. 19  и договор за прехвърляне на предприятие от 19.12.08 г. л. 26-27/.

По делото ищцата е посочила, че ответницата е вземала стоки от магазина, които не е заплащала и „сумата на Т. тя не е натрупана за един ден, не е взета стоката наведнъж, а е вземана в продължение на много дни”. В исковата молба и в дадения пред съда отговор, по реда на чл.156, ал.3 от ГПК, не е посочено,  през който период „е натрупана процесната сума”. Не е установено и кога, „кой ден и година е съставена тази бележка”, в която било отразено, че Т. е вземала стоки на кредит – на версия.  Ищцата е посочила, че „след като съм направила удръжки от аванса и от заплатата й / на Т./ са оставали дължими суми от стоките, които е вземала преди това... „не съм удържала целия дължим аванс и цялата заплата, а само част от тях, за да има какво да получат като пари, всеки път съм удържала различни суми, а не едни и същи суми всеки месец”./арг. протокол от с.з. проведено на 11.06.09 г. по гр.д. №3658/08 г. на РС – С./.

По същия начин и другата, работеща в магазина жена, свидетелката М. Стойкова е вземала стоки от магазина без да ги заплаща на момента, но „а след това в деня, в който трябва да ми се даде заплатата вземах си заплатата с такава сума, която се получава след като от определената ми заплата се приспадне стойността на стоките, които съм взела преди това без да ги платя”. Тази свидетелка изрично посочва, че тя не е писала „имената Ж., М., В.и А., те са писани от работодателката ми”. Тази свидетелка е посочила, че представената по делото бележка ”съм я написала аз и тя е съставена, за да се препишат на чисто данните за това, кой, колко има да дължи, за това, че е вземал стоки от магазина без да ги заплаща, като съставянето на тези бележки се налага поради обстоятелството, че за даваните от магазина стоки без те да бъдат заплащани, всяка магазинерка записва стойността на стоките на специална тетрадка срещу името на лицето, което е получило стоката без да я плати „понякога данните са записвани и от работодателката ни, в случая, както казах има и нейния почерк. Тази бележка я писах миналата година. Не мога да кажа, кога точно е написана тази бележка, тъй като многократно сме съставяли такива бележки за сумиране на стоки, вземани без да са заплатени, но съм убедена, че съм написала бележката докато Т. беше на работа. Имената – моето и това под мен на Т. не са изписани от мен. Не мога да кажа дали тази бележка, която ми показвате /бележката представена с исковата молба бел. На съдията/, дали съм я писала под диктовката на работодателя ми, в смисъл, че тя да ми  е казвала общото задължение на всяко лице. Името на Т. и сумата срещу него – 588.82 лв. не е изписвана от мен и не зная на кого е този почерк, с който е изписано името на Т. и сумата срещу името й – 588.82 лв.”

Други доказателства, установяващи размера на взетите на версия стоки от жалбоподателката, от които да е видно, на коя дата, по колко лева и   какви стоки са били взети на кредит, както и кога, по колко лева, за кои периоди, работодателката е извършила удръжки от аванс и заплата на Т., за да се установи, колко не са заплатени, към прекратяване на трудовия й договор или при окончателно уреждане на взаимоотношенията по него, по делото няма представени.

Настоящото инстанция не приема като надлежно доказателство по делото, което може да бъде преценено и прието като доказателство за посочените в исковата молба факти и обстоятелства, приложената към първоинстанционното дело, „тетрадка”. Същата е с корица и прикачен с тел-бод към нея първи лист, които са залепени към друга тетрадка, която е подвързана с телена спирала, в която отново с тел –бод има прикачен отделен лист, а на самата тетрадка, с различен почерк е записано името Т. – 527.37 лв. В тази сума е записана чисто без да има отметките, които има за следващия клиент на магазина с име Адем, за който изрично са написани всяка една от сумите, за който е закупил стоки,  записани са поредици от суми - от стойности, които не са сумирани. Заедно с това, на първия, прикачен с тел-бод към представената корица на тази тетрадка лист, е написано името „Т. – 101.30” без също да е посочено, за какво се отнася. На другия лист, прикачен към тетрадката с тел-бод,  името на Т. е записано, като  след това са вписани цифрите 588.82 + 488.82+150, които цифри са зачеркнати с химикал. Името на Т. фигурира на същата страница още веднъж, като е записана сумата 450.82 лв. и в скоби - Р.. Фактически почерка на името Т. и цифрите  450.82 след което е написан знака „+” и са вписани в скоби други две цифри – „/68.95+7.60/ - Р.”,  е написано с друг почерк и това е очевадно. Не е ясно тези хвърчащи листи, за какъв период от време се отнасят. Не е доказано, защо името на Т., което е изписано от ищцата и за която има различни суми се претендира посочената сума, която очевадно включва вписана от друго лице сума дължима от друг клиент на магазина. Във всичките листи прикачени към т.н. „тетрадка” няма нито една конкретна дата или цифри изписани заедно с името на Т., които да не са написани от ищцата по делото.

Представената, т.н. „тетрадка за вересии”, е следвало да бъде, но не е прошнурована и прономерована./ Самата „тетрадка”, представена поделото,  е с перфорирани страници за прошнуроване, но не прошнурована.   В нея няма, нито една дата, за да се определи, за кой период, за коя година и месец се отнася, за да  се  установи,  била ли е вече уволнена или не Т.. Няма предходни страници, също с дати и други данни, за да се установи, че посочената и написана от работодателката – ищца глобална сума, е  „натрупана”, след като работодателката всеки път, е „удържала от аванс и заплата”, стойността на взетите от магазинерките стоки, като им е оставяла част от аванса и заплатата, „за да има какво да получат като пари”. / Виж протокола от с.з., проведено на 11.06.2009г., л. 38, л. 39 и л. 40, по гр.д. № 3658/2008г. на РС С./.

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

В конкретния случай се приема, че предявената претенция е допустима и съдът следва да постанови решение по същата, както е приел и РС – С. в определение №368/04.02.2009 г. по гр.д. №3658/08 г. л. 13 .

Разгледана по същество, претенцията на ищеца за заплащане на сумата 527.37 лв. претендирана като взети на „версия” стоки от магазина на ищцата, от работещата в него Т. – ответница – жалбоподателка, е неоснователна.

По делото липсват доказателства, установяващи след сключване на трудов договор №12/22.08.2005 г. до 10.09.2008 г., когато същият е бил прекратен, през кой период от време ответницата е вземала стоки от магазина на ищцата на версия, които не е заплащала или не са й били удържани, при получаване на аванс и заплата. В представената по делото „тетрадка”, която се състои от два различни, хвърчащи, прикачени с тел-бод листа и трети, намиращ се  действително на тетрадка, който е изпълнен само до половината, без да е посочено, за коя година се отнася, не може да се направи извод, че ответницата е взела стоки от магазина на стойност исковата сума. В подкрепа на този извод е и факта, че към представения с исковата молба лист, определен от ищцата като „извлечение от тетрадка” не са вписани суми, които има отразени на първия лист на представената тетрадка, като не се броят двата листа прикачени с тел-бод към тетрадката – корица и към първия лист на същинската тетрадка.  Това „извлечение от тетрадка”, което е представено с исковата молба въобще не отговаря на нито един от трите листа, които са приложени към т.н. „тетрадка”.  Така, че и отметката, че представения с исковата молба лист като извлечение от тетрадката за версии е „вярно с оригинала”, фактически не е доказано. Очевадно  такъв лист в представената по делото „тетрадка” няма. Още по-малко има бележка, която е представена към молбата на Д.Б. в районния съд на л. 17-18 от гр.д. №3658/08 г.

Твърдението на въззиваемата страна, че претенцията е била доказана по основание и размер е несъстоятелно, не се подкрепя от доказателствата по делото и не може да бъде споделено. Никъде поделото няма доказателства, от които да е установено, стоки на каква стойност и на каква обща сума възлиза задължението на Т., което тя да не е заплатила или да не й е било удържано от работодателката при прекратяване на трудовия договор и окончателно уреждане на взаимоотношенията по този трудов договор между сключилите го страни.  Не може да се приеме, че тази сума е натрупана през периода от 22.08.05 г. до 10.09.2008 г. , тъй като тя е написана на един ред, без да се установи откъде е определен размера й. За какъв период се отнася и как е определена. Заедно с това, очевадно на листа, който е прикрепен към залепената към тетрадката корица на Т. има вписано единствено сумата 101.30 лв., а на следващия лист прикачен към „тетрадката” с тел-бод  на Т. има записана три суми, които са зачеркнати, има написани и други суми, към които са прибавени и суми на друго лице, чието име и сумите, очевадно не е написано от този, който е написал името и сумата на Т..  А вписаната сума за Т. само на първата страница на  тетрадката, която не е прошнурована и прономерована,   не е  видно,  за кой период от време, за какви стоки, на какво основание и от къде е формирана.

Не може да бъде споделено твърдението на въззиваемата-ищца, че задълженията в „тетрадката за версии” са се вписвали с глобална сума – обща стойност на закупените стоки, тъй като от записванията на другите лица, които са вписани на първия редовен лист от тетрадката, има записвани последователно цифри с различна стойност. Например 3,85+0,65+1,65 и т.н.

По тези съображения се приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

 Исковата претенция  не е установена нито по основание, нито по размер, още по-малко, кога  е „натрупана” претендираната сума и по какви пера се дължи – какви стоки са закупувани от магазина от ответницата и за кой период от време, ако е закупувала такива стоки, не е заплатена стойността им, възлизащата на посочената в исковата молба сума. Няма данни, кога, по колко лева са удържани от заплата и аванс на Т., колко е останало да дължи и н.т., за да се приеме, че посочената глобална сума е правилно изчислена- сумирана за конкретно посочен период от време.

Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че фактически при изплащане на аванс и заплата ищцата е удържала от магазинерките сумата, за която те не са платили, но са взели стоки от магазина. Въззиваемата- ищца не е установила, какви суми е удържала от аванс и заплата на Т. поне в годината, предхождаща прекратяването на трудовия договор на ответницата, за да може да се приеме, че иска не е погасен  . /арг. отговора й пред РС – С. отразен в протокола от 11.06.2009 г. , чл.156, ал.3 от ГПК/.

Неоснователна е претенцията и на посоченото правно основание чл.79 от ЗЗД, защото не е установено, няма конкретни доказателства и данни, какви стоки и на каква цена, кога са закупени, както и на каква стойност са били, колко от тях, в какъв размер са заплатени, включително чрез  извършените удръжки от работодателя, за да се  установи има ли и в какъв размер е неизпълнението, ако има такова. Ищецът –кредитор не е установил, колко и какво точно е задължението, какво е изпълнено и колко още остава да се дължи, за да се приеме, че посочената в исковата молба сума е точно „неиздължената част, която следва да се присъди. Такива конкретни данни и доказателства по делото няма.

По делото не са представени надлежни, годни доказателства, установяващи, че въззиваемата – ищца е изпълнила задължението си по чл.183, предоставила е за определен период от време стоки, но не е установила, че не са заплатени чрез получилия ги купувач- ответницата,  чрез  извършваните на аванс и заплата удръжки от работодателката. Затова твърдението, че има неизпълнение от страна на  въззивницата – ответница, в настоящия случай се явява неоснователно и недоказано.

 По тези съображения се приема, че претенцията е и недоказана и следва да бъде отхвърлена със законните последици.

Като не е достигнал до същите изводи РС е постановил едно неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено, а исковата претенция като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход на спора на жалбоподателката – ответница се дължат разноски и такива са доказани в размер на сумата 575 лв. за двете инстанции.

В съответствие с разпоредбата на чл. 280 ал. 2 от ГПК решението по настоящото дело не подлежи на касационно обжалване.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                     

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ  решение № 526/16.07.2009г., постановено по гр.д. № 3658/2008г. на РС – С. като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Л.” ЕООД със седалище гр. С. с ЕИК ******  и адрес на управление на дейността – ж.к „С.К.” бл.*вх. *, ап.* , представлявано от управител Д.Б., на основание чл. 200, във вр. чл. 183  във вр. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата 527 лв. /петстотин двадесет и седем лева/, представляваща стойността на закупени от магазина,   стопанисван от търговеца, находящ се в гр. С., кв. „Ст. З.” бл.* вх. *, закупени от Т.А.С. с ЕГН ********** като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Л.” ЕООД със седалище гр. С., и адрес на управление на дейността – ж.к „С.К.” бл.*вх. *, ап.* представлявано от управител Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ на Т.А.С. 575 лв. разноски по делото за двете инстанции.

 

 

Решението е окончателно и не може да бъде обжалвано.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: