Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  

 

гр. Сливен,01.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        МАРГАРИТА ДРУМЕВА                                                                                                                                            

                                                                                МАРТИН САНДУЛОВ 

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 563 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по жалба на взискател против действие на ДСИ, с правно основание чл. 435 от ГПК и се движи по реда на чл. 437 от ГПК.

Обжалвано е постановление за прекратяване на изпълнително производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, като в жалбата се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като законовата хипотеза не е осъществена поради факта, че изпълнителното производство е било спряно при условията на чл. 348 ал. 1 от ГПК. Жалбоподателя моли въззивния съд да отмени постановлението на ДСИ.

В законовия срок не е постъпило писмено възражение от другата страна по изпълнителното дело.

Съдебният изпълнител е подал писмени обяснения, с които заявява, че е спазил разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Съдът, след като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на материалите по него, намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Жалбоподателят е взискател  по изпълнително дело № 2280/06г. на ІІ р-н на ДСИ при СлРС, което е образувано по негова молба на 27.06.06г. въз основа на изпълнителен лист против длъжника Н.Н.. При започване на действия за принудително събиране на паричното задължение – опис на движими вещи, длъжникът извършил доброволно плащане на част от сумата и поискал, съгласно разпоредбата на чл. 348 ал. 1 от ГПК /отм./, тъй като били налице всичките изискуеми от тази норма предпоставки, ДСИ да спре изпълнителното производство. С влязло в сила постановление от 15.08.06г. изп.дело е спряно, въз основа на депозираното писмено  задължение от длъжника да внася ежемесечно по 10% от вземането по изпълнителния лист. С постановление от 20.07.09г., връчено на взискателя на 11.08.09г. ДСИ прекратява изпълнителното дело с мотив, че в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия, съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Това постановление е предмет на настоящата жалба, подадена в законовия срок от процесуално легитимирано лице, имащо интерес от обжалването, чрез постановилия акта орган.

Този състав намира атакуваното постановление за незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките на правната норма, послужила за основание за прекратяване на изпълнителното производство.

За да се приеме, че е възникнала хипотезата на т. 8 на ал. 1 от чл. 433 от ГПК, тоест на бездействието на взискателя за определен период от време да се придаде значение на правопрекратяващ факт, следва по начало да няма други пречки, стоящи извън волята му, да предприеме някакви процесуални действия във връзка с извършване на изпълнителни действия от ДСИ. В случая целият релевиран от ДСИ период е протекъл в условията на спряно изпълнително производство. От своя страна спирането е било извършено чрез използване на специалната възможност по отменения ГПК – чл. 348 ал. 1, като инициативата за това е била на длъжника, а от неговото понататъшно поведение спрямо взискателя, зависи дали последният ще поиска продължаване на принудителното изпълнение.

Действително към изпълнителното дело има приложена само вносните бележки за внесените през м.08.06г. от длъжника първоначално 30 % от задължението по изпълнителния лист, които ДСИ е разпределил между взискателите едва на 29.09.06г. и 10% от 16.10.06г.

При това положение, за да се задейства правилото на чл. 348 ал. 2 от ГПК /отм./ - и да се възобнови спряното производство, следва, ако се приеме, че плащането на ежемесечните 10% вноски трябва да става чрез ДСИ, последният да има грижата да уведоми взискателите, когато това не е сторено /тъй като те очакват разпределение на постъпили суми, за което няма срок, за който те да са длъжни да следят/ , или – ако се приеме, че плащането може да се извършва пряко към взискателя – да се съобрази единствено негова молба. Щом такава не постъпва – “мълчанието” на взискателя следва да се приеме като индиция за изпълнение на задълженията на длъжника.

И при двата варианта, обаче, за да се фиксира начален момент и от него да се постави в течение срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК спрямо взискателя, той следва да разполага с възможност, респективно – да има задължение, за активни действия. Тоест – или ДСИ да го уведоми за неплащането на длъжника – тогава взискателят ще може да иска продължаване на принудителните  изпълнителни действия, или, ако сам не е поискал това – ДСИ да  извърши справка за плащанията, и ако констатира, че такива се правят редовно – изпълнителното производство е спряно и бездействието на взискателя при това условие е оправдано. Ако плащанията са погасили задълженията – възниква напълно различна хипотеза, при която ДСИ може да реагира адекватно по друг процесуален ред. И накрая – ако установи, че плащанията са преустановени без пълно изпълнение – тъй  като само от  волята на  взискателя до този момент е зависело

подаването на молбата по ал. 2 на чл. 348 от ГПК /отм./, то от момента на тази констатация на ДСИ за взискателя започва да тече 2 годишния срок, в който да прояви активност и поиска извършване на изпълнителни действия, щом има несъбрано вземане.

Нито една от така очертаните възможности не е осъществена в случая, и ДСИ, без да е съобразил горните обстоятелства, съответно – без да е преценил дали и кога е започнал въобще да тече за взискателя срокът по чл. 344 ал. 1 т. 8 от ГПК, механично е приел за негово начало датата на последната вноска от длъжника, и го е счел за изтекъл.

Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че жалбата е основателна и следва да се уважи, като се отмени постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, а на ДСИ се укаже да продължи процесуалните действия по изпълнителното производство при спазване на правилата на ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

 

ОТМЕНЯ постановление на ДСИ от 20.07.2009г. по изпълнително дело № 2280/06г. на ІІ р-н на ДСИ при СлРС , като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ПОСТАНОВЯВА продължаване на изпълнителното производство по  изпълнително дело № 2280/06г. на ІІ р-н на ДСИ при СлРС.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: