Р Е Ш Е Н И Е

 

Гр. Сливен, 07.12.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и девета година,

в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:      МАРГАРИТА ДРУМЕВА

         ЧЛЕНОВЕ:                  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА   

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на Прокурора …………….…………… ,        като разгледа докладваното от   

М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 569  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК.

Въззивникът “АЛФИ АЙС” ООД, гр. София останал недоволен от  Р. № 125/17.07.2009 г., постановено по гр.д. № 50/2009 г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан предявения от него иск против ЕТ “РАДЕЦКИ- Д.Д.”***, представлявано от Д.Г.Д. за признаване за установено, че не дължи на ЕТ сумата 10355 лв. по договор за цесия от 23.08.2004 г., с нотариална заверка на подписите с ЕТ “ДЕНИЦА- И.В.”. Обжалва го изцяло.

Във въззивната си  жалба въззивникът, чрез пълномощника си адв. К. Ц. *** посочва, че решението е материално и процесуално незаконосъобразно, неправилно и необосновано и моли да бъде отменено, като вместо него исковата претенция бъде уважена.  Неправилен бил извода на съда, че договора за цесия от 07.01.2004 г., сключен между “Евротонер” ЕООД и “Алфи Айс” ООД, с който се прехвърля задължение на ЕТ “Деница- И.В.” в размер на 11000лв. бил с недостоверна дата и по тази причина не можело да се противопостави на договора от 23.08.2004 г. с нотариална заверка на подписите. Безспорни били фактите, че: на 01.11.2001 г. между “Евротонер” ЕООД и ЕТ “Деница- И.В. е сключен договор за паричен заем в размер на 11000 лв., с която са погасени парични задължения на заемателя към негови контрагенти. Дадената в заем парична сума не била върната в уговорения срок, поради което не можело да се приеме, че договора е прекратил действието си. Вземането си  по договора за цесия от 11000 лв. главница и 1650 лв. мораторна лихва “Евротонер” ЕООД прехвърлил на “Алфи Айс” ООД, като спазил разпоредбата на чл. 99, ал.3 от ЗЗД и уведомил писмено- с писмо с изх. № 0016/ 07.01.2004 г. цедирания длъжник ЕТ “Деница- И.В. за извършената цесия. На основание чл. 103 и следващите от ЗЗД дружеството ищец “Алфи Айс” ООД извършило прихващане с цедираното му от “Евротонер” ЕООД вземане срещу свое насрещно задължение в размер на 10335 лв., произтичащо от заплащане на закупени с фактури две вещи. В резултат на това прихващане, считано от 08.01.2004 г. ЕТ  “Деница- И.В. останал задължен на “Алфи Айс” ООД със сумата 665 лв., ведно с дължимата мораторна лихва върху нея до окончателното й погасяване. Цедираното вземане и прихващането породили своите правни последици и са намерили отражение в счетоводните книги на двете дружества. Видно било, че към дата 23.08.2004 г. ЕТ” Деница- И.В.” не е имал парично вземане  към “Алфи Айс” ООД, поради което било юридически невъзможно да прехвърли  на ЕТ “Радецки- Д.Д.” с договор за цесия свое несъществуващо парично вземане. От друга страна цедента ЕТ “Деница- И.В.” не е имал и свое насрещно задължение, произтичащо от посочения в договора за цесия от 23.08.2004 г. друг договор за покупко- продажба. Затова с нотариална покана от 16.01.2009 г. ЕТ “Деница- И.В.” изрично заявява, че на това основание прогласява нищожността на договора за цесия от 23.08.2004 г., сключен с ЕТ “Радецки- Д.Д.”. Едностранното волеизявление е направено в изискуемата се в случая писмена форма и е достигнало до адресата си. Нищожността на договора за цесия от 23.08.2004 г. не влечало никакви правни последици както за страните по него, така и за цедирания длъжник. Твърди, че този нов правопроменящ за ищцовото дружество и правопогасяващ за ответника юридически факт, настъпил след влизане в сила на решението на Софийски градски съд по търг.д. № 1838/2004 г., с което “Алфи Айс” ООД е било осъдено да заплати на ЕТ “Радецки- Д.Д.” сумата 10335 лв. поражда за ищцовото дружество благоприятни за него правни последици. Прогласяването на договора за цесия за нищожен от цедента по него не се преклудирало от силата на присъдено нещо, формирана с решението по посоченото търговско дело. Правното значение на едностранното изявление следвало да се определи според правилото на чл. 44 от ЗЗД. Този договор за цесия противоречал на императивни изисквания  на закона- договорите да имат възможен предмет- от една страна ЕТ “Деница- И.В.” не е имал свое вземане към “Алфи Айс” ООД, което да прехвърли на ЕТ “Радецки- Д.Д.” и е бил наясно с това, а от друга страна самият ЕТ “Радецки- Д.Д.” не е имал свое вземане към ЕТ “Деница- И.В.”, породено от друг някакъв договор за покупко- продажба.

Посочва, че е спазен закона относно формата за доказване на сделката, поради което не може да се приеме, че липсва достоверна дата, след като в случая не се изисква, поради което неправилно е прието от съда, че договора от 07.01.2004 г. е непротивопоставим на договора от 23.01.2004 г. Следвало съдът да се съобрази и с вписванията в счетоводните книги на основание чл. 182 от ГПК. Намира, че предявеният отрицателен установителен иск е доказан. Ищцовото дружество следвало да докаже единствено наличието на нововъзникнало обстоятелство от съществено значение за делото, което е сторено. До приключване на устните състезания ответника не оспори по съответния ред и в предвидените срокове твърдените от ищеца отрицателни факти, че не съществува договор за покупко- продажба между ЕТ “Деница- И.В.” и ЕТ Радецки- Д.Д.”и не представи доказателства, установяващи наличието на същия. Настоява, че в търговските и счетоводни книги на тези две дружества такъв договор не е записан; че липсва в представената пред Данъчна служба Данъчна декларация и приложените към нея баланс и аналитична справка не е отразено взимане на ЕТ “Радецки- Д.Д.” към ЕТ “Деница- И.В.”, произтичащо от такъв договор.  Съдът е следвало да приеме липсата на такъв договор за ненуждаещ се от доказване факт, съответно обратното при разпределяне на доказателствената тежест. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата страна в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е представил отговор по въззивната жалба и не се явява в с.з. 

В с.з. представителят на въззивника Х.П.И. и пълномощника адв. К. Ц.  поддържат жалбата. Настоява, че противната страна не е проявила процесуална активност, не е доказала нищо. Свежда целият спор по казуса до това договорът за цесия с достоверна дата по- силен ли е от договора, който го предхожда, но е с недостоверна дата.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение е валидно, но недопустимо- издадено от компетентен орган по направено искане, досежно установяването на недължимост на сумата 10335 лв., след като вече има постановено решение по иска на ответника против ищеца за дължимост на същата сума. 

Въззивният съд констатира:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК от ищец “АЛФИ АЙС” ООД, гр. София против ЕТ “РАДЕЦКИ- Д.Д.”*** за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцовото дружество не му  дължи сумата 10335 лв. главница, произтичаща от Договор за цесия от 23.08.2004 г., като съобрази доказателствата по делото, установяващи нищожността на Договора за цесия от 23.08.2004 г., по който ответникът е цесионер, а ищецът- цедиран длъжник.

В исковата си молба ищеца твърди, че по искова молба на ответника в СГС VІ-9 състав било образувано т.д. № 1838/2004 г., в което ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на ответника сума с главница 10355 лв. СГС приел в мотивите си, че с Договор за цесия от 23.08.2004 г. с нотариална заверка на подписите на страните ЕТ “Деница- И.В.”, гр. Нова Загора, представляван от И.П.В., в качеството си на цедент прехвърлил на ответника, като цесионер свое парично вземане към ищеца, произтичащо от 2 бр. фактури. Според ответника с цедираното вземане цедентът погасил друго свое задължение към ответника по договор за покупко- продажба, по който цедентът уж бил длъжник. Въпреки, че в него производство ищецът /тогава ответник/ представил убедителни доказателства, че цедентът няма никакви вземания към него, тъй като същите са погасени с предходно прихващане на насрещни вземания, извършени с предходен договор за цесия от 07.01.2004 г. и изрично писмено уведомление на И.П.В. още преди Договора за цесия от 23.08.04 г. и изрично признато с нотариална декларация от цедента, СГС постановил съдебния си акт, като осъдил него ищеца да заплати на ответника /в това производство/ посочената сума от 10355 лв. главница. Сочи, че СГС не съобразил възражението, че Договорът за цесия от 23.08.04 г. е нищожен , поради липса на предмет, а именно несъществуване на Договор за покупко- продажба, от която да произтича задължение на цедента към ответника. СГС констатирал липса на такъв договор, но не направил съответните изводи.

Нищожността на Договора за цесия от 23.08.04 г. била прогласена с нотариалната покана от 16.01.2009 г. на нотариус Янка Попова, район РС Нова Загора, с Рег. № 302 том І, акт 17 от цедента И.П.В. до ответника по настоящото дело ЕТ “Радецки- Д.Д.” с изявлението, че няма парично задължение към ЕТ “Радецки- Д.Д.” и не е сключвал никакъв договор с него за покупко- продажба от който да произтича задължение /л. 17 от делото/. Настоява, че нищожността на Договора за цесия от 23.08.2004 г. не влечала до никакви правни последици, както за страните по него,  така и за цедирания длъжник. Едностранното волеизявление на цедента ЕТ “Деница- И.В.” за прогласяване нищожността на Договора за цесия от 23.08.2004 г. представлявало нов правопроменящ за ищеца и правопогасяващ за ответника юридически факт, настъпил след постановеното Решение на СГС, който пораждал благоприятни за ищеца правни последици. Настоява, че прогласяването на нищожността на Договора за цесия от 23.08.04г. от цедента, в качеството му на страна не се преклудирало от постановеното решение на СГС. Неговото правно значение се определяло от чл. 44 от ЗЗД. Затова намира, че има правен интерес от завеждането на иска и бъде признато за установено, че не дължи сумата 10355 лв. и се прогласи изначалната нищожност на Договора за цесия, като изобщо не е възникнало задължение по нея на валидно основание. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът подал отговор на исковата молба- л. 27, с който оспорва изцяло предявения иск и го намира за недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца. Оспорва иска, като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен. Оспорва предявените с исковата молба писмени доказателства, като неистински и неавтентични. 

В с.з.  ищецът, чрез законния си представител и чрез пълномощника си адв. К. Ц. поддържа иска. 

Ответната страна не изпрати в с.з. представител или пълномощник и в дадения срок не представи писмена защита.

Настоящата инстанция намира, че НЗРС е разгледал недопустим иск и постановил недопустимо решение по смисъла на чл. 299, ал.1 от ГПК, като съгласно разпоредбата на чл. 270, ал.3 от ГПК следва да обезсили решението на НЗРС и прекрати производството по делото.

Принципът за непререшаемост в ГПК е залегнал в текста на чл. 299, ал.1 от ГПК, според който “Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго.”, а ал. 2 разпорежда “Повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.”

С Р. от 24.02.2006 г., постановено по т.д. № 1838/2004 г. на СГС VІ-9 състав ищецът по настоящото дело бил осъден да заплати на ответника сумата 12520 лв., от която главница 10355 лв. и 2185 лв. лихва за забава по фактури № 14/24.02.2003 г. и  № 15/ 17.03.2003 г. до завеждане на иска, както и законната лихва върху 12520 лв. от датата на подаване на исковата молба /лихва върху лихва!/, във връзка с неизпълнение на задължението за плащане на цената на доставена от ЕТ “Деница- И.В.”, като продавач  на стока и “Алфи Айс” ООД, като купувач по посочените фактури с №№ 14 и 15/2003 г. на обща стойност 10335 лв., вземането по които е прехвърлено с Договор за цесия от 23.08.2004 г. сключен от ЕТ “Деница- И.В.”,  като цедент за прехвърляне на паричното вземане по фактурите, ведно с мораторната лихва на ЕТ “Радецки- Д.Д.”, като цесионер. 

СГС е обсъждал възражението на ответника- ищец в настоящото производство за нищожност на Договора за цесия от 23.08.2004 г., поради липса на предмет, а именно несъществуване на Договор за покупко- продажба, от която да произтича задължение на цедента към ответника и не го уважил.

Може да се допусне пререшаване на спора в случаите, когато законът разпорежда друго- чл.299, ал.1 от ГПК и това друго би могло да бъде разпоредено в настоящия случай само ако на основание чл. 303, ал.1- се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства или по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на заключение на в.л., престъпно действие…, страната е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана.

Заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, но не с нова искова молба, с представени “нови доказателства” и образуване на ново исково производство в НЗРС, а искането следва да бъде направено в съответните срокове пред ВКС на РБ, който на основание чл. 307 от ГПК първо ще се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна  и ако прецени, че е основателна отменя решението /това на СГС от 2006 г./ изцяло или отчасти и връща делото за ново разглеждане от надлежния съд от друг състав, като посочва и откъде да започне новото разглеждане на делото.

СГС постановил съдебния си акт, като осъдил ответника- ищец в настоящото производство да заплати на ищеца /ответник в това производство/ посочената сума от 10355 лв. главница и е недопустимо с втори иск да се търси признаване за установено, че присъдената сума не се дължи. 

Въззиваемата страна не е претендира разноски.

Въз основа на изложеното, настоящият състав, без да разглежда въззивната жалба по същество на основание чл. 299, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 270, ал.3 от ГПК ще обезсили решението на НЗРС и прекрати производството по делото.

Ето защо съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОБЕЗСИЛВА  Р. № 125/17.07.2009 г., постановено по гр.д. № 50/2009 г. по описа на Новозагорския районен съд, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д. № 569/09 г. на Сливенски окръжен съд.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ.

 

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :