РЕШЕНИЕ №                                           

гр. С., 23.11.2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гр.отд. в съдебно заседание на двадесет и двадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА МАРЕВА,

 

При секретаря П.С. като се запозна с докладваното гр.д.№ 577 по описа на съда за 2009г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по мотивирано искане, внесено на основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

Постъпило е мотивирано искане от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност /КУИППД/, чрез председателя С.К., с което се претендира отнемането на недвижимо и движимо имущество и дружествени дялове от ответниците К.С.И. и Ц.Г.И.. Твърди се, че  въз основа на уведомление по чл. 21 от ЗОПДИППД с вх. № 2377/03.11.2008 г. на Софийска окръжна прокуратура за започнало наказателно производство срещу отв. К.С.И. и Решение  № *9/01.04.2009 г. на КУИППД срещу отв. К.С.И. е образувано производство за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Установено е, че ответникът е признат за виновен с пр. по НОХД № *480/2003 г. на РС – Сливен, влязла в сила на 06.04.2004 г. в извършването на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, което попада в приложно поле на чл. 3 ал. 1 т. 23 от ЗОПДИППД. Извършена е справка и е установено, че с решение по гр. д. 9/2003 г. е била допусната промяна в собственото име на ответника от Н. на К.. Същият е сключил граждански брак с ответницата Ц.Г.И. на 30.11.1994 г. , от който брак имат родено едно дете – М. Н. И., навършил 14 г. до внасяне на мотивраното искане в съда. Установено е по данни от Агенция по вписванията СВ – Сливен, че ответникът е съдружник и притежава 20 дяла от капитала на „Клуб 777 – Сливен” ООД на обща стойност 2000 лв. Установено е чрез справки от НОИ, че отв. К.С.И. е бил осигуряван по трудов договор с „Клуб 777- Сливен” ООД и като самоосигуряващо се лице с прекъсвания в периода от 01.01.1997 г. до 01.01.2009 г. – подробно описани в мотивираното искане, както и данни за осигуряване на отв. Ц.Г.И. по трудов договор с „Любо –М – Л.Т.” гр. Враца и „Експрес – 3 „ гр. Враца , както и с „Криси – К.П.” – гр. Кнежа в периода 05.06.2007 г. до 30.04.2008 г.  като общия размер на доходите през посочените подробно периоди е в размер на 105.48 минимални работни заплати. По справка от ТД на НАП- Сливен е видно, че има подавани декларации по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО за периода  1999 – 2007 г. от „Клуб 777 – Сливен” ООД, но няма данни за разпределяне на дивиденти от печалбата на дружеството. Твърди се, че в рамките на извършената проверка е установено придобиването от ответниците в режим на СИО през периода 05.10.1992 г. – 07.10.2009 г. на следното недвижимо имущество, за което не е установен законен източник на доходи, а именно:

С н.а. № *44 т. 8 д. № *764/2001 г. на СВ – Сливен, чрез покупко-продажба на името на Ц.Г.И. e придобит недвижим имот: гараж № * /първи/, находящ се на сутеренен гараж от сграда в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена в УПИ Х-5486 /десети за пет хиляди осемдесет и шести/ , в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целия от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м., застроена върху 20.4 кв.м. /двадесет цяло и четири десети кв. м./, ведно с припадащите се 1.99 % /едно цяло и деветдесет и девет стотни процента / ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от отстъпеното право на строеж при граници на гаража: гараж № 2, външни зидове и коридор, а на имота: УПИ ІХ-5485, УПИ ХІ-5487, УПИ ХІІІ-5490, УПИ ХІV-5491 и улица. Обектът е с идентификатор № *7338.550.30.1.11. Договорът за покупко-продажба е сключен за цена на този имот в размер на 3500 лв., като се поддържа че към датата на придобиване 14.06.2002 г. действителната пазарна стойност е 5 х.лв., равняваща се на 58.82 бр. МРЗ. Към 25.05.2009 г. пазарната стойност  е 12 х.лв.;

С н.а. № 54, т. 1, д. № *2/2001 г. на СВ – Сливен, чрез договор за покупко-продажба на името на ответницата като купувач  - апартамент № * /седем/, находящ се на трети жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена върху парцел Х-5486 /десети за пет хиляди четиристотин осемдесет и шести/ в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана нагр. С., състоящ се целият от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м.,  като апартаментът се състои от кухня-бокс, дневна, 2 спални и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 3/три/, с площ от 6.5 /шест цяло и пет десети/ кв. м., ведно с припадащите се 11.1 %/ единадесет цяло и една десета процента/, ид.ч. от общите части на сградата и припадащите се части от отстъпеното право на строеж при граници само на жилището: стълбищна площадка и ап. 6 и от три страни външни зидове, на избеното помещение: външен зид, коридор, избено помещение № 2 и избено помещение № 4, а на поземления имот: УПИ ІХ-5485, УПИ ХІІІ-5490, УПИ ХІV-5491 и улица. Договорът е сключен за цена от 22000 лв. като се поддържа, че пазарната стойност на имота към датата на придобиване 11.01.2001 г. е 30 500 лв. или 386.07 бр. МРЗ, а към 25.05.2009 г. – 93 400 лв.

С н.а. № 47, т.1, рег. № 470, д. № 39/2003 г. върху описаните по-горе имоти ответниците са учредили в полза на  ТД „ОББ” АД – гр. София ипотека, като обезпечение да отпуснат банков кредит в размер на 120 х.лв. на трето лице.

Освен посочените по-горе имоти ответниците са придобили и отчуждили следното имущество:

С н.а. № 50, т. 8, д. № 2307/16.08.1996 г. с Договор за покупко-продажба на името на ответника К. Ст. И. като купувач, следния недвижим имот: 7,15 /седем петнадесети/ ид.ч. от полски имот с площ от 1500 /хиляда и петстотин/ кв.м. с пл. № 4442 /четири хиляди четиристотин четиридесет и и две / в м. „Сефер бунар” в землището на гр. С., при граници: имоти пл. №№  4441,4443,4453,4456 и път, за цена от 35560 лв., чиято пазарна стойност към датата на придобиване 16.08.1996 г. е 84 х.лв. или 21 бр. МРЗ. Този имот е бил продаден с н.а. № 80 , т. 1, дело № *35/30.10.1998 г. за сумата от 2 730 000 неденом.лв. като пазарната стойност към датата на отчуждаване – 30.10.1998 г. е 3 500 000 лв.;

С н.а. № 59, т.ХІV, д. № 3151/2003 г. за покупко-продажба е закупена нива с площ от 4.351 дка /четири декара и триста петдесет и един кв.м./, втора категория, образуващ  имот № 064040 /шестдесет и четири хиляди и четиридесет/ по плана за земеразделяне на землището на с. Младово, общ. Сливен, в м. „Курамата”, при граници: имоти пл. №№ 000411, 06039, 064005, 000171 за цена от 390 лв. при пазарна стойност на имота към 17.09.2003 г. в размер на 1220 лв. или 11.9 бр. МРЗ.  Този имот е бил продаден от ответниците с н.а. 28, т. ХХІV, д. № *011/2005 г. на СВ – Сливен за 400 лв. при пазарна стойност към 19.10.2005 г. в размер на 1305 лв. ;

С н.а. № *20, т.VІ, д. № 2542/2000 г. на името на Ц.Г.И. като купувач е придобит апартамент № * /шест/ в гр. С., кв. „Р.” бл. */петнадесет/, вх. „*” на първия етаж, застроен върху 49 /четиридесет и девет/ кв.м., състоящ се от дневна, спалня, коридор и тоалетна, заедно с принадлежащите избено помещение № * /шест/, с полезна площ от 11.18 /единадесет цяло и осемнадесет/ кв. м. и таванско помещение № * /шест/ с полезна площ от 16.30 /шестнадесет цяло и тридесет/кв.м., ведно с правото на строеж и 12.77 % /дванадесет цяло и седемдесет и седем процента/ ид.ч. от общите части на сградата, при граници за жилището:от три страни външни зидове, стълбище и ап. № 5; на избеното помещение: от две страни външен зид, коридор, и мазе на ап. № 8, а на таванското помещение: външен зид, разделителен зид с вх. „А”, стълбище и коридор за цена от  4 217.40 лв.при пазарна стойност на имота към датата на придобиване – 21.12.2000 г. в размер на 12800 лв. или 162.02 бр. МРЗ. Този имот ответниците продали с н.а. № *60, т. VІІ, д. № *588/2004 г. на СВ – Сливен срещу цена от 4 250 лв. при пазарна стойност към датата на отчуждаване в размер на 13 800 лв.

Освен недвижимите имоти  с Договор за покупко-продажба от 10.06.2002 г. ответниците придобили л.а.  марка „Пежо 205” с рег. №  СН 38 17 СС с рама № VF320AH1224644612, двигател № *FP1P1248994, цвят червен, с дата на регистрация 06.11.1991 г. на името на Ц.Г.И. за сумата от 1000 лв. с пазарна оценка към датата на придобиване в размер на 3200 лв. или 32 бр. МРЗ и пазарна оценка към 25.05.2009 г. – 1300 лв.

Твърди се ,че с Решение № 446/18.09.2009 г. по ЧНД № *508/2009 г. на РС – Сливен на основание чл. 62 ал. 6 т. 1 от ЗКИ е постановено разкриването на банкова тайна,  в резултат на което са били установени банкови сметки по картова сметка в лева при „Райфайзенбанк – България” ЕАД, открита на 21.02.2007 г. Офис Сливен 2 , активна и понастоящем; депозит в ЕВРО в банка „ДСК” ЕАД  открит на 18.02.2008 г. в офис в гр. Враца и разплащателна сметка, като в мотивираното искане не са посочени сумите по тези сметки.

Върху описаните имущества с определение № 345/10.09.2009 г. по ч.гр. д. № 534/2009 г. по описа на ОС – Сливен и обезпечителна заповед от 15.09.2009 г. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 28 от ЗОПИППД.

В мотивираното искане подробно и за всяка година въз основа на справки от НСИ се поддържа, че ответниците са направили разход за издръжката си в периода от 05.10.1999 г. до 31.12.2008 г.  в размер на 829, 32 бр. МРЗ.

Въз основа на получените писма от МВР – ГД гранична полиция – гр. София и посочената в тях информация е установено, че ответниците в периода 2000 – 2002 г. са пътували извън страната за период от общо 289 дни, при което за задгранично пътуване са направили разходи в размер на 759,21 МРЗ.

Анализирайки посочените по-горе данни, се прави извод, че през проверявания период придобитото имущество и издръжка на домакинството на ответниците възлизат и са направени разходи в размер на 2323.46 МРЗ, при което за разходите в размер на 2028.86 МРЗ няма данни за законен източник на доходи и този размер на разходите се определя като „значителна стойност” § 1 т. 2 от ДР на ЗОПДИППД – 60 х.лв. или 400 МРЗ към датата на влизане на закона в сила.

Въз основа на горните изводи и обстоятелства се поддържа, че са налице предпоставките по чл. 4 ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДИППД, а именно: влязла в сила присъда за първия ответник за престъпление попадащо в обхвата на чл. 3 ал. 1 т. 23 от ЗОПДИППД; касае се за имущество на значителна стойност; налице са предпоставките на чл. 9 и  чл. 10 от ЗОПДИППД, поради което се иска отнемане на имущество в полза на Държавата на обща стойност 127305 лв., а именно: – гараж № * /първи/, находящ се на сутеренен гараж от сграда в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена в УПИ Х-5486 /десети за пет хиляди осемдесет и шести/ , в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целия от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м., застроена върху 20.4 кв.м. /двадесет цяло и четири десети кв. м./, ведно с припадащите се 1.99 % /едно цяло и деветдесет и девет стотни процента / ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от отстъпеното право на строеж; - апартамент № * /седем/, находящ се на трети жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена върху парцел Х-5486 /десети за пет хиляди четиристотин осемдесет и шести/ в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целият от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м.,  като апартаментът се състои от кухня-бокс, дневна, 2 спални и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 3/три/, с площ от 6.5 /шест цяло и пет десети/ кв. м., ведно с припадащите се 11.1 %/ единадесет цяло и една десета процента/, ид.ч. от общите части на сградата и припадащите се части от отстъпеното право на строеж; л.а.  марка „Пежо 205” с рег. №  СН 38 17 СС, както и сумите от продажба на недвижим имот по н.а. № 80, т. І, д. 135/30.10.1998 г. в размер на 3500 лв., по н.а.№ 28, т. ХХІV, д. № *011/2005 г. в размер на 1305 лв. и сумата от продажба на недвижим имот с н.а. № *60 ,т. VІІ, д. № *588/2004 г. на СВ – Сливен в размер на 13800 лв., като в условията на евентуалност се иска съдът да постанови отнемане на сумите по посочените нотариални актове в размера, посочен в тях. Иска се отнемането и на 20 дружествени дяла от капитала на „Клуб 777-Сливен”ООД.

Поискано е отнемането и на парични средства по посочените банкови сметки.

В срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответниците не са подали отговор на мотивираното искане, като подаденият след изтичането на този срок отговор попада в преклузията на чл. 133 от ГПК при липсата на установени особено непредвидени обстоятелства за това.

В с.з. ищецът, чрез представител по пълномощие – инспектор Д. и инспектор И., поддържат мотивираното искане, като в представената по същество писмена защита развиват доводи за доказване на предпоставките с оглед презумпцията по чл. 17 ал. 5 от ЗОПДИППД и настъпилата преклузия по чл. 133 от ГПК.  Относно критерия за значителна стойност на имуществото, поддържат, че съдът следва да вземе предвид решение № 89/29.01.2010 г. по гр. д. № *17/2009 г. на ВКС, според което съдът следва да съобрази пазарните оценки като обективни и релевантни за спора.  Що се отнася до критерия, посочен в § 1 т. 3 от ДР на ЗОПДИППД изтъкват, че съдът следва да съобрази броя минимални работни заплати, а не номиналната стойност от 60 х.лв. Относно наличие на престъпна дейност се позовават на влязлата в сила присъда, като се изтъква, че при условията на пълно доказване от страна на ищеца е установена липсата на законен източник на доходи на ответниците, както за издръжка, така и за придобиване на имуществото, подлежащо на отнемане.

За ответниците се явява представител по пълномощие – адв. К.Б. ***. и в представеното по същество писмено становище поддържа, че не са налице предпоставките на закона за отнемане на имуществото, тъй като неговата стойност е под 60 х.лв. – в размер на 51 954 лв., именно при тази стойност следва имуществото да се определи като значително. Изтъква, че в производството следва да се търси пряка или косвена причинна връзка между престъплението установено с влязла в сила присъда и факта на придобиване на имуществото, както и това, че законът е категоричен, че се търси имущество, придобито от престъпна дейност, а не разлика между приходи и разходи за 25 г. назад. В този смисъл поддържа, че имуществото посочено за отнемане не е на значителна стойност и за него е налице законен източник на доходи по смисъла на закона, тъй като престъпното деяние е извършено  на 23.08.2001г. Излага довод, че едва след тази дата би могло да се търси наличие на незаконни източници на средства. Изтъква, че всички имоти, с изключение на този в м. „Курамата”, както и л.а. марка „Пежо 205” и дружествени дялове са придобити преди тази дата. Респективно само за придобитото след 23.08.2001 г. следва да се търси законен източник на доходи. Освен това изтъква, че капиталът на ТД е категория която се изключва от имуществото на проверяваното лице и волята на законодателя не може да бъде тълкувана разширително и спрямо имуществото на трето лице, каквото е юридическото лице. Развити са съображения също, че разходите за задгранични пътувания не може да бъдат съобразявани в размерите посочени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987 г., действала до 01.07.2004 г. Изтъква, че ответниците нямат качеството на посочените в нея лица.

Становището на пълномощника на ответниците за недопустимост на съдебното производство е неоснователно съгласно определение № *7\17.02.2010г. по ч.гр.д. № 36\2010г. на Апелативен съд – гр. Б..

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и такива чрез назначените експертизи относно релевантните за спора факти и обстоятелства се установява следното от фактическа страна:

Безспорно е, че с присъда № 323/23.03.2004 г. по НОХД № *480/2003 г. на РС – Сливен отв. К.С.И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339 ал. 1 от НК, за което във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Присъдата е влязла в сила на 06.04.2004 г. и е издадена на името на Н. С.И., като видно от Решение № */05.02.2003 г. по гр.д. № 9/2003 г. по описа на РС – Котел са били променени собственото име на ответника от Н. на К., както и датата на раждане *** г. вместо 04.10.1974 г.

Представено е извлечение от НБД „Население”, както и удостоверение за сключен граждански брак № 0587/30.11.1994 г., от които се установява, че ответниците са съпрузи и са сключили граждански брак на 30.11.1994 г. Освен това от брака си имат родено едно дете на 04.04.1995 г . – М. Н. И..

След започната предварителна проверка по преписка № 408/03.11.2008 г. въз основа на постъпилото в ТД на КУИППД – гр. Б. уведомление по чл. 21 от ЗОПДИППД са били изискани справки и въз основа на получените такива се установява, че с н.а. № *44 т. 8 д. № *764/2001 г. на СВ – Сливен е придобит  гараж № * /първи/, находящ се на сутеренен гараж от сграда в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена в УПИ Х-5486 /десети за пет хиляди осемдесет и шести/ , в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целия от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м., застроена върху 20.4 кв.м. /двадесет цяло и четири десети кв. м./, ведно с припадащите се 1.99 % /едно цяло и деветдесет и девет стотни процента / ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от отстъпеното право на строеж на името на ответницата Ц.Г.И. като купувач, с посочена в н.а. цена в размер на 3500 лв. Освен това с н.а. № 54, т. 1, д. № *2/2001 г. на СВ – Сливен страните са придобили  апартамент № * /седем/, находящ се на трети жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена върху парцел Х-5486 /десети за пет хиляди четиристотин осемдесет и шести/ в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целият от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м.,  като апартаментът се състои от кухня-бокс, дневна, 2 спални и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 3/три/, с площ от 6.5 /шест цяло и пет десети/ кв. м., ведно с припадащите се 11.1 %/ единадесет цяло и една десета процента/, ид.ч. от общите части на сградата и припадащите се части от отстъпеното право на строеж  с посочена в н.а. цена в размер на 22 х.лв. В нотариалният акт като купувач е била посочена втората ответница. И двата имота включително към настоящия момент са собственост на ответниците, които с н.а. № 47, т.І, рег. № 470, д. № 39/2003 г. са учредили ипотека върху тези имоти като обезпечение за отпуснат банков кредит в размер на 120 х.лв. в полза на трето лице. Безспорно е между страните и това е положено в доклада като ненуждаещо се от специално доказване обстоятелство, че бракът между ответниците е бил прекратен след проверявания период, който обхваща 05.10.1992 г . – 07.10.2009 г.

Освен посочените по-горе имоти се установява, че от ответниците са били придобити и следните имоти: С н.а. № 50, т. 8, д. № 2307/16.08.1996 г. – 7/15 /седем петнадесети/ ид.ч. от полски имот с площ от 1500 /хиляда и петстотин/ кв.м. с пл. № 4442 /четири хиляди четиристотин четиридесет и две / в м. „Сефер бунар” в землището на гр. С. за сумата от 35560 лв. посочена в него и е бил отчужден от ответниците с н.а.№ н.а. № 80, т. І, д. 135/30.10.1998 г.

С н.а. № 59, т. ХІV, д. № 3151/2003 г. за цена от 390 лв. ответниците са придобили недвижим имот нива с площ от 4.351 дка /четири декара и триста петдесет и един кв.м./, втора категория, образуващ  имот № 064040 /шестдесет и четири хиляди и четиридесет/ по плана за земеразделяне на землището на с. Младово, общ. Сливен, в м. „Курамата”, която е отчуждена  с по н.а.№ 28, т. ХХІV, д. № *011/2005 г. за сумата от 400 лв.

 С н.а. № *20, т.VІ, д. № 2542/2000 г. за цена, посочена в него в размер на 4217.40 лв. ответниците са придобили апартамент № * /шест/ в гр. С., кв. „Р.” бл. */петнадесет/, вх. „*” на първия етаж, застроен върху 49 /четиридесет и девет/ кв.м., състоящ се от дневна, спалня, коридор и тоалетна, заедно с принадлежащите избено помещение № * /шест/, с полезна площ от 11.18 /единадесет цяло и осемнадесет/ кв. м. и таванско помещение № * /шест/ с полезна площ от 16.30 /шестнадесет цяло и тридесет/ кв.м. Този имот ответниците са продали с н.а. № *60, т. VІІ, д. № *588/2004 г. за сумата от 4 250 лв.

Освен недвижимите имоти по време на брака си на името на ответницата Ц.Г.И. с Договор за продажба от 10.06.2002 г.за цена от 1000лв. ответниците са придобили МПС л.а.  марка „Пежо 205” с рег. №  СН 38 17 СС.

В с.з.представителят на ищеца не поддържа искането за отнемане на суми по посочените в мотивираното искане банкови сметки, твърдейки, че по тях няма парични средства.  С оглед доказателствената тежест и при липсата на доказателства съдът следва да приеме, че сочените в мотивираното искане банкови сметки на името на ответницата Ц.И. няма парични средства. В мотивираното искане не се съдържа твърдение и по делото не са представени също така доказателства относно начина на формиране на паричните средства и източниците за тях към датата на откриване на всяка една от сметките.

За установяване пазарната стойност на посочените по-горе недвижими имоти, както и МПС съдът назначи и прие по делото като доказателство заключение на вещото лице инж. М.З.Д. по назначената строително-техническа експертиза и заключение на в.л. К.С.В. – лицензиран експерт-оценител на машини и съоръжения по назначената авто-техническа експертиза.

От заключението на в. л. М. Д. се установява, че  действителната пазарна стойност на недв.имот представляващ гараж № *, находящ се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, УПИ Х-5486, в кв. 281 към датата на придобиване 14.06.2001 г. е в размер на 3500 лв. Действителната пазарна цена към 11.01.2001 г. когато е придобит недвижимия имот, а именно ап. № * в гр. С., ул. „Й К.” № *, УПИ Х-5486, в кв. 281 е в размер на 22000 лв. Относно действителната пазарна стойност на придобитите и отчуждени от ответниците недвижими имоти, съгласно същото заключение, се установява, че тази за ПИ 67338.413.9 в м. „Сефер бунар” към 16.08.1996 г. е в размер на 75 деном.лв., представляващи левовата равностойност на 28 щатски долара. Към датата на отчуждаване 30.10.1998 г. действителната пазарна стойност на този имот е в размер на 3150 лв., представляващи левовата равностойност на 1845 щ.д. Действителната пазарна стойност на нива в м. „Курамата”, представляваща имот пл. № 064040 в земл. на с. Младово към датата на придобиване е 566 лв., а към датата на отчуждаване – 609 лв. За ап. № *, заедно с избено помещение № * и таванско помещение № * – находящи се в гр. С., кв. „Р.” бл. *вх. * ет. * действителната пазарна стойност към датата на придобиване е 12 800 лв., а към датата на отчуждаване – 12718 лв.

В заключението си в. л. М. Д. – З. установява, че стойността  на гараж № * и ап. № * в гр. С., на ул. „Й. К.” № * към 22.05.2009 г. е съответно 11196 лв. и 92993 лв. като тези стойности към 10.06.2010 г. са съответно 10800 лв. и 90028 лв.

От заключението на в. л. К.С.В. се установява, че действителната пазарна стойност на МПС  л.а.  марка „Пежо 205” с рег. №  СН 38 17 СС към датата на придобиване е в размер на 3013 лв., а към момента на внасяне на мотивираното искане – в размер на 1217 лв., като към момента на изготвяне на заключението – 25.06.2010 г. е 983 лв.

Установените чрез посочените по-горе заключения действителни стойности за придобиване на посоченото недвижимо и движимо имущество съдът е указал и са съобразени в заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, изготвена от в. л. Р.Д. – Ч.. Освен тези данни като разходи направени от ответниците, на вещото лице е указано да съобрази дяловото участие на отв. К.С.И. като съдружник в „Клуб 777 – Сливен” ООД – установено по делото с представения с мотивираното искане дружествен договор, в който е посочен като съдружник към 31.10.2005 г.

Освен това за установяване приходите на ответниците с мотивираното искане са представени справки от НОИ, РУСО – Сливен, от които е видно, че ответникът К.С.И. е бил осигуряван за периода от 01.01.1997 г. до 31.08.1997 г. по трудов договор с възнаграждение за периода в размер на 229.18 лв. По трудов договор ответникът е бил осигуряван в посоченото дружество върху общ доход от 3411.41 лв. за периода от 01.11.2002 г. до 31.03.2004 г. Освен по трудово правоотношение ответникът е бил осигуряван като самоосигуряващо се лице за периода от 01.10.2002 г. до 31.10.2002 г. с месечен доход от 200 лв.; за периода 01.06.2005 г. – 31.12.2007 г. с месечен осигурителен доход от 220 лв.; за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2008 г. с месечен доход в размер на 240 лв.; и за периода от 01.01.2009 г. – 31.01.2009 г. с месечен осигурителен доход в размер на 260 лв. Посочено е , е за периода  от 01.09.1997 г. – 30.09.2002 г. и за периода  01.01.2005г . – 31.05.2005 г. за ответника няма подадена информация в персоналния регистър. По отношение на Ц.Г.И. от същата справка е установено осигуряването за периода от  05.06.2007 г. до 10.07.2007 г. по трудово възнаграждение в размер на 247 лв. с работодател „Любо-М-Л.Т.” гр. Враца; за периода 11.07.2007 г. – 24.03.2008 г. е осигурявана за общо трудово възнаграждение в размер на 1868.16 лв. от работодател „Експрес -3” гр. Враца и с работодател „Кристи – К.П.”- гр. Кнежа ответницата е била осигурявана по трудово възнаграждение в размер на общо 24.76 лв. за 6 работни дни през м. Април 2008 г. За непосочените периоди в справката няма подадена информация за ответницата в персоналния регистър.

Относно приходите на лицата, извън данните в ПР е приложено писмо от 19.03.2009 г. на НАП ТД – Сливен, от което както и от приложените към него данъчни декларации се установява, че дружеството, в което е съдружник отв.  К.С. са били подавани ГДД за периода  от 2000 до 2007 г. по чл. 51 по ЗКПО, но няма данни за разпределена между съдружниците печалба.

Освен това се установява, че няма данни за наложени обезпечителни мерки или за възложени ревизии.

За установяване разходите на ответниците по време и във връзка с осъществени задгранични пътувания по делото е представена справка, обособена първоначално в секретен том, с дата на изтичане на класификациите – 09.03.2010 г. От същата се установява броя и срока, както и направленията задгранични пътувания на ответниците – предмет на преценка в заключението на в. л. Р.Ч., за периода от  01.01.1998 г. до 26.08.2009 г. като е видно, че последното задгранично пътуване е осъществено до 11.08.2002 г. Като цел на пътуванията за две от тях е посочено „частна командировка”, за шест от тях е посочено „екскурзии”, за едно - „гостуване”, за останалите не е посочена цел на пътуването. С оглед преклузията по чл. 133 от ГПК ответникът К.С. е лишен от възможността да установява други цели на пътувания, поради това при наличието на данни за осъществени пътувания във връзка с релевантния по делото въпрос  за размера на разходите за задгранични пътувания съгласно чл. 162 от ГПК съдът следва да определи по усмотрение или чрез вещо лице използвайки обективни критерии. Такива обективни критерии съдът намира, че произтичат от перата за разход, посочени в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987 г., действала до 01.07.2004 г.

Независимо, че не всички пътувания са били осъществявани от отв. К.И. с цел командировка, същата Наредба визира обичайни и нормални размери за издръжка и пътни на лицата в чужбина. При липсата на други данни съдът намира, че съгласно чл. 162 от ГПК е справедливо същите размери да бъдат ползвани за определяне разходите на ответника при задгранични пътувания.

Така въз основа на справките от НОИ и НАП, както и по данни на НСИ относно разходите за издръжка на едно домакинство, които също следва да бъдат ползвани съгласно задълженията на съда по чл. 161 от ГПК на вещото лице, на което е възложено изготвянето на съдебно-икономическа експертиза, бяха възложени основна и допълнителна такива. В основната експертиза задачите са формулирани изцяло съобразно исканията на ищеца, при което окончателния извод в направения анализ, представен включително в табличен вид, се установява, че за придобиване на имуществото, посочено по-горе, както и за издръжката си, ответниците са разходвали в повече от паричните средства, с които са разполагали и за които е налице данни за законен източник на доходи, съответстващи на 2142.21 минимални работни заплати за проверявания период.

В Допълнителната експертиза съдът съобрази задачите към вещото лице, като възложи изготвянето на два варианта, единият от които под условие при наличието на данни за подаване на декларацията по чл. 17 ал.1 от ЗОПДИППД от ответниците в указания срок, респективно посочения в тази декларация източник на средства, а именно заем от трето лице, сключен на 12.12.2000 г. От допълнително представените доказателства, обаче, писмо от 14.07.2010 г. на Н-ка на Затвора гр. София относно датата, на която е връчено искането и уведомлението за изискване на декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД се установи, че този срок не е бил спазен. Безспорно е, че този срок не е спазен и от ответницата Ц.И.. С оглед и настъпилата в процеса преклузия по чл. 133 от ГПК ответниците не разполагат с възможността да правят възражения и да сочат доказателство за оборване на презумцията по чл. 17 ал.5 от ЗОПДИППД. Във връзка с това съдът намира, че не следва да бъде съобразен приход на ответниците от получени в заем парични средства. Освен това в допълнителната експертиза съдът постави задача разхода за издръжка на ответника К.И. да бъде съобразен и със събраните по делото данни от представената справка за периодите, през които е изтърпявал наказание лишаване от свобода. В допълнителното заключение също на вещото лице е възложено да съобрази видовете фискални задължения, включени в справките на НСИ, като за това перо е съобразил данните за реално направените разходи за заплащане на данъци и такси от ответниците. Така от допълнителното заключение на вещото лице се установява следното по отношение възможностите на ответниците да закупят с получаваните от тях доходи посоченото в мотивираното искане имущество, както следва: в периода от 1992г. до 1996г. включително по делото няма данни за никакви доходи на ответниците, като същевременно през 1996г. същите са закупили имота в м. „Сефер бунар”. Заедно с разходите за издръжка и за закупуване на този имот общо за посочения период ответниците имат недостиг на средства в размер на 184.13 бр. МРЗ, от които за придобиване на имуществото – 18.75 бр. МРЗ. В рекапитулацията на вещото лице за 1998 г. е отчетен приход на средства от продажбата на този имот в размер на 3150 лв., но въпреки това и при разходването на тези средства само за издръжка на домакинството към края на 1999 г. се оказва, че ответниците са разходвали парични средства в повече от получените от продажбата, а именно 109.14бр. МРЗ, като пазарната стойност на отчуждения от тях имот в размер на 3150000 неденоминирани лева, съответства на 58.88 бр. МРЗ. През 2000 г. е закупен имотът в кв. „Р.” с пазарна стойност в размер на 12 800 лв., равняваща се на 162.03 бр. МРЗ, като в рамките на същата година при отчитане на приход от получения в края на 2000 г. заем в размер на 42000 лв. заедно с издръжката на ответниците е налице недостиг в размер на 52.322 бр. МРЗ. Както се посочи и по-горе обаче приходите от заем не следва да се считат доказани по надлежния ред в производството като получени от законен източник на средства, поради което следва да се приеме, че и през тази година ответниците не са разполагали с достатъчно средства за закупуване на имота в кв. „Р.”, като през същата година няма данни за друг източник на средства. През 2001 г. ответниците не са реализирали никакъв доход с доказан законен източник. Същевременно за издръжка, за задгранични разходи и за закупуването на жилище и гараж в гр. С., на ул. „Й.К.” № * и за заплащането на такси по продажбата, са разходвали общо 66 671.70 лв., равняващи се на 802.17 бр. МРЗ, от които стойността на жилището в размер на 30 500 лв. се равнява на 386.8 бр. МРЗ, а тази на гаража в размер на 5 000 лв. – 58.82 бр. МРЗ. През 2002 г. ответниците са реализирали трудови доходи в размер на 440 лв., равняващи се на 4.4 бр. МРЗ, които съпоставени с разходите през тази година, водят до недостиг в размер на 183.91 бр. МРЗ. Посоченият недостиг се отнася освен за направените разходи от ответниците за придобиване на дялове от капитала на ТД „Клуб 777 – Сливен” ООД – 2000 лв., равняващи се на 20 бр. МРЗ, но така също и за придобиването на лек автомобил „Пежо” 205, за 3013 лв., равняващи се на 30.13 бр. МРЗ. Същият извод за недостиг на доходи от трудова дейност за придобиване на имущество, а също и за издръжка, е налице за ответниците и  през 2003 г. когато са придобили недвижимия имот в м. „Курамата” в землището на с. Младово с пазарна стойност в размер на 566 лв., равняващи се на 5.15 бр. МРЗ. Макар броят на МРЗ от трудови доходи да покрива стойността на този имот, предвид необходимо присъщите разходи за издръжка, каквито неминуемо са направени от ответниците за цялата година, следва да се приеме, че получените от тях доходи не са вложени за придобиването на имоти, няма и данни в тази насока по делото, съответно, че имотът е придобит със средства, за които няма законен източник на доходи. През 2004 и 2005 г. ответниците са отчуждили имотите в кв. „Р.” и в м. „Курамата” в землището на с. Младово, по който начин и единствено за тези две години е налице превес на получените доходи над размера на направените разходи за издръжка и местни данъци и такси.  Това обстоятелство, наред с посоченото от ищеца, че в банковите сметки на името на ответницата Ц.И., не се намират парични средства, налага извода, че тези парични средства са разходвани. Видно от извършената рекапитулация през 2006г. за ответниците отново няма данни да са реализирали доходи от законен източник на средства, като направените от тях разходи за издръжка и местни данъци от общо 5 683.51 лв., равняващи се на 35.52 бр. МРЗ надхвърлят остатъка от  парични средства в размер на 11.77 бр. МРЗ в края на 2005 г. с 3 917.91 лв., равняващи се на 24.49 бр. МРЗ. От 2006 до 2009 г. няма данни ответниците да са придобили каквото и да е имущество, поради което рекапитулацията между доходи и разходи за този период, съдът намира, че не е необходима като данни и доказателства във връзка с предмета на делото.  

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът намира, че мотивираното искане на КУИППД по чл. 28 ал. 1 от ЗОПДИППД е основателно частично и следва да се уважи по отношение на имотите, находящи се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, МПС – Пежо 205 и получените суми от придобити и отчуждени имоти в рамките на проверявания периода. Искането за отнемане на внесените парични средства по картова сметка в лева по издадена дебитна карта „Маестро” БГ76РЗББ91551002442488 в ТД „Райфайзенбанк България” ЕАД; внесени парични средства по депозит в евро открит на 18.02.2008г. на името на Ц.Г.И. в ТД „Райфайзенбанк България” ЕАД в офис в гр. Враца, пл. „Хаджи Димитър”, за внесени парични средства по разплащателна сметка № *6338565 открита на 13.03.2008г. във ФЦ гр. Враца, РЦ гр. Плевен в ТД „Банка ДСК” ЕАД на името на Ц.Г.И. е недоказано, а за притежаваните от ответника К. Ст. И. дялове от капитала на „Клуб 777-Сливен” ООД неоснователно.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лицата, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3 и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата доколкото не е установен законен източник.

Възможността на проверяваното лице за оборване на презумпцията е установена още в предварителната фаза на производството по установения в чл. 17 от ЗОПДИППД ред. Установи се, че ответниците не са се възползвали своевременно и в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗОПДИППД от тази възможност да подадат декларация, поради което и изцяло в тяхна тежест е да докажат всички обстоятелства, които изключват презумпцията по чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД. С процесуалното си поведение в съдебното производство чрез неподаването в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК на отговор на мотивираното искане, за тях са настъпили и предвидените в чл. 133 от ГПК последици на процесуална преклузия. Същевременно по делото КУИППД в лицето на ТД – гр. Б. чрез представените доказателства несъмнено установява придобито имущество на значителна стойност, подлежащо на отнемане и наличието на предпоставките по чл. 4, ал.1 от ЗОПДИППД, както и останалите особени изисквания, обуславящи правото на държавата да отнеме посоченото имущество.

Във връзка с изискването за основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на ответника, становището на пълномощника на ответниците за неоснователност е, че липсват данни за пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника по чл. 399, ал. 1 от НК с влязла в сила на 06.04.2004 г. Присъда № 323/23.03.2004 г. по НОХД № *480/2003 г. на РС – Сливен. Обстоятелството, че извън влязлата в сила присъда ответникът К. Ст. И. се ползва от презумпция за невиновност за друга престъпна дейност, няма пряка връзка с извода относно начина на придобиване на имущество на значителна стойност. Не този принцип обаче е залегнал в разпоредбата на  чл. 4 ал. 1 от ЗОПДИППД. В същата разпоредба е установено право на държавата да отнеме имуществото, като чрез общия израз ”от престъпна дейност” следва, че законодателят не е обвързал правото на държавата пряко с конкретно извършеното престъпление, за което е налице влязла в сила наказателна присъда. Относно начина на придобиване на имуществото – от престъпна дейност, а по отношение наказателната отговорност на лицето, законът установява оборима презумпция, която е налице при посочените в същата разпоредба предпоставки: престъпление, което попада в приложното поле на  чл. 3 ал. 1 ЗОПДИППД наред с липсата на доказателства относно законен източник на доходи за придобиване на имуществото. В тежест и съобразно установения в ЗОПДИППД ред, включително и съдебен, лицето разполага с възможност да обори установената в чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД презумпция, било оспорвайки наличието на влязла в сила присъда в приложното поле на чл. 3 от ЗОПДИППД, било чрез доказване на законен източник на средства и влагането им за придобиване на придобитото през проверявания период имущество. Извън това законът не изисква обусловеност на средствата за придобиване на имуществото от конкретна престъпна дейност. В този смисъл е без значение дали то е придобито преди или след влизане в сила на присъдата, като правата на Държавата за отнемането му се погасяват с 25 годишен срок, считано от момента на придобиването му, а не от момента на извършване на престъплението. Влязлата в сила  присъда е само предпоставка за възникване на това право на държавата, щом за придобиването му не е установен законен източник на доходи и не е оборена презумпцията на чл. 4 ал. 1 ЗОПДИППД.

По отношение на ответницата Ц.Г.И. следва да намери приложение и презумпцията на чл. 9 от ЗОПДИППД, а именно да се счита, че имуществото е придобито за сметка на проверяваното лице, включително за  тази  част от имуществото представляваща СИО, тъй като се установи, че неговата стойност надхвърля доходите на ответниците през проверявания период и не се установява друг източник на средства.

Приложението на презумпцията на чл. 10 от ЗОПДИППД е безпредметно, тъй като няма такова имущество, включено в СИО, за което да не е налице принос съобразно разпоредбите на чл. 19 ал. 1 и 3 от СК /отм./.

Друг критерий който определя правото на държавата за отнемане на имуществото е неговата значителна стойност, която се определя съобразно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗОПДИППД – над 60 х.лв., съответстващи на 400 МРЗ възприети в практиката като обективен критерий за определяне наличието на тази предпоставка. Възражението на пълномощника на ответниците, че придобитото имущество не надхвърля 60 хил. лв. е неоснователон, т.к. е придобивано от ответниците през различни период от време, през които покупателната стойност на посочения в разпоредбата номинал е различна от тази, към момента на влизане на закона в сила. Формалното съобразяване на посочения размер, би довело до извод за възникване на право на държавата за отнемане и на имущество, чиято стойност обективно е незначителна с оглед инфлационните процеси. При липсата на други законоустановени критерии за покупателната стойност на българската валута за целите на закона като значителна следва да се приеме всяка стойност, която съответства на 400 бр. МРЗ, промяната на чийто размер във времето съответства на възможността за задоволяване на конкретни потребителски нужди.

Значителната стойност на имуществото в случая следва да се определи по пазарните стойности на същото, а не по конкретно посочената в документите цена. Последната е елемент на съглашение по сделка, в която държавата не е участник, докато участник е проверяваното лице или свързаните с него лица и съответно тази стойност – посочена в документите, не би могла да се противопостави на държавата.

При доказване наличието на законен източник на доходи в случаите когато са налице достатъчно доказателства относно определен законен начин или източник за придобиването им съответно изразходването им, но не са налице доказателства относно конкретните размери, намира приложение принципа по чл. 162 от ГПК – по преценка на съда, или предвид заключението на вещото лице.  Преценката на съда при липсата на специални знания се свежда  до определянето на конкретно установени по делото обстоятелства, които вещото лице следва да вземе предвид. Такива конкретни обстоятелства по делото в случая относно начина на разходване на реализираните от ответниците средства и начина на осигуряване на издръжката както в чужбина, така и в страната не се установиха. При всички случаи, както се посочи и по-горе в обстоятелствената част, имаща значение относно релевантните по делото факти, при определяне разходите за издръжка съдът се съобрази с данните на НСИ съобразно броя на членовете на семейството на ответниците, а за престоя в чужбина - Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС № 40/02.07.1987 г., действала до 01.07.2004 г.

Имайки предвид посочените критерии, съдът намира, че искането за отнемане на посочените недвижими имоти, МПС и парични средства следва да се уважи. Стойността на включващите се в патримониума на ответниците и към настоящия момент недвижими имоти и МПС, вкл. придобитото и отчуждено имущество през проверявания период общо не надхвърлят посочената в § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД номинална стойност от 60 хил.лв., но съответства на 660,96 бр. МРЗ. Преценката за значителна стойност на придобитото имущество включва и тази на отчуждените имоти съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИППД, поради което същото следва да участва при формирането на извода за придобито имущетво на „значителна стойност”. Именно поради преминаването му в патримониума на трети добросъвестни лица, на отнемане съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОПДИПД подлежи полученото от ответниците – в случая в размер на общо 16 477 лв.

Поради характера на паричните средства като родово определени вещи, които не погиват в гражданския оборот, е без значение обстоятелството дали са разходвани от ответниците, поради което те следва да бъдат осъдени да заплатят такава сума в полза на Държавата.

Искането за отнемане на парични средства от посочените банкови сметки следва да се отхвърил като недоказано и неоснователно. Нито в мотивираното искане, нито в хода на процеса се установи внасянето и наличието на паричните средства по тях, в който смисъл това искане не се и поддържа от процесуалния представител на ищеца.

Поради прекратяване на гражданския брак в последствие между страните, а с това и установената между тях СИО, същата се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост, като следва да се постанови отнемането на по 1\2 ид.ч. от всеки от двамата и осъждане по равно да заплатят сумата, съответстваща на получената от продажба на отчужденото имущество.

Искането, макар и не по посочените от пълномощника на ответниците съображения, за отнемане на притежаваните от ответника К. Ст. И. дялове от капитала на „Клуб 777 – Сливен” ООД е неоснователно и следва да се отхвърли, поради липсата на предвидените в нормата на чл. 6 от ЗОПДИППД предпоставки за това: юридическото лице – „Клуб 777 – Сливен” ООД да е контролирано по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗОПДИППД от проверяваното лице – ответника К. Ст. И. – капиталът на дружеството съгласно чл. 11, ал. 1 от ДД е разпределен в 50 дяла по 100 лв., от които ответникът притежава 20 дяла; Посочения брой дялове не представлява мнозинството от гласовете по смисъла на чл. 137, ал. 2 от ТЗ и не позволява на ответника съобразно разпоредбата на чл. 137, ал. 3, пр. посл. от ТЗ да влияе върху избора и освобождаването на управителя или мнозинството от членовете на управителния съвет и контролния съвет; не са налице данни за участието му в управлението на дружеството по силата на договор.

Разноските за държавна такса в настоящото производство следва да бъдат понесени от ответниците съобразно пазарната стойност на имуществото, подлежащо на отнемане, установена чрез заключението на вещите лица към момента на внасяне на мотивираното искане, която стойност е определяща за цената на материалния интерес. В полза на ответниците следва да бъдат присъдени част от направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за в.л.

Водим от гореизложеното съдът

 

Р  Е   Ш  И   :

 

ОТНЕМА от К.С.И. ЕГН **********,***, понастоящем с адрес: гр. София, Централен софийски затвор и от Ц.Г.И., ЕГН ********** *** и съдебен адрес за двамата – чрез адв. К. *** В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА – Р. БЪЛГАРИЯ съгласно внесеното мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППЗ на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ с Булстат 131463734 чрез председателя С.К. със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ф.К.” № *, ет.* от всеки от двамата по 1\2 ид.ч. от правото на собственост върху следното имущество:

Придобития по н.а. № *44 т. 8 д. № *764/2001 г. на СВ – Сливен недвижим имот, а именно гараж № * /първи/, находящ се на сутеренен гараж от сграда в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена в УПИ Х-5486 /десети за пет хиляди осемдесет и шести/ , в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана на гр. С., състоящ се целия от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м., застроена върху 20.4 кв.м. /двадесет цяло и четири десети кв. м./, ведно с припадащите се 1.99 % /едно цяло и деветдесет и девет стотни процента / ид.ч. от общите части на сградата и припадащата се част от отстъпеното право на строеж при граници на гаража: гараж № 2, външни зидове и коридор, а на имота: УПИ ІХ-5485, УПИ ХІ-5487, УПИ ХІІІ-5490, УПИ ХІV-5491 и улица. Обектът е с идентификатор № *7338.550.30.1.11. с пазарна стойност към момента на образуване на делото в размер на 11196лв.;

Придобития по н.а. № 54, т. 1, д. № *2/2001 г. на СВ – Сливен недвижим имот, а именно апартамент № * /седем/, находящ се на трети жилищен етаж от сградата, находяща се в гр. С., ул. „Й.К.” № *, построена върху парцел Х-5486 /десети за пет хиляди четиристотин осемдесет и шести/ в кв. 281 /двеста осемдесет и едно/ по плана нагр. С., състоящ се целият от 518 /петстотин и осемнадесет/ кв.м.,  като апартаментът се състои от кухня-бокс, дневна, 2 спални и сервизни помещения, заедно с избено помещение № 3/три/, с площ от 6.5 /шест цяло и пет десети/ кв. м., ведно с припадащите се 11.1 %/ единадесет цяло и една десета процента/, ид.ч. от общите части на сградата и припадащите се части от отстъпеното право на строеж при граници само на жилището: стълбищна площадка и ап. 6 и от три страни външни зидове, на избеното помещение: външен зид, коридор, избено помещение № 2 и избено помещение № 4, а на поземления имот: УПИ ІХ-5485, УПИ ХІІІ-5490, УПИ ХІV-5491 и улица с пазарна стойност към момента на образуване на делото в размер на 92993лв.;

Придобития по договор за покупко-продажба от 10.06.2002г. л.а.  марка „Пежо 205” с рег. №  СН 38 17 СС с рама № VF320AH1224644612, двигател № *FP1P1248994, цвят червен с пазарна стойност към момента на образуване на делото в размер на 1517,02лв. и

 

ОСЪЖДА К.С.И. ЕГН ********** и Ц.Г.И., ЕГН ********** всеки от тях да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА – Р. БЪЛГАРИЯ чрез КУИППД – ТД – гр. Б. по 8238,50 лв. (осем хиляди двеста тридесет и осем лева и 50 ст.) или общо 16477лв. (шестнадесет хиляди четиристотин седемдесет и седем лева), съответстваща на: придобитото от тях с .а. № 50, т. 8, д. № 2307/16.08.1996 г. и отчуждено по н.а. № 80, т. І, д. № *35\30.10.1998г. имущество: недвижим имот: 7,15 /седем петнадесети/ ид.ч. от полски имот с площ от 1500 /хиляда и петстотин/ кв.м. с пл. № 4442 /четири хиляди четиристотин четиридесет и и две / в м. „Сефер бунар” в землището на гр. С., при граници: имоти пл. №№  4441,4443,4453,4456 и път с пазарна стойност в размер на 3150лв.; придобитото от тях по н.а. № 59, т.ХІV, д. № 3151/2003 и отчуждено с н.а. № 28, т. ХХVІ, д. № *011\02г. имущество, а именно нива с площ от 4.351 дка /четири декара и триста петдесет и един кв.м./, втора категория, образуващ  имот № 064040 /шестдесет и четири хиляди и четиридесет/ по плана за земеразделяне на землището на с. Младово, общ. Сливен, в м. „Курамата”, при граници имоти пл. №№ 000411, 06039, 064005, 000171с действителна пазарна стойност 609 лв.:; придобития от тях по н.а. н.а. № *20, т.VІ, д. № 2542/2000 г. и отчужден с н.а. № *60, т. VІІ, д. № *588\2004г. недвижим имот, а именно апартамент № * /шест/ в гр. С., кв. „Р.” бл. */петнадесет/, вх. „*” на първия етаж, застроен върху 49 /четиридесет и девет/ кв.м., състоящ се от дневна, спалня, коридор и тоалетна, заедно с принадлежащите избено помещение № * /шест/, с полезна площ от 11.18 /единадесет цяло и осемнадесет/ кв. м. и таванско помещение № * /шест/ с полезна площ от 16.30 /шестнадесет цяло и тридесет/кв.м., ведно с правото на строеж и 12.77 % /дванадесет цяло и седемдесет и седем процента/ ид.ч. от общите части на сградата, при граници за жилището:от три страни външни зидове, стълбище и ап. № 5; на избеното помещение: от две страни външен зид, коридор, и мазе на ап. № 8, а на таванското помещение: външен зид, разделителен зид с вх. „А”, стълбище и коридор с действителна пазарна стойност 12718лв.

 

ОТХВЪРЛЯ мотивирано искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППЗ на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ за отнемане от К.С.И. ЕГН ********** на 20 бр. дружествени дялове от капитала на „Клуб 777 – Сливен” ООД, ЕИК 190029981, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.Ш.” № * и от Ц.Г.И., ЕГН ********** парични средства – внесени по  по картова сметка в лева по издадена дебитна карта „Маестро” БГ76РЗББ91551002442488 в ТД „Райфайзенбанк България” ЕАД; внесени парични средства по депозит в евро открит на 18.02.2008г. на името на Ц.Г.И. в ТД „Райфайзенбанк България” ЕАД в офис в гр. В., пл. „Х. Д.”, за внесени парични средства по разплащателна сметка № *6338565 открита на 13.03.2008г. във ФЦ гр. Враца, РЦ гр. Плевен в ТД „Банка ДСК” ЕАД

 

ОСЪЖДА К.С.И. ЕГН ********** и Ц.Г.И., ЕГН **********  да заплатят на КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ деловодни разноски в размер на 2893.66лв. (две хиляди осемстотин деветдесет и три лева и 66 ст.) – юрисконсултско възнаграждение по чл. 36 от ЗАдв. и 810 лв. (осемстотин и десет)– разноски за в.л.

 

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВО ПРИДОБИТО ОТ ПРЕСТЪПНА ДЕЙНОСТ да заплати на К.С.И. ЕГН ********** и Ц.Г.И., ЕГН ********** **, 54 лв.(петдесет и един лева и 54 ст.), представляваща заплатени от тях пред настоящата инстанция деловодни разноски съобразно отхвърлената част от мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД.

 

ОСЪЖДА К.С.И. ЕГН ********** И Ц.Г.И., ЕГН ********** да заплатят в полза на държавата по сметка на ОС – Сливен д.т. поделото за тази инстанция в размер на 4887,32 (четири хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и 2ст.)

 

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Б.!

Окръжен съдия: