Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 295

 

гр. Сливен, 23.10.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА                          МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N578  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С оглед естеството на иска – такъв за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението, същото е бързо и се движи по реда на  чл. 310 и сл. от ГПК, вр. чл. 317 от ГПК.

 

        Подадена е въззивна жалба срещу решение №307/30.06.2009 г. по гр.д. №4100 от 2008 г. на СлРС , с което е признато уволнението за незаконно и е отменена заповед № 46 от 07.11.2008 г. на Д. на ПГТО „Д. Ж.” – Сливен, с която на основание на чл. 328 ал. 1 т. 2 и т. 3 от КТ считано от 07.11.2008 г. е прекратено трудовото правоотношение с въззиваемия – ищец в първоинстанционното производство. Със същото решение той е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност – учител, а гимназията е осъдена да му заплати сумата 3 588 лв. , представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнение. Във въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. От събраните по делото писмени доказателства по категоричен начин се доказва законосъобразността на заповедта на директора. Налице е необходимост от намаляване на педагогическия персонал в училището и числеността на персонала се определя като приоритетно се осигуряват работни места за педагогически специалисти за да се гарантира изпълнението на учебния план.  Всички преподаватели от специалността „плетачество” са били включени в кръга от лицата между които е следвало да бъде извършен подбора. Данните по делото са безпротиворечиви и от всички участници в подбора въззиваемият най-зле се е справил със задълженията си, като по отношение на него имало наложено наказание, поради това се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, се явява процесуален представител - адвокат, упълномощен по реда на чл. 32 т.1 от ГПК, който изразява становище, че поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемият  се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата, не са направени възражения.

Подадени са по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното от решение е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

 

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Основният въпрос по който се спори е за законосъобразността и правилността на извършения от работодателя подбор. Районният съд е изложил аргументирани и законосъобразни изводи относно допуснатите нарушения. Безспорно е, че четирима учители заемат длъжността „учител по професионална подготовка от ПК по плетачество”. Подборът е бил извършен между трима от тях. Вярно е, че правото на подбор е субективно право на работодателя, което съпровожда неговото право на уволнение. Но има случаи, при които упражняването на правото от работодателя е необходимо.Когато съкращаването в щата засяга една от множество еднородни трудови функции, какъвто е конкретният случай, работодателят неизбежно трябва да извърши подбор и да реши кой от четиримата учители да уволни като подбере измежду всички, изпълняващи тази трудова функция. Правилно е определен критерият „професионална квалификация”, но следва да се има предвид и другият свързан с нивото на изпълнение на възложената работа. Първият критерий обаче не е спазен – не е посочена квалификацията на участвалите в подбора. Квалификацията не означава само образователен ценз, а картина на деловите и професионални качества и умения за изпълнение на дадена длъжност. Поради това твърдението, съдържащо се в жалбата и писмените бележки, че подборът е осъществен в съответствие с нормата на чл.329 от КТ е невярно. При служители, които имат еднаква степен и вид на изисквано образование и завършени курсове за професионална квалификация, трябва да се извърши оценка на тяхната реална, фактическа, а не само официално удостоверената и заявена професионална квалификация, знания и умения. Това е смисълът на законовото изискване да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. При спор следва да се вникне в реалните, фактическите знания и умения и тяхното използване и прилагане в конкретното изпълнение на трудовите задължения. За да са убедителни решенията за подбор те трябва да отговарят на закона и да се извършват между всички изпълняващи определена функция. След като подборът не е извършен законосъобразно, то е незаконосъобразно и уволнението.

Основателността на главния иск обуславя и основателността на исковете за възстановяване на предишната длъжност и присъждане на обезщетението за времето през което е останал без работа поради уволнението. Законосъобразно и с оглед на наличните доказателства по делото, съдът е уважил и тези претенции.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

 

Въззиваемата страна не е претендирала заплащане на разноски пред тази инстанция, поради което не следва да се присъждат.  

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №307 от 30.06.2009 г. по гр.д. №4100 от 2008 г. на Сливенския районен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: