Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 320

 

гр. Сливен, 23.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N582  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство против решение № 583/31.07.2009г. по гр. дело №2769/2008г. на СлРС, с което въззивниците – ответници са осъдени да заплатят на въззиваемата – ищец сумата от 521 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на текущи разходи, свързани с ползването на имот, предмет надоговор за наем, от които 171 лв. за начислена ел. енергия и 350 лв. за консумирана вода, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане, като искът в останалата част, до пълния му размер е отхвърлен като недоказан. Със същото решение въззивниците са осъдени да заплатят на въззиваемата и сумата от 443,08лв.представляваща обезщетение за вреди в апартамента, досежно унищожени движими вещи, ведно със законната лихва, като искът в останалата част до пълния размер е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Жалбата е против тази част от решението. Твърди се, че то е незаконосъобразно и неправилно. Събраните доказателства не давали възможност да се направи извод за основателността на претенциите. Твърди се, че между страните не са възникнали договорни отношения по смисъла на ЗЗД. Освен това предаването на ползването на имота не било установено с приемо-предавателен протокол опис, какъвто е трябвало да бъде съставен. Не можело да се твърди, че вредите по жилището и унищожените вещи са следствие от действия на въззивниците, поради което са недоказани. По безспорен начин било установено и плащането на сума от 400-500лв и ищцата не била изявила претенции при предаване на ключовете от жилището. Поради това се иска отмяна на решението в тези части и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.

Във въззивната жалба не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В отговора се твърди, че посочените основания за неправилност на решението са неоснователни. Липсата на протокол – опис не освобождавал ответниците от отговорност да заплатят за нанесените вреди. Събраните доказателства позволяват да се направи извод за дължимостта на обезщетението за вреди, техния причинител и размер. Липсвала безспорност и установеност на твърденията, че ответниците били заплатили на ищцата някаква сума, тъй като не е налице писмено начало, а свидетелските показания не са безспорни.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явява първият от тях, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, който изразява становище, че поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемата, редовно призована,  се явява и се представлява от процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решението е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

С договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена.Ако не е уговорено друго, наемодателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползуването, за което е наета. Ако вещта не е предадена в надлежно състояние, наемателят може да иска поправянето й или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи. Наемодателят не отговаря за недостатъците на наетата вещ, които наемателят е знаел или при обикновено внимание е могъл да узнае при сключването на договора, освен ако недостатъците са опасни за неговото здраве или за здравето на лицата от неговото домакинство. Дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, са за сметка на наемателя. Поправките на всички други повреди, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността й срещу наема.Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползуване, а при липса на такова - съгласно предназначението й.Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на вещта. Наемателят е длъжен да върне вещта. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползуването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели. До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние.Наемателят е длъжен да съобщава незабавно на наемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху наетата вещ.

Договорът за наем е двустранен – наемодателят се задължава да предостави на наемателя наетата вещ във временно ползване, а наемателят се задължава да плати цената срещу това ползване. Този договор е възмезден - предоставянето на вещта става само срещу наемна цена, а наемателят има задължението да плати, но само срещу ползването на вещта. Освен това договорът е консенсуален и неформален. Наемодателят има три основни задължения, а именно да предаде наетата вещ, да я поддържа в течение на наемния период и да обезпечи спокойното ползване на наемателя от тази вещ. От своя  страна наемателят е длъжен да плаща наемната цена, такава каквато е уговорена, да пази наетата вещ и да си служи с нея с грижата на добър стопанин и да я върне след прекратяване на наемния договор.

С оглед на тези безспорни законови предпоставки жалбата в конкретния случай е неоснователна. На първо място не може да се сподели становището в жалбата, че между страните не били установени правоотношения, възникнали от наемен договор. Напротив – безспорно е, че са налице всички белези на такъв фактически състав. Следователно за въззивниците е възникнало и задължението да заплащат разходите, свързани с ползването на вещта, а освен това за тях съществува и задължението за обезщетяване на вредите, които са причинени, тъй като не е доказано, че те не отговарят за тях.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Пред тази инстанция са претендирани разноски, но не са направени и такива не следва да се присъждат.

       Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 583/31.07.2009г. по гр. дело №2769/2008г. на Сливенския районен съд.

 

Решението на подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: