Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 321

 

гр. Сливен, 23.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                    МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                       

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Л. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N594  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

        Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба против решение №622/22.07.2009г. по гр. дело№ 1473/2009г. на СлРС, с което Община Сливен е осъдена да заплати на въззиваемото застрахователно дружество сумата от 4632,50 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, както и сумата от 1012,56 лв. начислена за периода 29.12.2006г. до 24.09.2008г, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.

Твърди се, че решението в тази част е неправилно. В мотивите си съдът е установил, че вредата на кормилната рейка не се намира в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП, което е установено от назначената по делото експертиза. Но при изчисляването размера на щетите съдът е приел, че вредите били увеличени със сумата от 159,27 лв. Несъмнено е, че експертът е посочил тази сума като стойност на вредите, които са в причинно-следствена връзка с ПТП. Поради това се иска отмяна на постановеното решение над тази сума до пълния уважен от съда размер.

Във въззивната жалба не са направни  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В с.з. за въззивникът, редовно призован, се явява процесуален представител, който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

В с.з. въззиваематастрана не се представлява.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед  обхвата на  обжалването – и допустимо.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея, като приема, че следва да бъде допълнена със следното: От заключението на експерта по назначената в първоинстанционното производство експертиза се установява, че съгласно извършения оглед от комисия на „Дженерали застраховане” АД стойността на нанесанета щета на автомобила на елементите в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП е 159 лева /л.47/. Поради това стойността на нанесените щети на автомобила, като се изключат / отчетат, според експерта/ тези, които не са в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП е 159 лева.

Въззивният състав не споделя правните изводи на РС, които са необосновани и не намират опора в доказателствата, които е събрал.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са основателни.

Правилен е извода, че е възникнало валидно застрахователно правоотношение, както и че застрахователят е заплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Като е сторил това и на основание на чл.213 от КЗ дружеството встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За поддържането и ремонта на пътя е отговорна общината, като собственик. Проявено е бездействие от служителите й, които е трябвало да отстранят препятствието.

Неправилен е обаче извода на съда, че според приетата по делото техническа експертиза, калкулацията на вредите на автомобила – 4791,77 лв., е завишена със сумата от 159,27 лв. Допуснато е сериозно противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Съдът споделял извода на вещото лице, което в заключението си обосновава липсата на причинно следствена връзка между част от уврежданията на автомобила – кормилната рейка и задната дясна гума – и настъпилото ПТП, но не ги отчита при определяне размера на вредите. От извършената калкулация е видно, че подмяната на кормилната рейка, която не е в причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, е 3698,04 лв., а на задната дясна гума – 90,85 лв /л.46/. Експертът, разпитан в с.з. на 01.07.2009г. /л.55/ изрично е посочил, че е изключил от обезщетението задна дясна гума, рейка, втулка на кормилна рейка и масло, а е включил попадане на лявата част на автомобила, със съответните деформации в лявата предна гума, лявата джанта и задна лява джанта. С оглед на тези констатации, стойността на тези части е следвало да се приспадне от установения пълен размер на вредите. Поради това подадената въззивна жалба се явява основателна. Решението на районния съд следва да бъде отменено в частта, с която община Сливен е осъдена да заплати сума над размера от 159,27 лева.

С оглед основателността на този главен иск до посочения размер, претенцията за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 159,27 лв., изчислено от съда за датата на извършеното плащане на обезщетението до датата на предявяване на искае в размер на сумата от 38,82 лв. като над този размер решението следва да бъде отменено.

Въззивната община следва да заплати на ищеца направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в размер на 17,60 лева.

От своя страна ищецът дължи на ответника в първоинстанционото производство направените разноски за юрисконсулстко възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно в размер на 77,50 лв., както и разноските за юрисконсулстко възнаграждение пред тази инстанция в размер на 80 лева.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

         

 

ОТМЕНЯ решение №622/22.07.2009г. по гр. дело№ 1473/2009г. на СлРС, с което е осъдена Община Сливен да заплати на „Д. з.”АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К.Ал. Д.”№* сумата от 4632,50 лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №75892/2006г. по застраховка „Каско на МПС за размера над сумата от 159,27 лева /сто петдесет и девет лв и 27 ст/, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва над размера на сумата от 38,82лв/тридесет и осем лева и 82 ст/ както и разноски по делото над размера на сумата от 17,60 лева/седемнадесет лева и 60 ст./

ПОТВЪРЖДАВА решение №622/22.07.2009г. по гр. дело№ 1473/2009г. на СлРС в останалата част.

ОСЪЖДА Д. з.”АД със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „К. Ал. Д.”№* ЕИК ***** ДА ЗАПЛАТИ НА Община Сливен направените в първата и тази инстанция разноски за юрисконсулстко възнаграждение в развер на 157,50 лева/сто петдесет и седем лева и 50 ст.

Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: