Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 26.11.2009 г.

 

    В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

                Сливенският окръжен съд, гражданско отделение- първи състав в съдебно заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и девета година,

в състав:                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРГАРИТА ДРУМЕВА

          ЧЛЕНОВЕ:                 НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                             МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря М.Л. и в присъствието на    

Прокурора …………… ,                      като разгледа докладваното от    М. ДРУМЕВА в.гр.д. № 595  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 124 от ГПК, с обжалваем интерес 634.98 лв., от които главница 561.25 лв. и лихва за забава в размер на 73.73 лв. 

Обжалвано е Р. № 599/15.07.2009 г. по гр.д. № 848/2009 г. по описа на СлРС в частта, в която е уважен  предявения от И.В.Б. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 561.25 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. и на сумата 73.73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 24.03.2005 г.,

Във въззивната си  жалба въззивникът “ТЕЦ” ЕАД, Сливен твърди, че неправилно съдът приел, че не е прекъсната давността с подписването на споразумение от съпругата на абоната, тъй като задължението за ползване на топлинна енергия е за обект и съгласно чл. 25 от СК разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи и за задължението, което е поел единият отговарят солидарно. Моли като отмени решението в обжалваните части съдът да постанови друго и отхвърли исковите претенции, като неоснователни и недоказани. 

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна не е представила отговор на въззивната жалба.

В с.з. не се яви представител или пълномощник на въззивника.

В с.з. въззиваемият, чрез  пълномощника си адв. Е. П. оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено. Посочва, че в исковата молба е  оспорена претенцията на дружеството на две основания- неправилно разпределена топлинна енергия, свързана със сградната инсталация и второто- погасяване на вземането по давност. По първото възражение счита, че дружеството не е доказало, че топлинната енергия е  разпределена съобразно изискванията на закона, на решението на етажната собственост и определяне процент сградна инсталация, който следва да се начислява на потребителите от етажната собственост. По отношение позоваването на давност твърди, че споразумението е подписано от бившата съпруга на въззиваемия и бракът е прекратен. Той живеел сам и затова партидата е открита само на негово име. Претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция.

Съдът намира жалбата за допустима, подадена в срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването.

Въззивният съд констатира:

Предявен е отрицателен установителен иск от И.В.Б. *** с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С., за признаване за установено по отношение на ответника, че частично не дължи сумите, за които срещу него е издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 792/2005 г. за сумата 1913.61 лв., от която сумата  1775.97 лв.,  представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.06.1999 г. до 28.02.2005 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 22.04.2005 г. до окончателното изплащане на сумата 137.64 лв., изтекла към 24.03.2005 г., както и сумата 38 лв. разноски, направени по производството по издаване на изпълнителен лист-   конкретно сумата 950.66 лв., от които 817.33 лв. главница и съответната част мораторна лихва върху тази сума в размер на 114.69 лв., като касае задължение за периода 30.06.1999 г. до 30.06.2001 г.

Задължението не се дължало на две основания: Задължението било начислено неправилно, което го правило нереално. Не отговаряло на изискванията на нормативната уредба, действала през процесния период за доставка и разпределение на топлинна енергия. Не било ясно за какво точно се дължат тези суми- за БГВ, за ОВ, за сума мощност или сградна инсталация и как е разпределена ТЕ, доставена до АС между битовите потребители, а от там и реално ли са начислени месечни суми не само на него, но и на всички битови потребители във вх. “В” на бл.*в кв. “С.К.”.  Второто основание било, че задължението е погасено по давност, поради което ответникът  не разполагал с право на иск и на принудително изпълнение за тях. Претендира разноски по делото.

В с.з. ищецът не се яви и не изпраща пълномощник.

Пълномощникът на ответната страна адв. П.Г.от АК Сливен с отговора си и в с.з. оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че За претендирания период не се е начислявало нито сума мощност, нито топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, тъй като тогава все още не е въведена системата за дялово разпределение. Начисляването се извършвало по отопляем обем на жилището. Намира, че възражението следва да бъде единствено за топлинна енергия, ползвана за отопление.  Счита за неоснователно твърдението на ищеца за погасяване на вземането по давност, тъй като със споразумение, сключено на 06.11.2003 г. ищецът е признал задължението си, с което давността е прекъсната и започва да тече нова. Споразумението било подписано от съпругата на ищеца- В.Б.и съгласно чл. 25 от СК разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи и за задължението, което единият от тях е поел те отговарят солидарно. Посочва, че след като задължението по споразумението не е изпълнено било образувано изпълнително дело при ДСИ гр. С., което е прекратено на основание чл. 330,б.д от ГПК отм. Било образувано ново изп.д. № 99/2008 г. при ЧСИ М. М.. Претендира разноски по делото.

Съдът намира обжалваното решение за допустимо и валидно. Постановено е от компетентен орган, който е отговорил на конкретно предявени искови претенции.

 От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

 Ищецът е собственик на апартамент № *в гр. С.,  ж.к.“С.К.” бл. *- *.

Ответното дружество подало молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание против ищеца на 22.04.2005 г., въз основа на извлечение от сметка за дължими суми за топлоенергия на процесния апартамент. По образуваното ч.гр.д. № 792/2005 г. на РС-Сливен, с Опр. № 345/29.04.2005 г. ищеца И.В.Б. *** е осъден да заплати на “Т.С.” ЕАД- гр. С. и е разпоредено издаването на изпълнителен лист -  за сумата 1913.61 лв., от която главница- сумата  1775.97 лв.,  представляваща неизпълнено задължение за заплащане стойността на ползвана топлинна енергия за периода 01.06.1999 г. до 28.02.2005 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 137.64 лв, считано от 22.04.2005 г. до окончателното изплащане на., изтекла към 24.03.2005 г., както и разноски в размер на 38 лв.

По молба на взискателя било образувано изп.д. № 2226/2005 г. на ДСИ- видно от печата на завереното ксерокопие на изпълнителния лист. Призовката за доброволно изпълнение е изпратена на 10.06.2005 г. и на 04.02.2008 г. е прекратено, като същият изпълнителен лист е представен пред ЧСИ М. М. и е образувано ново изпълнително производство- № 99/2008 г. на 14.03.2008 г. Последното е приложено като доказателство по делото.

На 06.11.2003 г. между ответното дружество- кредитор и съпругата на ищеца- абонат В.К.Б.е сключено споразумение, с което признават за установено, че Б дължи на кредитора за консумирана топлоенергия за периода 01.02.1999 г. до 31.03.2003 г. за обект ап. *в гр. С., кв. “С.К.” бл. *-Добщо сумата 1687.13 лв., от които главница 1520.66 лв. и 166.47 лв. лихва, изтекла към 14.10.2003 г. Уговорили първоначално длъжникът да заплати сумата от  500 лв. в срок до 15.11.2003 г., а останалата сума се задължава да заплаща на месечни вноски от по 50 лв., считано от 01.12.2003 г.

По делото е приложен Договор № 387/05.11.1998 г. между “Ф “Т.С.” ЕАД- гр. С., като доставчик и потребителите от вх. Д  на кв. “С.К.”, бл.*за доставка, отчитане, разпределение и заплащане на топлоенергия с гореща вода за ОВ и БВГ и добавъчни води  за допълване на вътрешна отоплителна инсталация /ВОИ/. Договорът влязъл в сила на 05.11.1998 г. Представени са и четири месечни ведомости за задълженията на абонатите от входа, включително и на ищеца- за м. януари, февруари, март и юни 2000 г. за инкасирана сума- отнасяща се само за отопление и БГВ, като изчислението е по кубатура. 

Горната фактическа обстановка съдът прие като съобрази приложените писмени доказателства.  

От приетото за установено, съдът направи следните правни изводи :

С установителния си иск с правно основание чл. 124  от ГПК ищецът иска установяване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника недължимост на вземането на последния по издаден въз основа на несъдебно основание изпълнителен лист на конкретно посочени суми- 950.66 лв., от които 817.33 лв. главница и съответната част мораторна лихва върху тази сума в размер на 114.69 лв., като касае задължение за незаплатена, ползвана топлинна енергия за периода 30.06.1999 г. до 30.06.2001 г.

Поради липса на жалба от страна на ответното дружество, решението в частта, в което е признато за установено по отношение на него, че ищецът не му дължи сумата 256.08 лв., представляваща цената на ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 30.06.1999 г. до 31.10.2000 г., ведно със законната лихва от 36.96 лв., представляваща обезщетение за забава- мораторна лихва, изтекла към 24.03.2005 г., дължими по изп. лист, издаден по ч.гр.д. № 792/2005 г. на СлРС, като погасени по давност и сумата 18.64 лв.- разноски, направени в производството по издаване на изпълнителния лист влязло в сила и настоящата инстанция няма да обсъжда.

ОСТАВА СПОРНА дължимостта на сумата 561.25 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. и на сумата 73.73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 24.03.2005 г.

Неоснователно се явява твърдението на ищеца за настъпила в негова полза погасителна давност. Молбата за издаване на изпълнителен лист на несъдебно основание по ч.гр.д. № 792/2005 г. е подадена от ответника в настоящото производство на 22.04.2005 г. Споразумението, сключено между съпругата на ищеца Б. *** за заплащане на дължимите суми за неплатена ползвана топлинна енергия за времето 01.02.1999 г. до 31.03.2003 г. е от 6.11.2003 г. Три годишният погасителен давностен период обхваща времето преди 06.11.2000 г. Съдът възприема становището на ответника, че след като задължението за ползване на топлинна енергия е за обект, съгласно чл. 25 от СК /отм.- пресъздаден в чл. 32 от новия СК/ разходите за задоволяване нуждите на семейството се поемат и от двамата съпрузи и за задължението, което е поел единият отговарят солидарно. Следователно със сключването на споразумението на 06.11.2003 г. е прекъсната погасителната давност, течаща в полза на абоната и започнала да тече нова- чл. 116, б. “в” и чл. 117, ал.1 от ЗЗД. Последната не е изтекла към 10.06.2005 г., когато ДСИ по изп.д. № 2226/2005 г. на СИС при СлРС е връчил призовка за доброволно изпълнение на задължението- видно от печата върху изпълнителния лист.

Неоснователно в исковата молба се настоява, че поради това, че вземането било погасено по давност, ответникът не разполагал с право на иск. Дори вземането да е било погасено по давност ответникът разполага с право на иск. Той има  активната процесуална легитимация да заведе иск, дори последният евентуално да се явява неоснователен.  

Неоснователно е твърдението за и това, че не било ясно за какво точно се дължат тези суми- за БГВ, за ОВ, за сума мощност или сградна инсталация и как е разпределена ТЕ, доставена до АС между битовите потребители, а от там и реално ли са начислени месечни суми. Установи се, че задължението е само за ползвана топлинна енергия за отопление, която към претендирания период се е изчислявала по отопляем обем на жилището. Към него момент не е имало система за дялово разпределение и няма сума мощност, нито топлинна енергия сградна инсталация, видно от представените номенклатурни ведомости за няколко произволни месеци.

Едва в с.з. пред въззивната инстанция се твърди от пълномощника на ищеца, че той е разведен и подписът на съпругата му не би могла да го ангажира. Няма доказателства действително съпрузите да са разведени, нито кога е станало това по време. Не се твърди, че обектът- процесният апартамент не е представлявал семейно жилище, нито се настоява, че не е семейна имуществена общност към момента, за който е възникнало задължението- 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. 

Въз основа на изложеното, съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на сумите-  561.25 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. и на сумата 73.73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 24.03.2005 г. е неоснователен и недоказан и ще го отхвърли.

Като е приел обратното СлРС е постановил в обжалваната му част неправилно решение. Въззивната инстанция не споделя изводите на районния съд, като ще го отмени в същата част и отхвърли предявените искове за задължението за посочения период.

Въззивникът не е претендирал разноски по делото и не обжалва решението на СлРС в частта за разноските, поради което съдът няма да му присъди такива, нито ще преизчисли направените и присъдени пред първата инстанция.

Въз основа на изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Р. № 599/15.07.2009 г. по гр.д. № 848/2009 г. по описа на СлРС в частта, в която е уважен  предявения от И.В.Б. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 561.25 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. и на сумата 73.73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 24.03.2005 г.,  като неправилно и законосъобразно.

ОТХВЪРЛЯ  предявения от И.В.Б. ***  отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК против “Т.С.” ЕАД- гр. С. за признаване недължимост на сумата 561.25 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2000 г. до 30.06.2001 г. и на сумата 73.73 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата, изтекла към 24.03.2005 г.,  като неоснователен и недоказан.

Решението в необжалваната му част влязло в сила.

Решението e окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

                  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

 

ЧЛЕНОВЕ :