Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 14.12.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  девети декември, през две хиляди и девета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 596  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

С въззивната си жалба Н.С.К., чрез пълномощника си адв. Л. А. *** обжалва   Решение  № 669/04.09.2009 г. по гр.д. № 2652/2009 г. на Сливенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ- за признаване уволнението и за незаконно и отмяна на заповед № 41/03.06.2009 г. на ИД на МБАЛ “Д-р Иван Селимински- Сливен” АД, с която на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 04.06.2009 г. и е прекратено  трудовото правоотношение, за възстановяване на предишната длъжност- “гл. счетоводител” и ръководител на отдел “ФСО”, както и присъждане на обезщетение в размер на 7860 лв. за оставане без работа, поради уволнението за срок до предявяване на иска, ведно със законната лихва и разноските по делото и са присъдени държавна такса и разноски  по делото.

В жалбата си, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано и вместо него съдът да уважи предявените искове. Аргументира се по следния начин:

В с.з. било обявено, че решението ще бъде изготвено  на 04.09. 2009 г. , а било обявено на 07.09.2009 г. . Съдът не обсъдил доказателствата поделото в тяхната цялост и не съобразил доказателствената тежест, което водело до незаконосъобразност на съдебния акт. Посочва че:

1. Работодателят не е сключил договор за управление. В протокол № 10 д-р К. не бил избран за изпълнителен директор, а за член на съвета на директорите.  В протокол № 1 д-р К. не бил избран единодушно, тъй като един от членовете е починал. Към 26.05.2009 г. при избора на изпълнителния директор и сключването на  договора за управление съветът на директорите се е състоял от двама члена, което е в противоречие с чл. 244, ал.1 от ТЗ и на Устава на дружеството- чл. 24, ал.1. От тук прави извод, че липсва валидно сключен договор за управление, което прави уволнението й незаконосъобразно.

2. Ищцата не е служител от ръководството на дружеството и

3. Ръководството няма за цел формиране на нов ръководен екип за осъществяване на вижданията и идеите на новия изпълнителен директор и за подобряване и преодоляване на негативните финансови резултати на същото.  В негова тежест било да докаже, че възложената му за изпълнение през новия мандат стопанска програма и цел е различна от предходната. В противен случай уволнението се явявало самоцелно, какъвто не е нито духът, нито целта на нормата на нормата на чл. 328, ал.2 от КТ.

Съдът следвало да съобрази отразеното в служебната бележка, издадена от БТ Сливен, че е регистрирана като безработна, търсеща работа от 06.06.2009 г. до 13.08.2009 г. От трудовата книжка било видно, че след освобождаването от длъжност не е сключвала нов трудов договор.

Въззиваемото дружество, чрез пълномощника си адв. Д. М. от АК Сливен изготвило и изпратило отговор на въззивната жалба. Оспорва въведените в нея възражения. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно. Намира, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила изготвянето на решение дни след посочената в с.з. дата, същото било ирелевантно по отношение на самото решение, неговото съдържание и мотиви. Същото било съобразено с доказателствата по делото, поради което процесуалното нарушение не го прави неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че има валидно сключен договор за управление, като се позовава на разпоредбите на чл. 238 от ТЗ, на чл. 26, ал.1 и 2 от Устава на дружеството за легитимност и вземане на решение при кворум 2/3. Сочи, че цитираната от въззивницата съдебна практика не е относима за казуса, след като се отнася за нов мандат на същия ръководител, какъвто несъмнено не е настоящия казус. Поради слаби финансови резултати на 26.05.2009 г. Общото събрание на акционерите не е освободил от отговорността за дейността им през 2008 г. и на мястото на д- П.  е избран д-р  К.. ОС на акционерите на МБАЛ “Д-р Иван Селимински” АД- гр. Сливен изготвила нова програма на дейността на дружеството. Новият изпълнителен директор трябвало да преодолее лошите финансови резултати допуснати от стария и това можело да стане само с нов ръководен екип. Намира за неоснователни и недоказани твърденията и “тълкуванията” на въззивницата, че първоинстанционният съд не е разгледал внимателно писмените доказателства и не  е изтълкувал правилно съдържанието им, като за пореден път уронва престижа на институцията. Претендира присъждане на съдебни и деловодни разноски по делото, направени пред двете инстанции.

В с.з. въззивницата, чрез пълномощника си адв. Л. А. поддържа въззивната жалба и с писмено становище взема отношение по отговора на въззиваемата страна.  Твърди, че  с жалбата не се оспорва възможността за начина на вземане на решение при кворум 2/3, а посочва факта,  че към момента на вземане на решението 26.05.2009 г. за избирането на изпълнителен директор и сключването на договор за управление, съветът на директорите се състоял от двама члена, което е в противоречие на чл. 244, ал.1 от ТЗ и Устава на дружеството- чл. 24, ал.1, поради което не е имало валиден орган, който да вземе решение с кворум или единодушно. Настоява, че към момента на уволнението не е имало основание за прилагане на правната норма за създаване на нов екип, тъй като плана- програма е приет на 30.09.2009 г. с протокол № 12 и се отнася за преодоляване на последиците от икономическата криза. Създаден е отпосле, за да оправдае вече извършени действия. Приема, че плана- програма не се отнася до преодоляване на последиците от управлението на предишния ръководен екип или на допуснати техни грешки или слабости, след като преодоляване на икономическата криза не обвързва персонална отговорност на стария управителен екип, тъй като икономическата криза е едно обективно явление, което настъпило извън усилията на екипа, заварен от управителя.

В с.з. на 09.12.2009 г., след възобновяване на производството представя Удостоверение и лично изготвена справка за получено парично обезщетение за времето от м. май до м. септември 2009 г.- 2331.45 лв. и настоява, че дължимото й обезщетение за незаконното уволнение е в размер на 3860.00 лв. Представя и трудов договор № 27 от 27.10. 2009 г. с работодател “КРОНОС КОМЕРС” ЕООД, с управител Г.Б.. Не е направила оттегляне или отказ на исковата претенция за сумата над 3860.00 лв. до 7860 лв.

Въззиваемото дружество, представлявано от адв. Д. М. в с.з. и в писмената защита оспорва въззвната жалба и моли да не бъде уважена. Акцентира на факта, че противната страна се позовава на нелегитимност на избора на Изп. директор във въззивната инстанция, а не е направила това пред първата инстанция в преклузивния срок, поради което не би следвало да се обсъжда този момент. Дори да се приемело, че избора е нелегитимен, това не било предмет на разглеждане от настоящия съдебен състав, а имало особено производство по АПК. Отново настоява, че длъжността, която заемал уволнения служител попада сред ръководните длъжности в предприятието; че има сключен договор за управление на предприятието и че е спазен девет месечния срок по чл. 328, ал.2 от КТ до изтичането на който работодателят може да упражни правото си на едностранно прекратяване на трудовите договори със служителите от ръководството на предприятието и всички други обстоятелства извън посочените са ирелевантни за преценката относно, относно законността на уволнението, тъй като не са елемент от фактическия състав на нормата на чл. 328, ал.2 от КТ. 

Въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е от компетентен орган- районен съд, произнесъл се по предявени искови претенции.

          Констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 7860 лв.  

В исковата си молба ищцата, чрез пълномощника си адв. Л. А. твърди, че незаконосъобразно е прекратено трудовото й правоотношение с ответното дружество, поради съкращаване на щата на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че работодателят се възползвал от правото си, дадено му в чл. 328, ал.2 от КТ да уволни служител от ръководството с цел формиране на нов ръководен екип, който да осъществи вижданията и идеите на новия изпълнителен директор за подобряване организацията и дейността на дружеството и преодоляване на негативните финансови резултати на същото, но счита че реално не са изпълнени посочените в заповедта основания и законови изисквания, за да е законосъобразно извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с нея. Счита, че работодателят не е сключил договор за управление, а тя не е служител от ръководството на дружеството. Че ръководството няма за цел формиране на нов ръководен екип за осъществяване вижданията и идеите на новия изпълнителен директор и за подобряване и преодоляване на резултатите. Моли съдът да признае прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 41 от 03.06.2009 г. за незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност главен счетоводител в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  й заплати обезщетение в размер на 7860 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и разликата във възнаграждението, което е получавала преди и след уволнението, ведно със законната лихва, върху сумите до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответникът МБАЛ “Д-р Иван Селимински” –Сливен АД, чрез пълномощника си адв. Д. М. намира иска за недопустим, поради липса на доказана пасивна легитимация- удостоверение за актуално състояние. Оспорва иска и по отношение основателността му. Оспорва всички обстоятелства изнесени в исковата молба, досежно тяхното отношение към основателността на иска. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана поради това, че: оспорваната заповед е издадена на основание чл. 328, ал.2 от КТ и отговаря на всички изисквания на правната норма. Ищцата била служител от ръководството на предприятието, в качеството си на Ръководител “ФСО”- Главен счетоводител” в ответното дружество; Изпълнителният директор е сключил договор за възлагане на управление с МБАЛ “Д-р Иван Селимински” АД- Сливен /26.05.2009 г./ преди издаването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата /03.06.2009 г./. Заповедта е издадена преди изтичане на 9 месеца от подписването на договора за възлагане. Изпълнението на договора за възлагане е започнало след вписване на промяната на ръководството в дружеството в Търговския регистър.

В съдебно заседание и в писмената защита ищцата чрез пълномощника си адв. Л. А. поддържа исковите претенции. Посочва, че прекратяването на трудовото правоотношение от изпълнителен директор без да е валидно избран и законосъобразно да е сключил договор за управление го прави незаконосъобразно. Отново твърди, че длъжността главен счетоводител не е ръководна. Оспорва твърдението, че ръководството има за цел формиране на нов ръководен екип. Не се установило, че дружеството търпи негативен резултат. От договорите за управление от 2008 г. от предишния изпълнителен директор и този от 2009 г. от новия не се установявали разлики и новости във вижданията на двамата директори. Установила с писмени доказателства, че от уволнението до приключване на съдебното дирене останала без работа, поради което следва да и бъде присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, съразмерно срока и посоченото брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. и в писмената си защита ответното дружество, чрез адв. Д. М. оспорва исковите претенции  като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане направените по делото разноски. 

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Между страните имало сключен трудов договор от 1999 г., като ищцата е назначена на длъжност главен счетоводител при работодател МБАЛ “Д-р Иван Селимински” Сливен АД. Ответното дружество е вписано в търговския регистър при СлОС  и според у-ние изх. № 20090528135551/28.05.2009 г., издадено от Агенцията по вписванията е вписано в нейния регистър. Според Устава / л.99/  има ръководни органи Общо събрание и Съвет на директорите- чл. 12, след промяната на устава с р. на ОС на акционерите на 20.06.2008 г. В чл. 24, ал.1 от Устава е предвидено дружеството да се управлява и представлява от Съвет на директорите, който се състои от 3 до 5 члена, които се избират от общото събрание на акционерите. В съответствие с разпоредбата на чл. 244, ал.4 от ТЗ в устава е приет текст- чл. 24, ал.5, според който Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един или няколко от своите членове- изпълнителни членове.

На редовно общо събрание на акционерите на 26.05.2009 г., видно от Протокол № 10  /л. 27/ по т. 9 –“Промяна в състава на Съвета на директорите” е взето решение за освобождаване от състава на СД на дружеството М.Б. П.  и избира за нов член Й.Н. К.. Като секретар на Общото събрание била избрана ищцата.

С Протокол № 1 от 26.05.2009 г. /л. 41/ са избрани председател на Съвета на директорите В.С.С. и за изпълнителен директор Й.Н. К.  и с Протокол № 3 /л. 42/ от същата дата- 26.05.2009 г. е определено възнаграждението на изпълнителния директор и е възложено на председателя на СД да сключи договор за управление с изпълнителния директор. На двете заседания е прието, че има налице кворум, като са присъствали само двама от тримата членове на СД. В протокол № 1 е отразено, че третият член П.А.Н. е починал на 15.05.2009 г., а в Протокол № 3- отбелязано, че е “неприсъствал”.  

С Договор за възлагане на управлението на “МБАЛ “Д-р Иван Селимински” АД, гр. Сливен /л.44/ от същата дата- 26.05.2009 г. председателя на СД В.С.С. възложила управлението на болницата на изпълнителния директор Й.Н. К. за срок от 3 години- чл.7.1 от договора.

Със заповед № 41/03.06.2009 г. на ИД на МБАЛ “Д-р Иван Селимински- Сливен” АД, на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от 04.06.2009 г. е прекратено  трудовото правоотношение с ищцата на длъжност Ръководител Отдел “ФСО”, Главен счетоводител и е разпоредено изплащане на основание чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен отпуск 13 дни и на основание чл. 220, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за срок от един месец- за неспазен срок на предизвестие. Отразени са причини за прекратяването на трудовия договор- уволнение на служител от ръководството на предприятието, поради сключване на договор за управление. Като ръководител на Отдел “ФСО” е служител от ръководството на дружеството, който е пряко подчинен на Изпълнителния директор и осигурява изпълнението на разпорежданията му, като ръководи и организира дейността на отдела. Ръководителят се възползва от правото си дадено му от чл. 328, ал. 2 от КТ да уволни служител от ръководството с цел формиране на нов ръководен екип, който да осъществи вижданията и идеите на новия Изп. директор за подобряване организацията и дейността на дружеството и преодоляване на негативните финансови резултати на същото. Заповедта е връчена срещу подпис на ищцата на 03.06.2009 г.

Съгласно покана, обявена в Търговския регистър на 28.05.2009 г. на 29.06.2009 г. е следвало да се проведе извънредно общо събрание на акционерите, а поради липса на кворум, в констативния протокол /л.15/ е отразено, че следва да се проведе на обявената резервна дата 17.07.2009 г. В Поканата до Министъра на здравеопазването- л.7 е записан дневния ред- 1. Промяна в състава на директорите на дружеството: Проект на решение: “Общото събрание на акционерите избира на мястото на починалия д-р П.А.Н. за нов член на Съвета на директорите на дружеството д-р Ю.Б.”. 2. Разни. Според Констативния протокол от 29.06.2009 г. поради липса на кворум извънредното общо събрание не се е провело, поради което следвало да се проведе на резервната дата 17.07.09 г.- л. 15.

На 30.09.2009 г. е проведено друго извънредно общо събрание на акционерите на ответното дружество, за което е съставен  Протокол № 12. По т. 1 общото събрание приема отчета на Съвета на директорите за първото шестмесечие на 2009 г. и представената от него Програма за преодоляване на последиците от икономическата криза.

След уволнението ищцата останала без работа и се регистрирала като безработна в Д “БТ”- Сливен – л. 79- на 06.06.2009 г. до 13.08.2009 г. и търсещо работа. Представени са болнични листи на ищцата №№ 1680437/03.06.2009 г.; 0329163/16.06.2009 г.; 19.07.2009 г., от които е видно, че е била на домашен стационар за заболяване за времето от 03.06.2009 г. до 06.08.2009 г. Няма направено възражение, че уволнението е в момент, когато е била в болнични. Няма доказателства в коя част на деня е получила съобщението за прекратяване на трудовия договор и кога е констатирано заболяването йи издаване на първия болничен лист.

От  представените фиш за получено брутно трудово възнаграждение за м. май 2009 г. и Служебна бележка Изх. № 4234/31.08.2009 г., издадена от работодателя е видно, че ищцата получила брутно трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението- м. май в размер на 1309.73 лв.

Според Удостоверение № К- 4019/26.11.2009 г., издадено от Отдел “Краткосрочни плащания и контрол” при Районно управление НОИ, гр. Сливен за времето 06.2009 г. до м. септември 2009 г. ищцата получила парично обезщетение за временна неработоспособност /от болнични/ общата сума 2331.45 лв. Този факт не се оспорва от ищцата и в справката, изготвена от нея тази сума се приспада от търсеното обезщетение, като сочи претендирана сума от работодателя в общ размер 3860.00 лв. В Трудовата й  книжка- л. 80-88 и конкретно на л.87 фигурира основно месечно възнаграждение  930.28 лв.

За м. юни и за м. октомври в справката си сочи търсена сума от по 1131.13 лв. /вероятно защото уволнението е считано от 4.06.09 г. и до 03.06.09 г. е била още в трудово правоотношение и от 28.10.09 г. е с ново трудово правоотношение/.  Обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ се търси за шест месеца, за времето през което е останала без работа- т.е. от 04.06.2009 г. до 03.11.2009 г., но последните пет дни от тези шест месеца е с нов трудов договор. Не е направила оттегляне или отказ на исковата претенция за сумата над 3860.00 лв. до 7860 лв., поради което съдът не може да се съобразява с допълнителната справка.

Представен е сключен от ищцата трудов договор № 27 от 27.10. 2009 г. с работодател “КРОНОС КОМЕРС” ЕООД, с управител Г.Б.. Уговорено е постъпване на работа на 28.10.09 г. на длъжност счетоводител и трудово възнаграждение от 940 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж 78.96 лв.- общо брутно възнаграждение от 1018.96 лв. Следва, че за три работни дни за м. октомври - 28, 29 и 30 и два работни дни за м. ноември- 2 и 3 е получила трудово възнаграждение по новия трудов договор общо 235.86 лв. /за м. октомври работните дни са 22, а за м. ноември 21/.

Следва, че за шестте месеца, след прекратяване на трудовия договор ищцата е получила общо сумата 2567.31 лв., от които 2331.45 лв. от обезщетение за боледуване и 235.86 лв. от нов трудов договор.

По делото са представени и Протокол № 8 от редовното Общо събрание на акционерите на дружеството, проведено на 20.06.2008 г.; Устава на дружеството; Справка за приети документи за парично обезщетение на ищцата за безработица по чл. 54а от КСО- л. 89; Трудова книжка;  Поименно длъжностно разписание на персонала и заплатите в дружеството към 01.01.2009 г.; списъци на присъстващи акционери на ОС и на извънредно ОС и съответните пълномощни за представляващите ги.

Въззивната инстанция прие доказателства по новосъздадени факти- Протокол № 12 от извънредното общо събрание на акционерите на дружеството от 30.09.2009 г. и План- програма за дейността на дружеството във връзка с преодоляване на последиците от икономическата криза и доказателства за брутното месечно възнаграждение на ищцата за месеца предхождащ уволнението.  

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства и свидетелските показания на св. И, и Б..

Въз основа на приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 7860 лв.- за: признаване прекратяването на трудовото правоотношение и отмяна на заповед № 41 от 03.06.2009 г. като незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност главен счетоводител в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  й заплати обезщетение в размер на 7860 лв. за времето, през което е останала без работа, както и разликата във възнаграждението, което е получавала преди и след уволнението, ведно със законната лихва, върху сумите до окончателното им изплащане.

Исковете са допустими. Предявени са от лицето, което е уволнено от заеманата в ответното дружество длъжност в предвидените законови срокове- чл. 358 от КТ.

Разгледан по същество първият иск за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповедта е неоснователен и недоказан.

Между страните имало сключен трудов договор.  

Към момента на издаване на заповедта за уволнение- № 41/ 03.06.2009 г. от Изпълнителния директор д-р Й. К., последният е бил легитимно избран.  В чл. 24, ал.1 от Устава е предвидено дружеството да се управлява и представлява от Съвет на директорите, който се състои от 3 до 5 члена, които се избират от общото събрание на акционерите. Този текст в Устава е съобразен с чл. чл. 244, ал.1 от ТЗ, предвиждащ  СД да се състои от 3 до 9 члена. След смъртта на д-р Начев остават само двама члена на Съвета на директорите, като съгласно чл. 252, ал.1, т. 6 от ТЗ ако в продължение на 6 месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по- малък от предвидения в закона минимум, то може да бъде прекратено по реда на т.4.

Установи се, че третият член на Съвета на директорите починал на 15.05.2009 г. Избирането на нов член на съвета- д-р Й.Н. К. на мястото на д-р М.Б. П.  на Общо събрание на акционерите станало на  26.05.2009 г.- т. 9 от Протокол № 10- л. 25 и избирането му за изпълнителен директор на 26.05.2009 г.- Протокол № 1 от заседанието на променения Съвет на директорите на ответното дружество-  л. 41. От смъртта на третият член на СД 15.05.09 г. до издаване на атакуваната заповед за уволнение на 03.06.2009 г. са изминали само 19 дни.

Съдът не възприема становището на ищцата, че издадената атакувана заповед за уволнение на главния счетоводител се явява издадена от некомпетентен орган.

Непопълненият брой минимум 3 члена на Съвета на директорите в срок до шест месеца, съгласно чл. 252, ал.1, т.6 от ТЗ не го прави нелегитимен.  СД в този шестмесечен срок може да функционира и след като има кворум двама членове на СД, последните могат да изберат легитимен изпълнителен директор.  

Според разпоредбата на чл. 328, ал.2 от КТ работодателят може да уволни служителите от ръководството на предприятието с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал.2 от КТ освен в случаите изброени в ал. 1 и поради сключване на договор за управление на предприятието в деветмесечен срок от сключването му.

Независимо от твърдението на адв. М., че в настоящото производство съдът не следва да се произнася по възражението за нищожност на заповедта за уволнение, съдът е длъжен, ако констатира такава, да се съобрази- чл. 17, ал.2, изр. 1 от ГПК. Съдът съобрази, че 1. На 26.05.2009 г. Общото събрание на акционерите  избрало д-р Й. К. за член на Съвета на директорите /СД/ и в същия ден СД, в лицето на останалите след смъртта на третия член- двама членове избират д-р К. за Изпълнителен директор и че 2. същият има сключен договор за възлагане на управлението на акционерното дружество на 26.05.09 г., като е спазено изискването на чл. 235, ал.2 от ТЗ. Към датата на издаване на атакуваната заповед 03.06.2009 г. намира, че издалият я д-р К. е легитимно избран Изпълнителен директор, поради което заповедта не е нищожна.

Преценката на съда за законност на уволнението, извършена на основание чл. 328, ал.2 от КТ се свежда до установяване на съществуването на кумулативните предпоставки от фактическия състав на тази разпоредба.  

Ищцата е назначена и работи на длъжност Ръководител Отдел “ФСО” /Финансово счетоводен отдел/, Главен счетоводител. Анализът на трудовите функции, на правата и задълженията, формиращи съдържанието на заеманата от ищцата длъжност обосновава категоричния извод, че длъжността е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ. Ръководителят й е възложил изпълнението на функциите на ръководене, координиране, контролиране, отчитане и цялостно организиране на целия вътрешно финансов контрол. В този смисъл и практиката на съдилищата- Р. № 1187/03.10.2005 г. по гр.д. № 811/2003 г. на ВКС; Р от 03.01.2008 г. по гр.д. № 737/2007 г. на Софийски Апелативен съд и др.  

Уволнението е извършено от длъжностно лице, сключило договор за управление и в законовия деветмесечен срок от сключването му. Самата преценка на сключилият договор за управление  да уволни лице от ръководния екип и назначи по своя преценка друго, с което ще работи не подлежи  на съдебен контрол, като не се преценяват и деловите и професионални качества на уволнения служител – Р. № 692/13.04.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС. Фактът, че работодателят предприел прекратяване на трудовото правоотношение с главния счетоводител доказва, че същият ще създаде нов екип, с който ще работи и без значение са други мотиви за това.

 Искът за признаване уволнението за незаконно и отмяна на заповед № 41/03.06.2009 г. следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С оглед изхода на главния иск неоснователен се явява и искът за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Същият е акцесорен и е в зависимост от главния иск за отмяна на уволнението. Съдът следва да го отхвърли.

Акцесорен е и иска за присъждане на обезщетение в размер на  7860 лв. по чл. 225, ал.1 от КТ и като зависим от главния иск, следва да бъде отхвърлен.  

Страните са претендирали присъждане на разноски по делото. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК съдът ще присъди такива на ответната страна.

Съдът споделя крайните правни изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на главния и акцесорните искове, макар да не е обсъдено възражението за нелегитимност на Изпълнителния директор, поради непопълнения състав на Съвета на директорите.   

В обжалваното решение съдът след като отхвърлил предявените искове осъдил ищцата да заплати ДТ в размер на 314.40 лв., като не съобразил, че съгласно разпоредбата на чл. 359 във вр. с чл. 357 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения, независимо дали исковете им са уважени или не. Същите дължат разноски само на противната страна, в случай, че исковете им са отхвърлени.

С оглед изложеното, съдът като отмени обжалваното решение в частта, в която е присъдена държавна такса в размер на 314.40 лв.

Претендирани са разноски и от ответника- въззиваем. Последният направил такива във въззивната инстанция в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК следва да му се присъдят. Ищцата- въззивница е освободена от такси и разноски към съда, но не и към противната страна.

По тези съображения, съдът

 

Р   Е     Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Р. № 669/04.09.2009 г. по гр.д. № 2652/2009 г. на Сливенския районен съд, в частта, имаща характер на определение, в която Н.С.К. е осъдена да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 314.40 лв., като неправилно.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части, като правилно.

ОСЪЖДА  Н.С.К., с ЕГН- **********,*** офис 10, чрез адв. Л. А. да заплати на МБАЛ “Д-р Иван Селимински- Сливен ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. “Х. Б.” № * разноски по делото, направени във въззивната инстанция за адвокатски хонорар в размер на 300 /триста/ лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: