РЕШЕНИЕ №

гр. Сливен, 01.03.2010 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на трети февруари 2010 г. в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                                                          МИРА МИРЧЕВА

 

при участието на секретаря М.Л. разгледа докладваното от младши съдия Мирчева гр. дело № 599 по описа на съда за 2009 г. и за да се произнесе, взе предвид:

            Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК. Образувано е по жалба на И.С.И. *** срещу действия на частния съдебен изпълнител П.Р., изразяващи се в налагане на запор на 30.05.2009 г. върху лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо”, за който жалбоподателят твърди, че е негова собственост и че към деня на запора се е намирал в негово владение, както и че съдебният изпълнител е бил длъжен да провери собствеността на автомобила, като изиска справка от КАТ.

            Съдебният изпълнител е приложил обяснение, в което се описват извършените по делото изпълнителни действия.

            Постъпило е възражение от взискателите, в което се заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като автомобилът е бил обект на обезпечение по гр. дело № 572/2006 г. на ОС – Сливен.

            Няма данни кога жалбоподателят е узнал за запора и следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

            От доказателствата по делото се установява следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на 3 бр. изпълнителни листове, издадени в полза на И.С.К. и Ж.С.К. *** с управител А.Н.Р.. Главното задължение е за заплащане на обезще­тение за ползване на съсобствен имот за периода 01.04.2006 г. – 12.08.2007 г. в размер 21 165 лв. главница общо; присъдена е била и законната лихва и разноски по делата, вкл. разноски по предявен от взискателите иск по чл. 135 от ЗЗД.

На 26.06.2007 г. в полза на И. и Ж. К. срещу длъжника „Елия-2001” ЕООД е издадена обезпечителна заповед, с която е наложен запор върху автомобила „Ситроен Ксара”, предмет на жалбата. Обезпечението е допуснато по гр. дело 572/2006 г. на ОС – Сливен, по което впоследствие е присъдено обезщетение за периода 01.04.2006 г. – 30.09.2006 г. в размер 7 215 лв. ведно със законната лихва. Няма данни кога обезпечителната заповед е съобщена на длъжника.

Автомобилът „Ситроен Ксара Пикасо” с рег. № СН 9966 НН е бил придобит от „Елия-2001” ЕООД на 25.04.2005 г. На 20.02.2007 г. дружеството чрез А.Р. е продало автомобила на Н.П.Ж., съпруг на дъщерята на Р..

На 16.07.2008 г. Ж. и съпругата му са продали автомобила на жалбопода­теля И.И., след което той е упълномощил Ж. да го представлява навсякъде във връзка с автомобила.

На 16.02.2009 г. е влязло в сила решение на Сливенския районен съд, с което на основание чл. 135 от ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на И. и Ж. К. (във връзка с вземанията и по двата предходни изпълнителни листа) договорът от 20.02.2007 г., с който „Елия-2001” ЕООД е продало автомобила на Ж..

Изпълнителното производство е образувано на 27.04.2009 г. и по него е наложен запор на автомобила. Изпратено е съобщение и до КАТ, откъдето са отговорили, че като собственик на автомобила е регистрирано лице, различно от длъжника, и не могат да отразят запора. По изпълнителното дело е бил насрочен опис, но автомобилът не е бил открит.

Въз основа на изложените факти съдът направи следните правни изводи:

Предпоставка за допустимостта на жалбата е спорният автомобил да е бил във владение на жалбоподателя към момента на налагането на запора от съдебния изпълнител. Жалбоподателят не представи доказателства за това, но от материалите по изпълнителното дело се установява, че при насрочения опис автомобилът не е открит и практически няма съмнение и няма спор между страните, че към момента на налагането на запора автомобилът е бил във фактическата власт на И. или на упълномощения от него Н. Ж..

По отношение на длъжника запорът от 26.06.2007 г. следва да се счита наложен, когато му бъде връчено съобщение за налагането му. Няма данни кога такова съобщение е било връчено на „Елия-2001” ЕООД (вероятно това е станало скоро след издаването на обезпечителната заповед). Към момента на издаването на обезпечителната заповед обаче длъжникът „Елия-2001” ЕООД вече се е бил разпоре­дил с автомобила.

Независимо от това, впоследствие с влязло в сила решение е уважен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяването за относително недействителна на сделката, с която Н. Ж. и Е. Ж.а, праводателите на И.И., са придобили автомобила. Макар И. да не е бил страна по делото, конститутивното действие на решението се отразява и на неговото придобиване. С отпадането на правата на неговите праводатели с обратна сила следва да се считат за отпаднали и правата на И.. По делото има индиция (упълномощаването на Н. Ж. след покупката), че И. не е добросъвестен приобретател; но дори той да е добросъвес­тен, предмет на относително недействителната сделка е движима вещ и правата на последващия приобретател не са защитени от разпоредби, подобни на предвиденото в последното изречение на чл. 135 относно недвижимите имоти. От друга страна, добросъвестният приобретател на автомобил не може да се ползва и от защитата на чл. 78 от ЗС, тъй като от нея са изключени вещите, чиято собственост се прехвърля с нотариална заверка на подписите.

От казаното следва, че по отношение на взискателите К. автомобилът следва да се счита за собственост на „Елия-2001” ЕООД и действията по принуди­телно изпълнение, насочени към този автомобил, са законосъобразни.

По изложените съображения и на основание чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на И.С.И., ЕГН **********,***, срещу действията на частен съдебен изпълнител № 835 – П.Р. по изп. дело № 20098350400277 с длъжник „Елия-2001” ЕООД, изразяващи се в налагане на запор на 30.05.2009 г. върху лек автомобил „Ситроен Ксара Пикасо”, ДК № СН 9966 НН, рама № VF7CHRHYB39787230 и двигател № 10DYRZ4027690.

Решението не подлежи на обжалване.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:   1.

                                               2.