Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      ГР.С., 02.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз.гр.д. № 604 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация – Сливен” ЕАД чрез адв.Г. против решение № 611/27.07.2009г. по гр.д. № *3/2009г. по описа на СлРС, с което е признато за установено по отношение на „Топлофикация – Сливен” ЕАД, че А.Щ.П. дължи сумата 94,46 лева, представляваща сума мощност за периода от 30.12.2005г. до 30.09.2006г. ведно с мораторна лихва в размер на 32,13 лева, начислена към 11.12.2008г. и законна лихва върху главницата, считано от 04.03.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и 99,79 лева разноски по делото. С решението е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният иск до пълния му размер от 507,44 лева и е осъдено въззивното дружество да заплати разноските по делото в размер на 150,11 лева.

         В жалбата се сочат основания за частична незаконосъобразност и неправилност на решението по отношение недължимостта на сумите за сградна инсталация. Сочи се, че по делото са представени два протокола – единият с избран 20 %, а другият с 30 % за начисляване на сградна инсталация, като в заключението си вещото лице е направило преизчисление на задължението с по-малкия процент. Излага се становище, че неправилно РС е счел сумата за сградна инсталация за недължима предвид установения размер с приетото заключение. Моли частично да бъде отменено решението в отхвърлителната му част като незаконосъобразно и да се признае за установено, че А.Щ.П. дължи сумата за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и сума за отчитане на уредите за периода от 01.08.2005г. до 31.10.2008г. Претендира направените по делото разноски.

         По делото е постъпил отговор от въззиваемия П. чрез адв.П. против въззивната жалба като сочи, че решението на РС е законосъобразно и правилно. Счита, че не са налице договорни отношения между доставчика на топлинна енергия и потребителите на сградата – етажна собственост. Сочи, че необосновано е твърдението на въззивника, че след като вещото лице е преизчислило сумите за сградна инсталация те са дължими от въззиваемия. Счита, че законодателят допуска да се коригират сметките за изминал период само в определени условия по Наредба № 16-334/1604 от 2007г. като в случая не били налице такива условия. Сочи, че е недопустимо тепърва вещото лице да определя какъв е реалният процент на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. Моли да се остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и недоказана.

         С определение от 28.10.2009г. съдът на основание чл.267 ал.1 от ГПК е констатирал, че жалбата е процесуално допустима, не са направени искания за допускане на нови и нововъзникнали доказателства с жалбата и отговора.

         В съдебно заседание за въззивното дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД се явява адв.Г., която поддържа въззивната жалба. Заявява, че няма да сочи доказателства и няма възможност за постигане на спогодба. Моли да се отмени решението като неправилно и незаконосъобразно в обжалваемата част. Допълнително посочва, че за дължимите суми за консумирана топлинна енергия няма как да бъдат издадени фактури и такива се издават на стопанските потребители, а квитанция се издава единствено за платената месечна сметка. Ежемесечно потребителят получава съобщение, от което е видно какво му е задължението.

         В съдебно заседание въззиваемият А.Щ.П. се явява лично и с адв.Е.П. ***. Оспорва жалбата и поддържа отговора. Заявява, че радиаторите му са откачени и изключени, а с „Топлофикация” няма договор. Счита, че сградна инсталация е неправилно да се взема и не следва да се начислява, тъй като не ползва топлинна енергия. Адв.П. заявява, че правилно първоинстанционният съд е приел сумите за недължими, тъй като от представените два протокола на общо събрание на етажната собственост съдът не може да определи кой да приложи, тъй като това е в приоритет на общото събрание. Сочи, че за процесния период дружеството не е издало фактури за консумирана топлинна енергия и за дължимите суми. Излага подробни съображения в писмена защита, като моли да се остави без уважение въззивната жалба и се присъдят разноски за тази инстанция.

         На основание чл.269 от ГПК съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци, обуславящи прогласяването му като нищожно.

         На основание чл.271 ал.1 от ГПК съдът извърши проверка за законосъобразност и правилност на обжалваното решение като въз основа на събраните пред двете инстанции доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

         Въз основа на заявление от 13.01.2009г. е образувано ч.гр.д. № 89/2009г. на СлРС по което „Топлофикация – Сливен” ЕАД се е снабдило със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А.Щ.П. за сумата 408,02 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна енергия за периода 31.08.2005г. – 31.10.2008г. ведно с мораторна лихва към 11.12.2008г. в размер на 99,42 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението 13.01.2009г., както и 26,50 лева разноски по делото. В двуседмичен срок от връчване на заповедта ответникът е подал писмено възражение срещу вземането. В указания едномесечен срок кредиторът е предявил настоящия иск за установяване на вземането си. Видно от представената от ищцовото дружество справка задължението на ответника е формирано единствено от сума мощност, сградна инсталация и такса уреди.

         На 14.09.2000г. е проведено общо събрание на етажната собственост в жилищен блок № * в ж.к. „С.З.” гр.Сливен вх.А, на което е взето решение за определяне на 20 % от енергията за отопление да се разпределя пропорционално на отопляемия обем /сградна инсталация/. Съставен е протокол от същата дата, подписан от домоуправител и протоколчик и към него е представен списък с три имена и подписи на живущите в същия вход. По делото е представен втори вариант на същия протокол, в който вместо 20% е записан 30% за сградна инсталация.

Видно от служебна бележка изх.№ 16/04.03.2009г., издадена от управителя на фирма за топлинно счетоводство „Нелбо” ЕАД. Същият търговец е извършил дялово разпределение за периода 01.08.2005г. – 01.09.2007г. при процент сградна инсталация от 30 %, а от 01.11.2007г. този процент се изчислявал по формула съгласно приложение към Наредба за топлоснабдяване № 16-334/06.04.2007г.

От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че задължението на ответника е формирано от сума мощност, сградна инсталация през отоплителните месеци, съобразно въведено дялово разпределение и такса „уреди”. Според вещото лице до м.ноември 2007г. за месеците с отопление следвало да се прилага дял от 20 % за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация съгласно решението на общото събрание на етажната собственост. Експертизата сочи, че за този период е бил използван дял от 30 % за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация. За отоплителния сезон 2007/2008г. е влязла в сила Наредбата за топлоснабдяването от 2007г., съгласно която дела за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация се изчислява по определена в наредбата методика. Вещото лице е извършило проверка на правилността на начислените суми и установило, че сума мощност е правилно начислена. Тя се формира на база геометрични характеристики на жилищния блок и отделни жилища, мощността на абонатната станция и съответната цена за мощност. Сума мощност е начислявана до м.септември 2006г. когато е премахната. Вещото лице е направило преизчисление на дължимите суми в съответствие с методиката за дялово разпределение, уредена в съответните наредби в размер на 20%. Изчислената от него сума е посочена в размер на 463,77 лева, от която 374,34 лева – главница и 89,43 лева – лихва. В съдебно заседание пояснява, че ако се преизчислят сумите на всички абонати в етажната собственост биха се получили различни суми за отделните абонати, но той не е имал такава задача и е изчислил само сумите, дължими от ответника. Твърди, че преизчислението е извършил съобразно приетата методика и е съобразил цените на ДКЕВР, като твърди, че „Топлофикация – Сливен” не ги е надвишавала.

Съдът приема установената фактическа обстановка за безспорна съобразно събраните по делото писмени доказателства, ценени като допустими, относими и неоспорени от страните. Доказателствената сила на представения по делото в два варианта протокол от общото събрание на етажната собственост от 14.09.2000г. съдът цени с оглед на разпоредбата на чл.178 ал.2 от ГПК с оглед на всички други обстоятелства по делото. Съдът кредитира заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза като обективно и компетентно изготвено от специалист инженер по топлотехника.

От така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

 Предвид рамките на предмета, лимитиран с въззивната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът е сезиран с жалба само в частта относно предявеният иск за сумите от сградна инсталация и такса „уреди”, като в частта относно сума мощност решението на РС като необжалвано е влязло в сила.

Искът е допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

В настоящото производство въззивното дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлоенергия от въззиваемия за сградна инсталация и такса „уреди”, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

В случая възраженията на ответника-въззиваем са по отношение размера на задължението, като го оспорва изцяло и излага твърдения за несъответствие с начислените суми за топлоенергия, тъй като не отговарят на реално потребената от него топлоенергия.

Безспорно установено е по делото, че ответника-въззиваем не е ползвал услугите на въззивното дружество за процесния период и начислените суми за отопление са само от сградна инсталация сума мощност и такса „уреди”, видно от представените писмени доказателства.

Безспорно е установено също и между страните не се спори, че въззиваемият А.Щ.П. е собственик на апартамент № * във вход * на блок № * в кв.”С.З.” в ГР.С., респективно на идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата в режим на етажна съсобственост, на която въззивното дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД е доставило топлинна енергия за процесния период от 01.08.2005г. до 31.10.2008г.

С решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. Конституционният съд на Република България се произнесе, че не се установява противоконституционност на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, касаеща настоящото производство и отхвърли искането на омбудсмана на РБ, поради което съдът следва да прилага тази нормативна уредба, като част от вътрешното законодателство на РБ.

Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща част по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. На това основание ответника-въззиваем следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата в определен от общото събрание на етажната собственост процент.

С разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната Наредба по чл. 46 ал. 3. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143 ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ и той е топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. След изменението на цитираната разпоредба със ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ бр.№ 74/2006г./ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация вече не се определя в абсолютно число.

След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата етажна собственост по реда на чл.133 ал.2 от ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия. Вътре в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите и те определят какви суми ще заплащат за общите части на сградата.

От представения по делото протокол от общо събрание на етажната собственост и от заключението на вещото лице се установи, че е прието изчислението на задължение за сградна инсталация за процесния имот да бъде 20 %. От представените по делото справки на „Топлофикация – Сливен” ЕАД се установи, че неправилно е изчисляван процента сградна инсталация върху база 30 %. От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява задължението за сградна инсталация на база 20 %, като вещото лице допълнително посочва,  че ако се направи преизчисление на задълженията на всички абонати в етажната собственост месечните сметки биха били други по размер.

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер съдът определя размера по своя преценка или взима заключението на вещото лице. В случая съдът счита, че следва да приеме за установено посоченото в заключението на вещото лице, като размер за сградна инсталация, изчислен на база 20 % дял за топлинна енергия, съгласно методиките за дялово разпределение и протокола от общото събрание на етажната собственост.

По делото е направено възражение за изтекла погасителна давност на част от вземането, касаещо периода от 01.08.2005г. до 31.11.2005г., което съдът намира за основателно, тъй като касае периодични падежи и вземането на ищеца се погасява с изтичане на кратката тригодишна давност, съгласно чл.11 б.”в” от ЗЗД. С подаване на молбата за издаване на Заповед по чл.410 от ГПК давността се прекъсва като за период от три години преди  тази дата вземането на кредитора е погасено поради изтекла давност. В този случай основателен и доказан се явява иска за периода м.12.2005г. до м.04.2008г., който е изчислен от вещото лице в размер на 227,93 лева главница на база 20 % дял за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация и 71,47 лева лихва върху главницата за посочения период. В останалата част за сумата 1,54 лв. задължението се явява погасено по давност.

По отношение на такса „уреди” по делото не бе установено на какво основание се дължи и искът като неоснователен и недоказан за тази такса следва да се отхвърли.

По изложените съображения искът се явява частично основателен и доказан в обжалваната част за сумата от 299,40 лв., от които 227,93 лева, представляваща неплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 30.12.2005 г. до 31.10.2008 г. и сумата 71,47 лева мораторна лихва върху главницата до 11.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.03.2009 г. до окончателното изплащане.

Предвид решаващите изводи на настоящата въззивна инстанция решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над присъдените 126,59 лв. /за сума мощност/ до размера на дължимите общо 425,99 лв. /за сградна инсталация и сума мощност/ следва да се отмени, като неправилно и да се признае за установено, че въззиваемият дължи сумата от 229,40 лв., като за разликата от дължимите общо 425,99 лв. до пълния претендиран размер от 507,44 лв. жалбата следва да се остави без уважение, а решението да се потвърди.

На основание чл. 273 вр. чл. 78 ал. 1 от ГПК въззиваемият следва да заплати направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, като за двете инстанции въззивното дружество е представило доказателства за разноски в размер на 700 лв., от които въззиваемия следва да заплати 581 лв., а въззивното дружество следва да заплати на направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, като за двете инстанции въззиваемия е представил доказателства за разноски в размер на 350 лв., от които въззивното дружество следва да му заплати сумата 56 лв.

Мотивиран така и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът

 

                                       Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 611/27.07.2009 г. по гр.д. № *3/2009 г. на СлРС САМО В ЧАСТТА, с която отхвърля предявения иск за разликата над присъдените 126,59 лв. /за сума мощност/ до размера на дължимите общо 425,99 лв. /за сградна инсталация и сума мощност/, както и в частта за присъдените разноски, като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Топлофикация –Сливен” ЕАД със седалище ГР.С. и адрес на управление бул. „С.К.” № *, представлявано от изпълнителния директор Ангел Ангелов, че А. Щ. П. ***, ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „Топлофикация –Сливен” ЕАД сумата от 299,40 лв. /двеста деветдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, от които 227,93 лв. /двеста двадесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща неплатена топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация за периода от 30.12.2005 г. до 31.10.2008 г. и сумата 71,47 лв. /седемдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/ мораторна лихва върху главницата до 11.12.2008 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 04.03.2009 г. до окончателното изплащане, както и разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 581 лв. /петстотин осемдесет и един лева/.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата отхвърлителна част.

По отношение уважената част от иска решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА „Топлофикация–Сливен” ЕАД ДА ЗАПЛАТИ на А. ЩИЛЯНОВ П. ***, направените разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 56 лв. /петдесет и шест лева/.

 

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280 ал. 2 от ГПК.

 

   

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                        2.