Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 331

 

гр. Сливен, 17.12.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на втори декември през две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                   МАРТИН САНДУЛОВ

                    

                                                                                      

при участието на прокурора ………и при секретаря П.С. , като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 605  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

       

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

        Постъпила е въззивна жалба против решение № 633 от 11.08.2009г. по гр. дело №1599/2009г. на СлРС, с което е осъден „Тирбул” ЕАД – Сливен да заплати на „Практика – О.К.” ООД – София на основание на чл.92 вр. чл. 258 и чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ сумата 693,83 лв. представляваща левовата равностойност на 354,75 евро, последната сума представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на „Тирбул” ЕАД за заплащане на първа вноска в размер на 30% от общо договореното възнаграждение 16 500 евро по договор от 02.06.2007г.

Със същото решение е осъден „Тирбул” ЕАД – Сливен да заплати на „Практика – О.К.” ООД – София на основание на  чл. 258 и чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ сумата 12 908,47 лв. представляваща левовата равностойност на 6 600 евро, последната сума представляваща втората вноска от задължението  на „Тирбул” ЕАД в размер на 40% от общо договореното възнаграждение 16 500 евро по договор от 02.06.2007г, като сумата е присъдена ведно със законната лихва считано от 13.04.2009г. до окончателното й изплащане.

С това решение е осъден „Тирбул” ЕАД – Сливен да заплати на „Практика – О.К.” ООД – София на основание на чл.92 вр. чл. 258 и чл.266 ал.1 от ЗЗД вр. чл.288 от ТЗ сумата 8019,39 лв. представляваща левовата равностойност на 4100 евро, последната сума представляваща неустойка за забавено изпълнение на задължението на „Тирбул” ЕАД за заплащане на втората вноска в размер на 40% от общо договореното възнаграждение 16 500 евро по договор от 02.06.2007г.

В жалбата на „Тирбул” ЕАД – ответник в първоинстанционното производство, се твърди, че решението е неправилно, поради което и се обжалва изцяло. Постановеният акт е в противоречие със ангажирания по делото доказателствен материал, като съдът е приел за установена фактическа обстановка, която не кореспондира с действителните факти и обстоятелства. Неотразяването обективно и пълно на фактическата обстановка от своя страна е довело до противоречието на решението с материалния закон. Съдът е приел, че за сключения между страните търговски договор следва да се приложат правилата на договора за изработка. Приел е също, че ищцовото дружество е изпълнило точно, добросъвестно и в пълен обем възложеното по договора. Твърди се обаче, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбите на сключения между страните договор в контекста на останалите доказателства. От тях се установява променена, след сключването на договора, фактическа обстановка, която е довела до невъзможност за изпълнение на работата, възложена на „Практика – О.К.” ООД, която работа да доведе до желаната цел – акредитация по БДС на изпитателна лаборатория към „Тирбул”ЕАД. Това се дължало на промененото законодателство. При проявяване на необходимата добросъвестност при осъществяване на консултанските услуги, ищцовото дружество е следвало да предупреди за законовата невъзможност за акредитация, но то е продължило да изпълнява задълженията по договора, които вече били безпредметни и ненужни. Едва в протокол № 6 от 23-25.11.2007г. за пръв път изпълнителят отбелязва, че „за да може да се извърши това нещо /акредитация/ млечно изпитателната лаборатория трябва да бъде обособена като ООД”. Твърди се, че това отбелязване представлява писмено признание от страна на ищцовото дружество, че предоставената от него работа е негодна и ненужна за изпълнение на целите на сключения между страните на 02.06.2007г. договор с предмет – Подготовка за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025:2006 на изпитателна лаборатория към „Тирбул” ЕАД и акредитация въз основа на изготвените и представени от дружеството изпълнител документи. Тази част от протокола не е била обсъждана и тълкувана в решението на районния съд. По същия начин съдът не е тълкувал и представените доказателства от Министерството на земеделието и храните, от които е видно становището, че лабораторията на „Тирбул” не е независима, но няма пречки да извършва изследвания за целите на самоконтрола. Така изпълнителят по договора не е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си като добър търговец, проявил е небрежност като не е уведомил възложителят за невъзможността за акредитация. Неизпълнение на задължението на „Тирбул” за заплащане на възнаграждението на ищцовото дружество се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, поради което длъжникът следва да бъде освободен от отговорност. На последно място се прави възражение, че тъй като изпълнението на работата е станало непосредствено след сключване на договора невъзможно в следствие на причина, за която никоя от страните не отговоря, изпълнителят няма право на възнаграждение, тъй като никаква част от работата в конкретния случай не може да бъде полезна за възложителя, изпълнителят няма право на уговореното възнаграждение и дори полученото от него следва да бъде върнато.

Поради изложеното се иска отмяна на атакуваното със жалбата решение като неправилно и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени изцяло трите обективно съединени иска, предявени от ищцовото дружество против ответното – въззивник като неоснователни и недоказани.

Във въззивната жалба  не са направени  доказателствени искания за събиране на нови доказателствени средства във въззивното производство.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна  е подала писмен отговор. Твърди се, че атакуваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правните и фактически констатации и изводи на съда са съобразени с доказателствения материал по делото и с действащите правни норми и съдебна практика. Съдът е обсъдил и се е позовал на документите от Министерството на земеделието и продоволствията. Търговското дружество „Практика – О.К.” ООД е изпълнило точно – по количество, качество и време, всички свои задължения по процесния договор, за което са съставяни двустранни протоколи, които са приложени като доказателствени средства. Безспорно е установено, че ищецът е извършил и предоставил договорните услуги и е налице точно изпълнение на работата, която е приета от ответното дружество. Ни къде в договора не е било договорено лабораторията да извършва дейностите, визирани в жалбата. Самият договор не е безполезен, тъй като ответникът е приемал престираната работа по него и то без забележки. „Тирбул” е следвало да подаде искане за акредитация до ИА „ИСА” и ако и ако е била отказана то тогава е можело да се позовава на неизправност на ищеца. Наведените в тази посока доводи са опит за защита, които не кореспондират с материалите по делото. Изцяло неоснователно е и възражението за наличие на непреодолима сила. Не е било направено и възражение за разваляне на договора.

В с.з., за въззивникът, редовно призован, се явява процесуален представител - адвокат, , който изразява становище, че поддържа жалбата.

В с.з. въззиваемата страна – чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, оспорва въззивната жалба  и иска  решението да бъде потвърдено.

След докладване на жалбата и отговора, не са направени възражения, няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и  допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваната част от решенито е и законосъобразна, поради което следва да бъде потвърдена.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав споделя и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Безспорно е, че между страните са възникнали правоотношения във връзка със сключен договор за изработка. Договорът за изработка съгласно чл. 258, и чл. 266 от ЗЗД е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Консенсуален, защото страните по него са обвързани, щом постигнат съгласие.

Двустранен, защото създава задължения и за двете страни: за едната - да изработи нещо, за другата - да приеме изработеното и да го плати.

Възмезден, защото срещу това, което изпълнителят ще изработи, другата страна дължи възнаграждението.

Договорът за изработка е неформален договор.

Приемането на извършената работа обхваща два момента: 1) фактическото получаване на изработеното от поръчващия и 2) признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Следователно, приемане има само когато реалното получаване на изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено заявление на поръчващия, че счита работата съобразена с договора. Щом приемането обхваща не само просто разместване на фактическата власт, а още и едно заявление, свързано с важни правни последици, ясно е, че то не е само едно фактическо, но и едно правно действие (в този смисъл решение № 1661/06.12.1999 г. по гр. дело № 972/1999 г.). В случая е несъмнено, че с оглед на различните етапи и уговореното в договора, са подписвани двустранни протоколи във връзка с изпълнението на договора.

Основното възражение, поддържано в жалбата, а и в защитата по същество срещу предявените искове е, че  изпълнителят по договора не е изпълнил точно и добросъвестно задълженията си като добър търговец, проявил е небрежност като не е уведомил възложителят за невъзможността за акредитация.

При договор за изработка в чл. 262, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможността договорът да се развали от поръчващия. Изпълнителят, съгласно чл. 260 ЗЗД има възможност да се откаже от договора, ако другата, поръчващата страна не се съобрази с неговите констатации за неподходящ проект за извършване промени в проекта или промени в доставения материал. И всичко това "веднага" при предоставяне на проект или доставен материал, не по-късно. В случая поръчката – „подготовка за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025:2006 на изпитателна лаборатория към „Тирбул” и съпътстващи дейности по процедурата за акредитация”, както е определен предмета на договора -  е била изпълнена и приета от поръчващия, като към този момент не са били направени възражения. Щом като работата е приета без възражения по видове, количества и качество, тя следва да бъде заплатена от възложителя.

Според чл.307 от ТЗ съдът може по искане на една от страните да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Цитираната разпоредба има предвид случаите, когато след сключване на договора настъпват такива непредвидени и непреодолими обстоятелства, които поначало не правят невъзможно изпълнението, но самото изпълнение би довело до несправедливо и в противоречие с добросъвестността състояние за длъжника. Има се предвид съществено изменение на икономическата конюнктура, при която е бил сключен договорът и при която всяка една от страните е формирала волята си, преценявайки интереса си да се обвърже и условията при които да го стори. Ако настъпилите обстоятелства обективно не правят изпълнението невъзможно, но водят до несправедлив и социално неоправдан резултат, страната, която би се оказала ощетена при изпълнение, има право да поиска изменение или прекратяване на договора чрез конститутивния иск по чл. 307 ТЗ. В настоящия случай не се установи ответното дружество да е предприело такива действия, основавайки се на възраженията инвокирани сега във въззивната му жалба. Несъмнено е, че то също е следвало да полага грижата на „добър търговец”, така както изисква това от ищцовото дружество.

В жалбата се прави и възражение, че тъй като изпълнението на работата е станало непосредствено след сключване на договора невъзможно в следствие на причина, за която никоя от страните не отговоря, изпълнителят няма право на възнаграждение, тъй като никаква част от работата в конкретния случай не може да бъде полезна за възложителя, изпълнителят няма право на уговореното възнаграждение и дори полученото от него следва да бъде върнато. И това оплакване обаче е неоснователно. Както беше посочено предметът на сключения договор е определен по несъмнен начин : „подготовка за акредитация по БДС EN ISO/IEC 17025:2006 на изпитателна лаборатория към „Тирбул” и съпътстващи дейности по процедурата за акредитация”. В писмо изх.№ 62 – 2/17.01.2008г. на Министерство на земеделието и продоволствието, се сочи че, „няма пречки лабораторията към „Тирбул”ЕАД след съответната акредитация да извършва физико-химичен и микробиологичен анализ на суровото мляко и да взема индивидуални проби за масленост за целите на самоконтрола”. Следователно дали се касае за независима или друга – за целите на самоконтрола – лаборатория, то тя във всички случай следва да бъде със съответната акредитация, а това обстоятелство във всички случай сочи, че изпълнението на договора – така както е сключен с оглед на неговия предмет, не прави изпълнението на работата невъзможно.

        Така след като изпълнителят по договора е изпълнил точно, качествено и в срок възложеното, то възложителят му дължи заплащане на възнаграждение, като при забава, какъвто е и конкретният случай, дължи и неустойка. При търговските сделки, сключени между търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради прекомерност - чл. 309 от ТЗ.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

С оглед изхода на процеса на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 1536 лева.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 633 от 11.08.2009г. по гр. дело №1599/2009г. на Сливенския районен съд.

 

        ОСЪЖДА „Тирбул” ЕАД гр. С.н, ул. „К.” №* с ЕИК ***** да заплати на „Практика – О.К.” ООД гр. София, ул.”Р.” №*, партер, с ЕИК831620046 направените по делото разноски в размер на 1536/ хиляда петстотин тридесет и шест/ лева.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС РБ  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                         

 

         ЧЛЕНОВЕ: