Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  330

 

гр. Сливен, 15.12.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  открито заседание на втори декември през двехиляди и девета година в състав:                

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          МАРГАРИТА ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                     НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                           МАРТИН САНДУЛОВ

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря П.С., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 607 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно, и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е частично  първоинстанционно решение № 133/27.07.2009г. по гр.д. № 527/08г. на НзРС, с което са осъдени Д.Х.Х. и Н.И.К. да заплатят солидарно на ЕТ “Акация- ДПЖМ – М.Г.”***, обезщетение за причинени имуществени вреди за унищожена и нереализирана реколта, в размер на 3524, 53лв., заедно със законната лихва от 23.12.2008г. до окончателното изплащане, искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 4774, 40 лв. като неоснователен, и са присъдени съразмерно разноски по делото.

Решението е обжалвано в осъдителната част от двамата ответници пред РС.

Първата въззивна жалба е подадена на 18.08.2009 г. чрез постановилия решението съд,  от  първия ответник в първоинстанционното производство.

Втората въззивна жалба е подадена на  23.092009 г. чрез НзРС от втория ответник в първоинстанционното производство против същото решение, като и двете жалби го атакуват в осъдителната му част.

В първата жалба въззивникът твърди, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и в противоречие с материалния закон. Твърди, че са допуснати  доказателствени средства в противоречие със съдебната практика, съдът е нарушил правилата при  изследване на годността и валидността на документа, съставил е  въз основа  на него неправилни фактически констатации, които са довели до необосновани и неправилни правни изводи. Второто му възражение се отнася до прекратяване на производството срещу първия от първоначалните трима ищци  без да е вземано съгласието на въззивника. Също така твърди, че фактическите констатации на съда са в пълно противоречие със събраните доказателства,  намира и пълно разминаване от начина за изчисляване на щетите  и процедурата за изчисляването им и се оплаква от това, че първоинсанционният съд въобще не се е съобразил с неговите  възражения, които  са прецизни и основателни.  С оглед всичко това моли въззивната инстанция да отмени  изцяло решението на районния съд и постанови ново, с което  отхвърли изцяло предявения иск, претендира разноски във втората инстанция.

В срока по чл. 263 ал. 1  от ГПК  насрещната страна е подала писмен отговор срещу тази жалба, с който я оспорва и моли съда да я остави без уважение.  Заявява, че изложените в жалбата оплаквания са неоснователни като се спира поотделно на всяко едно от трите основни такива. На първо място заявява, че  доказателството,  което се оспорва с жалбата, а именно Протокола на Комисията назначена от кмета, е документ, с който страната е целяла да докаже нанесените щети и техния размер. Съдът се произнесъл в мотивите си относно валидността и годността на тази заповед и я коментирал в съотношението й с всички останали доказателства, които са събрани.  На второ място заявява, че по отношение на оттеглянето на иска спрямо единия от първоначалните ответници, няма допуснато процесуално нарушение с оглед момента на извършването на това действие.  На последно място счита,  че е голословно твърдението на жалбоподателя - въззивник, че решението на районния съд е необосновано и не кореспондира със събраните доказателства. Счита, че това е точно обратното и съдът се е съобразил както със събраните доказателствени средства, така и с наведените факти и обстоятелства от страните, преценил е твърденията им и въз основа на заключение на вещи лица се е произнесъл с правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено.  Претендира разноски  за въззивната инстанция.

  Във втората въззивна жалба другият ответник в първоинстанционното производство също развива съображения за незаконосъобразност на решението  в осъдителната му част.  Твърди, че то е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, не е правилно тъй като неправилно е приложен  материалния закон, не е обосновано,  тъй като фактическата обстановка приета от съда, не се подкрепя от събраните доказателства и е незаконосъобразно. Моли също да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен по отношение на него. Развива подробни съображения като прави анализ първо на  изложените в исковата молба факти  и после на събраните по делото доказателствени средства.  Заявява, че съдът е извършил процесуални нарушения  като не му е връчил  препис от  допълнително заявление на ищеца, с което  отстранява нередовности на исковата молба и той не е запознат със съдържанието му и не е могъл да вземе своевременно становище по него. Изразява недоволство от размера на проекто-доклада на съда  в протокола, който представлявал  четири  реда и въпреки направеното от него писмено оспорване съдът го е приел за окончателен.  Така счита, че на практика  проекто-доклад  и доклад по делото не са изготвени от съда, тъй като не отговарят на изискванията на ГПК изброени  в чл.140 и сл. от ГПК.  Заявява, че не са изпълнени и условията на чл. 146 от ГПК,  съгласно които съдът е бил длъжен да му окаже точно кои права и обстоятелства се признават и кои обстоятелства не се нуждаят от доказване, както и какви точно факти той следва да докаже, носейки доказателствената тежест за това.  По-нататък развива съображения относно годността на представения протокол като доказателствено средство и  изразява становище, че съдържанието му не може да послужи за доказване на фактите, от които ищецът извлича изгодните за себе си правни последици.  Освен това този въззивник счита, че не е налице  фактическия състав на разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, към който е приведен настоящия спор, тъй като  според него не е установено наличие на противоправно поведение от негова страна, изразяващо се под формата на действие или бездействие. Дори да се приемело, че е налице презумираната вина,   не е доказано в какво  точно се изразява поведението му и дали точно от него са произтекли твърдените вреди. Счита, че и останалите елементи от този фактически състав, които са били  в доказателствена тежест на ищеца не са еднозначно установени. Също така  прави анализ на свидетелските показания, събрани в първоинстанционното производство, като счита,  че те не са обективни, противоречиви са и не следва да бъдат ценени от съда.   Счита, че неправилно е пренебрегнато изявлението на единия от свидетелите по отношение на твърдението, че водата от поливката не била стигнала   до слънчогледа в земите на ищеца, докато съдът се е  основал на показанията на всички останали свидетели, твърдящи обратното. В резултат моли въззивната инстанция да отмени решението и отхвърли исковете против него за главница и лихва  като неоснователни и недоказани. В условията на евентуалност  прави искане, ако се приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, след отмяната на решението делото да бъде върнато на първоинстанционния  съд.

В срока по чл. 263 ал. 1  от ГПК насрещната страна е подала писмен отговор и против тази въззивна жалба, като я оспорва като неоснователна и моли съда  да я остави без уважение.  На първо място опровергава изявленията на този въззивник, че съдът е допуснал   процесуалните нарушения по чл. 131 и чл. 140 и сл. от ГПК като излага своето виждане по въпроса. На второ място излага аргументация против съображенията по същество на въззивника, касаещи незаконосъобразността, неправилността и необосноваността на обжалваното решение, отново изразява становището си, че   протоколът на комисията, който е коментиран в мотивите на съдебното решение, е обсъждан само в съвкупност с всички останали доказателствени средства и не следва да му се придава такова абсолютно  значение, каквото  въззивникът счита, че му е предал районния съд. На трето място въззиваемият  заявява, че  са доказани всичките елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане и оплакванията на въззивника  в тая насока са голословни. Що с отнася  до последния аргумент на въззивника, че не било доказано, че е ползвал земите засети с царевица, въззиваемият напомня за правилата  на преклузията, съгласно които това възражение въззивникът в качеството си  на ответник присъствал във всички съдебни заседания и взимал активно участие, е могъл да ги направи по принцип в кой да е момент по приключване производството пред районния съд и освен това  по същество този факт е доказан недвусмислено. Също заявява, че размерът на методът са измерване на залятата площ и стойността на   увредената реколта са точно установени   и изчислени по допустим от закона начин.  С оглед изложеното въззиваемият счита и тази жалба за неоснователна,  моли въззивният съд да не я уважава и да потвърди  и по отношение на този ответник първоистанционното решение.   Претендира разноски за тази инстанция.

В срока по чл.  263 ал. 1 ГПК не е постъпила насрещна въззивна жалба  от ищеца в първоинстанционното  производство.

С мотивирано определение в открито съдебно заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при наличието на изискванията на чл. 262 от ГПК е приел въззивните жалби за редовни и допустими.

В с.з., въззивник пор. № 1, редовно призован се явява лично, поддържа своята жалба, моли съда да я уважи. Прави доказателствени искания пред въззивната инстанция за събиране на допълнителни писмени доказателствени средства.

В с.з., въззивник пор. № 2, редовно призован не се явява  и не изпраща процесуален представител по пълномощие..

В с.з. въззиваемият, редовно призован, не се явява, чрез процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи.

След докладване на жалбата никоя от страните не е направила възражения. или други процесуални искания.

С мотивирано определение, държано в о.с.з. съдът е оставил без уважение искането за допускане на експертиза в тази фаза на производството, направено от първия въззивник, поради липса на условията на чл. 266 от ГПК.

По реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК не са подадени писмени становища.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед частичния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалноправните норми, и е неправилно, поради което следва да бъде отменено в атакуваната част.

Този състав счита, че ФАКТОЛОГИЯТА, като такава, изложена в мотивите на първоинстанционния съд, като цяло е точна и пълна, поради което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Този състав НЕ СПОДЕЛЯ тези части от фактическата обстановка, в който в действителност съдът  извежда презумптивни фактически заключения и прави правни изводи.

Изградените въз основа на тази фактическа обстановка правни изводи, обаче, не кореспондират с приложимите за казуса правни норми, поради което въззивният съд не ги споделя. Първоинстанционният съд е достигнал до незаконосъобразни правни изводи, наложили неправилното уважаване на исковете.

На първо място по отношение на оплакванията за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд счита, че макар и не особено прецизно, РС е спазил изискванията на чл. 140-146 от ГПК, дал е квалификация на исковете, определил е подлежащите на доказване факти и е разпраделил доказателствената тежест между страните. При събирането на доказателствените средства също се е придържал към правилата на ГПК за провеждане на исковия процес.

Контролът, който тази инстанция следва да извърши по отношение на правилността на обжалвания акт, се свежда до съпоставка на крайните си изводи с тези на РС, на базата на събраните от последния доказателства, и, само с оглед тези процесуални действия на страните, които са надлежно и своевременно адресирани до него.

По начало, за да се ангажира гражданската недоговорна отговорност на двамата ответници за непозволено увреждане, следва да се установи едновременното наличие на всички обективни и субективни елементи на сложния фактически състав на деликта, въведени в императивната норма на чл. 45 от ЗЗД, а именно –  деяние – действие или бездействие, вреда, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина на автора, която по начало се предполага до оборване на презумпцията.

В случая не е доказано категорично наличието на няколко от тези предпоставки.

Безспорно е само наличието на вреда, но дори нейният ръзмер, тази инстанция счита, че не е установен по необорим начин. В действителност единстването, което е предложено на съда като размер на вредата, е механичното изчисляване на  предполагаемия добив от цялата площ на ищеца, умножено по средната пазарна цена.

Съдът счита, че това определено не е стойността на конкретната вреда, а само теоретична такава. След като се твърди, че от конкретно деяние са произтекли конкретни вреди, то и техният размер следва да е конкретно определен, а тежестта на доказването лежи върху ищеца. Не е доказано по непререкаем начин, че цялата нива е била засята със слънчоглед, нито какъв е бил добивът от декар точно от нея, както и, че цялото количество е било едновременно погинало. Не е доказано и, че вредата е била в степен, правеща напълно негодна продукцията, че тя не е използвана за нещо друго и евентуалната стойност да се приспадне от пазарната цена. Не са отчетени и разходите, за да се формира евентуалната неполучена печалба.

Също така въззивният съд счита, че ищецът не е провел изобщо успешно доказвае на противоправното поведение на двамата ответници. Твърди се, че те, със свои действия или бездействия, са предизвикали настъпването на вредата. Ангажираните доказателства сочат, че поливане са извършили други физически лица. Ако ищецът е считал, че двамата ответници следва да отговарят за чужди действия, би трябвало да търси отговорността им на друго правно основание. Но дори да се пренебрегне този аспект на правоотношението, липсват еднозначни и еднопосочни доказателства, че именно извършено поливане на царевицата в обработваните от двамата ответници площи, е довело до, както твърди ищецът - унищожаването на реколтата му от слънчоглед. Недоказана е дори чисто техническата и физическа възможност това да стане по начина, описан от ищеца – с оглед местоположението, размера и наклона на всеки от имотите, вида почва, конкретните особености на терена, наличието на естествени или изкуствени съоръжения и други подобни. От една страна, писменото доказателство, във връзка с констатирането на вредата, което следва да се третира като частен диспозитивен писмен документ, тъй като не отговаря на формата и на предпоставките за съставяне на констативен акт, е общо, непълно и не съдържа нито подробности, нито професионално мнение. От друга страна разноречиви са показанията на свидетелите относно момента на започване и продължителността на поливане на всеки от двамата ответници, наведени са твърдения за проливен дъжд по същото време, за наличие на отводнителни вади, за трудности при напояването на някои участъци от царевицата на единия ответник, както и за значителен промеждутък от време до съставянето на констативния протокол. Няма преки доказателства как точно, по какъв механизъм, е настъпило наводняването и ищецът изобщо не е посочил според него за колко време е настъпила тази вреда. Не може да се допусне, че това става изведнъж, в рамките на минути, или дори на часове. В такъв случай липсва от фактологическа гледна точка посочване на причина, поради която ищецът е узнал за вредата едва след пълното й настъпване. Така, фактически, не е ясен и моментът на причиняване на вредата, което значително затруднява както защитата на ответниците, така и проверката на твърденията на двете страни.

Както се посочи вече, след като не е изяснен момента и механизма на причиняване на твърдяната вреда, не може да се определи и точно в какво се изразява противправността на поведението на всеки от ответниците. За да се задейства и общият принцип “да не се вреди другиму”, също е необходимо поне да се изолират тези конкретни действия или бездействия на делинквента, които са причинили вредата. Само общоизвестният /на неопределен кръг от живеещите в селото/ факт, че двамата ответници напояват или са напоявали царевичните си масиви, не е достатъчен да се приеме автоматично, че това и само това, е довело до наводняване на слънчогледа до степен на пълна негодност.

В този смисъл причинната връзка между двете събития също е чисто хипотетична, а не доказана с необорима, логична и пряка верига от факти. Ищецът, който извлича за себе си благоприятни последици от тези свои положителни твърдения, не е ангажирал такива убедителни доказателства, които, отвъд съмнение, да разкрият противоправното поведение на ответниците, от което директно и непосредствено е произтекла тази конкретна вреда, чието обезщетяване претендира.

Ето защо, след като не са доказани тези основни компоненти, визирани от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, правоотношението се дисквалифицира като деликт и не може да послужи за активиране на гражданската, недоговорна отговорност за обезвреда на ответниците.

Следва да се посочи още и, че липсват причини за солидарна отговорност на двамата, тъй като за всеки от тях е възможно да се установят съвършено различни юридически факти и, евентуално, различна степен на участие в причиняването на вредата, както и за единия да липсват въобще, а за другия – да са налице правопораждащи, правоизменящи, или правопогасяващи факти. Същото важи и за евентуалните им възражения като отбранителен способ, поради което е напълно неправилно ангажирането на солидарна отговорност между тях, след като липсва законова или договорна причина за това.

Всичко изложено до тук сочи, че предявените при условията на пасивно субективно и обективно кумулативно съединяване, искове, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят. Отхвърлянето на главните претенции обуславят неоснователността, а оттам – и отхвърлянето на акцесорните такива за лихви.

Като е стигнал до напълно противоположни крайни изводи, районният съд е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да се отмени в осъдителната част и вместо него бъде постановено ново, с което главните и акцесорните искове бъдат отхвърлени и до размер на 3524,53 лв., като неоснователни.

В останалата необжалвана част,  /по отношение на която съдът в о.с.з. е прекратил въззивното производство като недопустимо и определението е влязло в сила/,  с която се отхвърлят исковете над тази сума, до пълния предявен размер от 4774,40 лв. срещу двамата ответници, решението е  влязло в сила.

С оглед изхода на процеса отговорността за разноски следва да бъде възложена на въззиваемият и той следва да понесе своите, както са направени, и заплати претендираните от първия въззивник разноски за тази инстанция в размер на 295, 49 лв.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                        Р     Е     Ш     И  :

                       

 

 

ОТМЕНЯ първоинстанционно решение  № 133/27.07.2009г. по гр.д. № 527/08г. на НзРС, В ЧАСТТА, с която са осъдени Д.Х.Х. и Н.И.К. да заплатят солидарно на ЕТ “Акация- ДПЖМ – М.Г.”***, обезщетение за причинени имуществени вреди за унищожена и нереализирана реколта, в размер на 3524, 53лв., заедно със законната лихва от 23.12.2008г. до окончателното изплащане,  като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ “Акация- ДПЖМ – М.Г.”, със седалище и адрес на управление на дейността с. К., ул. “П. Е.” № *, община. Н.З.,  против Д.Х. *** и Н.И.К. ***, искове за солидарно заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за унищожена и нереализирана реколта, в размер на 3524, 53лв., заедно със законната лихва от 23.12.2008г. до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

ОСЪЖДА ЕТ “Акация- ДПЖМ – М.Г.”***, да заплати на Д.Х.Х. направените разноски по делото в размер на 295, 49 лв.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

 

ЧЛЕНОВЕ: