Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. Сливен, 04.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов  в.ч.гр. д.  N 615 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила на 30.10.2009г. жалба против действията му.

Жалбата е подадена от  длъжника по изп.д. № 20078370400094 ЧСИ П.Г.с район на действие ОС - Сливен.

Жалбоподателят твърди, че не е получавал призовка за доброволно изпълнение, което е задължително необходимо условие за пристъпване към принудително изпълнение. Освен това предприетите от ЧСИ действия противоречат на нормата на чл.444 т. 7 от ГПК. Твърди се, че длъжникът е получил уведомление за наложена възбрана и е посочено, че ЧСИ пристъпва към опис, оценка и публична продон на описания недвижим имот. Този имот обаче е жилище, а длъжникът, съпругата, децата и неговият баща не притежават друго. Не били спазени и изискванията на закона относно възможността да бъде продадена част от жилището, ако то надхвърля нуждите на длъжника. Поради това се иска отмяна на изпълнителното действие, с което е наложена възбрана на ½ ид. ч. от жилището, което представлява СИО.

В обяснение изх.№8770/29.10.2009г. ЧСИ изразява становище, че всички действия са правомерни, тъй като са предприети въз основа на редовно издаден изпълнителен лист. Счита подадената жалба за недопустима, тъй като налагането на възбрана не е принудително изпълнително действие, а е обезпечителна мярка. Изследването на секвестируемостта е труден процес на събиране на доказателства за имущественото състояние не само на длъжника, а и на членовете на неговото семейство.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението. Безспорно е, че преди да пристъпи към принудително изпълнение върху недвижим имот, собственост на длъжника, съдебният изпълнител възбранява този имот, след което трябва да се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. Самата възбрана по своето същество не представлява действие по смисъла на чл.435 от ГПК, тъй като тя няма самостоятелно значение. Тя е стъпка, предхождаща издаването на крайния акт, с който се материализира описа на на недвижимия имот – протоколът. Налагането на възбраната е предпоставка за законосъобразното извършване на описа. Възбраната е разпореждане на СИ, с което определена недвижима вещ на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с нея. След като имотът е възбранен и съдебният изпълнител се е уверил, че той е собственост на длъжника, се пристъпва към насрочване на изпълнителното действие. Насрочването може никога да не породи правните последици на описа. То е едно намерение на съдебния изпълнител да пристъпи към действие, но е и реална възможност страните да уредят отношенията си и изпълнителното производство да приключи в тази фаза. Ако това не се случи, съдебният изпълнител пристъпва към оценка на имота. Оценката е част от описа, който по своята същност е действие на съдебния изпълнител. Представянето и приемането й от него като неразделна част от от протокола за опис завършва именно действието, подлежащо на обжалване – опис на недвижим имот. Едва в този момент следва да се приеме, че съдебният изпълнител е насочил на изпълнението върху имущество, което длъжникът пък смята за несеквестируемо, поради което разполага с възможността, която му дава нормата на чл.435 ал.2 от ГПК. Адекватната защита на тезата, че се касае за несеквистируем недвижим имот трябва да бъде подкрепена с убедителни доказателства, позволяващи да се направи този извод. Вярно е, че е недопустима възбрана върху такъв имот, но тя може да се валидира, ако след нея длъжникът продаде недвижимия имот. Несъмнено, след като е наложил възбраната и преди да предприеме описаните по-горе действия ЧСИ следва да се увери, че може да проведе валидна продан. Към настоящия момент обаче не може да се направи извод, че се касае за несеквестируем недвижим имот, поради което и подадената жалба се явява неоснователна.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата на  Х.В.К. против действията на ЧСИ П.Г.с район на действие ОС – Сливен по изп.д. № 20078370400094 , с които е наложена възбрана на ½ ид.ч. от недвижим имот като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: