Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. Сливен, 04.11.2009 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                                ЧЛЕНОВЕ:  НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                     МАРТИН САНДУЛОВ

като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов  в.ч.гр. д.  N 618 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Чрез ДСИ е постъпила на 03.11.2009г. жалба против действията му.

Жалбата е подадена от взискателя по изп. дело №2684/2000г. Жалбоподателят твърди, че с разпореждане ДСИ е прекратил производството на основание на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК. Не са били обаче налице законовите основания, тъй като не са били представени доказателства за изплащане на дължимата сума, а, според взискателката, все още се дължат такива. Поради това се иска отмяна на постановлението.

Във възражение срещу жалбата, длъжникът твърди, че не дължи посочената в нея сума от 1200 лева, а само сумата от 220 лева.

С постановление от 18.09.2009г. ДСИ е прекратил изпълнителното дело на основание на чл.433 ал.1 т.1 от ГПК, като в мотивите е посочил, че детето било навършило пълнолетие и дължимата сума по делото е изплатена изцяло.

Жалбата е допустима, намираща своето основание в чл.435 ал.1 от ГПК, а по същество е основателна. Нормата на чл.433 ал.1 т.1 урежда прекратяването на изпълнителното производство когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска. В конкретния случай обаче не е налице тази хипотеза и като е прекратил на това основание изпълнителното производство ДСИ е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. В становището си по жалбата той е посочил, че не е била постъпвала през последните близо две години молба от взискателя за нередовно плащане на издръжката или пък за дължими суми за минало време, поради което е приел, че издръжката се изплаща редовно. В случая обаче е неприложимо основанието на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Изрично е отбелязано като основание за прекратяване и факта, че взискателката е навършила пълнолетие – чл.82 от СК/отм/. В случая обаче не е съобразена законовата норма, а именно, че  родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Безспорно е, че взискателката е ученичка в 12 клас на професионална гимназия по икономика, поради което е незаконосъобразно постановлението и в тази част.

Така, след като е несъмнено, че е постановен един незаконосъобразен акт от ДСИ, то той следва да бъде отменен.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 18.09.2009г. на ДСИ при СлРС, с което е прекратено изпълнително дело №2684/2000г. като незаконосъобразно.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: