Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 09.12.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  втори декември, през две хиляди и девета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря П.С. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 620  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

С въззивната си жалба ”ВИНИ” АД, Сливен, чрез законните си представители В.Г.Ч.и К.К.К. обжалва   Решение  № 662/30.07.2009 г. по гр.д. № 2449/2009 г. на Сливенския районен съд в частите, в които са уважени предявените от Г.В.Д. *** искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ- за признаване уволнението му за незаконно и отмяна на заповед № 55/27.03.2009 г. на ИД на ”ВИНИ” АД Сливен; за възстановяване на предишната длъжност- “пазач въоръжена охрана” и за присъждане на обезщетение в размер на 1314.29 лв. за оставане без работа, поради уволнението за срок от 02.04.2009 г. до 15.07.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска- 26.05.2009 г. до окончателното изплащане на главницата; присъдени са разноски по делото в размер на 200 лв. и на СлРС държавна такса в размер на 152.57 лв. и разноски  по делото.

В жалбата си, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано и вместо него съдът да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане направените  по делото съдебни и деловодни разноски. Неправилни и незаконосъобразни били изводите на съда относно липсата на достатъчно доказателства, които да установят наличието на основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно намаляването на обема на работа във “ВИНИ” АД. Предприятието претърпяло осезателен спад на поръчките и на производството, като цяло в условията на развиваща се нестабилност на икономиката в България и в световен мащаб. Била закрита една от производствените линии- “Нагема”, като този цех и други складове по периферията на предприятието били запечатани. Било предприето масово съкращаване на персонала предвид стихналото търсене и намалялата възможност за реализация на произвежданите продукти, сред които и част от работниците на длъжност “пазач въоръжена охрана”. Било въпрос на целесъобразност решението на работодателя за намаляване обема на работа и за освобождаване на някои от работниците. Намаляването на обектите за които е необходима охрана и въведените мерки на видеонаблюдение  възникнала необходимостта от прекратяване на част от трудовите договори по излишните длъжности. Съдът не отчел, че няма как да бъде доказана липсата на поръчки, а от там и спад на пласираната продукция. На второ място: Погрешна била констатацията на съда за липса на взето решение от компетентен ръководен орган за намаляване на персонала на звено “охрана”. Позовава се на взето решение на управителния орган- Управителния съвет за намаляване на числения състав на дружеството и то именно поради намаление обема на работа. За това уведомил Дирекция “Бюро по труда” за списъка на длъжностите и това решение практически било изпълнено. Изготвено било вътрешно разпореждане от 16.03.2009 г. за редуциране състава на охранителите, с мотива- запечатване складове по периферията, които повече няма да бъдат обект на охрана, поради намаляване обема на работа. С тези доказателства намира за опроверган извода на съда за липса на взето решение на компетентен орган. На трето място:  необоснован бил извода на съда за неизпълнено задължение на работодателя относно извършване на подбор по чл. 329, ал.1 КТ. Назначен бил нарочен помощен орган, който да извърши подбора; приети са единични критерии, приложени по отношение на всички охранители и въз основа на получените оценки са определени четирима от тях, предложени за уволнение. Най важен критерий, който бил съобразен от комисията бил изпълнението на задълженията на охранителите. Той включвал в себе си преценка за квалификация и извършване на работата. Самият протокол за извършен подбор свидетелствал за изправността на дружеството и стриктно спазване чл. 329, ал.1 от КТ. Настоява, че това, че оценките не са обективирани в протокола не водело до незаконосъобразност на уволнението, както неправилно приел съдът. Оценките били елемент на стопанско управление и не подлежат на съдебен контрол. Четвърто: Неправилна била констатацията на съда за немотивираност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Изричното посочване “намаляване обема на работа” и позоваването на две уведомления до “Бюрото по труда” доказвал обратното- наличие на мотивираност. Като отмени решението в обжалваните му части въззивникът моли исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и му се присъдят направените по делото разноски.

Въззиваемият по тази въззивна жалба Г.Д.,  чрез пълномощника си адв. Г. М. от АК Сливен в отговора на въззивната жалба оспорва въведените в нея възражения. Моли решението в обжалваните от противната страна части да бъде потвърдено, като правилно. Законосъобразен бил извода на съда, че независимо, че е назначена комисия по извършване на подбора, тя не го е извършила така, че да стане ясно защо се съкращава именно него. В протокола не било отразено между кои лица се извършва подбора и каква оценка е дадена на всяко лице. Настоява, че не бил пенсионер, че има най- голям стаж и не е на временен договор и липсва оценка на изпълнение, като охранител. Намира, че в заповедта липсвали мотиви и не е обоснована в какво именно се изразява намаляване обема на работа на звено “Охрана”. Претендира присъждане на разноски по делото, направени пред въззивната инстанция.

В своята въззивна жалба въззивникът Г.Д., чрез пълномощника си адв. Г. М. останала недоволна от Р. № 662/30.07.2009 г. по гр.д. № 2449/2009 г. на Сливенския районен съд в частта, в която е отхвърлена предявената от него искова претенция за присъждане обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за сумата над 1733.74 лв. до пълния размер 2790.80 лв. Твърди, че останал без работа, поради незаконното уволнение не само до 27.07.2009 г., а до много по- късно.

По тази въззивна жалба дружеството работодател не е представила в срок отговор.

В с.з. въззивното дружество не изпрати представител и не се представлява.

Въззивникът Г. Д. лично и чрез пълномощника си адв. Г. М. поддържа въззивната си жалба и оспорва жалбата на противната страна.

Въззивният съд намира жалбите за допустими, като подадени в срок от двете страни в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

Констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 2790.80 лв.  

В исковата си молба ищецът Г.В.Д. *** твърди, че трудовото му правоотношение с ответното дружество “ВИНИ” АД Сливен от 01.07.2000 г. е прекратено със заповед № 56 от 27.03.2009 г. на основание чл. 328, ал.1, т. 3 от КТ незаконосъобразно, поради това, че не е налице твърдяната причина “намаляване обема на работа” за длъжността, която заема, тъй като дори и да има такава, тя се отнася до работещите в производството, а той работи като пазач и осъществява охрана на сградите, пропусквателния режим и т.н. Този вид работа се осъществявала в същия вид, като този от преди неговото съкращаване. Не била приложена разпоредбата на чл. 329 от КТ и работодателят не извършил подбор. След съкращаването му останали да работят лица пенсионери- Н.К.и Г. В.. Останали на работа лица, които са с по- малък стаж като въоръжена охрана от неговия освен посочените двама пенсионери, още и лицата Т.Т., Д.Д., П.Щ., Н.К.и И.С.. Посочва, че само трима от останалите пазачи са с неговата квалификация. Посочва имената на девет пазачи,  които не са съкратени, въпреки, че нямат завършен курс за съхранение и носене на оръжие, който е необходим за длъжността.

Моли съдът да признае прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 56 от 27.03.2009 г. за незаконосъобразно и да го отмени; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “пазач въоръжена охрана”  в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  му заплати обезщетение в размер на 2790.80 лв. обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответникът, представляван от двамата си изпълнителни директори Ч. и К. оспорва исковете, като ги намира за неоснователни. Твърди, че е прекратена работата на цеха за бутилиране “Нагема” и в момента се ползва за склад на амбалаж. Държал се заключен и понастоящем не се изисква охрана за опазването му. Освен този цех били запечатани и някои други складове от периферията на обекта. Новият по- малък обем на работа обективно изисквал изпълнение с по- малко на брой работници. Имало решение от компетентен орган за намаляване  обема на работа, като целесъобразността на това било въпрос на преценка на работодателя и не подлежи на контрол. Оспорва твърдението за липса на извършен подбор на основание чл. 329 от КТ. Със заповед била назначена комисия, която е оправомощена да извърши подбора, като прецени квалификацията на пазачите и нивото на изпълнение на възложената им работа. Настоява, че комплексната оценка на ищеца била по- ниска от тази на лицата, с които са запазени трудовите правоотношения.

В с.з. ищецът, чрез пълномощника си поддържа исковете и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, чрез представляващия го ИД К. оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Посочва, че при изваждането на три бутилиращи линии на дружеството, включително и линията за топло бутилиране на вино “Нагема” било необходимо персонала на тази линия да бъде пренасочена към останалите и съответно остатъка да бъде освободен. Тази линия формирала 90 % от износа им за Русия, който в момента бил 15 %. Въз основа на нерегламентирани наблюдения от страна на ръководството на предприятието за периода м. януари и февруари 2009 г. се помъчили да проследят работата на охранителите във фирмата, поради което моли да бъдат приети за законосъобразни действията им и предявените искове отхвърлени.

От доказателствата по делото съдът прие за установено:

Страните по делото били в трудовоправни отношения от 01.07.2000 г., като ищецът Д. работил на длъжност “пазач въоръжена охрана” в ответното дружество  “ВИНИ” АД Сливен. На 16.03.2009 г. изпълнителните директори на ответника издали три броя вътрешни разпореждания, в които, след като посочват, че във връзка с намаляване обема на работа в дружеството нареждат: 1. да се прекрати функционирането на бутилиращата линия “Нагема” и прехвърлят обемите в линия за бутилиране  ССБ; 2. да се започне прехвърляне на стокови наличности в помещенията на бутилираща линия “Нагема” и запечатване складове в периферията на обекта; 3. да се направи редуциране на състава на охранителите във “ВИНИ” АД.

Със Заповед № 25/20.03.2009 г. на изп. директори на ответното дружество създали нарочна комисия за подбор на основание чл. 329 от КТ за отдел “Охрана”. В съставения от комисията протокол № 1 има отразени решения: 1. определени са критерии по подбора: пенсионер; временен трудов стаж; фирмен стаж; оценка на ръководството относно изпълнение задълженията им като охранители. В т. 2 е определен като най- важен критерии оценка на ръководството относно изпълнение задълженията им като охранители, за осъществяване на подбора по чл. 329 от КТ във връзка с чл. 328, ал.1, т.3 от КТ. Комисията решава да бъдат съкратени четирима пазачи въоръжена охрана, между които е и ищеца Г.В.Д.. Липсва отразяване между кои лица е извършен подбора, както и каква оценка се дава на всяко от тях.

На 03.04.2009 г на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на връчване заповедта за уволнение.

Със заповед № 56/27.03.2009 г. на Изпълнителните директори на “ВИНИ” АД Сливен, на основание чл. 328, ал. 1, т.3 от КТ и във връзка с изпълнение на решението на УС за намаляване на числения състав на дружеството, поради намаления обем на работа, имайки предвид Уведомление от 27.02.2009 г. до Дирекция “Бюро по труда” , считано от 04.06.2009 г. е прекратено  трудовото правоотношение на ищеца на длъжност пазач въоръжена охрана и е разпоредено изплащане на основание чл. 224, ал.1 и 2 от КТ за неползван платен отпуск 15 дни и на основание чл. 220, ал.1 от КТ брутното трудово възнаграждение за срок от един месец- за неспазен срок на предизвестие- 465.15 лв. и на основание чл. 222, ал.1 от КТ срещу писмена декларация да му се изплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец- 465.15 лв.

Поради липса на спор досежно факта на размера на брутното трудово възнаграждение на ищеца, на основание чл. 146, ал.1,т.4 от ГПК съдът приел в с.з. на 27.07.09 г. с протоколно определение, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че ищецът имал начислено последно брутно възнаграждение в размер на 465.15 лв.

След уволнението ищецът останал без работа и се регистрирал като безработен в Д “БТ”- Сливен и му е отпуснато и  определено  парично обезщетение за времето от 03.05.2009 г. до 02.05.20010 г. Видно от отметките в трудовата книжка същият не е сключвал трудов договор след освобождаването му от длъжност.

Исковата молба е входирана в канцеларията на СлРС на 01.06.2009 г. 

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства.

Въз основа на приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са от ищеца обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 2790.80 лв.- за: признаване прекратяването на трудовото правоотношение и отмяна на заповед № 56 от 27.03.2009 г. като незаконосъобразно и да го отмени; да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност пазач въоръжена охрана в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  му заплати обезщетение в размер на 2790.80 лв. за шест месеца за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва, върху сумата до окончателното й изплащане.

Исковете са допустими. Предявени са от лицето, което е уволнено от заеманата в ответното дружество длъжност в предвидените законови срокове- чл. 358 от КТ.

Разгледани по същество са основателни и доказани.

По главния иск за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна съдът намира, че работодателят не е мотивирал заповедта, като само посочването  като причина намаляването обема на работа не е достатъчно, след като не е доказано по никакъв начин в какво се изразява и каква е връзката между това намаляване и трудовата функция на ищеца. Голословни останаха и твърденията за процентно намаляване на обема на работа и конкретно на износа за Русия.  На съдебен контрол подлежи установяването на факта на намаляване обема на работа и не може да се приеме, че се приема по целесъобразност по усмотрение на административното ръководство. Докладчикът в първоинстанционното производство изрично указал тежестта на доказване на конкретни факти- намаляване на поръчките, намаляване на производството, закриване на  производствена линия “Нагема” и от там и намаляване работата на пазачите. Такива доказателства не са представени и посочени от работодателя.

Липсва решение на УС на дружеството за намаляване обема на работа, на състава на охранителите и какъв брой охранители следва да останат на работа и колко броя ще бъдат съкратени. Двамата изпълнителни директори, взели посочените решения не изчерпват състава на Управителния съвет на дружеството и не могат да го ангажират за решение за намаляване обема на работа.

Незаконосъобразен е и направеният подбор, след като не е ясно между кои пазачи е направен, дали включва всички на тази длъжност и как са оценени по определените критерии.

Съдът следва да уважи иска и отмени заповедта и извършеното с нея прекратяване на трудовото правоотношение, като незаконосъобразна.

Акцесорният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност  е обусловен от основателността на главния иск и съдът ще го уважи.

С оглед уважаването на главния иск по чл. 344, ал.1, т.1 от КТ се явява основателна и исковата претенция за присъждане на обезщетение за оставане без работа, поради уволнението. Ищецът доказа, че вследствие незаконното уволнение останал без работа в продължение на шест месеца, поради което и на основание чл. 225, ал.1 от КТ следва да му се присъди сумата 2790.80 лв. /въпреки, че 465.15 х 6 = 2790.90лв./. Доказа размера на брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнението- не се спори от страните и съдът прие за ненуждаещ се от доказване факт. Върху обезщетението следва да се присъди законната лихва, считано от завеждане на исковата молба- 01.06.2009 г.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ само за присъденото обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ- 111.63 лв. и отделно по 50 лв. за всеки един от двата неоценяеми иска- общо 211.63 лв.

Въз основа на изложеното съдът намира, че  въззивната жалба на работодателя е неоснователна и няма да я уважи. Споделя правните изводи на първоинстанционния съд и като намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно следва да го потвърди в частите, в които исковете са уважени и да го отмени в отхвърлителната част, като вместо това уважи в неговата цялост иска за присъждане на обезщетение.

Въззивната жалба на ищеца в производството е основателна и доказана. Последният доказа, че останал без работа шест месеца след незаконното прекратяване на трудовия договор и настоящата инстанция ще отмени  решението в обжалваната му отхвърлителна част над сумата 1733.74 лв. и присъди допълнително сумата до пълния размер 1057.06 лв. Към момента на постановяване на решението на СлРС, същото е било законосъобразно, но към настоящия момент е изтекъл пълният шестмесечен срок за обезщетяване.

Въззивникът Д. претендира присъждане на разноски, направени пред въззивната инстанция. Направил такива в размер на 150 лв. по договора с адв. М. по договора за правна защита от 01.12.2009 г.

Поради това, че съдът увеличава размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ  от 1733.74 лв. на 2790.80 лв. следва да доплати ДТ по сметка на СлОС в размер на 42.28 лв.

 

 

По тези съображения, съдът

 

Р   Е     Ш    И:

 

ОТМЕНЯ  Р. № 662/30.07.2009 г. по гр.д. № 2449/2009 г. на Сливенския районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения от Г.В.Д. *** против “ВИНИ” АД Сливен иск за присъждане обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за сумата над 1733.74 лв. до пълния размер 2790.80 лв., като неправилно.

Вместо него:

ОСЪЖДА  “ВИНИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Ц. С.” № *, ЕИК **** да заплати на Г.В.Д., с ИГН ********** *** 86-В-15

допълнително обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 1057.06 /хиляда и петдесет и седем лв. и 0.6 лв./ лв. за оставането му без работа след незаконното уволнение за периода от 27.07.2009 г. до 03.10.2009 г.

И разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 150 /сто и петдесет /лв.

ОСЪЖДА  “ВИНИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. “Ц. С.” № *, ЕИК ****  Сливен да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 42.28 /четиридесет и два лв. и 0.28/ лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите му части, като правилно.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: