Р Е Ш Е Н И Е   

 

                                      гр. Сливен, 06.08.2010 г.

 

      В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение в открито заседание проведено на шести юли, две хиляди и десета година в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ГИНА ДРАГАНОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                                      МАРИЯ ХРИСТОВА

          при участието на секретаря К.И., като разгледа докладваното от мл. съдия Мария Христова възз.гр.д. № 624 по описа за 2009 г. на Сливенския окръжен съд, за да се произнесе съобрази следното:

         Производството се движи по реда на чл. 269 и сл. от ГПК в сила от 01.03.2008 г.

         Образувано е по въззивна жалба на С.М.А. чрез адв. Е.П. против Решение № 380/17.03.2009г. на СлРС по гр.д. № 3962/2008 г. в частта, с която е отхвърлен предявения от въззивника отрицателен установителен иск срещу „Топлофикация-Сливен” ЕАД за недължимост на сумата 1377.52 лв., представляваща консумирана и неизплатена топлоенергия за периода от 31.12.2004 г. до 30.09.2006 г. ведно с мораторна лихва за забава изтекла към 19.03.2007 г. в размер на 209.69 лв., както и разноски съобразно отхвърлената част направени в производството по издаване на изпълнителен лист в размер на 33.35 лв. В жалбата се сочат основания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното решение. Навеждат се доводи, че съдът не е взел под внимание наличието на противоречие в заключенията на експертизата и допълнителната такава, където вещото лице установило, че при разпределението на топлинна енергия между битовите потребители на вх.”*” бл.* кв. „Б.” не са спазени правилата за дялово разпределение в сграда  етажна собственост. Сочи, че законодателят е предвидил методика за дялово разпределение на топлинна енергия по отношение на всички абонати етажна собственост и само с изрично тяхно съгласие е възможно ново преразпределение на топлинна енергия. Излагат се съображения, че след като третото лице помагач фирма „Топлоинженеринг”, която извършва дяловото разпределение на етажната собственост е заявила, че е недопустимо такова преразпределение по отношение само на един абонат и че методиката за дяловото разпределение не може да се приложи по отношение само на ищеца, неправилно съдът е постановил своето решение, позовавайки се изключително на заключението на вещото лице, извършило преизчисления по отношение само на ищеца, а не на всички потребители не етажната собственост. Сочи се, че съдът не обсъдил важни за спора обстоятелства от съществено значение за изхода на делото, а именно противоречията в заключението на вещото лице, липсата на писмен договор между въззиваемото дружество – продавач и въззивника – купувач на топлинна енергия, неспазване на изискванията на закона, касаещи измерването и отчитането на продаваната топлинна енергия за сграда етажна собственост и липсата на нотариално заверено решение взето единодушно от етажната собственост за определяне на относителния дял на разхода на топлинна енергия. Счита, че в хода на делото не се установило по безспорен начин реалната консумация на топлинна енергия от въззивника. Сочи се за безспорно доказано, че доставената топлинна енергия до абонатната станция е разпределена незаконосъобразно и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част и се постанови друго, с което се уважи иска. Претендира разноски направени по делото пред двете инстанции.

         По делото не постъпил отговор на въззивната жалба в срок.

         Съдът с разпореждане от 09.11.2009г. на основание чл. 267 ал.1 от ГПК е констатирал, че жалбата е допустима и няма направени искания за допускане на нови или на нововъзникнали доказателства.

         В съдебно заседание въззивника С.М.А. не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Е.П., която поддържа въззивната жалба и заявява, че няма да сочи доказателства и няма възможност за сключване на спогодба. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява липса на реално отчитане  на показанията на уредите и същите имат служебен характер, поради което вещото лице е констатирало, че с оглед избрания метод на заплащане на реална месечна консумация по-късно коригиране на сметките само на абоната е невъзможно. След като е установило на място, че уредите на въззивника са трайно отсъединени, вещото лице е взело показания от В и К, които също отчитат показанията и на топлия водомер, предвид на това, че абоната веднъж плаща водата като студена и втори път като топла вода. Сочи, че от тези данни по таблицата от експертизата е видно, че за 2 години и 8 месеца въззивника е ползвал 73 куб. вода, което счита че потвърждава твърдението, че той не живее на адреса и не ползва постоянно вода и неоснователно са надписвани служебни кубици вода, поради което и преизчислените суми са значително завишени, крайно несправедливи и нереални. Представя допълнителни съображения в писмена защита. Претендира направените по делото разноски и моли да бъде уважена въззивната жалба и предявеният иск в обжалваната част.

         В съдебно заседание за въззиваемото дружество „Топлофикация-Сливен” ЕАД се явява адв. Г., която оспорва въззивната жалба. Заявява, че няма искания за събиране на доказателства и няма пълномощно за сключване на спогодба. В хода на устните състезания моли да се отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а решението на РС като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Представя писмена  защита, в която излага подробни съображения, като сочи, че безспорно въззивника се намира в договорни отношения с въззиваемото дружество, тъй като топлоподаването се извършва на база публично известни общи условия и индивидуален договор не е необходим. Счита, че РС правилно е приел, че възивникът дължи сумата по издадения изпълнителен лист и правилно е кредитирал показанията на вещото лице като е счел, че искът е доказан по основание и размер. Сочи, че от изслушаната в първоинстанционния съд експертиза по категоричен начин се установява размера на задължението на въззивника, както и правилността на начисленията на месечните задължения. Моли да се остави в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. Претендира направените разноски пред двете инстанции.

         На основание чл. 269 от ГПК, съдът извърши проверка за валидност и допустимост на решението и намира, че същото не страда от пороци обуславящи прогласяването му като нищожно.

         Пред Окръжен съд не са събрани доказателства по реда на чл. 266 ал.2 и 3 от ГПК.

         Предвид рамките на предмета, лимитиран с въззивната жалба съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, обстоятелството, че се обжалва решението на РС – Сливен само в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 1 377.52 лв. за ползвана но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.12.2004г. до 30.09.2006 г., ведно с мораторната лихва за забава изтекла към  19.03.2007г. в размер на 209.69 лв., както и разноски съобразно отхвърлената част, в останалите необжалвани части решението е влязло в законна сила и не подлежи инстанционен контрол.

         Разгледана по същество, след преценка на събраните доказателства, настоящият въззивен състав при Окръжен съд – гр.Сливен, намира жалбата за неоснователна.

         Въззивникът – ищец по жалбата пред Районен съд - С.М.А. *** отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на „Топлофикация-Сливен” ЕАД, че не дължи сумата 1591.24 лв., представляваща цена за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.09.2006г. обективно кумулативно съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва за забава в размер на 259.68 лв. начислена на 19.03.2007г., както и разноски по ч.гр.д. № 1963/2007 г. на СлРС в размер на 38.52 лв., за които суми е издаден на изпълнителен лист по реда на чл. 237 б. „К”от ГПК , във вр. чл. 154 ал.1 от ЗЕ. На база на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20077830400596 на ЧСИ – П.Г. с район на действие ОС – Сливен и е предприето принудително изпълнение срещу ищеца.

Настоящият въззивен състав намира, че изложената в решението на РС – Сливен фактическа обстановка по спора е в съответствие със събрания доказателствен материал. Поради това, както и предвид обстоятелството, че пред тази съдебна инстанция не са събрани нови доказателства по смисъла на чл. 266 ал.2 и 3 от ГПК, съдът не намира за нужно да преповтаря същата, а само да препрати към мотивите на решението на РС-гр.Сливен. В тях след подробен анализ на обстоятелствата по спора РС е достигнал до правилни и законосъобразни правни изводи. Следва да се отбележи, че доколкото въззивника – жалбоподател оспорва именно тях, настоящия състав напълно споделя възприетото от Районния съд, относно обстоятелството налице ли е писмен договор между страните на база Общите условия и задължение на въззивника да заплаща сградна инсталация и сума мощност, съобразена ли е реалната консумация на топлинна енергия и правилно ли е начисляването й по експертизата на вещото лице за този абонат. В случая възраженията на ответника-въззиваем са по отношение размера на задължението, като го оспорва изцяло и излага твърдения за несъответствие с начислените суми за топлоенергия, тъй като не отговарят на реално потребената от него топлоенергия.

В настоящото производство въззивното дружество носи доказателствена тежест да установи наличието на твърдяните от него парични задължения за заплащане на потребена топлоенергия от въззиваемия за сградна инсталация и сума мощност, както и да докаже основателността и размера на претенцията си.

Безспорно установено е по делото, че ответника-въззиваем не живее постоянно в процесния имот, като вещото лице е установило на място, че уредите са трайно отсъединени, като оспорваните суми са начислени основно от сградна инсталация и сума мощност, видно от представените писмени доказателства.

Безспорно е установено също и между страните не се спори, че въззивникът С.М.А. е собственик на апартамент № * във вход * на блок № * в кв.”Б.” в гр. С., респективно на идеални части от правото на собственост върху общите части на сградата в режим на етажна съсобственост, на която въззивното дружество „Топлофикация – Сливен” ЕАД е доставило топлинна енергия за процесния период от 01.01.2004 г. до 30.09.2006 г.

С решение № 5 от 22.04.2010 г. по конституционно дело № 15 от 2009 г. Конституционният съд на Република България се произнесе, че не се установява противоконституционност на разпоредбата на чл. 153 ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката, касаеща настоящото производство и отхвърли искането на омбудсмана на РБ, поради което съдът следва да прилага тази нормативна уредба, като част от вътрешното законодателство на РБ.

Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Сградната инсталация е обща част по смисъла на Закона за енергетиката, Закона за собствеността и Закона за управление на етажната собственост и всички собственици и носители на вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. На това основание ищецът-въззивник следва да заплаща доставената топлинна енергия за общите части на сградата в определен от общото събрание на етажната собственост процент.

С разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в съответната Наредба по чл. 46 ал. 3. Начинът на определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е уреден в чл. 143 ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ и той е топлинната енергия отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост да се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. След изменението на цитираната разпоредба със ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ бр.№ 74/2006г./ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация вече не се определя в абсолютно число.

След като е взето решение от общото събрание с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата етажна собственост по реда на чл.133 ал.2 от ЗЕ за присъединяване към топлопреносната мрежа всеки съсобственик придобива правото да ползва постъпилата в сградата топлинна енергия. Вътре в сградата в режим на етажна собственост отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата топлинна енергия са само между потребителите и те определят какви суми ще заплащат за общите части на сградата.

От представения по делото протокол от общо събрание на етажната собственост от 23.01.2000 г. се установи, че е прието изчислението на задължение за сградна инсталация за процесния имот да бъде 25 %. Неоснователно е възражението на въззивника за липса на договор за доставка на топлинна енергия при наличието протокол от Общото събрание на етажната собственост, проведено на осн. чл. 107 и сл. от ЗЕЕЕ, на което е взето решени да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Топлоинженеринг” гр. Сливен за извършване индивидуално измерване на потреблението на топлинната енергия, като въззивника се е подписал в списъка на собствениците участвали в събранието под № 5 с посочени 3 радиатора, 3 разпределителя и 3 винтили.

От представените по делото справки на „Топлофикация – Сливен” ЕАД и от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че има разминаване относно прилагане на разпоредбите в Наредбата за топлоснабдяване, като вещото лице допълнително посочва,  че ако се направи преизчисление на задълженията на всички абонати в етажната собственост месечните сметки биха били други по размер.

Съгласно чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер съдът определя размера по своя преценка или взима заключението на вещото лице. В случая съдът счита, че следва да приеме за установено посоченото в допълнителното заключение на вещото лице, като размер, с което е извършено преизчисление на следващите се суми по компоненти в съответствие с методиката на Наредбите за топлоснабдяване и липса на отчитания на показания на разпределители при неосигурен достъп до имота, съгласно методиките за дялово разпределение и протокола от общото събрание на етажната собственост. Видно от заключението цялостната сума, която се е формирала след направеното преизчисление възлиза на стойност по-голяма от тази, за която има издаден изпълнителен лист, а именно 2355,74 лв и мораторна лихва в размер на 408,53 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 271 пр. 2 от ГПК тъй като решението не е обжалвано от другата страна „Топлофикация Сливен”ЕАД, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение.

По изложените съображения искът в обжалваната част за признаване за установено по отношение на топлофикационното дружество, че ищеца не дължи сумата 1377,52 лв. представляваща цена за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода след този, който е изтекла давността и е влязло в сила решението, а именно от 31.12.2004 г. до 30.09.2006 г., ведно с мораторната лихва за забава към 19.03.2007 г. в размер на 209,69 лв., както и разноски по изпълнителния лист, съобразно отхвърлената част в размер на 33,35 лв., съдът намира за неоснователен и недоказан.

И след като приетото от Районния съд гр. Сливен при разрешаване на така поставения въпрос е изцяло в съответствие с изводите на настоящата въззивна инстанция, то и не е налице поддържаното основание във въззивната жалба за отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлената част.

          Ето защо, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща към мотивите на първостепенния съд, които, както се посочи по-горе са правилни и законосъобразни.

         На основание чл. 273 вр. чл. 78 от ГПК съда следва да се произнесе по направените от страните претенции за разноски, които предвид изхода на спора се явяват основателни за въззиваемото дружество и следва да се осъди въззивника да му заплати сумата 300 лв. направени разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

         Водим от горното, на осн. чл. 271 ал. 1 вр. чл. 272 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 380/13.07.2009 г., постановено по гр.д.№ 3962/2008 г. по описа на Сливенския районен съд, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ОСЪЖДА С.М.А.  с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СЛИВЕН” ЕАД със седалище гр. С. и адрес на управление бул. „С. К.” № *, БУЛСТАТ ***, представлявано от изпълнителен директор Ангел Ангелов сумата 300 лв. /триста лева/, представляващи направени по делото разноски за адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

 

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страната при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

          

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                               2.