Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N  2

 

гр. Сливен, 26.01.20010 г.

 

 

              В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  откритото заседание на двадесети януари през двехиляди и десета година в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               МАРГАРИТА  ДРУМЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                           НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                                                 МАРТИН САНДУЛОВ

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.гр.  д.  N 626 по описа за 2009  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е изцяло първоинстанционно решение № 220/21.07.2009г. по гр.д. № 3731/08г. на СлРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан, предявеният при условията на активно и пасивно субективно съединяване негаторен иск на А.М.И., Н.М.И., Р.М.Ю., Х.М.Х., М.М.М. и Н.М.М., против П.Т.П., А.Т.П. и М.Т.П., за осъждане на последните трима да възстановят изградената от първите шестима ограда по предвидената по КРП на с. Б. от 1958г. регулационна граница между имоти № УПИ І-244 – собственост на ищците и №№ УПИ VІІ-243 и УПИ ІІ-243, собственост на ответниците, и са присъдени разноските по делото.

Въззивниците – първите двама ищци в първоинстанционното производство, обжалват решението, като  считат, че то е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при нарушение на материалните и процесуални норми. Счита, че РС неправилно е възприел наличните факти и кредитирал събраните доказателства. Всички свои възражения основават на възприетото от съда заключение на съдебно-техническата експертиза, и излагат своето виждане във връзка с местонахождението на имотите, тълкуването на скиците по съществувалите в течение на времето планове на селото, и заявяват, че РС не е съпоставил надлежно тези данни, поради което не е могъл да направи извод има ли или не съвпадение на границите, респективно – преместена ли е на място спорната оград, или не. Поради това молят въззивния съд да отмени решението на СлРС и постанови ново, с което уважи иска.

Във въззивната жалба е направено и доказателствено искание за събиране на ново доказателствено средство във въззивното производство – допускане на нова съдебнотехническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси и установи има ли съвпадение на вътрешната граница между имотите по плановете от 1958г., 1989г. и тази, реализирана на място.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала писмен отговор.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

С определение в закрито заседание по реда на чл. 267 от ГПК, въззивният съд, при условията на чл. 266 ал.1 и обр. арг. чл. 266 ал. 2 и 3 от ГПК, във връзка с чл. 159 от ГПК, се е произнесъл и по направените във въззивната жалба и отговора доказателствени исканиия за събиране на нови доказателства, като не е ги е уважил, поради липса на законовите предпоставки за това - с оглед несвоевременността на искането и настъпилата преклузия, както и поради липса на процесуални нарушения на РС, довели до този резултат.

В с.з., въззивниците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи. Претендират разноските по делото.

Повторно отправят искане за допускане събиране на посоченото във въззивната жалба доказателствено средство.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 3, 5 и 6, редовно призовани, се явяват лично, заявяват, че не могат да вземат отношение по жалбата и предоставят на съда да се произнесе в съответствие с доказателствения материал и правните норми.

В с.з. въззиваем пор. № 4, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, за да изрази становище, или предприеме процесуални действия.

В с.з. въззиваеми пор. №№ 7, 8 и 9, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и потвърди атакуваното решение, което счита за правилно и законосъобразно. Не са претендирани разноски за тази инстанция.

След докладване на жалбата и отговора, страните не са направили възражения.

Въззивният съд отново е оставил без уважение доказателственото искане на въззивниците, по идентични съображения – тъй като не са посочени основателни причини за късното отправяне на искането, което не касае нито новонастъпили или новоузнати факти, нито събиране на новосъздадени или новооткрити доказателствени средства, поради което е настъпил ефектът на преклузията.

Няма подадени по реда на чл. 149 ал. 3 от ГПК писмени бележки.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на  обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Също така въззивният състав СПОДЕЛЯ и правните изводи на РС, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

Първоинстанционният съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба и допълнителните уточнения, е дефинирал параметрите на спора и е дал съответстващата на твърдяното от ищците накърнено тяхно право, квалификация на претенцията, като такава по чл. 109 от ЗС.

При това положение, с оглед правилното изолиране на фактите, подлежащи на доказване и разпределяне на доказателствената тежест за това между двете страни, РС е изградил фактически констатации, че между имота на ищците от една страна и двата имота на ответниците, от друга, съществува на място изградена ограда, която минава по вътрешната регулационна линия по плана на с. Б. от 1958г. По сега действащия план – от 1989г., границата е различна – следва да навлезе в имота на ищците /изправяйки линията на досегашната, която има чупка по посока на имотите на ответниците/, но тази регулация не е проведена реално на място.

От това фактическо положение се налага изводът, че исковете са неоснователни. Търсената защита е негаторна – акцентът е поставен върху нарушаването на възможността на ищците да ползват в пълен обем своето вещно право, чрез неправомерно активно действие на ответниците, чието преустановяване се иска. Действително, в този случай правнозначим факт е правото на собственост на всяка от страните и докъде се простира то, но както се посочи вече, съдът е обвързан да се произнесе само в рамките на това, за което е сезиран. Така, е безспорно, че ако се приеме за основа на ищцовата претенция плана от 1958г., то нарушение на правото им липсва – доказано е несъмнено, че съществуващата ограда преминава точно по границата между имотите. Ако те се основават на действащия план от 1989г., то искът им е отново неоснователен, тъй като според него границата следва да премине навътре в техния имот, докато съществуващата на място се отклонява и навлиза в двата имота на ответниците. В резултат – последните не се доказа по никакъв начин да са осъществили твърдяното действие -  изграждане на нова или преместване на съществуваща на място ограда, респективно – че така са ограничили по обем правото на ищците. Следователно липсват предпоставките те да бъдат осъдени да преустановят такова действие, съответно – да премахват ограда, пречеща на упражняването на правото на собственост на ищците.

Ако считат, че е накърнено самото съществуване на правото ем на собственост в тази част, и, че ответниците оспорват не техническата, а мислимата граница между имотите, тоест – има неразбирателство относно обема /размера/ на правото на собственост на всяка от страните, то този въпрос като такъв не е поставен във фокуса на настоящия спор, и не може да бъде обсъждан и разрешен в него.  При положение, че акцентът на спора се постави върху вида, обема и характеристиките на материалното вещно право, то пътят за защита на ищците е чрез използване на друг правен механизъм.

Така предявен, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.

Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват отменителни основания и въззивнвата жалба следва да бъде оставена без уважение. Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна норма, като по този  начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Въззиваемата страна не е претендирала и доказала разноски и такива не следва да се присъждат за тази инстанция, въззивниците следва да понесат своите както са направени..

Ръководен от гореизложеното съдът

                      

 

Р     Е     Ш     И  :

                                               

 

ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно решение № 220/21.07.2009г. по гр.д. № 3731/08г. на СлРС.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКСРБ в едномесечен  срок от връчването му.

                                                

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

         ЧЛЕНОВЕ: