Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.Сливен,  07.01.2010 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение , в съдебно заседание на седми януари през две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:    МАРИЯ БЛЕЦОВА

 МАРИЯ ХРИСТОВА

 

 

При секретаря К.И., като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА в.гр.д. № 627 по описа за 2009 година, за да се произнесе, съобрази следното:

         Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й.К.Х. ЕГН ********** против Решение № 130/31.07.2009 г. по гр.д. № 77/2009 г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е било признато по отношение на въззивника и на Н.М.Д. и Й.П.Д., че Я.С.С., К.С.И. и К.С.К. са собственици на недвижими имоти находящи се в землището на село М., а именно ½ ид.ч. от нива, цялата от 20.496 дка находяща се в м. Старите лозя, ½ ид.ч. от нива цялата от 30.756 дка находяща се в м. Къзлачите”, ½ ид.ч. от нива цялата от 6.735 дка, находяща се в м. „Юрта” и ½ ид.ч. от нива цялата от 26.848 дка находяща се в м. „Арпашата”. С обжалваното решение Н. и Й. Т. били осъдени да предадат на въззиваемите Я.С., К.И. и К.К. владението на описаните по-горе недвижими имоти, бил е отменен изцяло нот. акт. №118 от 02.03.2007 г. и нот. акт №117/02.03.2007 г. на помощник нотариус П. при нот. камара и район на действие Новозагорски районен съд и ½ ид.ч. от нот. акт. №171 от 01.10.2008 г. на помощник – нотариус П.. Въззивникът Х. бил осъден да заплати на въззиваемите Я.С., К. И. и К.К. направените от тях разноски в размер на 1341 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че постановеното решение е недопустимо, тъй като спрямо въззивника не можело да бъде предявен осъдителен иск, същият не  владеел имотите и в исковата молба спрямо него не бил предявен петитум.  Изложено е становище, че не е допустимо както в конкретния случай е било допуснато от съда субективно съединяване на иск с различен предмет между различни страни.  В жалбата се твърди, че решението е и незаконосъобразно. Посочено е, че когато въззивникът е продавал процесните недвижими имоти не му е било известно обстоятелството, че същите са собственост на С. К.С. наследодател на въззиваемите С., И. и К. и това обстоятелство не било отбелязано в съответните регистри. Освен това се твърди, че нот. акт №49 от 27.06.1997 г. е бил оспорен от въззивника, тъй като договорът с който е била извършено покупко-продажбата между С. И. Г. чрез пълномощника й А. Т. В. и С. К.С. е бил нищожен, поради сключването му от пълномощник без представителна власт. Освен това е посочено, че от представеното удостоверение от Кметство М. е било установено, че за определен период от време от 01.01.1997 г. до 27.06.1997 г. не е било заверявано пълномощно на адв. А. В.. Твърди се, че след като С. Г. била жител и живуща *** не е било логично тя да издава пълномощни, които да се заверяват в село М.. Моли се въззивният съд да приеме, че искът е недопустим спрямо въззивника и да бъде отменено обжалваното решение в тази част, като производството по отношение на въззивника бъде прекратено, а в случая, че съдът приеме, че е налице допустимост на исковата молба той да възприеме и становището на въззивника, че сделката изповядана с нот. акт №171 от 01.10.2008 г. е действителна. Претендира деловодни разноски. Във връзка с това страната е изразила становище, че неправилно първоинстанционният съд е възложил всички деловодни разноски само на единия ответник, а именно въззивника Х. и моли в тази част решението да бъде изменено. 

По делото е депозиран отговор от въззиваемите С., И. и К.. Твърди се, че в исковата молба е посочено с какви действия въззивникът е нарушил  правото на собственост на въззиваемите, а именно след като той се е разпоредил с процесните имоти, които са собственост на въззиваемите, то той е оспорил тяхното право на собственост, поради което следва и спрямо него да бъде постановено решение, което да се произнесе спрямо въпроса чия собственост са процесните имоти.

В отговор на въззивната жалба е посочено, че пороците сочени от въззивника за основание за нищожност на нот. акт №49/97 г., а именно липса на представителна власт при сключване на прехвърлителната сделка и недееспособност на прехвърлителката не водят до нищожност, а до унищожаемост съгласно разпоредбата на чл. 27 и сл. от ЗЗД. Посочено е , че правото да се иска унищожаване на сделката е разгледано в разпоредбата на чл. 32 от ЗЗД и то може да бъде извършено само от страната в чийто интерес законът допуска унищожеността, а въззивникът не бил такава страна. Освен това е посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 и ал.2 от ЗЗД не може да се иска унищожаване на договор след смъртта на лицето, което го е сключило, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение. В отговора на жалбата е посочено, че нот. акт №49/1997 г. е подлежащ на вписване акт и същото е извършено на 27.06.1997 г. по партидна книга том 123 стр. 279, в Службата по вписванията на Новозагорския съдебен район. Освен това въззиваемите са посочили, че при изповядване на сделката през 1997 г. Нотариус В.И.е следвало да съблюдава законосъобразността на сключването й и същият е отбелязал в нот. акт. наличието на пълномощно за адвокат А. Т. В.. Посочено е, че други доказателства за наличието на пълномощно, което е било представено при сделката не са били могли да бъдат представени, тъй като с изтичането на пет годишния срок всички нотариални дела и документите по тях се унищожават. На последно място е посочено, че въззиваемите И., С. и К. са се позовали на придобивна давност, която е изтекла до есента на 2008 г.

В с.з. въззивникът се представлява от адв. В., който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. В представените писмени бележки до съда същият претендира деловодни разноски.

Въззиваемите С., И. и К. в съдебно заседание се представляват от адв. Ташева, която поддържа отговора по въззивната жалба на основанията изложени в него. По отношение на деловодните разноски присъдени от първоинстанционния съд изразява становище, че въззивникът е бил първопричина за предявяване на иска, поради което справедливо Районният съд го е осъдил да заплати  разноските. Моли се решението на СлРС да бъде потвърдено. В допълнително становище депозирана пред СлОС са поискани разноски в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.

Въззиваемите Н. и Й. Д. не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по въззивната жалба и отговора на въззивната жалба.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа обстановка:

Въззиваемите Я.С., К.И. и К.К. са законни наследници на С. К.С. починал на 17.06.2007 г. първата негова преживяла съпруга, а вторите двама дъщеря и син.

На 27.06.1997 г. бил съставен нот. акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №49. Видно от представеното заверено копие С. И. Г. жител *** чрез пълномощника си адв. А. Т. В. в качеството си на прехвърлител прехвърлила на С. К.С. следните недвижими имоти: ½ ид.ч. от нива, цялата от 20.496 дка, находяща се в м. Старите лозя, ½ ид.ч. от нива цялата от 30.756 дка находяща се в м. Къзлачите”, ½ ид.ч. от нива цялата от 6.735 дка, находяща се в м. „Юрта” и ½ ид.ч. от нива цялата от 26.848 дка, находяща се в м. „Арпашата”. Всички ниви били в землището на село М.. Прехвърлянето на правото на собственост било срещу задължението на преобретателя С. С. да поеме издръжката и гледането на прехвърлителката до края на живота й лично или чрез трето лице. В нотариалния акт Нотариус В.И.отбелязал, че при изповядването на сделката и съставянето на акта му е било представено пълномощно от Кметство  М., наред с оС.лите писмени документи, установяващи правото на собственост на прехвърлителката на процесните имоти, както и другите писмени документи изискуеми по закон при сключване на такъв договор. В нотариалния акт не е посочен номер на пълномощното и дата на извършената заверка на Кметство М..

По представеното по делото удостоверение №38/17.03.09 г. се установи, че за периода от 01.01.1997 г. до 27.06.1997 г. Кметството в село М. не е издавало и заверявало пълномощно на С. И. Г., бивш жител *** полза на адв. А. Т. В..

От представената справка от Служба по вписвания гр. Нова Загора изх. №72/08.05.2009 г. се установи, че нот. дело 1162/1997 г. по което е бил съставен нот. акт №49 е с изтекъл срок на съхранение и е унищожено на основание чл. 49 от Закона за националния архивен фонд.

Видно от акт за смърт №12/18.12.97 г. С. И. Г. е починала в дома си от остра сърдечна слабост.

От представеното удостоверение №68/23.02.2007 г. на село Б. е видно, че след смъртта на С. И. Г. нейни законни наследници са оС.ли К. И. Х. – брат, починал на 30.04.2000 г., като след неговата смърт за законни наследници оС.ли синът му Й.К.Х. и дъщерите ми Е. К. К.д. и Й. К. Г..

С нот. акт №39/25.06.1997 г. Нотариус В.И.признал С. И. Г. и К. И. Х. за собственици на ½ ид.ч. от нива, цялата от 20.496 дка, находяща се в м. Старите лозя, ½ ид.ч. от нива цялата от 30.756 дка, находяща се в м. Казлачите”, ½ ид.ч. от нива цялата от 6.735 дка, находяща се в м. „Юрта” и ½ ид.ч. от нива цялата от 26.848 дка, находяща се в м. „Арпашата”. Всички ниви били в землището на село М.. Правото на собственост бил признато на основание възстановяването му по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

По делото е представено удостоверение №182 от 19.05.2009 г. на Кметство на село Б., от което е видно, че в Кметството на село Б. през 1997 г. е било заверено пълномощно под №79 от 27.06.97 г. от С. И. Г., като от пълномощното е бил запазен екземпляр в кметството. От представения с удостоверението екземпляр от пълномощно е видно, че на 27.06.1997 г. С. Г. е упълномощила адв. А. Т. да продаде от нейно име ½ ид. ч. от нива в м. „Старите лозя”, ½ ид. ч. от нива в м. „Казлачите” , ½ ид. ч. от нива в м. „Юрта” и ½ ид.ч. от нива в м. „Арпашата” всички находящи се в землището на село М. на С. К.С. срещу задължението му както досега, така и за в бъдеще да поеме издръжката и гледането й до края на живота лично и чрез трето лице.

На 10.12.1998 г. бил сключен нот. акт №195 за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, с който К. И. Х. прехвърлил на сина си Й.К.Х. ½ ид.ч. от нива, цялата от 20.496 дка, находяща се в м. Старите лозя, ½ ид.ч. от нива цялата от 30.756 дка, находяща се в м. Казлачите”, ½ ид.ч. от нива цялата от 6.735 дка, находяща се в м. „Юрта” и ½ ид.ч. от нива цялата от 26.848 дка, находяща се в м. „Арпашата”. Всички ниви били в землището на село М..

На 02.03.2007 г. бил съставен нот. акт №118 за установяване правото на собственост върху недвижими имоти по писмени доказателства на помощник-нотариус Н. Д. П. с район на действие РС гр. Нова Загора, с който Й.К.Х. бил признат за собственик на нива от 20.497 дка в м. „Старите лозя”, нива от 30.756 дка в м. „Казлачите”, нива от 6.737 дка в м. „Юрта” и нива от 26.848 дка в м. „Арпашата” в землището на село М..

На 01.10.2008 г. бил съставен нот. акт за покупко-продажба на недвижим имот на помощник нотариус П., с който Г.П.П. в качеството му на пълномощник на Й.К.Х.  като продавач продал на Н.М.Д. процесните недвижими имоти, а именно: нива цялата от 20.496 дка, находяща се в м. Старите лозя,  нива цялата от 30.756 дка, находяща се в м. Казлачите”,  нива цялата от 6.735 дка, находяща се в м. „Юрта” и  нива цялата от 26.848 дка, находяща се в м. „Арпашата”. Всички ниви били в землището на село М.. При изповядване на сделката Й.К.Х. подписал декларация, че процесните имоти не са отдадени под аренда.

По делото са разпитани свид. С., К. и Г.. От свидетелските показания на свид. С. *** се установи, че въззиваемата е страдала от склероза на сърдечните съдове, но не е била с умствени проблеми. От нейните показания става ясно и това, че С. е била грамотна, подписвала е медицински документи и до последно си е говорила нормално.

Съдът не кредитира показанията на свид. Г. за това, че С. е била неграмотна, тъй като същият не е имал възможност за разлика от свид. С. лично да възприеме твърдяното от него обстоятелство.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 28.08.2009 г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 10.09.2009г.  била депозирана процесната въззивна жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна , имаща правен интерес от обжалване на валиден съдебен акт.

         Разгледана по същество тя е неоснователна.

         На първо място следва да се отбележи, че предявеният против въззивника иск с правно основание чл. 124 от ГПК е процесуално допустим. В исковата молба подробно са били изложени обстоятелствата, които касаят спора относно правото на собственост на ½ ид.ч. от горе описаните недвижими имоти – ниви, находящи се в землището на село М.. От изложението в исковата молба е видно, че ищците са направили оплакване за това, че без правно основание въззивникът се е снабдил с нот. акт №117 и нот. акт №118, че е собственик на ½ ид.ч. от процесните ниви, които въззиваемите – ищци в първоинстанционното производство са били придобили от своя наследодател С. К.С.. Ясно е, че с това си действие и с последващото прехвърляне на правото на собственост на тези ½ ид.части от процесните четири ниви въззивникът Х. е засегнал правото на собственост на въззиваемите, като се е разпоредил със собствеността на ниви, за които те имат претенции, че са собственици. В петитума е било поискано съдът да приеме за установено по отношение на Х., че ищците са собственици на процесните ½ ид. части от недвижимите имоти, тъй като Х. към момента на предявяване на исковата молба не е владеел процесните имоти. Правилно искът към него е бил единствено да се признае за установено, че той не е собственик на имотите. От изложението в исковата молба е видно, че не са били изказани твърдения за това, че към момента на предявяването Х. владее без правно основание имотите, поради което правилно не е било поискано от съда той да бъде осъден да предаде владението им.

 По отношение ответници по иска предявеният иск вече е бил с правна квалификация чл. 108 от ЗС, тъй като се е твърдяло в изложението, че те владеят без правно основание ½ ид.част от правото на собственост на процесните ниви към момента на предявяване на исковата молба. Първоинстанционният съд е квалифицирал така предявените искове като искове с правно основание чл. 124   от ГПК и чл. 108 от ЗС. Докладът на съда с извършената правна квалификация е бил съобщен на страните. В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника Х. адв В. е заявил, че желае докладът на съда да бъде приет без възражение, тъй като той отговаря на законовите изисквания.

         Настоящият съдебен състав намира, че обединяването за разглеждането в едно производство на исковете по чл. 124 от ГПК спрямо въззивника Х. и чл. 108 от ЗС спрямо въззиваемите Д. е процесуално допустимо. Касае се за оспорено право на собственост на едни и същи недвижими имоти, както и за сделки сключвани по повод правото на собственост между страните в настоящото производство.

         Съдът намира, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС спрямо въззиваемите Д. е основателен и доказан. Няма спор по делото, че те владеят процесните недвижими имоти. От друга страна се установи, че те владеят ½ ид.ч. от процесните имоти без правно основание, тъй като праводателят им – въззивникът Х. не е притежавал право на собственост по отношение на тази ½ ид.ч. и съответно не е могъл да им прехвърли повече права отколкото  лични притежавани.

         Съдът намира, че оспорването на нот. акт №49/1997 г., с който С. Г. прехвърлила ½ ид.ч. от правото на собственост на наследодателя на ищците С. С. не е проведено успешно. В представения по делото нот. акт е отразено, че правото на собственост е прехвърлено срещу задължението за издръжка и гледане от пълномощник на прехвърлителката адв. В.. В нотариалния акт е отразено, че при изповядване на сделката нотариусът В.И.се е запознал с представените оригинални документи удостоверяващи законосъобразността на сделката сред които и пълномощно на адв. В. заверено в село М.. В нот. акт не е посочено на коя дата е било заверено въпросното пълномощно. Ето защо обстоятелството, че за един период от време, а именно от 01.01.1997 г. до 27.06.1997 г. в Кметство село М. не е било заверявано пълномощно за упълномощаване на адв. В., установено от представените по делото удостоверения от Кметството не е свидетелство за това, че поначало такова пълномощно не е  било заверявано от Кметството. В същия смисъл следва да се разглежда и представеното по делото копие от пълномощно заверено в село Б..  Наличието на едно пълномощно с права на адв. В. да прехвърля собствеността на процесните идеални части в полза на наследодателя на ищците не изключва наличието и на друго пълномощно с идентично съдържани, което да е било представено пред органа изповядващ сделката, а именно нотариус И.. Следва да се отбележи, че пълномощното от село Б. не е било оспорено от въззивника или пълномощника му в съдебното заседание, когато то е било представено.

 От друга страна в отговора на исковата молба въззивникът е посочил две основания за нищожност на сделката. Първото от тях е липсва на представителна власт за пълномощника адв. В.. За неговата неоснователност бяха изложени съображения по-горе. Второто основание за нищожност на сделката посочено от въззивника е липсата на дееспособност у упълномощителката С. Г.. По делото са събрани данни /свид. С./ , от които е видно, че до последно С. Г., макар и да е страдала от физически заболявания характерни за напредналата й възраст е била умствено здрава и е разбирала значението и свойството на постъпките си, както и че същата е била грамотна. Дори да се приеме, че унищожаемост на тази сделка може да бъде поискана от въззивника, тъй като той би имал правен интерес от това, съдът намира, че това негово право е погасено. Съгласно разпоредбата на чл. 32 ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност. В разпоредбата е посочено, че давността започва да тече от деня в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението било вдигнато, грешката и измамата са били открити и заплашването е преС.ло, а за всички оС.ли случаи в която хипотеза попада настоящият давността започва да тече от деня на сключване на договора. Договорът обективиран в нот. акт №49 / 1997 г. е бил вписан в Службата по вписвания на 27.06.1997 г. и е следвало да бъде известен на въззивника предвид принципа за публичност на данните вписани в Службата по вписванията.

         С оглед изложеното съдът намира, че основателен и доказан се явява и иска по чл. 124 от ГПК. Без съмнение след като е извършил действия, с които процесните имоти са били признати за собственост на въззивника, а по-късно е извършил и разпоредителни сделки с правото му на собственост въззивникът е засегнал правната сфера на ищците по отношение на процесните недвижими имоти, като е оспорил правото им на собственост. От тази гледна точка искът по чл. 124 от ГПК се явява допустим, тъй като те имат право да бранят собствеността си, а освен това предвид изложените по-горе съображения искът се явява и основателен и следва да бъде уважен.

         По отношение на  възражението на въззивника за неправилност на решението във връзка с осъждането му да заплати всички деловодни разноски съдът намира, че първоинстанционният съд следва да разгледа възражението в едномесечен срок от влизане в сила на решението по делото, съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК.

         С оглед изхода на делото съдът намира, че основателни се явяват претенциите на въззиваемите С., И. и К. за присъждане на деловодни разноски в размер на 300 лв. адвокатски хонорар. За същата сума следва да бъде осъден въззивникът Й.К.Х..

По тези съображения, съдът  

 

 

Р    Е    Ш    И:

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА Решение № 130/31.07.2009 г. по описа на Районен съд – Нова Загора по гр. д . № 77/2009 г. като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

        

         ОСЪЖДА Й.К.Х., ЕГН ********** ***  да заплати на Я.С.С. ЕГН **********, К.С.И. ЕГН **********,*** Загора и К.С.К. с ЕГН ********** *** деловодни разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                  2.