Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       N 111

 

гр. Сливен, 31.05.2010 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ                               Мл.с. МИРА МИРЧЕВА

                                                                                                    

при участието на прокурора ………и при секретаря М.Т., като разгледа докладваното от М. Сандулов гр.  д.  N 631  по описа за 2009   год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е по чл. 196 и сл. от ГПК /отм./.

Обжалвано е решение № 69/27.07.2009 г. по гр. д.№ 121/2007 г. на К.ски РС, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./, предявен от въззивниците, с искане да се признае за установено по отношение на въззиваемите – ответници, че ищците са собственици на 6.2 дка, находящи се в северозападната част на поземлен имот № 29283.47.1, находящ се в м. „Кръста” в землището на с.Ж., общ. К., очертан с точки от 1 до 8 на скицата, изготвена по делото, с площ на целия имот от 21.780 кв. м., като искът е отхвърлен като неоснователен.

Във въззивната жалба се твърди, че  изводите на съда  са неправилни и направени в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, която е подкрепена от събраните доказателства. Твърди се, че въз основа на решение от 28.05.1951 г. на Комисията по приложение на ЗТПС наследодателят на въззивниците е придобил процесния имот по един безспорен деривативен  способ за придобиване право на собственост върху земята, получена в замяна на предоставен друг собствен на приобритателя имот. Неправилен и неверен е извода на първоинстанционния съд, че по настоящем ответниците са във владение на имота. Ищците никога не са губили фактическата и правна връзка с имота, продължават и до сега да бъдат в негово владение. Съдът е интерпретирал и приложил нормата на чл. 18з ал. 3 от ППЗСПЗЗ твърде буквално, формално и едностранчиво. В случая заявеното от ответниците право на собственост не се черпи от самостоятелен юридически факт, тъй като замяната в полза на праводателя на ищците е произвела директно своя траслативен ефект и е осъществила вещно-правните последици на един безспорен придобивен способ.  Поради това се иска отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на нов, с който да бъде уважена претенцията.  В с.з., чрез представител по пълномощие, жалбата се поддържа на основанията, посочени в нея.

В с.з. въззиваемите не се явяват. За двама от тях се явява представител по пълномощие, който изразява становище, че жалбата е неоснователна. Сочи се, че практиката на ВКС е последователна и когато се касае за извършена замяна с един имот, на възстановяване подлежи имота преди замяната, а не този който са получили от нея.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Семейството на ищците до 1944 г. е живяло в м. „Разбойна” между с. Ж. и гр. К., като са се препитавали с отглеждане на овце. След социално-политическите промени семейството се преселва да живее в с.Ж. и бащата на ищците – К. Ч. ***. Не е установено и няма доказателства за това дали той е придобил в собственост тази ливада и дали изобщо я е придобивал.

С решение от 28.05.1951 г. на Комисията по ТПС ливадата се заменя с две ниви от ДПС, първата от които от 6.2 дка в м. „Кръста” при граници С. Г., мера и път. Установява се , че този имот е бил собственост на  наследодателя на въззиваемите – ответници, който е обработвал тази нива. С решение № 32007/28.04.1995 г. по преписка  № 2912/18.11.1991 г. процесният имот е бил възстановен в полза на наследодателя на ответниците в съществуващи стари реални граници и към момента на завеждане на иска ответниците владеят целия имот.

От заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както в първоинстанционното, така и в настоящото въззивно производство се установява, че имота от 6.2 дка е обособим в границите на целия имот, който е възстановен на ответниците.

С искова молба  от 02.07.2007 г. въззивниците-ищци са претендирали да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено спрямо ответниците-въззиваеми, че те са собственици на 6.2 дка, находящи се в м. „Кръста” в землището на с. Ж., представляващи част от недвижим имот с площ от 21.780 дка.

С решение № 69/27.07.2009 г. по гр. д.№ 121/2007 г. на К.ски РС, с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 97 ал. 1 от ГПК/отм./ предявен от въззивниците с искане да се признае за установено по отношение на въззиваемите – ответници, че ищците са собственици на 6.2 дка, находящи се в северозападната част на поземлен имот № 29283.47.1, находящ се в м. „Кръста” в землището на с.Ж., общ. К., очертан с точки от 1 до 8 на скицата, изготвена по делото, с площ на целия имот от 21.780 кв. м., като искът е отхвърлен като неоснователен. Районният съд е мотивирал това свое решение, както с обстоятелството, че липсват доказателства, обосноваващи правото на собственост на ищците, така и с разпоредбата на закона за възстановяване на собствеността при заменени имоти.

 

Горната фактическа обстановка е безспорно установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, които са относими към предмета на доказване. Съдът кредитира заключенията на вещите лица, тъй като няма съмнение в тяхната добросъвестност и компетентност.

 

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Безспорно е доказано, че процесната нива е била включена в ДПФ и възстановяването на собствеността върху нея се извършва по реда на ЗСПЗЗ. В случаите на извършена замяна по ЗТПС, съгласно разпоредбата на чл. 18з ал. 3 от ППЗСПЗЗ собствеността се възстановява върху имота  от преди замяната. Поради това в конкретния случай ответниците са тези, които имат правото да искат възстановяването на имота, тъй като техният наследодател е бил негов собственик преди замяната.  Правилен е извода на районния съд, че замяната на ТПС комисията дава право за възстановяване правото на собственост върху дадения, а не върху получения в замяна имот, поради което претенциите на  ищците биха били евентуално основателни по отношение на ливадата в м.”Кочилица”. Законът е предвидил две изключения, при които замяната остава в сила и се счита, че е осъществена замяна на земи между двамата собственици – при извършване на разпоредителни сделки с земята, получена при замяната и при застрояване. Установи се, че  в настоящия казус не е налице нито една от тези две хипотези. 

На последно място следва да се посочи, че нивата, която наследодателят на ищците е получил в замяна е част от ДПФ. Такъв имот не може да бъде придобит по давностно владение и подлежи на възстановяване само по реда на ЗСПЗЗ.  От събраните по делото доказателства не се установи въззивниците да са претендирали възстановяване на собствеността върху земята по този ред.  Ето защо предявеният от тях иск се явява неоснователен, а постановеното от районния съд решение е правилно, законосъобразно и обосновано.

С оглед на изхода от процеса въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия И.Н.Д. направените от него разноски пред тази инстанция в размер  на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

 

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОСТАВЯ  в сила решение № 69/27.07.2009 г. по гр. д. № 121/2007 г. по описа на К.ски районен съд.

 

ОСЪЖДА Х.К.Ч. ЕГН ********** И Д.К.К. ЕГН ********** да заплатят на И.Н.Д. ЕГН  ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: