Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Сливен,  03.02.2010год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и десета година в състав

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГИНА ДРАГАНОВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СВЕТОСЛАВА КОСТОВА 

                                                                                                                МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря Е.Х. и с участието на прокурора ………………..…… като разгледа докладваното от  Гина Драганова въззивно гражданско дело № 632 по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е въззивно и намира правното си основание в чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника по първоинстанционното производство - „Вини” АД със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Ц. С.н” № * ЕИК 119030898, представлявано от В.Г.Ч.ЕГН ********** и К.К.К. ЕГН **********, против решение № 665/14.08.2009 г. , постановено по гр.д. № 2252 по описа за 2008 г.  на районен съд гр.С..

            Ищецът по делото П.С.Д. с ЕГН ********** *** е депозирал, чрез процесуалния си представител адв. Е.Х. ***, Насрещна жалба  против  решение №665 от  14.08.2009 г., постановено по гр.д. № 2252/2009 г. на РС – Сливен в частта му, с която е отхвърлена претенцията му с правно основание чл.225 ал.1 от КТ до пълния размер за сумата 2522,22 лева като неоснователна.

            С   решението, предмет на жалбите,  са уважени обективно, кумулативно  съединени искове, предявени   от П.Д. против „Вини” АД като е: -признато за незаконно уволнението; -  отменена заповед №57/27.03.2009г. като незаконосъобразна и е  възстановен   ищеца П.Д. на заеманата преди уволнението длъжност – пазач въоръжена охрана във „Вини” АД Сливен. Осъден е работодателят да заплати на ищеца сумата 1781.58 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 от КТ за периода от 01.04.09 г. до 10.08. 2009 г., а до пълния размер – сумата 2522.22 лв., претенцията в тази й част,  е отхвърлена като неоснователна.

 

            І.1.В жалбата на „Вини” АД  са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закони. Изложени са съображения, че по делото са били събрани доказателства за намаляване обема на работата на охранителите, което съдът не съобразил и приел, че няма реално такова намаление. Константна практика на ВКС била, че следва да се преценя при подбора „цялостно деловите и професионални качества на работника”, а ищецът е бил класиран на последно място от четиримата охранители с прекратено трудово правоотношение”. Намира, че в специален протокол е извършен подбор между работещите в отдел „Охрана”, въпреки че не било”извършено поименно изброяване на лицата, техните права не са накърнени”, тъй като кръгът им бил определяем и била възможна индивидуализация.  Счита, че при извършения подбор комисията е спазила критериите, по които следва да го извърши, а комисията извършила подбора имала субективна преценка и следователно „субективната преценка не следва да бъде обсъждана и преценявана”.  Намира, че „не подлежи на съдебен контрол правото на работодателя фактически да преценява работата на включените в подбора”. /реш. №326/2008  г на ВКС  гр.д . №1243/07 г. ІІІ ГО/. Наведени са доводи, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 193 ал. 1 от ГПК, като не е дал указания и не е разпределил доказателствената тежест за представяне на доказателства от работодателя, а и сам не е извършил проверка на истинността на представената заповед №25 от 20.03.09 г. и протокол №1 от 23.03.09 г. с другите доказателства по делото. Сочи, че  съдът е следвало да прецени тези частни свидетелстващи документи по свое вътрешно убеждение, съобразно всички данни по делото.  Моли да се отмени решението в посочените части и се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски.

            2.Ищецът е депозирал Отговор по въззИ.ата жалба на ответника – работодател, чрез процесуалния си представител адв. Е. Х.. Изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна. Намира, че с решението правилно е констатирано, че прехвърлянето на стокови наличности от склад в склад, не доказва намален обем на работата на охранителите и нямало доказателства, „ с какво се намалява работата им”. Счита, че задължение на работодателя да докаже, че при съкращаване на ищеца е извършен подбор при спазване на критериите на чл. 329 от КТ. След като има съкращение подборът е задължителен, а от представения от работодателя протокол не се доказало, между кои лица е извършен  подбора, нито каква е оценката на ръководството за предложените за съкращаване лица. Съдът правилно е приел, че работодателят не е доказал извършването на подбор, което също е основание за отмяна. Моли да се остави въззивната жалба без уважение.

                ІІ.В срока по ГПК ищецът П.Д. е депозирал Насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ до пълния му размер – още  за сумата 740.64 лв.

 

 Жалбоподателят счита, че  не е  могъл да започне работа, тъй като работодателят е обжалвал постановеното от РС Сливен решение. Затова искът се явява основателен и за отхвърлената част, която е за периода от 10.08.09 г. до 27.09.2009 г., за който– сумата е 740.-64 лв.

            Същото становище поддържа и по същество на спора  като твърди, че работодателят не е доказал намаляване обема на работа, а взетото решение за това намаляване, няма данни да е осъществено. Не се установило по спора, че прехвърлен обема на работа от една бутилирана линия на друга, е довело до намаляване обема на работата на пазачите. Счита, че има допуснато процесуално нарушение от РС – Сливен, тъй като първата инстанция е допуснала събиране на писмени доказателства, представени от работодателя след изтеклия срок за подаване на отговор по предявената искова молба. Претендира разноските за двете инстанции.

 

                Жалбите са депозирани в законния срок, от надлежни страни, против подлежащ на въззивно обжалване, валидно постановен съдебен акт и са допустими, по смисъла на чл. 258 от ГПК.

Пред въззивната инстанция са представени писмени доказателсва, които са предприети по надлежнишя ред, при спазване разпоредбата на чл.266 от ГПК.

Като съобрази доводите в жалбите, становището на   страните и анализира събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема  за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът – жалбоподател е работил по трудов договор № 263/07.11.2006г. на длъжност „пазач въоръжена охрана” при ответника.

Трудовият договор на ищеца П.С.Д. е бил прекратен със Заповед № 57/27.03.2009г. на изпълнителните директори на ответника, на основание чл.328 ал.1 т. 3 от КТ – поради намаляване обема на работа в дружеството, считано от датата на връчване на заповедта – 01.04.2009г. Управителният съвет на дружеството ответник е констатирал, че има намаляване обема работа в дружеството и е взел решение да се извърши съкращение на числения състав”. За това решение е била уведомена Дирекция „Бюро по труда” от 27.02.2009г.

На това основание трудовото правоотношение на П.Д. е било прекратено, като е било постановено: - да му се изплати обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазен 30-дневен срок за предизвестие; - да му се изплати обезщетение за не ползван платен годишен отпуск в размер на 31 дни на основание чл.222 ал.1 от КТ, както и обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но само за един месец, в размер на 324,88 лева. Заповедта за уволнение е връчена на ищеца на 01.04.2009г.

За да извърши съкращение на работници и служители, ответникът е създал временна комисия от ръководителите на различните свои поделения. Комисията е гласувала критерии, по които да се извършат съкращенията. На този етап не е имало намаляване обема на работа на отдел „охрана” и на работещите там е било заявено от изпълнителните директори, че няма да има съкращение в този отдел. В този отдел са работили общо 47 души,  които са осъществявали охрана във „Вини” – Сливен и складове на летище „Бършен”, гр.Нова Загора, гр.Шивачево и с.Блатец.

В съответствие с разпоредбата на чл.176 от ГПК, РС – Сливен е получил отговор от директор на „Вини” АД – К., който е обяснил, че дружеството обслужва пет работни площадки /включително с.Пъдарево/, като са работили всичко 29 охранители, от които 16 за площадката на завода в гр.С. и 4 човека за търговската база в района на летище  „Бършен”- Сливен./ Общо 20 охранители за района на гр. Сливен/. Изрично е посочил, че в момента работи като охранител и лице, което е с незавършено средно образование и пенсионери „не мога да отговоря, колко пенсионери, повече от един са и с незавършено средно образование”. Този ръководител на ответника е посочил, че по различни други съображения е направил предложение до началник на охраната „да се освободят именно тези хора. Приложил съм протокол въз основа, на който директорите са освободили съкратени”./арг. протокол от с.з., проведено на 21.07.2009г. по гр.д. № 2252/2009г. на РС – Сливен/.

По делото е представена Заповед № 25/20.03.2009г. на изпълнителните директори на „Вини” АД – Сливен, с която на основание чл.329 от КТ са разпоредили да се създаде „за отдел Охрана комисия за подбор”. С протокол № 1/23.03.2009г. комисията за подбор е решила, по какви критерии ще извърши подбора на служителите в звено Охрана, съгласно разпоредбата на чл.329 от КТ. Физическите лица охранители са били вписани по именно в този протокол, без да има посочени оценки за всеки един от тях, а и за всички останали, за да може да се прецени, законосъобразно ли е извършен този подбор. /арг.лист 23 и лист 24 от гр.д. № 2252 на РС – Сливен/.

На 16.03.2009 г. с вътрешно разпореждане, изпълнителните директори на ответника са наредили „да се прекрати функционирането на бутилираща линия „Нагема” и се прехвърлят обемите в линия за бутилиране ССБ”. От същата дата са наредили да се прехвърлят „стокови наличности в помещенията на бутилираща линия „Нагема” и запечатване на складовете по периферията на обекта”, както и „да се направи редуциране на състава на охранителите на „Вини” АД”. /арг. посочените вътрешни разпореждания лист 25, 26 и 27 от гр.д. № 2252/2009 г. на РС – Сливен/. Други доказателства, установяващи наличието на намален обем на работа на охранителите във „Вини” АД – Сливен, по делото няма представени.

Приема се за установено по делото, че съкращение в отдел „Охрана” при „Вини” АД е имало от м.април 2009г. На 01.04.2009г. фактически и ръководителя на отдел „Охрана” е бил съкратен и  отивайки на работа на същата дата, той е намерил „канцеларията запечатана с подписа на изпълнителния директор и печата на фирмата”. На същия ден документите на този работник са били подготвени „в 09,00 часа получих тези документи и напуснах района на фирмата”. /арг. свидетеля В.П.С., с.з. 10.08.2009г./.

Представените от работодателя – ответник писмени доказателства за намаляване обема на работа и проведен подбор преди съкращаването на ищеца, са оспорени от ищеца в съдебно заседание, проведено на 21.07.2009г. Нови доказателства или допълнителни такива, установяващи и доказващи посочените в оспорените писмени доказателства факти и обстоятелства, по делото няма представени. Изрично представителя на „Вини” АД е заявил, че няма да сочи други доказателства във връзка с откритото производство по оспорване верността на представените от ответника писмени доказателства. / арг. с.з., проведено на 21.07.2009г. /

 

В конкретния случай, след получаване на исковата молба докладчикът по делото не е извършил предварителен доклад, а препис от исковата молба  е бил изпратен на ответника с изрично указание „в едномесечен срок да подаде писмен отговор, като изрази становище по допустимостта и основателността на иска и посочи доказателства, които да представи със същия отговор, с препис за ищеца, както и личното му досие и извлечение от разплащателната ведомост за установяване брутното му възнаграждение за м. март 2009 г.” Това съобщение е получено от И. Ст. В. – юрисконсулт на ответника. В дадения от съда срок, Отговор по делото е изпратен и получен на 29.06.2009 г. /видно от пощенското клеймо на плика л. 10 от гр. д. №2252/2009 г. на РС – Сливен/ След получаване на този отговор съдът е насрочил съдебно заседание. В отговора е било вписано, че има приложения към него – шест броя, включително и препис за ищеца, но по делото липсват вписаните като представени с отговора приложения.

 Те са били представени в проведеното първо заседание по делото на 21.07.2009 г. , както изрично директорът К. е посочил, че, „поради наличие на организационни проблеми в дружеството и ангажираност не сме успели да представим изброените доказателства с отговора до съда, още повече, че нямаме юрист”. /протокол от същото с.з./ Съдът констатира, че на 13.07.09 г.   призовка за съдебното заседание ответникът е получил на 13.07.09 г. чрез „адв. И. Ст. В. – юрисконсулт” – л. 13 от гр.д. №5525/2009 г. Същото лице е получило и съобщението на РС – Сливен за изготвено решение по делото на 20.08.2009 г. /арг. л. 52 по гр. д. №5525/2009 г./

Районен съд – Сливен е приел представените доказателства, като е посочил, че служебно му е известно, че ответникът е бил „в процедура по несъстоятелност” ./арг. протокол от с.з. 21.07.2009 г./. /Настоящата инстанция извърши справка   в ОС Сливен и установи, че е имало            Молба за обявяване на „Вини” АД Сливен в несъстоятелност, която в последствие е била оттеглена и производството по гр.д. № 6/2009г. на ОС   е било прекратено./  

ІІ. Претенцията, в частта с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ, е била заявена за заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа – в размер на 1949.28 лв. – за шест месеца, считано от 01.04.2009 г. ведно със законната лихва от датата на предяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Посочено е, че последната брутна заплата на ищеца за м.  март възлиза на сумата 324.88 лв. Съдът  е присъдил, с постановеното решение обезщетение за периода от 01.04.2009 г. до момента на приключване на съдебното дирене 10.08.2009 г. обезщетение в размер на 1781.57 лв. или за четири месеца по 420.37 лв. – 1641.48 лв. и за пет работни дни през м. август 2009 г. 100.09 лв. , а в останалата част, до пълния   размер от 2522.22 лв. е отхвърлил иска като неоснователен. Размерът на иска е увеличен на сумата 2522.22 лв. в съдебно заседание проведено на 21.07.2009 г.  Увеличението е допуснато по причина, че от представената ведомост за м. март 2009 г. е видно, че брутното, месечно, трудово възнаграждение на ищеца е 420.37 лв.

Пред настоящата инстанция се представиха доказателства, установяващи, че след периода на приключване на устните състезания ответникът е продължил да бъде без работа. Шестмесечният срок е изтекъл в края на м. септември 2009 г. Ищецът е бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда” гр. Сливен под номер №45735 от 18.05.2009 г. и е полагал подписи включително до 05.11.2009 г. Представено е копие от страниците на трудовата книжка, от което е видно, че не е започвал работа през шестмесечния срок. /арг. л. 13 и 14 от настоящото дело/.

 

Тези констатации мотивират следните  правни изводи:

 

Предявената претенция е било от обективно, кумулативно съединени искове, предявени с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1,  2и т.3 от КТ.

В конкретния случай се приема, че предявената претенция е допустима и съдът следва да постанови решение по същата, както е приел и РС – Сливен в определение №368/04.02.2009 г. по гр.д. №3658/08 г. л. 13 .

І.Разгледана по същество, претенцията на ищеца за отмяна за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Настоящата станция приема, че незаконосъобразно е уволнението на ищеца осъществено със заповед №27/27.03.2009 г. на изпълнителните директори на „Вини” АД – Сливен. По делото не е доказано вписаното в тази заповед основание за прекратяване на трудовия договор – чл. 328 ал. 1 т. 3 от КТ – намаляване обема на работа. В конкретния случай работодателят по никакъв начин не е установил по делото, че има намаляване на обема на работа на работещите в отдел „Охрана” . Твърдението, че има такова намаляване не е установено по категоричен начин по делото. С представените „Вътрешни разпореждания” на изпълнителните директори на работодателя, не се установява  по какъв начин, с колко, кога и как е настъпило „намаляване обема на работа”, на работещите в отдел „Охрана”. Изпълнителен директор К., в съдебно заседание проведено на 21.07.2009 г. изрично е посочил, че охранителната дейност е специфична, че следва работещите в този отдел да имат по-специфична подготовка, но не е установено, че действително в конкретния случай има намаляване обема на работата на охранителите. Няма доказателства, установяващи,  липсата на кои конкретни  и специфични изисквания за охранителите, ищецът не притежава. Няма и доказателства, от които да е видно, че определената комисия по подбора, е оценявала такива показатели за всяко едно, от всички лица, които са работили като охранители.  Твърденията в този аспект, са голословни и не се подкрепят от доказателствата поделото и не може да бъдат споделени.

            Несъстоятелно е и твърдението на работодателя, че за съкращаването на ищеца бил извършен подбор между работещите в отдел „Охрана” . Разпитан по реда на чл. 176 от ГПК изпълнителен директор К. е посочил, че от оставените на работа охранители има пенсионери, които са повече от един. Има и такива с незавършено средно образование, които също са повече от един. Заедно с това е посочил, че „имах аз предложение, от началника на „Охраната” да се освободят именно тези хора” /виж протокол от с.з . на 21.07.09 г./. Изложил е съображения, че ръководството е имало съмнения по отношения лоялността на охранителите, без да посочи имена и доказателства за кои охранители конкретно се отнасят тези „съмнения”, послужили за съкращаването на ищеца.   Но ако това му твърдение  се приеме, то е следвало да се извършат други действия и освобождаването , конкретно на ищеца, да се осъществи на друго правно основание, а не да се твърди, че е извършен подбор между работещите в отдел „Охрана” . 

            По тези съображения се приема за категорично установено по делото, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно. Не е доказано, че има намаление обема на работа на охранителите, нито факта, че е извършен подбор между тях, включително и по критериите, по които комисията е определила да бъде извършен подбора. Липсват и доказателства, че такъв „подбор” е извършен между всички, работещи в този отдел, независимо от обекта, който охраняват.  В трайната си практика ВКС приема, че когато не е извършен подбор между лицата, работещи на една и съща длъжност, съкращението е незаконосъобразно. / арг.и Р №326/2008г., постановено по гр.д. № 1243/2007г./. А позоваването на Р №326/2008г., постановено по гр.д. № 1243/2007г., ІІІ-то ГО, на ВКС, в настоящия случай е правилно само досежно „правото на работодателя, да извърши преценка на работата на включените в подбора лица”. Но при всички случаи на уволнение, съдът следва  да извърши проверка за „законност” на уволнението, като прецени „били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение.” В настоящия случай за съкращаване на щата в отдел „Охрана”, не е имало извършен подбор между всички лица, работещи на длъжност „охранител”. „Съкращаването на щата е засегнало част от еднотипни длъжности и извършването на подбор между служителите на същата длъжност е било задължително.” Твърдението, че е имало „подбор” е голословно. Не е установено  по делото, комисията по подбора да се е съобразила критериите по чл.329 от КТ, „като извърши подбор по икономическите критерии – квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа”, които е бил длъжен да съобрази. Твърдението, че тези критерии са спазени, не се установява от доказателствата по делото.          

            След като заповедта за уволнение е незаконосъобразна следва да се уважи и претенцията по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ и работникът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението работа – отдел „Охрана „ при „Вини АД” – Сливен, както правилно е постановил  РС – Сливен.

Твърдението, че съдът не е дал указания на ответника и е допуснал процесуално нарушение е голословно. /арг. Разпореждане от 27.05.2009г., по гр.д. І 2252/2009г. на РС Сливен./.  Необосновано е и твърдението че съдът не е обсъдил всички доказателства, представени от ответника. Категорично е установено по делото, че няма доказателства за намаляване обема на работа на охранителите и не е осъществен законосъобразен  подбор между тях, в съответствие и при спазване разпоредбите на КТ.

Като е достигнал до същите правни изводи по тази част от претенцията, РС Сливен е постановил правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

            По тези съображения се приема, че жалбата на работодателя против решение на РС – Сливен е неоснователна и не следва да бъде уважена.

            Относно възражението, за неправилно действие на РС Сливен, който е приел представени след получаване на Отговора на ответника писмени доказателства: Настоящата инстанция приема, че след като е започнало производство по несъстоятелност и РС Сливен се е позовал на този факт, който е установен, приел е представените в  с.з. писмени доказателства, за които страната е посочила, че не е могла да ги представи своевременно, е спазена разпоредбата на чл.147, ал.1 от ГПК. Тези доказателства са представени преди  приключване на съденото дирене и  в присъствието на двете страни по спора. Ищецът е имал възможност и е оспорил представените доказателства и е било открито производство по оспорването им. В конкретния случай, не е нарушено правото на защита на ищеца, който своевременно е извършил надлежни действия, по предвидения в ГПК ред.

  

ІІ. Приема се за установено по категоричен начин по делото, че претенцията, с посочено правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца от оставането на работника без работа, е основателно и следва да бъде уважено. В случая, с оглед и характера на производството, към момента на приключване на съдебното дирене, а и към постановяване на обжалваното решение, шестмесечния срок не е бил изтекъл. От представените пред тази инстанция доказателства е видно, че в този срок работникът – ищец не е полагал труд и не е получавал възнаграждение. При това положение, жалбата на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена, като му се присъди допълнително и сумата 740.64 лв. / 420.37 лв.х 6 месеца = 2 522.22 лв.; 2522,22 – 1781.58 = 740.64 лв./.

Тази сума се дължи със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба 26.05.2009г. до окончателното й изплащане.  Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 от ЗЗД, за  неизплатените в срок парични задължения длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.  В конкретния случай деня, в който е поискано това обезщетение е този, в който е депозирана исковата молба пред РС – Сливен. /арг. и ТР №3/19.03.1996г., по гр.д. № 3/95г., ОСГК на ВКС/.

При този изход на спора разноски по делото се дължат на въззивника – ищец и следва да бъдат присъдени направените по делото разноски  пред двете инстанции,  в пълен  размер. Районен съд – Сливен е присъди 180 лв. за правна защита, а по договор за правна помощ от  15.05.2009 г. ищецът е заплатил 200 лв. Следва да му бъде присъдена сумата в размер на 20 лв. 

За работниците производството по трудови дела е безплатно, съгласно разпоредбата на чл. 359 от КТ, те не плащат  такси и разноски по производството.

Работодателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Окръжен съд – Сливен допълнителна държавна такса за уважената част от иска 740.46 лв., в размер на сумата 59.24 лв.

            Мотивиран от изложените съображения, съдът

                                     

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ  решение № 665/14.08.2009 г., постановено по гр.д .№2252/2009 г.  на Районен съд – Сливен  В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения с правно основание чл. 225 ал. 1 от КТ иск до пълния му размер за сумата 2 522.22 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

 

ОСЪЖДА „Вини АД „ – Сливен ЕИК 119030898 със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. С.” №*, представлявано от изпълнителни директори В.Г.Ч.и К.К.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на П.С.Д. с ЕГН ********** *** и съдебен адрес гр. С.ул. „В.” №* вх. * офис *, чрез адв. Е.Х. , на основание чл. 225 ал. 1 от КТ още сумата 740.64 лв. /седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за оставането му без работа за периода от 10.08.2009 г. до 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2009 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 20 лв. за правна защита по договор за правна защита и съдействие от 15.05.2009 г.

 

ОСЪЖДА „Вини АД „ – Сливен ЕИК 119030898, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. С.” №*, представлявано от изпълнителни директори В.Г.Ч.и К.К.К., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен съд – Сливен сумата 59.24 лв. /петдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща дължима държавна такса върху уважената част от иска от тази инстанция, както и 5,00 лв. при служебно издаване на изпълнителен лист за тази сума.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №665/14.08.2009г., постановено по гр.д. № 2252/2009г. на РС Сливен, в останалата част, като правилно и законосъобразно.

 

Решението  може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на Република България.

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:               

 

 

 

 

 

                                                ЧЛЕНОВЕ: