Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. С., 01.03.2011 год.

 

В  И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав в публичното

заседание на трети февруари………………… през две хиляди и единадесета година в състав:

                                Председател: СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                                                                                                       

при секретаря ……. М.Л. …… и с участието на прокурора…………..…………………..като разгледа докладваното от …Снежана Бакалова…………...гр.дело № 641 по описа за 2009 год. , за да се произнесе, съобрази:

          Предявеният иск намира правното си основание в чл. 124, ал.1 от ГПК, вр. чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че притежавал по силата на дарение недвижим имот – апартамент № 14 с идентификатор № 67338.525.102.4.14, находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. *, вх.*. През м. април 2008 г. поискал да заплати местните данъци за този имот и установил, че имотът е деклариран на друго лице. Твърди, че не е извършвал разпоредителни сделки с имота си и след справка в Служба по вписванията, установил, че имота му е продаден на Д.В.К., чрез пълномощно, каквото никога не е подписвал на съпругата си, която е извършила продажбата от негово име. Последната му заявила, че взела пари назаем от първия ответник и тъй като нямало как да му ги върне, продала имота с фалшиво пълномощно на неговата жена. Твърди, че се срещнал с втория ответник и след като му обяснил, че продажбата е станала без негово знание, той обещал да върне имота и му представил дори проект за нотариален акт, с който имота се прехвърля на сина му. Твърди, че до момента ответниците не само не са му върнали имота, но и са се опитали да сменят патрона на бравата на входната врата и да го изгонят от имота. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че продажбата между страните, оформена с нотариален акт № 24, т. І, рег.№ 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., е нищожна и в тази връзка да се обезсили нотариалния акт. Претендира направените разноски.

Ответниците са депозирали в срок писмен отговор, в който оспорват иска изцяло по основание, като твърдят, че договорът за покупко-продажба не е нищожен, тъй като съпругата на ищеца е действала от негово име, с пълномощно с нотариална заверка на подписа, а също така те са заплатили продажната цена в размер на 17 100 лв. в брой преди изповядването на сделката. Молят съда да отхвърли изцяло предявеният иск, като неоснователен и недоказан. Претендират разноски.

Ищецът лично и чрез своя пълномощник в съдебно заседание поддържа предявения иск.

Ответниците, чрез пълномощника си, в съдебно заседание поддържат изложените в отговора съображения.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По силата на дарение, оформено с нотариален акт № 100, т. ХІ, рег. № 15069, д. № 1878/2006 г. на нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие Сливенски районен съд, на 20.12.2006 г. ищецът К.Г.А. е получил от родителите си следният недвижим имот: апартамент № 14 с идентификатор № 67338.525.102.4.14, находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. *, вх.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 62,90 кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 14 и отстъпено право на строеж върху държавна земя и 1,83% ид.ч. от общите части на сградата.

През м. април 2008 г. ищецът установил, че притежавания от него недвижим имот е прехвърлен на други лица. След справка се установило, че имотът е прехвърлен с договор за покупко-продажба, оформен като нотариален акт № 24, т. І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., рег. № 128, с район на действие Сливенски районен съд на купувача Д.В.К.. При сключването на договора за покупко-продажба на недвижимия имот ищецът е бил представляван от съпругата си Т.П.А., за което същата се е легитимирала с пълномощно с нотариална заверка на подписа № 701/17.01.2007 г. По нотариалното дело са представени също така и декларации от името на ищеца по чл. 264 ал.1 от ДОПК от 16.01.2006 г. и декларация по чл. 25 ал.6 от ЗННД от 16.01.2007 г., като подписът на ищеца под тези декларации е с нотариална заверка, извършена от нотариус Е.Ш..

Ищецът с исковата молба е оспорил автентичността на положените подписи под представеното пълномощно от 17.01.2007 г., както и под изброените декларации. За установяване на авторството на изброените подписи е била назначена първоначално единична съдебно-графическа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Щ.Н.. Същият е дал заключение, че оспорените подписи са положени от ищеца К.А.. Заключението му е оспорено от ищцовата страна и е назначена тройна съдебно-графическа експертиза, която е изготвена от вещите лица инж. С.В., инж. Щ.Н. и Ж.П.. Заключението на тройната експертиза е, че оспорените подписи не са положени от ищеца К.А.. Вещото лице инж. Щ.Н. е подписал експертизата с особено мнение, което е изложил към нея и в което е заявил, че съпоставяйки разнообразието от вариантности в общите и частни признаци на подписа на ищеца, преобладаващо има съвпадение на съвкупност от признаци, които са трайни и характерни за неговия почерк, поради което се въздържа от категоричен отрицателен извод относно авторството на подписа.

Тъй като тройната съдебно-графическа експертиза не е дала категоричен извод и след като е събран допълнителен сравнителен материал от подписа на ищеца, е назначена повторна тройна съдебно-почеркова експертиза, изготвена от нови три вещи лица – С.С.С., И.И.И. и С.П.А.. След повторното изследване на оспорените подписи под пълномощно рег. № 701/17.01.2007 г., под декларация за гражданство и гражданско състояние № 703/17.01.2007 г. и под декларация по чл. 264 ал.1 от ДОПК, с рег. № 702/17.01.2007 г. вещите лица са направили категоричен извод, че подписите не са положени от ищеца К.А.. За да направят този извод вещите лица са установили, че различията в признаците са съществени, устойчиви и образуват съвкупности, индивидуализиращи писмено двигателните стереотипи на различни лица. Съществуващите съвпадения в общия графичен рисунък на елементите на подписите нямат значима идентификационна стойност и се обясняват със стремежа за имитация и не са от значение за заключението на експертизата.

С постановление за образуване на досъдебно производство от 06.11.2009 г. пор. № 1402/09 г. на РП – гр. С., е образувано досъдебно производство срещу Т.П.А. за това, че на 18.01.2007 г. в гр. С. се е ползвала от неистински частен документ – пълномощно от 17.01.2007 г., като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси отговорност – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК. С постановление от 06.11.2009 г. на Районна прокуратура – Сливен са отделени част от материалите и изпратени по компетентност на Окръжна прокуратура – Сливен. Липсват доказателства към момента на приключване на съдебното дирене досъдебно производство по преписка вх. № 2582/2009 г. на РП – Сливен да е приключило.

По делото е разпитана като свидетел нотариус Е.Ш., която е заверила нотариално оспорените подписи. Същата заявява, че не си спомня конкретния случай, но по принцип подписите на лицата се заверяват единствено след представяне на лична карта и личното явяване на упълномощителя. Твърди, че пълномощното е изготвено от секретаря, който работи при нея, за което съди по специфичния шрифт. Твърди, че цената по сделките не се плаща при нея и има случаи, в които страните извършват разплащане в чакалнята на кантората й.

Разпитаната свид. В. свидетелства, че преди три години през м. януари придружавала ответницата Д.К. при сключването на договор за покупко-продажба пред нотариус Ш. *** и ответницата Д.К. предала на Т.А. сума пари, която не си спомня каква е била и не е присъствала на самото сключване на сделката.

Свид. Т.А. е съпруга на ищеца от 1991 година. Твърди, че през 2007 г. имала нужда от пари и нейна колежка й казала, че може да получи заем, като заложи апартамента на съпруга си. Свидетелката считала, че съпруга й няма да е съгласен, но нейната колежка й казала, че не е необходимо той да се явява, а е необходимо само да представи личната му карта. На 16.01.2007 г. дала личната карта на колежката си Елка и след половин час получила пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което била упълномощена да се разпорежда със собствения на съпруга й недвижим имот. На следващия ден се свързала с ответника К.К. и си уговорили среща при нотариуса в 13.30 часа. Свидетелката и ответницата Д.К. влезли при нотариуса и подписали договора. В приемната на нотариуса ответникът К.К. дал на свидетелката сумата 10 000 лева, от които удържал таксата за прехвърляне и лихвата за два месеца. Твърди, че уговорката между нея и ответника К.К. била тя да получи сума в заем и да прехвърли апартамента като гаранция, че ще му върне парите. Впоследствие започнала да изплаща част от парите и съпругът й разбрал за извършеното прехвърляне. Твърди, че съпругът й разбрал за прехвърлянето на апартамента през м. април 2008 г. и след като се срещнали с К.К. постигнали договореност апартаментът да бъде прехвърлен на името на сина им. След около седмица ответницата Д.К. им представила проект за договор, по силата на който двамата ответници продават на Пламен Красимиров Г. – син на ищеца и свидетелката, процесния недвижим имот. Свидетелката А. твърди, че е върнала на ответниците цялата сума, която са й заели, заедно с уговорената лихва.

Като свидетел по делото е разпитана и М.Г., която към момента на сключването на договора е работила като секретар при нотариус Е.Ш., от показанията на която се установява, че същата не си спомня за конкретния случай и за страните по делото.

Горните фактически констатации съдът прие за доказани, въз основа на съвкупната преценка на събраните гласни и писмени доказателства.

След преценка на изслушаните по делото единична и две тройни съдебно-почеркови графически експертизи, съдът намира, че следва да приеме за установено, че оспорените подписи не са положени от ищеца К.Г.А.. Този извод следва да бъде направен с оглед разпита на вещите лица в съдебно заседание, които обясняват категоричното си заключение относно авторството на подписа и с оглед това, че мнението на болшинството от вещите лица е, че подписите не са положени от ищеца. На обратното мнение е единствено вещото лице инж. Н., който е изготвил единичната експертиза и е участвал в първата тройна експертиза, която е подписал с особено мнение.

Показанията на разпитаните свидетели съдът кредитира доколкото те не противоречат на събраните писмени доказателства и не си противоречат помежду си.

На базата на приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Предявеният иск намира правното си основание в чл. 124 ал.1 от ГПК, вр. с чл. 26 ал. 2 пр. второ от ЗЗД. Същият е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Ищецът твърди в исковата си молба, че договорът за покупко-продажба под формата на нотариален акт № 24, т.І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., е нищожен, тъй като той, в качеството си на продавач, е бил представляван пред нотариуса с пълномощно, което не е подписвал. Ищецът не е посочил в исковата си молба в коя от хипотезите на чл. 26 от ЗЗД намира основание предявеният от него иск. Съдът, след като извърши преценка на твърдяните факти и с оглед задължението си да даде правната квалификация на спорното право, констатира, че твърденията на ищеца са в смисъл, че договорът е нищожен, поради липса на съгласие.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, се установи, че ищецът не е упълномощавал свидетелката Т.А. да продаде от негово име собствения му недвижим имот. Изготвеното пълномощно с нотариална заверка на подписа и съпътстващите два броя декларации не са били подписани от ищеца, макар и подписа под същите да е нотариално заверен. Не е било налице съгласие от страна на продавача по договора за покупко-продажба на недвижим имот относно настъпването на правните последици на този договор, а именно прехвърляне на правото на собственост срещу определена цена. Установи се от събраните доказателства, че ищецът е узнал много по-късно за извършената сделка и че същият не е получил цената по договора за покупко-продажба.

С оглед изложените съображения следва да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че сключеният договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен като нотариален акт № 24, т.І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., е нищожен, поради липса на съгласие.

С исковата молба е направено искане за „обезсилване” на нотариалния акт. Искането намира правното си основание в чл. 537 ал.2 от ГПК. На отменяване или изменяване /частично или пълно обезсилване/ подлежат само констативните нотариални актове и нотариалните актове, издадени по обстоятелствена проверка. Не се обезсилват нотариалните актове за сделки, когато между страните по сделката бъде признат порок на сделката или сделката бъде отменена или развалена. Легитимиращият ефект на нотариалния акт, с който е извършена нищожната сделка, ще отпадне с вписването на съдебното решение, с което е констатиран или обявен порокът.В този смисъл се е произнесъл ВКС в мотивите на решение № 418/08.06.2004 г. по гр. д. № 706/2003 г., II г. о., поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

При този изход на производството на ищеца се дължат направените разноски в размер на 4 195,54 лева.

Ръководен от изложените съображения съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.З.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН **********,***, че договорът за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № 24, т.І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., рег. № 128 с район на действие СлРС, по силата на който К.Г.А. продава на К.З.К. и Д.В.К. недвижим имот, апартамент № 14, с идентификатор № 67338.525.102.4.14, находящ се в гр. С., кв. „Б.” бл. *, вх.*, целият с площ 62,90 кв.м. и принадлежащото избено помещение № 14, заедно с отстъпено право на строеж върху държавна земя и 1,83% ид.ч. от общите части на сградата за сумата 17 069.80 лв., е НИЩОЖЕН, поради липса на съгласие.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца К.Г.А. за отмяна на  нотариален акт № 24, т.І, рег. № 761, д. № 21/2007 г. на нотариус Е.Ш., рег. № 128 с район на действие СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОСЪЖДА К.З.К., ЕГН ********** и Д.В.К., ЕГН **********,***, да заплатят на К.Г.А., ЕГН ********** ***-*-* направените разноски в размер на 4 195,54 лева.

Решението подлежи на  обжалване  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

                                                    ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: