Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е

 

Гр. Сливен, 17.12.2009 г.

 

В     ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение първи състав в открито заседание на  девети декември, през две хиляди и девета година, в състав:

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ДРУМЕВА

                                          ЧЛЕНОВЕ:   НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

При секретаря Р.Г. и в присъствието на Прокурора…………………..,        като разгледа докладваното от М. ДРУМЕВА в.гр.д.№ 643  по описа за 2009 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258  и сл. от ГПК.  

Въззивното дружество- “ТЕЗА” ЕООД гр. Сливен, представлявано от управителя си К.С.К.  си жалба Н.С.К., обжалва   Решение  № 740/07.10.2009 г. по гр.д. № 3524/2009 г. на Сливенския районен съд в частите, в които са уважени предявените от ищцата Й.В.Б. *** искове с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ- за признаване уволнението и за незаконно и отмяна на заповед № 14/01.06.2009 г. на управителя на “ТЕЗА” ЕООД- Сливен, с която на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, считано от 01.06.2009 г. е прекратено  трудовото й правоотношение; за възстановяване на предишната длъжност- “продавач- консултант”, с място на работа Общински покрит пазар гр. Сливен при “ТЕЗА” ЕООД гр. Сливен; както и присъждане на обезщетение в размер на 1146.20 лв. за оставане без работа по чл. 344, ал.1, т.3, във вр. с чл. 225, ал.1 от КТ, поради уволнението за периода от 11.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 31.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата  и разноските по делото в размер на 100 лв. и са присъдени държавна такса за трите уважени иска в размер на 172 лв.   

В жалбата си, моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, процесуално и материално незаконосъобразно и необосновано и вместо него съдът да отхвърли предявените искове. Намира че иска следвало да бъде отхвърлен като недопустим, тъй като обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение е издадена по времето на висящност на съдебен спор между страните. Към датата на издаване на обжалваната заповед- 01.06.2009 г. нямало валидни трудови правоотношения между страните, поради което нямало какво да бъде прекратено. Тази заповед не е породила правен ефект. Не било влязло в сила решението за отмяна на уволнението и възстановяването на работа на ищцата, още по- малко можело да се обжалва заповед, която е издадена и отменена от работодателя през период, в който не са налице договорни отношения между страните. Неправилно съдът приел, че в последствие със заповед № 15 от 10.06.2006 г. ищцата отново била уволнена. С тази заповед работодателят анулирал обжалваната заповед и ищцата не била уведомена, тъй като към този момент няма валидно трудово правоотношение. Настоява, че докато няма влязло в сила решение за отмяна на предходното прекратяване на трудовото правоотношение и възстановяване на работа на ищцата, издаването на каквито и да е заповеди по отношение на нея не пораждат никакво правно действие и не би следвало да подлежат на съдебен контрол, тъй като не са породили своето правно действие.

Намира, че дори да се приеме, че срока за възстановяване на работа тече от 01.08.2009 г. след получаване на уведомителното писмо от РС Сливен за явяване на работа, ищцата и в този срок не е предприела действия, визирани в КТ, поради което на основание чл. 325, т.1 от КТ на 14.08.2009 г. е прекратено трудовото правоотношение. За неоснователна намира исковата претенция за присъждане на обезщетение, за оставане без работа, като твърди, че лицето упражнява трудова дейност, на което се позовава и РУСО Сливен, за да не отпусне парично обезщетение. Това обстоятелство се подкрепяло от приложената по делото справка на НАП Сливен, неоспорена в с.з.

С допълнение към жалбата настоява, че обжалваното решение е недопустимо, защото с него е пререшен разгледан от съда спор с Р. № 515/24.06.2009 г. по гр.д. № 1570/2009 г. на същия районен съд- гр. Сливен. Предметът на разглеждане и от двете съдилища включвало претенция за незаконно уволнение, претенция за възстановяване на заемана преди уволнението длъжност и обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ. Недопустимо било произнасяне по същия спор. Налице било основание по чл. 299 от ГПК за служебно прекратяване на производството. При наличието на две заповеди за прекратяване на трудовото правоотношение само една би могла да породи правно действие, като в конкретния случай е тази с № 12 от 01.04.2009 г. и последващите и конкретно с № 14 от 01.06.2009 г. не е породила правно действие. Моли обжалвания съдебен акт да бъде обезсилен и производството прекратено, като се присъдят разноски по делото.   

Въззиваемата Й.В.Б. не е депозирала в законния срок по чл. 263, ал. 1 и 2 от ГПК отговор на въззивната жалба или насрещна въззивна жалба.

В с.з. и в писмената си защита въззивникът, чрез адв. П. поддържа въззивната жалба и претендира присъждане на разноски, направени пред двете инстанции. Ако съдът приемел исковите претенции за допустими и основателни, моли да се съобрази с доказателствата по делото, по отношение спазване процедурата по налагане на дисциплинарно наказание. Намира заповедта за законосъобразна, обоснована, мотивирана и при издаването й не са допуснати нарушения, които водят до отмяната й. Изпълнена била императивната норма на чл. 195, ал.1 от КТ. Уточнени били нарушенията от обективна и субективна страна по чл. 187 и чл. 190 от КТ и е поискано обяснение. Ако се приемело, че заповедта е породила правен ефект, следвало да се приеме за правилна и законосъобразна. Ако съдът я намери за незаконосъобразна, тъй като не е налице валидно трудово правоотношение, то не следвало да уважи исковете за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и да заплаща обезщетение за оставане без работа, именно на това основание- липса на валидно трудово правоотношение.

Въззиваемата Й.Б., чрез пълномощника си  адв. Л. А. от АК Сливен оспорва въззвната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Поддържа писмените съображения, изложени в исковата молба и писмената защита и в решението.

Въззивният съд намира жалбата за допустима, като подадена в срок от страна в процеса, имаща правен интерес от обжалването.

Обжалваното решение е допустимо и валидно. Издадено е от компетентен орган- районен съд, произнесъл се по предявени искови претенции. Неоснователно се явява възражението, че има повторно произнасяне по спор, за който има влязло в сила решение. В гр.д. № 1570/2009 г. съдът се произнесъл по законосъобразността на заповед за дисциплинарно уволнение № 12/01.04.2009 г. и е присъдено обезщетение за периода 19.05.2009 г. до 10.06.2009 г., а по гр.д. № 3524/2009 г. произнасянето е по заповед № 14/01.06.2009 г. и присъденото обезщетение е за период 11.06.2009 г.до 25.09.2009 г.

Констатира следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 1800 лв.  

В исковата си молба ищцата твърди, че незаконосъобразно със заповед № 14/01.06.2009 г. работодателят й- управителят на “ТЕЗА” ЕООД, Сливен- К.С.К. прекратил трудовото й правоотношение с ответното дружество на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и на основание чл. 188, т.3 от КТ, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и неподадени писмени обяснения, съгласно нейните действия въз основа на получените от нея препоръчани писма към датите 09.04.2009 г., 13.04.2009 г. и 21.04.2009 г. В същата заповед е отправена заплаха, че “поради неспазване на трудовите си задължения, от които са съставени наказателни постановления от НАП- Сливен към лицето ще бъде заведен граждански иск за нанесени имуществени вреди на фирмата.”

Твърди, че има сключен трудов договор с ответното дружество от 07.02.2008 г. на длъжност “продавач- консултант” /търговски работник/, с място на работа Общински пазар, който обект се стопанисва от дружеството. Добросъвестно изпълнявала задълженията си, когато на 31.03.2009 г. управителката й съобщила, че магазина се опразва и ще бъде освободена от работа на 01.04.2009 г., като в около 18 ч. й предала заплатата за м. март 2009 г. Казала, че ще й се обади, когато са готови документите за освобождаването й. На 06.04.2009 г. й донесла заповед за прекратяване на трудовия договор по чл. 325 от КТ. Отказала да я подпише, поради несъгласие с правното основание и си получила трудовата книжка. На 08.04.09 г. получила уведомително писмо от управителката на дружеството да даде обяснения за причините, поради които отсъствала от работа на 01.04.09 г. и на 02.04.09 г. Изненадала се, тъй като самата управителка й съобщила, че магазина се затваря и е освободена от 01.04.09 г. Обжалвала заповедта и съдът я отменил като незаконосъобразна с Р. по гр.д. № 1570/2009 г. на СлРС.

Настоящата заповед- № 14/01.06.2009 г. за дисциплинарно уволнение не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ, като не е посочено изискуемото от правната норма наказание, което й е наложено и само от законовия текст можело да се направи извод, че наказанието е уволнение. Липсата на изписване на задължителния реквизит “уволнение”, а не се касае за “забележка” или “предупреждение за уволнение” я правило незаконосъобразна. Преди издаване на заповедта не били изслушани обясненията й, не били спазени изискванията на чл. 195, ал.1 от КТ и при налагане на наказанието не са спазени изискванията на чл. 189, ал.1 от КТ.  

Моли съдът да признае прекратяването на трудовото правоотношение със заповед № 14/01.06.2009 г. за незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “продавач- консултант” в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  й заплати обезщетение в размер на 1800 лв. обезщетение за времето, през което е останала без работа, ведно със законната лихва, върху сумите до окончателното им изплащане, считано от завеждане на исковата молба. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В писмения си отговор /л. 10./ ответното дружество, чрез пълномощника си адв. Е.П. *** намира иска за допустим, но неоснователен. Посочва, че трудовото правоотношение с ищцата било прекратено със заповед № 12 от 01.04.2009 г., на основание чл. 325, т.1 от КТ, която е обжалвана и отменена с Р. № 515/24.06.2009 г., постановено по гр.д. № 1570/2009 г., като уволнението е признато за незаконосъобразно, ищцата е възстановена на заеманата работа преди уволнението и й е присъдено обезщетение, което й е изплатено по изп.д. № 422/2009 г. на ЧСИ М.М.. След влизане на решението в сила ищцата не се явила да започне работа в срока по чл. 345, ал.1 от КТ и да изпълнява работата на която е възстановена. Тъй като не се възползвала от правото си на работа, със заповед № 17 от 14.08.2009 г. на основание чл. 325, т.2 от КТ е прекратено трудовото й правоотношение. Настъпилите промени работодателят ги отразил в трудовата й книжка в изпълнение на удостоверителната й функция по чл. 346, ал.1 от КТ. ПРОЦЕСНАТА ОБЖАЛВАНА ЗАПОВЕД № 14 от 01.06.2009 г. работодателят отменил с последваща заповед № 15 от 10.06.2009 г., като се възползвал от правата си по чл. 344, ал.2 от КТ, още повече, че към момента вече имало висящ съдебен спор за възстановяване на работа по обжалване на заповед № 12/ 01.04.2009 г. Намира, че за периода след 09.04.2009 г.- датата на депозиране на исковата молба до влизане на решението по гр.д. № 1570/2009 г. всякакви действия на ответното дружество по отношение на ищцата са недействителни и не могат да породят своя правен ефект, тъй като лицето вече е било уволнено. Моли исковете да не бъдат уважени, като неоснователни.  

С молба, входирана в канцеларията на СлРС на 11.09.09 г. ищцата оспорва отговора и настоява, че такава заповед № 15 от 10.06.09 г. за отмяна на заповед № 14/01.06.09 г. не е издавана от ответното дружество в качеството му на работодател, а е издадена с оглед настоящото производство и след получаване на исковата молба. Оспорва достоверността на датата на издаването й. Твърди, че възражението по исковата молба е неоснователно, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 344, ал.2 от КТ.

В съдебно заседание и в писмената защита ищцата чрез пълномощника си адв. Л. А. поддържа исковите претенции. Настоява, че не е доведена до знанието й заповед № 15/10.06.2009 г., с която е анулирана заповед № 14/01.06.2009 г. Претендира присъждане на разноски по делото.

В с.з. ответното дружество, чрез адв. Калоянов оспорва исковите претенции  като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Посочва, че била спазена процедурата по издаване на уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 193 от КТ. Алтернативно моли съдът да приеме, че за времето, в което ищцата не е била в трудово правоотношение до влизане в сила на решението, всякакви действия на ответното дружество по отношение на ищцата са недействителни и не могат да породят правен ефект.  Претендира присъждане направените по делото разноски. 

От доказателствата по делото, съдът прие за установено:

Между страните имало сключен трудов договор от 07.02.2008 г., като ищцата е назначена на длъжност “продавач- консултант”, с място на работа Общински пазар, който обект се стопанисва от дружеството.

Ответното дружество е вписано в търговския регистър при СлОС  с Р. по ф.д. № 5/2005 г., видно от  у-ние от 09.04.2009 г. – л. 8 по приложено гр.д. № 1570/2009 г.

Със заповед №12/01.04.2009 г. работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 325, т.1 от КТ, считано от 01.04.09 г. по взаимно съгласие, изразено писмено. Със заповед № 13/01.04.2009 г. /л. 61 по приложеното гр.д. № 1570/09 г. на СлРС анулирал заповед № 12/01.04.09 г.. С  Р. по гр.д. № 1570/2009 г. СлРС  отменил заповедта като незаконосъобразна. Уважени са и акцесорните искови претенции-възстановяване на заеманата длъжност и присъждане на обезщетение до размер на 241.55 лв. Исковата молба е входирана в канцеларията на СлРС на 09.04.2009 г. Решението влязло в сила на 08.07.2009 г./ прието, че няма спор за този факт- с.з. на 25.09.2009 г. по гр.д. № 3524.

По време на висящия процес, със заповед № 14 на 01.06.2009 г. управителят на ответното дружество отново прекратил трудовото правоотношение, вече на основание чл. 330, ал.2, т. 6 от КТ, във вр. с чл. 190, ал.1, т.2 от КТ и на основание чл. 188, т.3 от КТ, поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни и неподадени писмени обяснения, съгласно нейните действия въз основа на получените от нея препоръчани писма към датите 09.04.2009 г., 13.04.2009 г. и 21.04.2009 г. В същата заповед е отразено, че “поради неспазване на трудовите си задължения, от които са съставени наказателни постановления от НАП- Сливен към лицето ще бъде заведен граждански иск за нанесени имуществени вреди на фирмата.” Връчена е от куриерска служба на 01.06.2009 г.- 16.00 часа- л. 42. Не са посочени точно дните, в които ищцата не се е явила на работа.

Управителят на “ТЕЗА” ЕООД, Сливен уведомил с писмо Бюрото по труда, гр. Сливен, че е издадена нова заповед- № 14 и е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.

Ищцата завела искове по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 /по настоящия процес/ против работодателя във връзка със заповед № 14/01.06.09 г. на 31.07.2009 г.

Със заповед № 15/10.06.2009 г., поради съдебен спор управителят на фирмата К. К. анулира заповед № 14/01.06.09 г. Заповедта не е доведена до знанието на ищцата и не й е връчвана.

На 30.07.2009 г. синът на ищцата получил изпратеното до нея уведомление на СлРС по гр.д. № 1570/09 г., с което съдът я уведомява, че съдебното решение, с което е възстановена на предишната работа е влязло в сила и в двуседмичен срок от получаване на съобщението има право да се яви на работа, съгласно чл. 345, ал.1 от КТ /л.13/. Присъдената сума за обезщетение за времето , останала без работа е изплатена с квитанция до ЧСИ М. Минкова.

Със заповед №17/14.08.2009 г. на основание чл. 325, т.2 от КТ и във връзка с това, че работникът не се е явил на работа в предвидения по чл. 345, ал.1 от КТ срок работодателят прекратява трудовото правоотношение с ищцата- л. 14.  

Преди уволнението ищцата имала месечен брутен доход  312.60 лв.- справка л. 7. Към 19.05.2009 г. била регистрирана в БТ Сливен. След уволнението ищцата останала без работа и регистрирането й като безработна, според регистрационната й карта е станало на 13.10.2009 г., като е отразено и това, че прекратяването на последното й трудово правоотношение по трудовата й книжка е на 14.08.2009 г. Не се установи след 01.04.09 г. и след 01.06.09 г. да е работила.

Съдът намира посочената фактическа обстановка за безпротиворечива и доказана от писмените доказателства.

Въз основа на приетото за установено, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал.1 от КТ за сумата 1800 лв.- за: признаване прекратяването на трудовото правоотношение и отмяна на заповед № 14 от 01.06.2009 г. като незаконосъобразно и да го отмени; да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “продавач- консултант” в ответното дружество и на основание чл. 225, ал.1 от КТ да осъди ответника да  й заплати обезщетение в размер на 1800 лв. за времето, през което е останала без работа, както и разликата във възнаграждението, което е получавала преди уволнението, ведно със законната лихва, върху сумите, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.

Исковете са допустими. Предявени са от лицето, което е уволнено от заеманата в ответното дружество длъжност в предвидените законови срокове- чл. 358 от КТ. Съдът счита, че след като не е доведената до знанието и не е връчена на ищцата заповед № 15/10.06.2009 г., с която е анулирана заповед № 14/01.06.09 г. не може да се приеме наличие на пречка за завеждане на процесните искове и за липса на правен интерес. Именно поради недовеждането до знанието на ищцата преди предявяване на иска тя се явява ирелевантна за спора и не може да обоснове десезирането на съда от иска за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно и за отмяната му. Волеизявлението на работодателя за отмяна на уволнението е следвало да достигне до работника, преди да е повдигнал трудов спор. В този смисъл е и практиката на съдилищата- Р. 914/03.12.1991 г. по гр.д. № 514/91 г. на ВС – ІІІ г.о.; Р. от 15.05.2008 г. на ОС Русе по гр. д. № 164/2008 г. ГК и др.

По съгласие на страните решението по гр.д. № 1570/90 г. на СлРС влязло в сила на 08.07.09 г., а искът против заповед № 14/09 г. е предявен на 31.07.09 г.- т.е. след приключване висящността на обжалването на първата заповед, с която трудовото правоотношение е прекратено.

Между страните имало сключен трудов договор.  Ищцата е назначена и работи на длъжност продавач- консултант и със заповед №12/01.04.2009 г. трудовото правоотношение е прекратено. Докато трае исковият процес за обявяването на тази заповед за незаконосъобразна и отмяната й между страните няма трудово правоотношение. След като няма трудово правоотношение работодателят не може да изготвя нови заповеди и конкретно № 14/01.06.2009 г., още по- малко за прекратяване на трудови правоотношения, каквито не съществуват. Съдът намира, че следва да обяви за нищожна заповед № 14 от 01.06.2009 г. и да отхвърли акцесорните искове за възстановяване на работа и присъждане на обезщетение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 76, ал.3 от ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати направените от ответната страна разноски за двете инстанции в общ размер на 386 лв.   

По тези съображения, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ Решение  № 740/07.10.2009 г. по гр.д. № 3524/2009 г. на Сливенския районен съд в частите, в които са уважени предявените от ищцата Й.В.Б. *** искове с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ- за признаване уволнението и за незаконно и отмяна на заповед № 14/01.06.2009 г. на управителя на “ТЕЗА” ЕООД, Сливен; за възстановяване на предишната длъжност- “продавач- консултант”, с място на работа Общински покрит пазар гр. Сливен при “ТЕЗА” ЕООД гр. Сливен; както и присъждане на обезщетение в размер на 1146.20 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода от 11.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 31.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата и е присъдена държавна такса.

 ВМЕСТО ТОВА:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА заповед № 14 от 01.06.2009 г., издадена от управителя на “ТЕЗА” ЕООД, Сливен.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.В.Б. *** искове с правно основание чл. 344, ал.1 от КТ- за:

1. признаване уволнението и за незаконно и отмяна на заповед № 14/01.06.2009 г. на управителя на “ТЕЗА” ЕООД, Сливен; за възстановяване на предишната длъжност- “продавач- консултант”, с място на работа Общински покрит пазар гр. Сливен при “ТЕЗА” ЕООД гр. Сливен;

2. както и присъждане на обезщетение в размер на 1146.20 лв. за оставане без работа поради уволнението за периода от 11.06.2009 г. до 25.09.2009 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба- 31.07.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Й.В.Б. *** и със съдебен адрес гр. Сливен, ул. Г.С. Р.” №*, офис *, чрез адв. Л.А. да заплати на ТД “ТЕЗА” ЕООД, с адрес на управление гр. С., ул. “С. Ф.” № *, чрез управителя си К.С.К. разноски за двете инстанции в размер на 386 /триста осемдесет и шест/ лв.

Решението в отхвърлителната му част, поради необжалване влязло в сила.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          

 

 

ЧЛЕНОВЕ: